Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Лом, 15.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Ломският районен съд,
гражданска колегия, седми състав в публично заседание на дванадесет и девети
юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Боряна Александрова
при секретаря Веселка
Младенова, след като разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско
дело № 442/19 г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 143,вр. чл.146,
ал.1, и чл.149 от Семейния кодекс.
Ищцата Ц.Й.К. ЕГН **********, в
качеството й на майка и законен представител на малолетните деца М.С.П. ЕГН **********
и С.С.П. ЕГН **********, молят съда да осъди ответника С.П. М.ова ЕГН ********** да заплаща ежемесечно издръжка в размер на 350
лв., за детето М. и 250 лв. за детето С. начиная от завеждане на делото до
настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва, както и издръжка за минало време. Твърдят, че ответникът е
техен баща. Ищцата заявява, че е живееула на съпружески начала с ответника и от
съвместното им съжителство имат родени две деца: М. и С.. Твърди, че от
01.01.2018г. са разделени, като тя се грижи за двете деца, ответника работи и
реализира зоходи, но не желае доброволно да участво в издръжката на двете им
деца. Това поражда правният интерес на ищцата от предявяване на настоящата
искова претенция за бъдеща издръжка, както и такава за минал период. Майката на
децата е ангажирала писмени доказателства: че работи и получава възнакраждение
около МРЗ за страната, че детето матрит е ученик, редовна форма на обучение и
посещава училищните занятия, а детето с. посещава детска ясла. Заявява, че
разходите за закупуване на учебни помагала и материали, средства за транспорт,
храна, отопление, дрехи и обувки чувствително са се увеличили. Ответникът
реализирал доходи от трудово възнаграждение
които са високи за региона в който живеем. Въз основа на изложеното от
съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на ищцата,
като майка и законна представителка на двете деца, по 350 лв. за М. и по 250
лв. за С., ежемесечна издръжка, в същият размер и за минало време. Ангажират доказателства, претендира за
направените поделото разноски.
Към молбата са
приложени писмени документи, няма направени
доказателствени искания.
В дадения му срок
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, но в.с. оспорва същата,
като заявява, че може да заплаща издръжка по 150 лв. месечно, от датата на
предявяване на иска за всяко едно от децата. Оспорва изцяло иска за минало
време.
Твърди, че месечно
изплаща вноски по кредити банки и
др.финансови институции. Заявява, че дохода които получава за процесния период
е бруто, и след като му се направят удръжки , нетното възнаграждение около МРЗ
месечно трудово възнаграждение. Твърди още, че е давал пари на ищцата за издръжка
на децата, участвал е в ремонт на жилището в което живеят, а така също й е дал
в брой сумата от 300 лв., издръжка на децата за минало време.Ангажира
доказателства: писмени, касаещи това, че има непогасени кредити и запорни
съобщения от ЧСИ. Твърди още, че кредити е получил по време на съжителството си
със ищцата и парите изхарчени за
семейството им.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Видно от приложеното удостоверенията за раждане на двете
деца, страните по делото са техни родители. Видно от същите удостоверения, че
детето М. е навршил 11 години, а С. 2 год. и половина.
По делото са представени и удостоверения, от които се установява, че М. е
ученик, редовна форма на обучение и посещава редовно учебните занятия. А С.
посещава детска ясла.
Ищцата е представила и справка,от която се
установява, че същата работи и получава възнаграждение в месечен размер около
МРЗ за страната и този факт не се оспорва от ответника.
В дадения срок по чл.131 ГПК
ответника не изразява становище по исканата издръжка за бъдещ период, респ. за
минал такъв. Едва в о.с.з. прави възражение, относно размера на исканата
издръжка, позовавайки се на това, че има непогасени кредити и твърдейки, че е
предал през м.май т.г. на ищцата сумата от 300 лв., който факт бе признат от
пълномощника на ищцата.
Според разпоредбата на чл.143,ал.1 СК родителите са длъжни да осигурят условия за живот на детето, а не само
издръжка.
Към момента на постановяване на
настоящето решение М. е на 11 години, а С. почти на 3 години. Те имат нужда от
качествена храна, от дрехи и обувки за всеки сезон, от учебници и от учебни
помагала, от средства за физическо и интелектуално развитие. Необходими са и
средства за покриване на разходите по жилището, в което живеят, за да бъде то
топло, чисто и уютно.Това са най елементарните нужди за които са необходими
средства. Тъй като живеят в общинско жилище плащат и наем.
В случая от събраните по делото
доказателства се установи, че ответника има незнайно колко кредита към банки, и
тъй като тези кредити не са обслужвани редовно , някой са станали предсрочно
изискуеми, което наложило кредиторите за предприемат съответните мерки/
принудително изп. И др./, т.е. този факт не кореспондира с твърдяното от
ответника, че голяма част от трудовото му възнаграждение, което получава е за
погасяване на кредити, но това не следва да се преценява от съда, тъй като
ответника сам се е поставил в положение на кредитополучател и това не може да
служи като основание да се редуцират възможностите му да дава издръжка/така
т.ІV от ППВС № 5/1070 г./. От възможностите на ответника да плаща издръжка не
следва да се приспадат задълженията към банките, тъй като вземанията за
издръжка са привилегироваин по чл.136,ал.1,т.5 от ЗЗД. Освен това от
представените доказателства за банки кредити, съдът не може да направи извода,
че средствата от тях са използвани и за нуждите на двамата ищци, като липсва и
твърдение от ответника в тази насока.
С оглед изложеното, съдът намира, че
по делото се доказва основанието за дължимостта на издръжка от родител на
непълнолетни деца.
Ответникът е направил възражение, че плащането на издръжка в
размер над 150 лв. за всяко едно от децата би съставлявало особено затруднение
за него, тъй като има задължение към кредитори.
Ответникът е представил служебна бележка
от работодателя си – за получаваното от
него трудово възнаграждение, видно от което същото е в размер на около 1750 лв.
брутно месечно.
С оглед на така очертаното материално състояние на бащата
съдът намира, че за него не би съставлявало особено затруднение да заплаща
издръжка на двете си деца, макар и не в
претендирания размер.
Съдът при направения анализ на всички
доказателства по делото, а именно : възрастта на двете деца, нормалния факт ,че
М. е ученик, физиологичният им растеж,
икономическата обстановка в България, бележеща сериозен ръст на цените на
стоките и услугите,от значение е и промеящата се пазарна конюктура в страната,
всички тези обстоятелства аргументират извода, че ответника при разумно
управление на своите доходи, може да заделя средства, с които пълноценно да
участва в издръжката на своите деца.
Разбира се по делото не се събраха
доказателства за получавани други доходи на майката, въпреки, че тя
безвъзмездното извършва от нейна страна : пране, готвене, чистене и др.т.
Възможностите на ответника за
участие в необходимата месечна издръжка на децата в случая са обективирани
данните за доходите му, семейно и материално положение, както е изложено по
горе. Установените и неоспорени факти по делото дават основание за извод, че
сума в размер на 320 лв. за , от които
ответника да заплаща – 220 лв., а майката останалите ,както и 280 лв. за С., от
които бащата 180 лв., а майката останалите 100 лв., би могла да се приеме за
месечно необходима издръжка за двете деца. Съдът отчете и факта, че майката е
тази която полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на децата.
Ето защо в посочения месечен размер следва да бъде уважена исковата претенция
по чл.143 СК като основателна, а в останалата част над уважения размер – 220
лв., за М. и 180 лв. за С., отхвърлена като недоказана и неоснователна
Издръжка за минало време ответника също дължи
, но не в претендирания размер по 350/250
лв. А в размер на минималния към този
момент – 127,50 за всяко едно от децата или 3060 лв. общо,като се приспадне и
сумата от 300 лв., при признание от пълномощника на ищцата, че е получена в
брой от майката, като в останалата част над уважения размер иска следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Разноски не се
претндират от страните.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати
по сметка на Районен съд - Лом, сумата 686.40
лв. държавна такса, съразмерно на уважената част от предявените исковете.
Ето защо и поради изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.П.М. ЕГН **********
да заплаща на Ц.Й.К. ЕГН **********, в качеството й на майка и законна
представителка на :
1.
М.С.П. ЕГН *********
сумата от 220 лв. месечна издръжка,
считано от 20.03.2019 г. до настъпването
на законноустановени причини и условия за изменяване или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част – за разликата до претендирания размер от 350
лв. месечна издръжка, като неоснователен.
2.
С.С.П. ЕГН ********** – сумата от 180 лв.
месечна издръжка,считона от 20.03.2019г. до настъпването на законноустановени
причини и условия за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска,като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
част – за разликата до претендирания размер от 250 лв. месечна издръжка, като
неоснователен.
3.
Издръжка на М.С.П. и С.С.П. издръжка за минало време за периода 01.04.2018
г.-19.03.2019 г. сумата от 2760 лв./общ
размер/, като за разликата над уважения размер до пълния предявен размер ,
отхвърля иска като неосноветелен.
ОСЪЖДА
С.П.М. да заплати държавна такса по сметка на ЛРС в размер на 686.40лв .
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от датата на обявяването му – 15.07.2019 г., като препис от
същото се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :