№ 269
гр. Пловдив, 19.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
Сложи за разглеждане докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно
търговско дело № 20215001000555 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Жалбоподателят „Ю.Б.“ АД, редовно призован, не изпраща
представител.
Възъзвиемият Р. М. М., редовно призован, не се явява, за него се
явява адв. Д.Д..
Въззиваемата ЕК. Я.. М., редовно призована, не се явява.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
Повод за образуването му са две на брой въззивни жалби против
постановеното по т.д. № 192/2018 г., решение на П.О.С..
Едната изхожда от „Ю.Б.“ АД и с нея се обжалва частта от
решението, с което е отхвърлена исковата претенция.
В жалбата на „Ю.Б.“ АД се излагат подробни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт,
иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, уважаващо иска
1
на банката в пълния размер.
Същата не съдържа доказателствени искания.
Другите две въззивни жалби са от Р. М. М. и от ЕК. Я.. М. и са
насочени против частта от решението, с което са уважени исковете на банката
за установяване на съществуване на вземане по договор за потребителски
кредит в швейцарски франкове от 2008 г.
В тях се съдържат идентични доводи и съдът ще ги докладва общо.
На първо место жалбоподателите недопустимост на първоинстанционното
съдебно решение, с оглед на факта, че банката след сключването на договора
за кредит е извършила цесия на вземането си в полза на трето лице и няма
право да иска издаване на заповед за изпълнение, независимо от факта, че с
обратна цесия вземането е върнато в патримониума й. Наред с това се излагат
доводи и по същество на спора, които са свързани с твърдения за процесуални
нарушения и материална незаконосъобразност на решението. В тази връзка се
сочи, че съдът уважавайки възражението за нищожност на определени клаузи
поради неравноправност, е уважил иска и е признал съществуването на част
от вземането за главница и лихви. Твърди се сътоветно, че това било
неправилно, защото това били суми, различни от заявените в заповедното
прозиводство. Твърди се и че съдът незаконосъобразно е изискал служебно
договорите за цесии, което е недопустимо.
В тези жалби също не се правят доказателствени искания.
Постъпило е становище от „Ю.Б.“ АД по факс и по пощата с обратна
разписка, с което се заявява, че не се възразява да се даде ход на делото и се
претендират разноски.
Адв. Д.: Поддържам жалбата. Нямаме доказателствени искания.
Моля да дадете ход на делото по същество.
Във връзка с настоящето дело следва да се посочи, че ищецът твърди
да е сключил с ответниците Договор за потребителски кредит HL ***** от
31.03.2008 г. и допълнителни споразумения към него от 29.07.2009 г.,
26.08.2010 г., 26.05.2011 г., 31.05.2011 г., 11.11.2011 г., 23.11.2011 г.
24.07.2012 г. Излага твърдения за неизпълнение на поетите с договора и
допълнителните споразумения задължения, което е дало основание кредитът
да бъде обявен за предсрочно изискуем. Представени са и доказателства, че
2
на 15.05.2008 г., т.е. след сключване на договора за кредит и преди
подписване на първото допълнително споразумение е сключен договор за
цесия, с който „Ю.Б.“ АД е прехвърлила вземането си по договора за кредит
на „Б.Р.С.“ АД, както и че на 05.03.2014 г. е сключен договор за обратна
цесия, с който „Б.Р.С.“ АД е прехвърлило на „Ю.Б.“ АД вземанията си по
процесния договор за кредит.
От изложеното е видно, че всички допълнителни споразумения
изброени в исковата молба са сключени не с банката ищец, която е страна и
по договора за потребителски креди, а с дружеството цесионер - „Б.Р.С.“ АД.
Това съотнесено с разпоредбата на чл. 146, ал.1, т. 5 от ГПК сочи, че на ищеца
при изготвяне на доклада е следвало да бъде указано, че носи
доказателствената тежест за това, че постигнатите с тези допълнителни
споразумения изменения на първоначалните уговорки в договора за кредит са
му противопоставими и имат действия в отношенията му с ответника
кредитополучател. Това не е сторено от първоинстанционния съд и ПАС
счита, че указания в този смисъл следва да се дадат от въззивната инстанция.
В тези споразумения се съдържат уговорки определящи размера на
падежираните и непадежирани задължения на ответника за главници и лихви
по процесния договор за кредит и прибавянето на последните към главницата.
Постигана е и договореност за последващо начисляване на възнаградителна
лихва върху новия размер на главницата. В тази връзка отношение за
действителността на същите е взето в обжалваното решение и ще се
преценява в акта на ПАС.
Наред с това в тях има постигнати договорки характерни за
договора за банков кредит, което налага да се извърши и преценка дали
цесионерът е от типа субекти, които могат да сключват договори от този вид
с оглед ЗКИ, т.е. да се даде отговор на въпроса дали при липсата на такава
възможност същите не са нищожни поради противоречието им със закона.
Преценката на тези обстоятелства се дължи служебно от съда с
оглед на факта, че наличието им е основание да се направи извод за
нищожност, т.е за непораждане действие на споразуменията в цялост или на
части от тях.
Това съобразено с факта, че страните не са вземали отношение по
тези въпроси до момента налага да им се даде възможност за излагане на
доводи дали може да се говори за нищожност на допълнителните
споразумения на споменатите по-горе основания.
3
Водим от това съдът
О П Р Е Д Е Л И :
УКАЗВА на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, гр. С., с оглед
разпоредбата на чл. 146, ал.1, т.5 от ГПК, че носи доказателствената тежест за
това, че измененията на договора за кредит от 29.07.2009 г., направени в
сключените между „Б.Р.С.“ АД и ответниците допълнителни споразумения са
им противопоставими и имат действия в отношенията им с тях.
УКАЗВА на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, гр. С. и ответниците, че за
следващото заседание могат да вземат становище за следното: дали „Б.Р.С.“
АД е от типа субекти , които могат да сключват договори по чл. 430 от ТЗ,
респ. да изменя същите с оглед ЗКИ, т.е. дали при липсата на такава
възможност същите са нищожни поради противоречието им със закона.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 18.02.2022 г. – 10:50 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:57 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4