№ 6537
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20251100500366 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20857/18.11.2024 г., постановено по гр.д. № 10281/2024 г. на
Софийски районен съд, 65 състав, съдът е отхвърлил предявените по реда на чл. 422
ГПК от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, положителни установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване на установено, че А. Ц. С., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК **********, следните суми: сумата от 11,99 лева, представляващи
цена на извършена услуга за дялово разпределение за имот с адрес в гр. София, ж.к.
„******** ********, аб. № ********, извършена в периода 01.07.2020 г. – 30.04.2022
г., ведно със законната лихва от 12.09.2023 г. до изплащане на взимането, както и
сумата от 2,70 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. –
28.08.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 28976/28.09.2023 г. по ч.гр.д. № 50746/2023 г. на СРС, 65 състав.
Със същото решение СРС е отхвърлил предявените по реда на чл. 422 ГПК от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 83160946, положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване
на установено, че С. В. С., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, следните суми: сумата от 11,99 лева, представляващи цена на
извършена услуга за дялово разпределение за имот с адрес в гр. София, ж.к. „********
********, аб. № ********, извършена в периода 01.07.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 12.09.2023 г. до изплащане на взимането, както и сумата от 2,70
лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 28.08.2023 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
1
№ 28976/28.09.2023 г. по ч.гр.д. № 50746/2023 г. на СРС, 65 състав.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА съдът е осъдил ищеца
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. И. М., вписан в САК,
с адрес на кантората в гр. София, ул. „********, сумата от 400 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответниците А. Ц.
С., ЕГН **********, и С. В. С., ЕГН **********.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД. В жалбата се излагат се съображения, че решението е
неправилно. Поддържа се, че с молба е уточнено, че се търси цена на услугата дялово
разпределение. Твърди се, че от приетата експертиза е видно, че отчитането и
разпределянето на топлинна енергия в процесния имот се извършва според ЗЕ и
Наредбата за топлоснабдяването. Твърди се, че съдът неправилно е възприел
доказателствата по делото и е отхвърлил исковете за цена за дялово разпределение.
Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на
предявените искове в цялост. Претендират се разноски по делото.
В установения за това срок е постъпил съвместен отговор от ответниците А. Ц.
С. и С. В. С., с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че първоинстанционното
решение е правилно и съобразено с установеното от фактическа страна по делото.
Твърди се, че ответниците не са потребители на топлинна енергия, а в сградата е
изцяло спряно топлопредаването. Сочи се, че в имота на ответниците няма доставяне
на топла вода, като няма и водомер. Моли се да се потвърди първоинстанционното
решение. Претендират се разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от правна и фактическа
страна следното:
СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност съдът приема следното:
По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 84, том II, рег. № 4389, дело № 127/2014 г. на нотариус К.И., вписан в СВп – гр.
София. От същия се установява, че А. Ц. С. и С. В. С. са закупили на 18.09.2014 г.
апартамент № 55, находящ се в гр. София, район „Искър”, ж.к. „******** ********.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Действително в случая ответниците А.
Ц. С. и С. В. С. се легитимират като собственици на процесния жилищен имот. По
делото нито се твърди, нито се доказва ответниците да са се разпоредили с правото на
собственост върху имота преди исковия период. Независимо от това обаче съдът
2
намира, че ответниците не са клиенти на ищеца и не дължат претендираната цена
на услугата за дялово разпределение.
На основание чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда в режим на етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение, като начинът за неговото извършване е регламентиран в ЗЕ. Услугата
за извършване на дялово разпределение е възмездна и е в тежест на лицата, ползвали
топлинната енергия.
Към исковата молба е представен двустранно подписан Констативен протокол №
1140/05.10.2009 г., с който е установено, че в сграда на адрес гр. София, ж.к. „********
1”, бл. ******** съществува техническа възможност за осъществяване на дялово
разпределение на топлинна енергия, но липсва съгласие на живущите за избор на
фирма за дялово разпределение.
В първоинстанционното производство е приета без възражения от страните
техническа експертиза, според която процесната жилищна сграда се захранва от една
абонатна станция. Вещото лице е установило, че етажните собственици от сграда с
адрес в гр. София, ж.к. „******** ********, не са сключили договор за
разпределение на топлинна енергия, а сградата се обслужва от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД. Вещото лице е посочило, че в сградата се използва само
топла вода. Разпределението е извършвано от „Топлофикация София” ЕАД след отчет
на водомерите за топла вода. Експертът е констатирал, че в процесния имот не се
ползва топла вода и няма водомер за топла вода. Експертът е установил също така,
че за процесния период не е начислявана топлинна енергия за загряване на топла
вода за процесното жилище. Начислени за този имот са само суми за дялово
разпределение от 1,09 лева на месец.
Към отговора на исковата молба са представени освен това Акт за изключване на
отоплението и топлата вода и Справка за прекъснато топлоснабдяване и топла вода до
апартамент № 55, находящ се в гр. София, „******** ********, абонатен № ********.
Съвкупният анализ на горепосочените еднопосочни доказателства води до
извода, че в процесния имот не се доставя нито топлинна енергия за отопление, нито
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Не се установява в процесната
жилищна сграда да е била отдавана и топлинна енергия от сградната инсталация. От
ищцовото дружество не е начислявана за процесния имот никаква топлинна енергия.
Следователно по делото не се доказва пълно и главно ответниците А. Ц. С. и С.
В. С. да са използвали през исковия период топлинна енергия. Поради това те не
дължат да заплащат и претендираната от ищеца цена за услугата дялово
разпределение. Ответниците не са се възползвали от посочената услуга. В този смисъл
предявените срещу всяка от ответниците искове за главница, представляваща цена за
извършено дялово разпределение в периода 01.07.2020 г. – 30.04.2022 г., са изцяло
неоснователни.
При липсата на главно задължение ответниците не могат да изпаднат в забава и
поради това не дължат на основание чл. 86 ЗЗД претендираното с исковата молба
обезщетение за забава. До същите крайни изводи е достигнал и първоинстанционният
съд, поради което обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски имат
само въззиваемите. Същите са претендирали адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38 ЗА.
Въззивният съд намира, че по арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗА
„Топлофикация София” ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на адв. И. М. Г. сумата
3
от 250 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ в производството пред СГС. Възнаграждението е определено, след като
съдът е съобразил извършената от адвоката работа, неголямата правна и фактическа
сложност на делото, вида на защитаваното право.
Предвид цената на всеки от предявените обективно и субективно съединени
искове на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20857/18.11.2024 г., постановено по гр.д.
№ 10281/2024 г. на Софийски районен съд, 65 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38 ЗА на адв. И. М. Г., личен №
**********, с адрес на кантората в гр. София, ул. „********, сумата от 250 лева,
представляващи възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ във
въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4