№ 555
гр. Бургас, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. К.
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. К. Гражданско дело №
20222100102218 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от К. И. В., ЕГН
**********; Н. И. В., ЕГН ********** и двамата *** на И. Й.В., ЕГН **********, починал
при ПТП на 09.02,2022 г., чрез своята *** и настойник Е. Х. Х., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***, ул. *** № **, всички чрез адв. Николай Николаев Димитров
против ЗАД „Даллбогг Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, 1172, бул. „Г. М. Димитров” № 1, с която се иска да бъде осъден
ответника да заплати на всяка от ищците сумата от 125 000 (сто двадесет и пет хиляди) лева,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и законна лихва върху посочената
по-горе сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с
извънсъдебната претенция – 04.03.2022 г. до окончателното й изплащане. Представят се
доказателства. Претендират се разноски.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно
разпоредбите на общото исково производство по гражданскоправни спорове.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или
обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице
процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за
разглеждане на иска. При това положение е допустим.
В исковата молба се твърди, че на на 09.02.2022 г., около 12:42 ч., в град Бургас, кв.
„Долно Езерово“ на ул. „Захари Зограф“ до № 2, настъпва ПТП, реализирано от водача на
лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, ДК № А8867НК- И. А. А., ЕГН
1
**********, който при неспазване на правилата за движение и при извършване на маневра
„завой на ляво“ реализира удар с попътно движещия се моторист - И. Й.Б., ЕГН
**********, управляващ мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 600Ф“, ДК № А 3662 К,
който изпревал с превишена скорост колона от попътно движещи се автомобили. В резултат
на произшествието е настъпила смъртта на И. Й.Б.. Ищците считат, че и двамата водачи
имат вина за настъпване на инцидента.
Сочи се в исковата молба, че във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП №
74/2022 г. по описа на 02 РУ на ОДМВР - Бургас, пр. пр. с вх. № 839/2022 г., пор. № 67/2022
г. по описа на ОП - Бургас.
Твърди се, че към дата на ПТП за лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола
Версо“, ДК № А8867НК е сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност” с
ответното дружество по полица № BG/30/121002057930, с начална дата на покритие
19.07.2021 г. и крайна дата на покритие 18.07.2022 г.
В качеството си на правоимащи, ищците депозирали писмена претенция пред
ответното дружество, която била администрирана в деловодната му система под вх. №
856/04.03.2022 г., във връзка с което са образувани щета № 0801-001232/2022-02 и щета №
0801-001232/2022-03. Твърди се , че въпреки представянето на необходимия набор от
документи по смисъла на чл. 496, ал. 3 от КЗ, ищците получили отговор от ответника, с
който ги уведомил, че следва да представим допълнително - копие от протокол за аутопсия
на И. Й.В., както и документи от образуваното по случая досъдебно производство. Посочва
се , че в отговор, ищците изпратили с писмо заверени копия от изготвените към онзи момент
документи по образуваното досъдебно производство, а именно : протокол за оглед на
местопроизшествие от 09.02.2022 г., както и фотоалбум към него, но независимо от
посоченото, ответникът с писмо с изх. № 2800/06.06.2022 г., постановил отказ за изплащане
на застрахователни обезщетения по предявените извънсъдебни застрахователни претенции.
В връзка с изложеното, ищците се позовават на практика на ВКС. Развиват се доводи за
дължимост на законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение от
дата на депозиране на извънсъдебната претенция - 04.03.2022 г. до окончателното й
изплащане.
Излагат съображения за основателност на претенцията за неимуществени вреди, като
се сочи, че ищците са загубили *** си в невръстна възраст - едва на * и **-годишна възраст.
Посочват, че това е едно от най - тежките житейски събития, така, че дори и интензивността
на страданието на ищците да намалее във времето, мъката им няма как да бъде преживяна
до края на живота им. Подчертава се ролята на *** за ***. Сочи се, че в случая е налице
особен, изключителен интензитет на търпените болки и страдания от ищците, както и че е
налице негативен отпечатък върху психиката им, който ще остави дълбок и болезнен
отпечатък в живота им занапред. Преди инцидента К. и Н. са били весели, безгрижни,
щастливи и отглеждани с внимание и любов ***. След злополуката те станали по-уязвими,
по-неуверени и по-несигурни, което е наложило извършването на посещения при психолог,
по повод причинената емоционална травма. Подробно се описват психичните преживявания
2
на всяка от ищците, като се твърди, че е налице особен интензитет на търпените: болки и
страдания. Поради изложеното се прави извода, че справедливият размер на обезщетението,
което следва да се присъди на ищците е по 125 000 (сто двадесет и пет хиляди) лева за всяка
един от тях, след отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице
в размер на 50 %.
В предвидения законов срок, с депозирания писмен отговор, с който ответникът
оспорва предявените претенции по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за автомобил марка с марка „Тойота Корола Версо“ с per. № А 8867 НК.
Счита, че в случая претендираният от ищците размер на обезщетение е прекомерно
завишен, като в тази връзка излага подробни доводи. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, което е управлявало МПС със скорост
над разрешената за конкретния пътен участък. Оспорва механизма на настъпилото ПТП,
както и противоправния характер на пътното поведение и вината на водача на лекия
автомобил. Оспорва се и причнно – следствената връзка между инцидента и настъпилата
смърт на наследодателя на ищците. На последно място се оспорва и началния момент, от
който се претендира лихва за забава, като се позовава на разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2
от КЗ във връзка с чл. 496, ал. 1 от КЗ.
Безспорно е между страните, че към дата на произшествието - 09.02.2022 г., за
автомобил с марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, ДК № А8867НК е налице валидна
застраховка“Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество ЗД ЗАД
„Даллбогг Живот и Здраве” АД.
С доклада по делото съдът е указал на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от
ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания
или възражения, както и връзките между тях.
Ищците следва да докажат наличието на следните предпоставки (юридически факти):
застрахованият виновно да е увредил ищците, като е причинил твърдените неимуществени
вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования, както и размера на претендираните вреди.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже
възраженията си, включително и възражението си за съпричиняване.
В открито съдебно заседание на 10.07.2023 год. производството по делото е спряно
на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК до приключване на производството по н.о.х.д. №
419/2023 год. по описа на Окръжен съд Бургас.
По повод молба на процесуалния представител на ищците, съдът след служебна
справка е установил, че производството по н.о.х.д. № 419/2023 год. е приключило с Решение
№ 178 от 14.04.2025 год., постановено по к.н.о.х.д. № 185/2025 год. по описа на ВКС Трето
Н.О. Съдът е изготвил служебно препис от решението на касационната инстанция,
въззивната и първата инстанции, които не са приложени към молбата на адв Николай
3
Димитров и след като се е убедил в наличието на предпоставките по чл.130 от Гражданския
процесуален кодекс е възобновил производството по делото.
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и
липсват процесуални пречки за разглеждане на делото, приема предявените искове за
допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото,с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация - чл. 432, ал. 1 Кодекса за застраховането и чл.86 от Закона за
задълженията и договорите от К. И. В., ЕГН **********; Н. И. В., ЕГН ********** и
двамата *** на И. Й.В., ЕГН **********, починал при ПТП на 09.02,2022 г., чрез своята ***
и настойник Е. Х. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. *** № **, всички чрез
адв. Николай Николаев Димитров против ЗАД „Даллбогг Живот и Здраве” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, 1172, бул. „Г. М. Димитров” №
1, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на всяка от ищците сумата от 125 000
(сто двадесет и пет хиляди) лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и
законна лихва върху посочената по-горе сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от
датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция – 04.03.2022 г. до
окончателното й изплащане.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните, че към дата на
произшествието - 09.02.2022 г., за автомобил с марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, ДК №
А8867НК е налице валидна застраховка“Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
ответното дружество ЗД ЗАД „Даллбогг Живот и Здраве” АД..
С доклада по делото съдът е указал на ищците, че следва да докажат наличието на
следните предпоставки: застрахованият виновно да е увредил наследодателя на ищците,
като му е причинил твърдените неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования, както и
размера на претендираните вреди, а на ответника, че в негова тежест е да проведе насрещно
доказване, както и да докаже възраженията си, включително и възражението си за
съпричиняване.
От извършената по повод спирането и възобновянето на производството на
основание чл.229, ал.1, т.5 от Гражданския процесуален кодекс , съдът е установил, че след
внесен обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № 419/2023 год. по описа на Окръжен съд
Бургас , което е завършило с осъдителна присъда, като с Присъда № 15 от 26.02.2024 г. ,
постановена по горното наказателно дело, с която И. А. А., ЕГН: ********** е признат за
виновен в това, че на 09.02.2022 г. в гр. Бургас, кв. „Долно Езерово“, по ул. „3ахари Зограф“,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Тойота“, модел
4
„Корола Версо“ с peг. № А 8867 НК, нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата – „Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например … , да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“, като предприел
маневра завиване наляво за навлизане в крайпътен имот - склад на фирма „Паркетен свят“,
при което допуснал пътнотранспортно произшествие с предприелия изпреварване
мотоциклет марка „Хонда“ с peг. № А 3662 К, управляван от И. Й.Б., ЕГН: **********, и по
непредпазлИ.ст причинил смъртта на И. Й.Б., ЕГН: **********, поради което и на
основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от Наказателния кодекс, вр. чл. 25, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК. Присъдата е влязла в сила.
На основание чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс, за съда е задължителна
постановената присъда на наказателния съд по отношение на това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Постановената присъда не е
влязла в сила. С оглед на горното съдът следва да обсъди наведените възражения на
ответника за липса на вина на извършителя и за случайно деяние. Постановената присъда не
обвързва съда по отношение на направените възражения в настоящото производство за
степента на съпричиняване от страна на пострадалия, доколкото съпричиняването не е част
от фактическия състав, установен от наказателния съд, но е обусловил определянето на
размера на наказанието на конкретната присъда.
Съдът като съобрази представените от страните писмени доказателства, както и
приетите по делото съдебно автотехническа и съдебно медицинска експертизи, приема да
установено следното :
На 09.02.2022 г. И. А., при уплавление на собствения си автомобил „Тойота Корола
Версо“, с peг. № А 8867 НК, се движел по ул. „Захари Зограф“ в дясната лента в посока към
гр. Бургас със скорост около 35,00 км/ч. Зад него на подходяща дистанция са се движели
общо три леки автомобила. Непосредствено преди произшествието на около един километър
от мястото на местопроизшествието се е движел мотоциклет марка „Хонда“ с peг. № А 3662
К, управляван от пострадалия И. Б., който е изпреварвал движещите се коли с висока
скорост. Установено е, от представената в последното съдебно заседание, че пострадалия И.
Б. е управлявал без да има нужното свидетелство за управление, както и че превозното
средство било собственост на неговия *** - П. Й.Б.. В мотивите на постановената присъда,
както и от заключението на съдебно автотехническата експертиза се установява, че
пострадалият Б. продължил да се движи с управлявания от него мотоциклет в лентата за
насрещно движение, близо до разделителната линия, изпреварвайки последователно
движещите се пред него автомобили, като междувременно водачът на л.а. „Тойота“ с peг. №
5
А 8867 НК е включил ляв мигач с намерението да завие наляво и да навлезе в склада на
„Паркетен свят“, като в същия момент установил, че пред него в лентата за насрещно
движение няма насрещно движещите се пътни превозни средства. В този момент
мотоциклетистът е предприел екстрено спиране, установено от в.л. инж.Гяуров по
спирачната следа , описана в прокола за оглед на местопроизшествието. Установява се , че
скоростта на мотоциклета преди водачът му да предприеме спиране е била около 97 км/ч.
Скоростта на л.а. „Тойота“ в момента на удара е била около 20 км/час. В края на правата
спирачна следа с дължина 28,20 метра мотоциклетистът се е опитал да избегне удара в
автомобила, като е завил наляво. Мотоциклетът е паднал на дясната си страна и заедно с
мотоциклетиста се е плъзнал и се ударил в лявата страна на л.а. „Тойота“, като при удара е
притиснал мотоциклетиста в автомобила. След удара в автомобила, мотоциклетът се е
преобърнал, паднал е на лявата си страна, плъзнал се е и се е спрял пред автомобила.
Оставената спирачна следа е изцяло в частта , на пътя , на която има пътна маркировка -
плътна разделителна линия забраняваща изпреверването. От протокола за оглед на
местопроизшествието се установява, че до тялото на починалия се намира предпазен шлем,
който не е намерен на главата на пострадалия и няма доказателства същият да е управлявал с
предпазно каска.
Вещото лице инж. Гяуров приема, че поради два пъти по-високата от допустимата
скорост на движение на мотоциклетиста , той се е поставил в полощение на невъзможност
да избегне удара, като ако скоростта му е била в рамките на позволената - 50 км/ч
мотоциклетистът би имал време да извърши безопастно спиране, а водачът на лекия
автомобил – да приключи извършването на левия завой и не би настъпило ПТП. До
идентични с тези изводи е достъгнал и съда в наказателното производство , видно от
мотивите към постановената присъда. Вината на водача на лекия автомобил е обусловена от
неспазване на задължението му да се увери, преди да започне маневрата, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.
Не се спори, че в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие *** на
ищците е починал, в следствие на претърпяна гръдно-коремна травма, с множество тежки
контузии на вътрешните органи, което е довело до смъртта му.
От събраните писмени доказателства се установява, че пострадалият е имал издадено
СУМПС, категория „В, АМ“, което му е отнето на 07.12.2020 година , поради
обстоятелството , че при проверка е отказал да даде проба за употреба на наркотични
вещества. От представената от ОД на МВР Бургас , сектор „Пътна полиция“ справка е видно
, че на пострадалияса съставени 13 акта за установяване на нарушения, част от които за
нарушения , извършени в период, в който пострадалият не е притежабал или му е било
отнето свидетелството за управление на МПС.На пострадалия са наложение наказания за
нарушения на ЗДв П по издадени12 наказателни постановления.
На 02.03.2022 г. ищците, чрез пълномощника си – адв. Николай Димитров, са
6
изпратили на застрахователя претенция по чл. 380 от КЗ. Претенцията по чл.380 от КЗ е
изпратена с препоръчана пратка, видно от известието за доставяне на 07.03.2022год. , на
пощенското клеймо на известието за доставяне - л.56 от делото.
Съдът констатира следното по отношение на съпричиняването на процесното ПТП :
Не се оспорва наличието на съпричиняване от страна на пострадалия, спори се за обема на
същото и за процента, който следва да бъде отчетен при определяне на окончателния размер
на обезщетението. Съдът намира, че съпричиняване е налице със следните аргументи:
Независимо, че е установена отговорността на водача, който е допуснал процесното ПТП
при движение , като не е съобразил, че „преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение“, съдът намира, че вина за настъпване на ПТП
има и пострадалият, който е управлявал без свидетелство за правоуправление на МПС, с два
пъти над позволената скорост, предприел е внезапно изпреварване на място, кътето такава
маневра е забранена от непрекъсната линия на пътната маркировка и с цялото си поведение
на пътя, както при конкретното местопроизшествие, така и във времето е показал трайно
незачитане на правилата за движение на пътя, несъобразяване с правата на другите
участници в движението, като е управлявал МПС по опасен за собствените си и на другите
учстници в движението Живот и здраве.
С оглед на горното, съдът намира за основателно възражението за съпричиняване,
което приема за доказано в обем от 90%..
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Страните не спорят по наличието на застраховка гражданска отговорност на
автомобила .
Размерът на дължимото обезщетение в конкретния случая следва да се определи при
съблюдаване на следните установени обстоятелства – ищците са дъщери на починалия.
Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 21.06.2018 г по тълк. д №1//2016 г. на
ОСГНК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. В мотивите на
тълкувателното решение е посочено, че най-близките на починалия се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се
предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време
значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Но и правото на най-
близките да получат обезщетение не е прогласено за абсолютно и се сочи, че не може да
бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедлИ. да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. В
7
настоящия случай, съдът, като съобрази, че по делото се установяват нормални житейски
връзки , на привързаност и обич, между *** и дъщери, намира , че по основание
претенцията е доказана. При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази
възрастта на ищците и обстоятелството , че те са загубили *** си в периода на пубертета ,
период на оформянето им като личности, което неминуемо ще окаже влияние върху живота
им занапред. В случая, съдът приема, че ищците са имали с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му.
Съдът счита, че от събраните гласни доказателства не се установява твърденяното в
исково молба обстоятелство, че починалият е полагал „най-големи и ежедневни грижи за
тях“, поради което приема, че грижи за *** са осигурявали както *** , така и ***та. При
достъгане до този извод съдът съобразява показанията на разпитаните свидетели – приятели
на родителите на ищците , от които се установява, че пострадалият е работел като
електротехник в строителството , като не се установи доколко този работен ангажимент е
бил ежедневен и какво е било работното му време.
С горните аргументи съдът приема, че следва да определи размера на дължимото
обезщетение на 110000 лв. за всяка от ищците , като същото следва да бъде редуцирано с
оглед приетата степен на съпричиняване от 90% до 11000 лв. , за всяка от ищците , в който
размер се явяват основателни предявените искове.
Върху определената стойност от 11 000 лв. за обезщетение на нематериални вреди, за
всяка от ищците, следва да се присъди лихва за забава от датата на уведомяване на
застрахователя – 07.03.2022 год., в същия смисъл Решение № 50102 от 20.10.2022 г. по т. д.
№ 1428 / 2021 г. на Върховен касационен съд.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право да получат направените разноски,
съобразно уважената част от иска в размер на 10%, но поради липса на направени такива ,
същите не се присъждат, а ответникът има право да му бъдат заплатени разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 90% от направените, а именно – 4836.60 лв. от общо
направени 5374 лв. , разделени по-равно между двете ищци.
Ищците са освободени от задължението за внасяне на държавна такса , поради което
върху уважената част от исковете следва да бъде събрана дължимата държавна такса в
размер на 880 лв. от ответното дружество.
В полза на адв. Николай Димитров, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата следва да се присъди възнаграждение в размер на 1153,40 лв.
При определяне на размера на възнаграждението съдът съобрази следното : Според
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на
възнаграждението за представляване на всеки от дватамата ищци , изчислен върху
уважената част на исковете е 1390 лв. ,с ДДС , този размер е 1668 лв.
Съдът отчита , че адв. Димитров не е явил в нито едно открито съдебно заседание ,
като в първото редовно проведено такова се е явил друг адвокат от същата кантора, който е
8
провел разпит на водените от ищците свидетели. Процесуалната активност на адв.
Димитров е ограничена до молби за освобождаване от задължения за внасяне на държавни
такси и писмена молба преди последното съдебно заседание. По делото не са извършване
действия, които да се различават по отношение на двете ищци. Както исковата молба, така и
всички последващи процесуални действия, са идентични по отношение на ищците. Поради
гореизложеното и като съобрази обстоятелството , че „адв. Николай Димитров и партньори“
практикуват изключително в сферата на застрахователното право, като представляват ищци
преимуществено по идентични по правно основание искове , то осъществената правна
помощ и защита е до голяма степен рутинна , пори което следва да бъде определено общо
възнаграждение за представителството на двете ищци в размер на 1668 лв.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, 1172, бул. „Г. М. Димитров” № 1 да заплати на К. И. В.,
ЕГН ********** и Н. И. В., ЕГН **********, чрез тяхната *** и настойник Е. Х. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. *** № **, всички чрез адв. Николай Николаев
Димитров, на всяка от ищците сумата от по 11 000 (единадесет хиляди) лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на *** им - И.
Й.В., ЕГН **********, при ПТП на 09.02.2022 г., както и законна лихва върху всяка
главница, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция –
07.03.2022 г. до окончателното й изплащане, като отвърля претенциите над уважения размер
, като неоснователбни.
ОСЪЖДА К. И. В., ЕГН ********** и Н. И. В., ЕГН **********, чрез тяхната *** и
настойник Е. Х. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. *** № **, всички чрез
адв. Николай Николаев Димитров да заплатят на ЗАД „Даллбогг Живот и Здраве” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, 1172, бул. „Г. М. Димитров” №
1 разноски по делото в размер на 4836.60 лв. , разделени по-равно между двете ищци – по
2418.30 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, 1172, бул. „Г. М. Димитров” № 1 да заплати на адвокат
Николай Николаев Димитров, от АК – Шумен, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.
2 от Закона за адвокатурата в размер на 1668 лв. за осъществена процесуално
представителство на ищците К. И. В., ЕГН ********** и Н. И. В., ЕГН **********.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, 1172, бул. „Г. М. Димитров” № 1 да заплати на Съдебната
система на Република България, по сметка на Окръжен съд Бургас , държавна такса в размер
на 880 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред в двуседмичен срок от
9
съобщаването му пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10