РЕШЕНИЕ
№ 22846
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20251110134945 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 313728/06.11.2023 г., подадена от М. Д. Д., ЕГН:
**********, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на детето
А. П. К., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу П. К. К.,
ЕГН **********, фактически съжител на молителката и баща на детето, за извършени от
него актове на домашно насилие на 10.04.2025 година, 22.04.2025 година, 08.05.2025 година,
17.05.2025 година изразяващи се във вербална агресия към първата молителка в
присъствието на детето.
В молбата се твърдят, че ответникът е извършил следните актове на домашно насилие:
На 10.04.2025 година. в домът на странитето, находящо се в гр. ***********около
23:00 часа, ответникът започнал да крещи и да обвинява молителката, че е виновна за
всичките му проблеми, че не се справяла със задълженията си, че не почиствала, казал
й, че е лош човек и лошотията я изяжда от вътре , че я издържа и молителката трябва
да търпи. Казал да си тръгва веднага, но само със собствения си багаж и да не си
помисля за детето. Заплашил я, че ще вземе детето и че ще я остави на улицата“
На 22.04.2025 година в 07:30 часа, докато оправяла раницата на детето молителкта
намерила сгънати салфетки домакинска хартия, в които открила медикаменти. Когато
попитала ответника, той заявил, че там му било по удобно да ги държи.
На 08.05.2025 година около 08:00 часа , при между молителката и ответника,
последния започнал да крещи с думите: „Ти си луда. Не си добре.“, както и да я
заплашва: „Няма да си видиш детето“
На 17.05.2025 година, привечер - ответникът започнал да обижда молителката с
думите: „Не си добре. Махай се.“, в присъствието на детето. Крещял е да се маха и
да забрави за детето, както и я заплашвал с дело.
1
По делото ответника е депозирал отговор от 01.07.2025г. в които оспорва твърденията за
осъществено насилие спрямо молителката както и спрямо детето. Твърди, че никога не е
обиждал и заплашвал молителката пред детето си. Твърди, че част от изложените
обстоятелства в молбата са преекспонирани, а друга част не отговарят на обективната
действителност. Подорбно излага обстоятелства във връзка с отоншенията между страните
по време на фактическото им съжителство, като оспорва да е разделял домакинската работа
на женска и мъжка. Сочи, че молителката не е почиствала с моп и не е бърсала прах с което
ответника се е примирил. Оспорва твърденията за безпочвена ревност, като сочи, че е имало
перод в които е имал подозрения към молителката, тъй като тя го отбягвала, пишела до
късно с шефа си и ходел на командировки с незо за по 2-3 дни. Признава, че след загубата на
близките си, баща и зет, е бил тревожен и е имал труден период, но го е преодолял, като е
посешавал психолог и му е била назначена терапия. Оспорва твърденията в молбата, че на
10.04.2025г. е изпаднал в криза, като твърди, че именно молителката е казала на ответника
да се маха от семейното жилище, за да „не се мъчим повече“. Сочи, че в отговор и е заявил,
че ако смята, че всичко е приключила и намя чувства към него, да си признае и е свободна да
си тръгне, но че той държи да се грижи за сина си и да го отглежда и възспитава във
семейното им жилище. По отношение на откритите на 22.04.2025г. хапчета в раницата на
детето, сочи, че същите са хранителна добавка, като признава, че неправилно е поставил
хапчетата в раницата на детето. Сочи, че не го е възприел за опасност, тъй като възпитава
детето да не взима хапчета освен ако те не са му дадени от родител. Ответника с
категоричност отрича на 08.05.25г. да е изпадал в ярост, както и да е изричал посчените в
молбата изрази, освен думите „Не си добре“ като долва, че е казал „ Защо си говорим по
този начин“. Твърди, че не е наричал молителката „луда“ , че ще я остави на улицата, че ще
вземе детето и т.н. Депозираноа е и молба – Становище от 19.09.2025г., с която също се
оспорват изложените обстоятелства в молбата, като се твърди, че част от твърденията
излажени в молбата са извън преклузивния срок по чл. 10 от ЗЗДН, други не представляват
акт на домашно носилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, а трети не отговарят на обективната
действителност.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По допустимостта на производството:
Молбата за защита от домашно насилие е подадена от лице, което твърди де е постардало
от акт на домашно насилие, както и че е живяло с ответника в условията на фактически
съпружеско съжителство. Страните също така се намира в родство по права линия с
малолетно пострадало лице, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице съгласно чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН. Това становище на съда
съответства с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение от 25.11.2020 г. на
ОСГК по тълкувателно дело № 2/2019 г., в което е прието, че страни в производствата по
реда на ЗЗДН са молителят или лицето, за което се твърди, че извършил домашно насилие, а
при подадена молба от лицето по чл. 8, т. 2 и 4 ЗЗДН, съдът служебно конституира и
пострадалото лице. Между страните не е спорно, че ответникът и молителката са живеели в
условията на фактическо съпружеско съжителство и имат общо дете, а от друга – ответникът
и пострадалото малолетно дете са роднини по права линия /баща и син/, поради което
ответникът попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 и т. 3 ЗЗДН
/по отношение на молителката/, респ /по отношение на детето/. Това обстоятелство като
безспорно е отделено, като такова и с протоколно определение от 01.10.2025 г. на настоящия
съдебен състав.
Молбата е депозирана в тримесечния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл.
10, ал. 1 ЗЗДН /съгласно изм. от 06.08.2023г./, отправена е до съответния родово и местно
компетентен съд, поради което се явява допустима.
2
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото на 01.10.2025 г. е постъпил социален доклад от ДСП Слатина, в които е
посочено, че са предени срещи с девете стани в настоящото производство, молителката М.
Д. и ответника П. К., като всеки от тях е споделил кога страните са се запознали и как са се
развили отношенията им пре годините на съвместното им съжителстов, по време на което
се е родило и общото им дете А. К.. Молителката е споделила, че ответника е започнал да
упражнявал психическо тормоз над нея и затова е ришила да заведе дело. Въз основа на
издадената от съда заповед ответника е бил задължен да напусне семейното жилище на
19.09.25г. ,като въпреки това молителката е заявила, че срещи между бащата и детето се
осъществяват. Молителката е заявила, че желае бащата и датето да имат връзка и тя да бъде
засилиена. От своя страна пък ответника е споделил пред социалния работник, че
отношенията между страните са се влошили, но категорично е заявил, че не е оказвал
насилие спрямо молителката. Посочил е, че след раздялата с молителката е имал срещи с
детето, но изключително редки. В доклада е посочено, че майката и детето живеят на адрес в
: г **********, а бащата на адрес в г ********** Посочено е че детето е ученик във втори
клас в СПГЕ „Джон Атанасов“, както и че не наблюдавана привързаността на детто и
родителите.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описани твърдените актове на
насилие от 14.08.2023г., 03.09.2023г. , 13.10.2023г., 14.10.2023г., 20.10.2023г. 21.10.2023г.,
27.10.2023 г. и 28.10.2023г. по дата време и място, така както са описани и в сезиращата съда
молба.
По делото е постъпила справка от Центъра за психично здраве „Проф Н. Шипковенски“, в
което е посочено, че никоя от страните не се води на отчет. Постърили са писма от Център
Отворена врата в които е посочено, че ответника посещава центъра, има устоичиво
поведение и самокритичност. Посочено е че при конфликт лицето приема решения,
удовлетворяващи интересите на другата страна. По делото са представени множество
медицински документи за здравословното състояние на ответника, които не са от значение за
установяване на факти и обстоятелства, релевантни за настоящото производство и по
конкретно фактитети свързани с твърденията за осъществени актове на домашно насиие,
поради което съдт намира за ненужда да ги обсъжда.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита свидетелите: Н. П. Н. и
М. Е. Д. /деведени на молителката /, както и свидетелите И.. К.а /сестра на ответника/ и св.
Д. Д. Т..
Свидетелката Наталия Николова е състудентка на молителката от Техническия
университет. От показанията и се установява, че страните са живеели заедно на семейни
начала и че имат дете А., както и че отношенията между тях са се влошили и е имало
конфронтация между тях, първата от които април тази година. Свидетелката заявява, че е
видяла бележка на която ответника е написал нещо относно живота и здравето на Алекс,
Уточнавя, че на бешежката е писало , че влизането на П. в някакви списъци няма значение за
живота на детето и че се моли всеки ден за живота и здварвето на детето. Свидетелката
сочи, че последния път когато е виждала ответника е било когато тя, мъжа и молителката
са били на театър, а ответника е гледал своето и нейното дете, както и че след като са се
3
върнали от театър са останали в дома на страните около 20-30 минути и в процеса на
разговор ответника е споделил, че е изхвърлил ножовете защото не били хубави. От
показанията на свидетелката се установява, че преди Алекс е бил по затворен, докато към
настоящия момент е по разговорлив. В останалата части и по конкретно, споделеното от
свидетелката, за това как ответника е обвинявал молителката за всичките му проблеми и за
това, че е казвал на молителката, че е лош човек и да си тръгва, но без детето и т.н., съдът не
цени тъй като това са обстоятелства които свидетелката не е възприела лично и
непосредствено, а всичко обстоятелства и изречените думи от ответника са преразказани
от самата молителка.
От показанията на свидетелката М.Д., позната на страните от около шест години, се
установява, че отношенията между страните са се влошили и че между тях е имало
конфликти. По отношение на обстоятелства във връзка с конфликтите на страните и по
конкретно за това, че ответника е наричал молителката луда, лош човек, че лошото я изяжда
от вътре, както и че ответника е обвинявал молителката за проблемите си, както и в
изневери с нейни колеги, че не се справя с домашните си задължения и т.н, свидетелката
сочи, че са и били споделени от молителката. Предвид това съдът не цени показанията на
свидетлката в тази част, тъй като това са обстоятелства които свидетелката не е възприела.
Свидетелката не е възприла и това, което се е случило на срещата с психолога на ответника.
Единствено съдът цени изложеното от свидетелката, че след скандалите молителката е била
разстроена, тъй като често скандалите са се случали пред детето.
По делото е разпитана и свидетелката И. К.а - Иванова, сестра на ответника. Свидетелката
разказва, че страните са живели на семейни начала и имат син – А.. Твърди, че страните са се
разделили, като инициативата е била на молителката. Свидетлката сочи, че е разговаряла с
молителката която и е казала, че мотива и да се раздели с ответника е, че не пазарува, не се
включва в домкинството и не полага грижи за детето, както и че не може да му прости, че я е
обвинил в изневяра. Свидетелката сочи, че е била поканена на среща между страните, която
се е провела на 01.05.2025 година, която е продължила около два часа. По време на
разговора свидетелката сочи, че брат е казал, че обича детето си и не желае да се изнесе от
дом си. Свидетелката сочи, че по време на разговора молителката хронологично е
разказвала неща от живота на страните, като се опитвала да изтъкне причините поради които
не може да прости. Сочи, че не е чула молителката да казва, че ответника я е обиждал.
Твърди, че молителката на срещата е споделила, че се чувства изтормозена от това, че
ответника не се грижи за детето, не помага в къщи Свидетлакат сочи, че на Великден тази
година брат е споделил, че молителката е искала да се разделят, както и че когато се
прибере се налага да се брани, от това, че молителката постоянно го призовава да се изнесе.
Твърди, че по време на срещата не е чула израза „психически тормоз“. Свидетeлката сочи, че
на 16.05.2025г. са били на целодневен семинар с ответника, като след приключване на
семинара последния се е обадил на сина си А., който е казал, че си стягат багажа, за да
отидат на село. След което двете им коли са се засекли в една тясна улица, и ответника е
помолил молителката да спре, за да си вземе довиждане с детето. Свидетелката сочи, че е
разбрала, че заминават за село за уикенда. Свидетлката заявява, че тя е човека, които взима и
предава детето на брат си и твърди, че детето е щастливо при срещите с баща си.
Свидетелката сочи, че брат и е посещавал психолон, но не знае да му е поставяна дианоза.
Сочи и че брат и е приемал лекарства във връзка със загубата на баща им и на нейния
съпруг. Споделя, че е чувала изречението, че брат и е част от световна система и се моли на
госпот това да не се отрази на сина му. Съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК показанията
на свидетелката, с оглед близката родствена връзка межу нея и ответника. Съдът кредитира
показанията на свидетелката като логични последователни и непротиворечиви в обсъдената
им част.
Свидетелят Д. Т. сочи, сочи че е съсед на страните от 2017г., когато се е закупил и се е
нанесъл в апартаметна до тях. Свидетеля сочи, че не е ставал свидетел на конфликти между
4
страните. Сочи, че е разбрал, че страните не живеят заедно, тъй като вече не е виждал
ответника във входа, а освен това е видял ответника случайно и той му е споделил, че са
разделени от лятото и че има ограничителна заповед. Твърди, че не е близък със страните,
има с тях добри междусъседски отношения. Свидетеля заявява, че мисли, че детската стая на
апартамента на страните е залепена за неговата спалня. Сочи и че неговия хол няма обща
стена с апартамента на страните. Свидетеля сочи, че от спалнята си е чувал гласове на
детето и на ответника и му се е сторило, че си играят. Заявява, че не е чувал скандали и
викове.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При съвкупния анализ на доказателствата по делото съдът приема за установено по
безспорен и несъмнен начин, че страните са живеели заедно, като от съвместното им
съжителство се е родило тяхното общо дете А.. Установява, се и че отношенията им са се
влошили през годините, като от април месец нещата са ескалирали.
Настоящия състав на съда намира, че в случая не е приложима и разпоредбата на чл. 13,
ал.3 от ЗЗДН /поради наличието на други доказателства/. В случая от доказателствата по
делото се установява, че отношенията между молителката и ответника са изострени и
напрегнати поради налице на междуличности конфликти. Прави впечатление, че както в
молбата за защита така и в отговора са изложени множество обстоятелства свързани със
съвместното съжителство на страните, отношенията им в семеството и наличието на
конфликти между страните във връзка с домашните им задължения и по отношение
грижите за детето. Забелязва се, че всяка страна разказва за факти, обстоятелства, около
семейното им съжителство пречупени през неговата призма и от неговата гледна точка.
Ответника с отговора, не отрича, че е имал съмнения, че молителката му изневерява, поради
честите командировки и охладнялото отношение към него, но съмненията в тази
насока, дори и изказани на глас не могат да доведат до извод за извършен акт на психическо
насилие. Съдът намира, че в случая именно конфликта на родителти е водещ, довел до
редица конфлити в отношенията им, но в никакъв случай тези конфлити не биха могли да
бъдат определени, квалифицирани като акт на домашно насилие. Действително
поведението на ответника във връзка с поставянето на медикаменти в раницата на детето,
независимо какви са медикаментите, било то хранителни добавки, може да се определи като
действие не отговарящо на добър родителски капацитет в конкретната ситуация. Което
действие междувпрочен се определя като такова и от самия ответник, той определя
действията си също като не достатъчно адекватни, тъй като децата не следва да имат досътп
до лекарства. Предвид което действието на ответника не би могло да се характеризира като
акт на домашно наслие спрямо детето.
Настоящият състав счита, че обстоятелствата, посочени в молбата за защита, и в отговора,
не предсатвляват акт, респ. актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, тъй
като изречените от ответника изрази „луда“, „лош човек“, „лошотията те изяжда от вътре“ и
т.н макар и обидни не могат да доведат до несъмнен извод за извършени актове на домашно
насилие, психическо такова. Това е така, тъй като в хода на съдебното дирене бе установено
по категоричен и безспорен начин, че отношенията между страните в посдните месеци са се
влошили и е настъпила една ескалация в отношенията им за които се твърди, че
представляват акт на домашно насилие. Действителна както съда вече отбеляза действията
на ответника могат да бъдат определени като непорпорционални, не съответстващи на
ситуацията, но съдът намира, че не биха могли да бъдат субсумирани под състава на акт на
домашно насилие.
Предвид всичко гореизложено настоящия състав счита, че в случая ответната страна не е
извършила твърдените актове на домашно насилие по отношение на молителката и детето,
поради което молбата на молителката следва да бъде отхвърлена изцяло.
По разноските.
5
Претенция за присъждане направените разноски по делото има от двете страни. С оглед
изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, М. Д. Д. дължи направените от ответника
разноски. В предвидения срок е депозирано списък по чл. 80 ГПК /л. 78/, като се
претендират разноски за един адвокат в размер на 4013,00 лева. С оглед направеното
възражение за прекомерност на възнаграждението за един адвокат, съдът намира следното:
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗАдв). Размерът на адвокатското възнаграждение, по аргумент от чл. 36, ал.
2 ЗАдв, следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в наредба на
Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) - в случая Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. (Наредба №
1/2004 г.). Следователно законодателят е предвидил три отделни обстоятелства, които следва
да бъдат съобразени при дефиниране на дължимия размер на адвокатско възнаграждение -
то трябва да е справедливо, обосновано и да съответства на предвидения в съответната
наредба минимум. По последния критерий е налице произнасяне на Съда на Европейския
съюз (СЕС/Съдът) - Вж.: Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 г. по
Съединени дела С-427/16 и С-428/16 г., с което същият е приел, че чл. 101, § 1 от Договора за
функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), във връзка с чл. 4, § 3 от Договора за
Европейския съюз (ДЕС), трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба,
съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от
минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на
адвокатите като ВАдвС (България), би могла да ограничи конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС, като в тези случаи следва да се провери
дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително
отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е
необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. В случая легитимната
цел на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв е да се създадат гаранции за осигуряване на
качествена адвокатска услуга, която да предлага подходяща защита на правата и интересите
на страните в съдебното производство. Тази цел, с оглед препращането, се постига чрез
приемане на Наредба № 1/2004 г., която според изрично изложените мотиви към
изменението и допълнението й с ДВ, бр. 88/04.11.2022 г., следва да осигури диференциран
подход при определяне на минималното адвокатско възнаграждение при отделните
дейности, който да доведе до справедливи житейски и правни резултати в съответствие с
покупателната способност на населението и актуалната икономическа обстановка в
Република България, както и да остойности по достоен и справедлив начин работата на
адвоката. В Наредбата обаче, както е посочил и СЕС, липсват критерии, въз основа на които
да се прецени дали действително разписаните размери са справедливи и обосновани, поради
което според настоящата инстанция преследваната легитимна цел може да се постигне като
съдът сам прецени кой размер е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв, с
оглед всички обстоятелства по делото, а не само спрямо материалния интерес, присъстващ
като единствен ориентир в цитирания акт на ВАдвС. Материалният интерес на спора може
да бъде индикация за степента на сложност на спора, но не би трябвало да се тълкува като
единствен критерий за това. Съобразяването на всички други обстоятелства,
характеризиращи делото, категорично обслужва по-добре интересите на страните, състоящи
се в справедливо остойностяване на заплатеното от спечелилата страна. Впрочем със свое
последващо Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 г. по Дело C-438/22 г. СЕС
изрично е отрекъл споменатата в Решението на СЕС от 2017 г. легитимност на целите при
прилагането на Наредбата и невъзможността на съда да присъжда по-ниски възнаграждения
- Вж. т. 2 от диспозитива на решението. СЕС е посочил, че тези обстоятелства разкриват
6
достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на
материалния интерес, затова и е приел, че националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Следователно, дължимият размер се преценява от съда с оглед вида и количеството на
извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване с
обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо
овъзмезден (така и решение № 504 от 29.07.2024 г. по гр. д. № 1455/2023 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС).
С оглед изложените съображения настоящият състав намира, че при определянето на
размера на адвокатското възнаграждение, което по аргумент от чл. 36, ал. 2 ЗАдв следва да
бъде справедливо и обосновано, съдът следва да се ръководи от всички обстоятелства,
свързани с конкретния обем и сложност на извършената дейност. Ето защо и като взе
предвид фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни
заседания, както и ориентировъчния размер, определен като минимален с неприложимата
вече норма на чл. 22 от Наредба № 1/09.07.2004 г., счита, че същото следва да бъде намалено
до 1200, 00 (хиляда и двеста) лева за адвокатското представителство /л. 233 от делото/.
При този изход на делото М. Д. Д., ЕГН: ********** следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН с с вх. № 313728/06.11.2023 г., подадена от
М. Д. Д., ЕГН: **********, действаща лично и в качеството си на майка и законен
представител на детето А. П. К., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита
по ЗЗДН срещу П. К. К., ЕГН **********, по повод твърдените актове на домашно насилие
на 10.04.2025 година, 22.04.2025 година, 08.05.2025 година и на 17.05.2025 година, като
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН М. Д. Д., ЕГН: **********, да заплати на П. К.
К., ЕГН **********, разноски в размер на 1200,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН М. Д. Д., ЕГН: **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7