Решение по дело №800/2018 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………/…………….2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

 

При участието на секретаря Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №800/2018г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXXII  /Търговски спорове/ от ГПК.

Образувано е по искова молба на ВГ - 2 ЕООД, ЕИК *********, София, чрез адв.Р.М. от АК –Видин, срещу ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, за ОСЪЖДАНЕ на ответното дружество да заплати на ищеца сумите: 38 465.96 лева, дължими като цена за произведена и доставена, но незаплатена ел.енергия за месец октомври 2015г., на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД както и сумата от 9 704.55 лева, представляващи обезщетение за забава за плащане на посочената главница, начислена за периода от 30.11.2015г. до датата на предявяване на иска на 30.05.2018г. ведно със законната лихва върху сумите от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

            С определение №1956/04.06.2018г. съдът е извършил преценка относно редовността на исковата молба и допустимостта на производството.

Ищецът твърди в исковата молба, че е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници /ВИ/, който продава електрическа енергия, произведена от собствена вятърна електрическа централа /ВаЕЦ/ по регулирани от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ преференциални цени на ел.енергия, която се изкупува от ответното дружество съгласно Договор за изкупуване на ел.енергия №89/17.02.2010г. Твърди, че вятърната ел.централа на ищеца е присъединена към ел.мрежа на ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ АД на основание Договор за присъединяване на обект № ДУА -1013/17.08.2007-3064/17.08.2007-4022-ВГ-27.05.2008 от 04.08.2008г. и Договор за присъединяване № ДУА -381/13.03.2008-3029-ВГ-14.03.2008-4025-ВГ-04.07.2008г. от 20.02.2008г. Твърди се, че ищецът продава като производител на ответното дружество ел.енергия съгласно условията на договора за изкупуване на ел.енергия и ЗЕВИ както и Наредба №1/14.03.2017г. за регулиране на цените на ел.енергия. Ответникът изкупува ежемесечно произведената ел.енергия въз основа на издадените от производителя фактури по преференциална цена, определена от КЕВР с решене №Ц-010/30.03.2011г. Договорът между страните е в сила от 17.02.2010г.

            Твърди се, че за м.10.2015г. ищецът е произвел и доставил на ответника 197 240 МВтч, за която е издал ф.№84/31.10.2015г. на стойност от 40 935.19 лева с ДДС. Към този момент продажната цена е 172.95 лева/МВч, а именно преференциална цена по т.1.8 от решение СП-1/2015г. Фактурата е издадени с тази стойност тъй като централата е работила над 2 250 часа без да е прехвърлен прагът от 2 300 МВч/инсталирана мощност. Твърди се, че въпреки извършеното частично плащане от ответника на 2 469.23 лева, не са заплатени останалите 38 465.96 лева, поради което тази разлика е предмет на иска. Твърди се възникнало задължение за лихва за забава върху сумата, считано от 30.11.2015г. до подаване на исковата молба, в размер на 9 704.55 лева. Претендира се и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

            Ищецът твърди, че съгласно писмо на ответника от 09.05.2016г., същият не е оспорил размера на фактурираното количество ел.енергия, но е поставил плащането му под определени условия. Оспорил е само дължимостта на плащането, не и размерът както и доставеното количество.

            Твърди се, че действащата между страните преференциална цена за изкупуване на ел.енергия е тази, определена в решение на КЕВР № Ц-10 от 30.03.2011г.. Твърди се, че ищецът следва да фактурира произведената от него ел.енергия по преференц.цена определена в т.8 от решение № Ц-10 до достигане на 2250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след 2250 часа – по втората преференциална цена в т.9 от същото решение. Според ищеца, такава е трайната практика в отношенията между страните по договора за изкупуване.

            Твърди се, че съгласно чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в редакцията към влизане в сила на закона (03.05.2011г.), на изкупуване по тази преференциална цена подлежи цялото количество електрическа енергия, а съгласно чл.31, ал.4 от ЗЕВИ, цената на електрическата енергия от възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване, т.е. до 2025г. След влизане в сила на ЗЕВИ, ищецът поддържа, че следва да продава цялата произведена от него електрическа енергия на ответника по преференциална цена определена в Решение Ц-10, като тази цена не може да бъде изменяна за срока на Договора за изкупуване. Твърди, че с изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, публикувано в ДВ бр. № 109/2013г., в сила от 01.01.2014г., е въведена промяна в количествата електрическа енергия от възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по преференциална цена, без да се променя самата цена. Така според изменената разпоредба общественият доставчик ("Национална електрическа компания" ЕАД или "НЕК"), съответно крайният снабдител (в случая ответникът), има задължение да изкупува произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата до размера на определената средногодишна продължителност на работа, определена от КЕВР за конкретните типове производители, а за количества произведена електрическа енергия надхвърлящи средногодишната продължителност на работа произведени количества - по утвърдената от КЕВР цена, по която общественият доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества при надхвърляне на средногодишната продължителност на работа. С последващо изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ в бр. № 56 от 2015г. на ДВ, в сила от 24.07.2015г., количествата електрическа енергия, подлежащи на изкупуване по преференциална цена, се ограничават по нов начин, отново без да се променя преференциалната цена. С тази разпоредба е създадено задължение за обществения доставчик НЕК, съответно за крайните снабдители "Енерго-Про Продажби" АД, да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници "по преференциална цена, за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР", като за количествата, надхвърлящи нетното специфично годишно производство, енергията следва да се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар.

В исковата молба, ищецът цитира § 1, т. 29 от ЗЕВИ, съгласно който нетно специфично производство на електрическа енергия е "средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствени нужди". В § 17 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката е предвиден срок до 31.07.2015 г., в който КЕВР да приеме решение, с което да установи стойността на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните ценови решения, приети от КЕВР до влизане в сила на измененията в ЗЕВИ и ЗЕ. В резултат на което, КЕВР постановява Решение № СП-1/31.07.2015 г. ("Решение СП-1"), с което установява нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени със съответни решения на КЕВР през периода 2008-2015 г. за изкупуване на енергията, произвеждана от възобновяеми енергийни източници. Съгласно т.1.7 от Решение СП-1, нетното специфично производство на вятърни електрически централи при определена цена от 188,29 лв./MWh, без ДДС (т.е. т. 8 от Решение Ц-10) е 2 000 kWh за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа, а съгласно т.1.8 от Решение СП -1, нетното специфично производство на вятърни електрически централи при определена цена от 172,95 лв./MWh, без ДДС (т.е т. 9 от Решение Ц-10), е 2 300 kWh за вятърни електрически централи, работещи над 2 250 часа.

            С оглед на така определените стойности на нетно специфично производство електрическа енергия за които се прилага преференциална цена по т.8 и т.9 от Решение Ц-10/2011г.,  в зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица инсталирана мощност на вятърната електрическа централа, ищецът твърди, че ответникът следва да изкупува количествата електрическа енергия, произведени от вятърната електрическа централа на Ищеца, по преференциална цена до достигане на максималното количество от 2 000 kWh (нетно специфично производство) при условие, че вятърната електрическа централа на Ищеца не достигне 2 250 ефективни годишни часове работа. /по т.8/ В случай, че вятърната електрическа централа на Ищеца достигне 2 250 ефективни годишни часове работа, то ответникът следва да изкупува количествата електрическата енергия произведени от вятърната електрическа централа на Ищеца по преференциална цена по т.9 от Решение Ц-10.

Твърди се, че съгласно чл.21, ал.1 от Договора за изкупуване, ищецът следва да фактурира месечно продадената електрическа енергия на ответника. Ищецът е издал фактура № 84 от 31.10.2015г. на стойност 40 935,19 лв. с ДДС като продажна цена за електрическа енергия за количеството енергия доставена на ответника през месец октомври 2015г. в размер на 197,240 MWh (единична цена за MWh в размер на 172,9500 лв. без ДДС). Цената е формирана по този начин, тъй като през месец октомври 2015 г., вятърната електрическа централа на Ищеца е достигнала 2 250 ефективни часа и страните са започнали да отчитат и прилагат ограничението при нетно специфично производство (като максимално количество подлежащо на задължително изкупуване по преференциална цена) от 2 300 kWh съгласно т. 1.8 от Решение СП-1. Доколкото това максимално количество от 2 300 kWh не е било достигнато през месец октомври 2015 г., то цялото количество електрическа енергия, произведена от Ищеца през месец октомври 2015г. е следвало да се изкупи по преференциална цена. В резултат на фактурата общата сума, представляваща цената за цялото количество електрическа енергия в размер на 197,240 MWh произведена и доставена на ответника през месец октомври 2015 е определена на 40 935,19 лв., с ДДС, като е приложена преференциална цена за MWh в размер на 172,9500 лв. Твърди се, че това фактуриране е правилно, тъй като през месец октомври 2015г. ВяЕЦ на Ищеца е достигнала 2 250 ефективни часа работа и е следвало да се приложи нетно специфично производство от 2 300 kWh. С оглед на това, цялото количество електрическа енергия произведена от Ищеца през месец октомври 2015г. е подлежало на изкупуване по преференциална цена от 172,9500 лв./MWh.

Съгласно чл.21, ал.4 от Договора за изкупуване, Ищецът е следвало да уведоми ответника за издадената фактура, като я изпрати по електронна поща, което ищецът твърди, че е направил - Фактура № 84/31.10.2015 г. е изпратена и получена от ответника по електронна поща на 06.11.2015 г. Твърди се, че получаването на тези документи, Енерго-Про Продажби признава в писмо с изх.№K-EPRS-2723-10/11.11.2015г. ("Писмо от 11.11.2015 г.", Приложение № 5.7 "Писмо с изх. № K-EPRS-2723-10/11.11.2015 г."). Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължение да заплати на Ищеца част от дължимата цена за доставената електрическата енергия в размер на разликата от 38 465.96 лв., поради което дължи тази сума. Твърди се, че съгл. чл. 24, ал.1 от Договор за изкупуване, ответникът следва да изплати доставеното от Ищеца през предходния месец количество електрическа енергия до 15 работни дни след получаване на издадената данъчна фактура. Ответникът е следвало да заплати сумата по фактурата в размер на 40 935,19 лв. до 30.11.2015г. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба ответникът е заплатил единствено част от сумата в размер на 2 469,23 лв., а сумата от 38 465,96 лв. остава незаплатена и дължима.

В исковата молба се твърди, че съобразно становище на НЕК, изразено в писмо с техен изх. № 26-1632-130/28.10.2015 г. ("Писмо от НЕК", Приложение № 5.9), съгласно Решение № СП-1, нетното специфично производство на вятърни електрически централи, работещи до 2 250 годишни ефективни часове "се определя съгласно т. 1.7 [от Решение СП-1] "2 000 kWh, при определена цена - 188,29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа", т.е. количествата над 2 000 kWh следва да бъдат по цени на излишък." НЕК също така счита, че е неправилно за вятърни електрически централи да има "количества, остойностени по преференциална цена 172,95 лв./MWh, приложима за централи работещи над 2 250 часа". С този аргумент НЕК е отказал да заплати на ответника вече закупената от крайния снабдител произведена електрическа енергия, така както е фактурирана в съответствие със задължението му съгласно чл.94 от Закона за енергетиката. Ищецът твърди, че отказът на ответника да плати дължимите суми се основава единствено на позицията на НЕК и е неоснователен. Излага, че НЕК не е страна по Договора за изкупуване, а договорните отношения между ответника и НЕК не пораждат действия спрямо Ищеца.

Изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ от 2015 г. (ДВ бр. № 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) по никакъв начин не засяга последователното прилагане на цените по т. 8 и т. 9 на Решение Ц-10. Това е така, защото този въпрос не само не се съдържа в текста на измененията на закона, но въобще не е и коментиран в хода на обсъждането на измененията. При постановяването на Решение СП-1 КЕВР следва подход, възприето и при Решение Ц-10 като определя две последователни цени за производителите на електрическа енергия от вятърни централи, съответно т.1.7 и 1.8. Нито законодателят, нито енергийният регулатор са приели промени относно механизма за прилагане на цените на производителите на електрическа енергия от вятърни централи, нито пък са им вменили задължение да определят изначално коя от двете цени ще се прилага, което води до обоснован извод в подкрепа на разбирането на ищеца, а именно, че се прилагат и двете първоначални цени по т. 8 и т. 9 от Решение Ц-10 при критерий продължителност на работа на централите до и над 2 250 часа годишно.

Въз основа на изложените твърдения и доводи ищецът претендира уважаване на иска за следните суми: 38 465.96 лв. (тридесет и осем хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2015г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и  9 704.55 лв. (девет хиляди седемстотин и четири лева и петдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 38 465,96 лв. за периода от 30.11.2015 г. до датата на предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочените суми от подаване на настоящия иск до окончателното им плащане.

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв.П. поддържа исковете. Прави допълване, че въз основа отмяна на част от решение СП -1 на КЕВР е постановено ново решение СП-5 от 28.03.2019г., което също е предмет на обжалване пред ВАС.

В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ АД, за допустимост, но неоснователност на исковете. В отговора част от твърдените в исковата молба факти и обстоятелства не се оспорват. В отговора на исковата молба е направено искане за конституиране на НЕК  като помагач на ответника, на осн.чл.219 ГПК. В срока за отговор ответникът е предявил и насрещни искове за осъждане на ищеца да заплати следните суми на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД:

сумата от 46 192.38 лева с ДДС, представляващи разликата между стойността на преференцеална цена по т.8 от решение №Ц—10/30.03.2011г. на ДКЕВР и цената за излишък за количеството ел.енергия, надвишаващо НСП от 2000 кВтч за 1кВт инсталирана мощност, което за м.август 2015г. е 225 760 кВтч, посочено в дебитно известие №82/30.09.2015г. /недължимо платена преф.цена след достигане на нетното специфично производство за 2015г./ както и

сумата от 166 596.10 лева с ДДС, представляващи разлика между преференциална цена по т.8 от решение №Ц—10/30.03.2011г. на ДКЕВР в размер на 175 510.79 лева с ДДС и цената за излишък за цялото количество ел.енергия, произведено и доставено на крайния снабдител през септември 2015г. в размер на 8 914.69 лева с ДДС. /недължимо платена цена за 774 240 кВтч ел.енергия/.

Претендира се обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение върху първата сума 46 192.38 лева, считано от 30.12.2015г. /получаване на поканата/ до предявяване на иска на 30.05.2018г., в размер на 11 635.48 лева; върху втората сума от 166 596.10 лева – законната лихва от завеждане на иска на 30.05.2018г. до изплащане на задължението, ведно със сторените съдебно-деловодни разноски.

С протоколно определение от 07.10.2019г. съдът е прекратил производството частично по предявения насрещен иск за обезщетение за забавено плащане, поради отказ от иска, за разликата над 11 615.75 лева до претендираните първоначално 11 635.48 лева на основание чл.233 ГПК.

С отговора на исковата молба насрещната страна ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, чрез адв.Г.В. от САК, оспорва исковете по основание и размер. Не се оспорва, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект - ВяЕЦ „ВГ-1", находяща се в поземлен имот №018031 в землището на с. Враново и ВяЕЦ „ВГ-2", находяща се в поземлен имот №018044 в землището на с. Враново с обща инсталирана мощност от 4.000 kW, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север" АД /с предишно наименование „Е.ОН България Мрежи" АД/ на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-1013/17.08.2007-3064/17.08.2007-4022-ВГ-27.05.2008г. и Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-381/13.03.2008-3029-ВГ-14.03.2008-4025-ВГ-04.07.2008г. Твърди се, че ответникът е титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР). Като краен снабдител по силата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък. „Национална електрическа компания" ЕАД /за краткост - НЕК ЕАД / е титуляр на лицензия за извършване на дейността обществен доставчик на електрическа енергия № Л-147-13/17.12.2004г., издадена от ДЕКВР. Като обществен доставчик по силата на чл. 94 от ЗЕ НЕК ЕАД е задължено да купува от „Енерго- Про Продажби" АД, в качеството му на краен снабдител, количествата електрическа енергия, която „Енерго- Про Продажби" АД е закупило по силата на чл. 31 от ЗЕВИ по цената, по която е закупена от производителя. Не се оспорва, че между „Енерго- Про Продажби" АД /с предишно наименование „Е.ОН България Продажби" АД/ и „ВГ-2" ЕООД е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 89 от 17.02.2010г., по силата на който „ВГ-2" ЕООД произвежда, доставя и продава електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект -вятърни електроцентрали „ВГ-1" и „ВГ-2" на „Енерго- Про Продажби" АД в качеството му на купувач. Съгласно чл. 18, ал.1 от Договора цената за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР. Твърди се, че в процесния период преференциалната цена, приложима към договора, е тази, определена с Решение Ц-10 / 30.03.2011 г. на ДКЕВР, като тази цена се дължи за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично производство - по цена за излишък на балансиращия пазар. Процесните количества електрическа енергия са продадени от ищеца на ответника по силата на сключения договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №89 от 17.02.2010г. Изкупените количества ответникът е продал на „Национална Електрическа Компания"ЕАД, в изпълнение на законовото си задължение по чл. 94 ЗЕ.

Ответникът излага, че е налице спор между страните относно цената, която следва да бъде заплатена за процесните количества електрическа енергия - дали това е преференциалната цена, определена с Решение Ц-10/ 30.03.2011 г. на ДКЕВР, или е цена за излишък на балансиращия пазар, определяна от „Електроенергиен Системен Оператор" ЕАД /ЕСО/ по реда на Правила за търговия с електрическа енергия. Спорът относно приложимата цена е възникнал според ответника във връзка с тълкуване на административен акт на КЕВР - Решение № СП-1 от 31.07.2015г., с който се определя нетно специфично производство на електрическа енергия, което единствено подлежи на заплащане по преференциални цени, съгласно изменената разпоредба на чл.31, ал.5 ЗЕВИ. Между страните няма спор (самият ищец сочи в исковата молба), че собствената му централа е достигнала нетно специфично производство (НСП) от 2000 кВтч за единица инсталирана мощност през месец август 2015г.

            Ответникът излага, че през месец август производството от 614 600 кВтч е в рамките на НСП, като производителят издава за него фактура №80/31.08.2015г. с единична цена в размер на 0,018829 лв/кВТч, /равняваща се на 188,29 лв/МВтч - т. 8 от Решение № Ц-10/2011г./ и обща стойност 138 867,64 лева с ДДС. Фактурата е платена от купувача своевременно и в пълен размер. След достигане на НСП от 8 000 000 кВтч производителят продължава да произвежда електрическа енергия и да я продава на „Енерго-Про Продажби" АД. Останалата част от производството през м.август в размер на 225 760 кВтч е фактурирано с Фактура №81/11.09.2015г. от производителя по цена за излишък на балансиращия пазар на обща стойност 4 817,64 лева с ДДС и е платено от купувача своевременно и в пълен размер. Към Фактура № 81/11.09.2015г. е издадено дебитно известие № 82/30.09.2015г. на стойност 46 192,38 лева с ДДС, като основание за издаването му е допълнително начисляване на разлика в цената за продажба - разлика между фактурираната и платена цена за излишък по фактура № 81 и преференциалната цена по т.8 от Решение № Ц-10/2011г. Купувачът е заплатил така определената разлика на 27.10.2015г. През м. септември 2015г. „ВГ-2"ОЕООД е произвело и доставило на „Енерго-Про Продажби"АД електрическа енергия общо в размер на 777 000 кВтч, за която е издало фактура №83/30.09.2015г. на стойност 175 510,79 лева с ДДС по преференциална цена на енергия. Задължението по тази фактура е заплатено от „Енерго-Про Продажби"АД на 27.10.2015г.

С писмо с изх № 26-1632-130 от 28.10.2015г. общественият доставчик "НЕК" ЕАД, по идентичен с настоящия казус, уведомява „Енерго-Про Продажби" АД, че връща обратно получено дебитно известие за закупена от крайния снабдител електрическа енергия от вятърни електроцентрали и съответно няма да заплати посочената в него сума, тъй като счита, че неправилно е приложено определеното нетно специфично производство на посочените централи, като е определен праг от 2 300 kWh за вятърни централи работещи над 2 250 kWh. В писмото е посочено, че с Решение СП - 1/ 31.07.2015г. нетното специфично производство за тези централи се определя съгласно т.1.7. "2 000 kWh, при определена цена - 188.29 лв./ MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа", т.е. количествата над 2 000 kWh следва да бъдат по цени за излишък. По повод на възникналия правен спор се твърди, че до настоящия момент КЕВР не е постановил решение, в което да изложи официалната си позиция относно приложението на т.1 и т. 2 от Решение СП-1/31.07.2015 г.

С писмо с изх. № K-EPRS- 2650/02.11.2015 г. „Енерго-Про Продажби" АД е информирало всички производители на електрическа енергия от вятърна енергия с действащи договори за изкупуване, в това число и „ВГ-2" ЕООД, както за становището на „НЕК" ЕАД, така и за отправеното към КЕВР запитване.

            За произведената и продадената на ответника електрическа енергия в размер на 197,240 МВтч през месец октомври 2015г. ищецът е издал фактура №84/31.10.2015г. на стойност 40 935,19 лева, като единичната продажна цена за електрическа енергия е в размер на 172,9500 лв./МВтч. без ДДС, представляваща преференциалната цена по т.9 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. Твърди се, че с писмо от 11.11.2015г. ответникът уведомява ищеца, че поради отказ на „НЕК" ЕАД да заплати електрическата енергия над първия лимит по преференциална цена както и поради липсата на становище от секторния регулатор, връща така издадената фактура № 84/31.10.2015г. за корекция на цената на фактурираната ел. енергия за месец октомври 2015г. С писмо изх. № EPRS- 2957-3/18.12.2015г. „Енерго-Про Продажби" АД кани ВГ-2"ЕООД да издаде кредитно известие към Фактура № 81/11.09.2015г. и да възстанови на надплатената сума в размер на 46 192.38 лева с ДДС. Писмото е получено от ответника по насрещния иск - той е отговорил на това писмо, като положената в отговора дата е 30.12.2015г. Твърди се, че до датата на завеждане на настоящия насрещен иск /депозиран с отговора на ответното дружество/, „ВГ-2"ЕООД не е възстановило сумата в размер на 46 192,38 лева с ДДС. /предмет на предявен насрещен иск/

Не се спори, че на 03.05.2016 г. ответникът е заплатил сумата от 2 469,23 лева по фактура № 84/31.10.2015г. за произведената през месец октомври 2015 г. електрическа енергия в размер на 197,240 МВтч, по цена за излишък -12,5189 лв./Мвтч, определена от„ЕСО"ЕАД. Вместо корекция на предявения за плащане счетоводен документ фактура № 84/31.10.2015 г., „ВГ-2" ЕООД е завел настоящия иск, въпреки че е уведомен за становището на обществения доставчик - краен купувач, както и за съществуващата неяснота относно тълкуването на Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР.

На 30.03.2011г. ДКЕВР приема Решение Ц-30/30.03.2011г., като с него определя нови преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, като прилага специален критерий - наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове работа на ветровите генератори - до 2 250 годишни часа включително и над 2 250 годишни часа. Тези цени се прилагат по сключения между страните договор, считано от 01.04.2011г., съгласно нормата на чл21, ал.1 ЗВАЕИБ (отм.). На 03.05.2011г. влиза в сила Закон за енергията от възобновяеми източници, който отменя Закон за енергията от възобновяеми източници и алтернативни енергийни източници и биогоривата. Параграф 7, ал.1 от ПЗР на ЗЕВИ определя, че дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници запазват действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действаща към датата на влизане в сила на закона. Съгласно пар.7, ал.1 от ЗЕВИ приложимата преференциална цена по договорите за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник между ищеца и ответника е тази, определена с Ц-10/30.03.2011 на КЕВР. След влизане в сила на ЗЕВИ по тази преференциална цена е изкупувано цялото количество електроенергия произведена от ищците, до изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ в ДВ бр. 109/2013г., в сила от 01.01.2014г., според която крайният снабдител има задължение за изкупуване на произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата до размера на определената средногодишна продължителност на работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а за надхвърлящите произведени количества-по утвърдени цени за крайните снабдители и електроразпределителни дружества. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, обнародван в ДВ бр. 56 от дата 24.07.2015 г. и влязъл в сила на 24.07.2015 г., е въведена промяна в чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, с която общественият доставчик, съответно крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично производство - по цена за излишък на балансиращия пазар. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ, „нетно специфично производство" е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. В § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г. е предвиден срок до 31 юли 2015 г., в който КЕВР, в съответствие със ЗЕВИ, следва да приеме решение, с което да установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.

Твърди се, че с Решение №СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР са определени различните стойности на нетно специфично производство, съгласно които се прилагат и определените преференциални цени в съответните решения на КЕВР, в настоящия случай, определените в Решение Ц-10 / 30.03.2011г. на КЕВР цени, като се прилага същият критерий на диференциация - до и над 2 250 годишни часове работа на ветровите генератори. Произведената и продадена електрическа енергия над така определените в Решение СП-1/ 31.07.2015 г. нетни количества се изкупува по цена на излишък. Електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, която производителите не продават на свободен пазар или не използват за собствени нужди, се изкупува от крайните снабдители (един от които е ответникът) или от обществения доставчик (НЕК ЕАД), по силата на чл. 31 от ЗЕВИ. Изкупената от крайните снабдители енергия по чл. 31 ЗЕВИ не се използва от крайните снабдители, същата енергия ( цялото количество) се продава на обществения доставчик по цените, по които е закупена, в изпълнение на императивната норма на чл. 94 ЗЕ.

С отговора си ответникът признава за безспорни следните обстоятелства:

Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник -вятърна електрическа централа, както е посочено в исковата молба;

Ответникът е краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. издадена от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР);

Като краен снабдител по силата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък;

„Национална електрическа компания" ЕАД е обществен доставчик и титуляр на лицензия за извършване на дейността обществен доставчик на електрическа енергия № № Л-147-13/17.12.2004г., издадена от ДЕКВР.

Като обществен доставчик, по силата на чл. 94 от ЗЕ, „НЕК" ЕАД е задължено да купува от ответника, в качеството на последния на краен снабдител, количествата електрическа енергия от възобновяеми източници, която крайният снабдител е закупил от производителите на лицензионната му територия;

Процесиите количества електрическа енергия са произведени и продадени от ищеца на ответника в изпълнение на Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 89 от 17.02.2010 г., сключен между „Енерго- Про Продажби" АД и „ВГ-2" ЕООД.

Ищцовата централа е достигнала нетно специфично производство от 2000 кВт за 1 кВт инсталирана мощност през м. август 2015г.;

Произведената през м. октомври 2015г. електрическа енергия в размер на 197,240 МВт ищецът е фактурирал на ответника по единична цена 172,9500 лв./МВтч. без ДДС съответна на преференциалната цена, определена в т.9 от Решение Ц-10/30.03.2011г. или общо за сумата от 40 935,19 лв. с ДДС;

На 03.05.2016 г. ищецът е получил сумата от 2 469,23 лв. по фактура № 84/31.10.2015 г. за произведената през месец октомври 2015 г. електрическа енергия в размер на 197,240 МВтч по цена за излишък - 12,5189 лв./Мвтч, определена от„ЕСО"ЕАД;

До достигане на нетното специфично производство ищецът е продавал на ответника електрическа енергия по преференциална цена 188,29 лв./МВтч -преференциална цена, утвърдена с т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР;

След изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ в сила от 24.07.2015г. преференциална цена се дължи за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично производство - по цена за излишък на балансиращия пазар;

Нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, се определя от Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, като относима към ищцовата ВяЕЦ е т.1 от решението;

Изкупените количества ответникът е продал на „Национална Електрическа Компания" ЕАД, в изпълнение на нормата на чл. 94 ЗЕ;

 Процесните количества произведена електрическа енергия са получени от обществения доставчик „Национална Електрическа Компания" ЕАД, в изпълнение на нормата на чл. 94 ЗЕ.

            Ответникът твърди, че предявеният иск е неоснователен тъй като е в противоречие с Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР и чл.31, ал.5 от ЗЕВИ. През месец август 2015 г. ВяЕЦ на ищеца „ВГ-2" ЕООД е достигнала нетно специфично производство от 2 000 кВтч при работа на електроцентралата до 2 250 часа. За количествата произведена електрическа енергия през месец октомври 2015г. ищецът е издал фактура № 84/31.10.2015г. Посочената във фактурата цена за това количество електрическа енергия е 172,9500 лв./МВтч. без ДДС - съответна на преференциалната цена, определена в т.9 от Решение Ц-10/30.03.2011г. На 03.05.2016 г. ищецът е получил сумата от 2 469,23 лв. по фактура №84/31.10.2015г. за произведената през месец октомври 2015г. електрическа енергия в размер на 197,240 МВтч по цена за излишък - 12,5189 лв./Мвтч, определена от „ЕСО"ЕАД, което не се оспорва от ищеца. С извършеното плащане на 03.05.2018г. ответникът твърди, че е изпълнил задължението си за плащане на произведената и продадена през месец октомври 2015г. електрическа енергия.

Ответникът претендира, че не дължи заплащане на произведената електрическа енергия от ищеца по посочената в процесната фактура цена, доколкото същата не е съобразено с императивни правни норми, с Решение №СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, както и с индивидуалните договорености между страните по Договора за изкупуване. Оспорва се твърдението на ищеца, че с Решение № Ц -10 от 30.03.2011 г. на КЕВР и с Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР се определят две различни преференциални цени, които се прилагат за една и съща ВяЕЦ в рамките на едногодишен период в зависимост от достигането на посочения праг, тъй като такова тълкуване противоречи на Решение СП- 1 от 31.07.2015г. на КЕВР. Твърди се, че дружеството ищец с поведението си, предхождащо процесния период, демонстрира принадлежността си към групата производители по т.1.7 от Решение СП- 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР. Собственикът на ветрогенераторите е този, който разполага със статистическата информация по отношение на наличния ресурс на първичния енергиен източник, използвана при планиране и осъществяване на инвестиционното намерение и избора на подходяща технология за производство на електрическа енергия, съобразена с локацията на централата и данните за ветровия ресурс. Решение № Ц-10/30.03.2011. на КЕВР разделя единната категория на производителите на енергия от ВяЕЦ на две отделни групи: Вятърни електрически централи работещи до 2250  часа с преференциална цена 188,29 лв/МВтч и Вятърни електрически централи работещи над 2250 часа с преференциална цена 172,95 лв/МВтч. Твърдението на ищеща, че две от подточките, а именно т.1.7. и т.1.8. от Решение СП- 1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, са приложими към една и съща ВяЕЦ, противоречи на заложеното в решението диференциране и обособяване на отделни групи производители въз основа на специални критерии, а именно производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на първичния енергиен източник.

Ответникът твърди, че с решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР размерът на нетното специфично производство е въведен не само като ценообразуващ елемент, но и като праг на произведената ел. енергия, изкупувана по преференциални цени, като тази относима за ВяЕЦ работещи до 2 250 ч. е определена с т.1.7. от диспозитива.

            Ответникът възразява, че доколкото с правно основание да води иск по чл.79 ЗЗД е овластена само и единствено изправната страна по договора, ищецът не е материално легитимиран тъй като не е изправна страна. Ищецът е в неизпълнение на договорните си задължения по Договор за изкупуване № 89/17.02.2010 г.. като при издаване на процесната Фактура за извършената доставка на електрическа енергия през за месец октомври 2015г. не е приложил чл.18, ал.2 от Договора, съответно Решение СП -1 / 31.07.2015 г. на КЕВР. Правоотношенията между страните, макар и предвидени нормативно на договорна основа, се развиват на пазар, където договорната свобода е ограничена с административен режим, въведен с норми от императивен характер. Цените, по които производителите продават електрическа енергия на крайния снабдител не подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР - чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ. Предвид факта, че процесиите правоотношения се развиват на регулиран пазар, в чл. 35, ал. 1 от Договора за изкупуване е договорено, че изменение или допълнение на договора може да се извърши и при наличие на промяна на законодателството, като ал.2 на чл. 35 от Договора въвежда задължение на продавача да се съобрази с предложението от страна на купувача, възникнало вследствие на възникването на такава хипотеза. С влизането в сила на изменението на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ (ЗИД на ЗЕВИ, обн. в ДВ бр. 56 от дата 24.07.2015 г., сила от 24.07.2015 г.), се реализира визираната по-горе промяна на законодателството, която води до изменение на действащия между страните Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №56 от 20.06.2008г., по отношение на посочената в чл.16 от Договора нормирана цена за изкупуване. Считано от 24.07.2015г., нормативно е уредено изменение на съществения елемент - цена на електрическата енергия в съществуващите облигационни отношения по изкупуване на електрическата енергия, произвеждана от производителите - адресати на чл. 31 ЗЕВИ. Тъй като предявеният иск по чл.79 ЗЗД е неоснователен, такъв се явява и искът по чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните главници.

С определение №4161/22.11.2018г. на основание чл.219 ГПК съдът е конституирал НЕК ЕАД в качеството на трето лице помагач на ответното дружество.

Със същото определение от 22.11.2018г. съдът е приел за съвместно разглежане и своевременно предявените от ответното дружество насрещни осъдителни искове съгл.чл.211 ГПК.  

По делото е постъпила допълнителна искова молба от ВГ -2 ЕООД /Л.152/, с която се оспорват фактическите твърдения на ответника, поддържат се първоначалните искове. Излага се, че действително сочените от ответника за безспорни факти и обстоятелства в отговора на исковата молба са такива. Сочат се от ищеца и други обстоятелства, които могат да бъдат приети за безспорни между страните /на л.154 гръб/.

Изразява се становище по насрещните искове на ответника, които се оспорват по основание и размер.

По делото е постъпила и самостоятелна молба от 22.06.2018г. на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, за конституиране на трето лице помагач на ответника – НЕК ЕАД, ЕИК *********, София.

С отделен отговор по насрещен иск, ищецът ВГ-2 ЕООД оспорва същия. Претендира отхвърлянето му. Претендира също спиране на производството и произнасянето по насрещните искове до постановяване на окончателно решение на ВАС по жалби срещу решение СП - 1. Претендират се разноски.

По делото е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба, от ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, с който се поддържат възраженията и доводите от отговора. Изразява се становище за неоснователност на исковете. Изразява се становище за неотносимост на цитираните от ищеца решения на ВАС, към предмета на спора. Твърди се, че т.1.7 и т.1.8 от решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, не са отменени като се признава, че решението на ВАС не е стабилизирано.

Същевременно, ответникът ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, депозира допълнителна искова молба на предявените насрещни искове, които се поддържат изцяло. Претендират се и разноски.

Постъпил е и допълнителен отговор на ВГ-2 ЕООД от 30.10.2018г., с който се поддържа отговора по насрещните искове.

Съобразно постъпило становище на НЕК ЕАД от 17.12.2018г., предявената искова претенция е неоснователна.

Съдът, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник -вятърна електрическа централа. Ответникът е краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. издадена от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР). Като краен снабдител по силата на чл.31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък. „Национална електрическа компания"ЕАД е обществен доставчик и титуляр на лицензия за извършване на дейността обществен доставчик на електрическа енергия № № Л-147-13/17.12.2004г., издадена от ДЕКВР. Като обществен доставчик, по силата на чл.94 от ЗЕ, „НЕК"ЕАД е задължено да купува от ответника, в качеството на последния на краен снабдител, количествата електрическа енергия от възобновяеми източници, която крайният снабдител е закупил от производителите на лицензионната му територия. Процесните количества електрическа енергия са произведени и продадени от ищеца на ответника в изпълнение на Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 89 от 17.02.2010г., сключен между „Енерго- Про Продажби" АД и „ВГ-2" ЕООД. Ищцовата централа е достигнала нетно специфично производство от 2 000 кВт за 1 кВт инсталирана мощност през м. август 2015г. Произведената през м.октомври 2015г. електрическа енергия в размер на 197,240 МВт ищецът е фактурирал на ответника по единична цена 172,9500 лв./МВтч. без ДДС съответна на преференциалната цена, определена в т.9 от Решение Ц-10/30.03.2011г. или общо за сумата от 40 935,19 лв. с ДДС. На 03.05.2016 г. ищецът е получил сумата от 2 469,23 лв. по фактура №84/31.10.2015г. за произведената през месец октомври 2015г. електрическа енергия в размер на 197,240 МВтч по цена за излишък - 12,5189 лв./Мвтч, определена от„ЕСО"ЕАД;

До достигане на нетното специфично производство ищецът е продавал на ответника електрическа енергия по преференциална цена 188,29 лв./МВтч - преференциална цена, утвърдена с т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР;

След изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ в сила от 24.07.2015г. преференциална цена се дължи за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично производство - по цена за излишък на балансиращия пазар;

Нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, се определя от Решение № СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, като относима към ищцовата ВяЕЦ е т.1 от решението;

Изкупените количества ответникът е продал на „Национална Електрическа Компания" ЕАД, в изпълнение на нормата на чл. 94 ЗЕ;

 Процесните количества произведена електрическа енергия са получени от обществения доставчик „Национална Електрическа Компания"ЕАД, в изпълнение на нормата на чл.94 ЗЕ /сочени от ответника и приети с допълнителна искова молба от ищеца за безспрони - вж.л.154 и л.196/;

Не се спори относно количествата електроенергия, отразени в приложените по делото фактури и дебитни известия. 

През месец 10.2015г. вятърната ел.централа на ищеца е достигнала 2 250 еф.часа на работа и страните са започнали да отчитат и прилагат ограничението при нетно специфично производство от 2300 кВч съгласно т.1.8 от решение СП-1.

Ответникът е получил всички фактури и дебитни известия за периода.

С оглед на предявените искове ищецът носи доказателствена тежест за установяване твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици съгл. чл.154, ал.1 ГПК, а именно – наличието на възникнало валидно договорно правоотношение по изкупуване на произведената от ВяЕЦ ел енергия, изпълнение на задължението си по договора, механизмът за определяне на приложимата цена. Аналогично спрямо ищеца по насрещния иск – да докаже изплащане на стойността, явяваща се разлика в дължимата цена за произведената ел.енергия за м.08 и м.09.2015г., заплатена от ответното дружество на ищеца ВГ -2 ЕООД. Съобразно изложеното, ответникът по иска носи доказателствената тежест да установи правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите възражения, в т.ч. заплащане на дължимата цена за изкупената ел.енергия, съгл. чл.154, ал.1 ГПК, а ответникът по насрещния иск ВГ-2 ЕООД – основанието на заплатената му от Енерго про Продажби АД, разлика за м.09 и 08.2015г.

Не се спори, че в хода на производството решение №СП -1 е било отменено с решение на ВАС като е прието ново решение СП -5/28.03.2019г., представено от ответното дружество и прието по делото.

Видно от приложеното решение на КЕВР № СП -5/28.03.2019г., считано от 31.07.2015г. /т.е. и за процесния период/ е установено нетно специфично производство на ел.енергия в размер на 2000 кВч въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни ел.централи работещи до 2 250 часа по т.8 от решение №Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР, във вр.с решение №ц-013/28.06.2006г.

По делото са представени жалби срещу постановеното цитирано решение СП -5/28.03.2019г. на КЕВР, подадени от производители на ел.енергия от възобновяеми източници /на л.330 и сл. по делото/ пред АС – София град.

От изслушаната по делото Комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза /на л.361 по делото/ се установява следното: Цената за излишък на балансиращия пазар в лева за МВтч за м.09.2015г. е публикувана на интернет страницата на ЕСО ЕАД като същата се определя за всеки кръгъл час от денонощието. Стойността на излишък на произведената от ВГ-2 ЕООД ел.енергия за м.09.2015г.  е в размер на 7 428.91 лева, а с ДДС – 8 914.69 лева.

В счетоводството на ищеца, според СТЕ, е отразено плащане на 27.10.2015г. по дебитно известие №82/2015г. към фактура №81/2015г. и по ф.№83/30.09.2015г. в пълен размер, с обща стойност от 221 703.17 лева.

Процесната ВяЕЦ се състои от два ветрогенератора с обща инсталирана мощност 4 МВ /2 по 2000кВ/.

Съгласно т.29 на пар.1 от ЗЕВИ е налице легална дефиниция на понятието „нетно специфично производство”, съгласно която представлява средногодишното производство на ел.енергия от 1 кВ инсталирана мощност съгласно решение на КЕВР за определяне префер.цени след приспадане на собствените нужди.

В решение №СП-1/31.07.2015г. нетното специфично производство /НСП/ на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в решение №Ц-10/30.03.2011г. е в размери както следва: съгл.т.1.7 2000 кВч при определена цена от 188.29 лева/МВч без ДДС за вятърни централи работещи до 2 250 часа; съгл.т.1.8 – 2300 кВч при определена цена от 172.95 лева/МВч без ДДС, за ВяЕЦ работещи над 2 250 часа. В приетото след отмяната на решение СП-1, ново решение на КЕВР №СП-5/28.03.2019г., е установено считано от 31.07.2015г. нетно специфично производство на ел.енергия в размер на 2000 кВч, въз основа на което е определена преф.цена за ВяЕЦ работещи до 2250 часа по т.8 от решение Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР във вр.с решение №Ц-13 от 28.06.2006г.

НСП на собствената на ищеца ВяЕЦ, опр.съгласно т.1.7 от решение №СП-1/31.07.2015г. /ново решение СП -5/28.03.2019г./ и според инсталираната мощност на централата съответства на 2000 кВч за единица инсталирана мощност.

Съгласно представените на вещите лица справки от ответното дружество, общото количество ел.енергия, произведена през м.08.2015г. от ВаЕЦ на ищеца възлиза на 840 360 кВч или 840.360 Мвч. Вещите лица са посочили разпределението на произведената през този месец ел.енергия до 2000 кВт и над 2000 кВч. като е направен извод, че на 21.08.2015г. е достигнато ГНСП от 2000 кВч. /л.365/

Стойността на излишък на балансиращия пазар на количеството ел.енергия, произведена през м.август 2015г. след достигане на НСП от 2000 кВч за единица инсталирана мощност е в размер на 4 014.70 лева без ДДС, а с данък – 4 817.64 лева /приложение №2 към СТЕ/ Общият размер на произведената през м.09.2015г. ел.енергия от ВаЕЦ с обща инсталирана мощност от 4000 кВч е 777 000 кВч. след достигане на ГНСП от 2000 кВч. Стойността на излишък на балансиращия пазар за произведената през м.09.2015г. ел.енергия възлиза на 8 914.69 лева с ДДС /7 428.91 лева без данъка/. При това положение в т.8 от заключението вещите лица дават разлика между заплатеното количество ел.енергия и дължимото от 166 596.10 лева /по фактура №83 от 30.09.2015г./ и по цена на излишък с ДДС. /на л.-366/ Размерът на законната лихва върху главницата от 46 192.38 лева с ДДС за периода от 30.12.2015г. до завеждане на иска на 21.06.2018г. възлиза на 11 615.75 лева.

Общото количество произведена през м.09.2015г. ел.енергия възлиза според заключението на 11 603 601 кВтч.

С протоколно определение от 07.10.2019г. съдът е прекратил производството за претендираната по насрещния иск законна лихва за разликата над 11 615.75 лева до претендираните 11 635.48 лева поради отказ от иска, на основание чл.233 ГПК.

Въз основа на събраните доказателства съдът достига до следния правен извод по същество на спора:

Предмет на спора са както първоначално предявените осъдителни искове за заплащане на дължима за реално произведеното количество ел.енергия за м.10.2015г. от ВаЕЦ на ищеца съобразно регулираните преференциални цени ведно с мораторна лихва за забавено изпълнение от падежа по фактура №84/2015г. до предявяване на иска както и законните лихви, явяващи се законова последица от уважаване на иска, така и предявените насрещни осъдителни искове за връщане от ищеца на недължимо заплатена преференц. цена за произведената през м.08 и м.09.2015г. ел.енергия ведно със законните лихви от предявяване на иска.

По главния иск:  

С Решение №Ц-10/30.03.2011г. са определени преференциални цени на база "наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори съответно до 2 250 часа вкл. и над 2 250 часа". Тези цени са били приложими по процесния договор до влизане в сила изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, считано от 01.01.2014г., според пар.7, ал. 1 от ПЗР, на който приложимата преференциална цена е тази, определена в Решение №Ц- 10/30.03.2011г., при въведен допълнителен показател за прилагането й "нетно специфично производство", без да се изключва приложимостта на критериите, въведени с Решение №Ц-13/2006г. на ДКЕВР, за определяне на два вида преференциални цени на база условно съществуващи в страната две ветрови зони, съответно – зона с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори до 2 250 и такава с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори над 2 250 часа.

С изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ договорът за продажба на електрическа енергия, сключен между ищеца и ответника, е изменен с императивната разпоредба на закона и издаденото на основание пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ, Решение № СП-1/31.07.2015г., в частта относно подлежащото на изкупуване количество електрическа енергия и цената, като приложимата преференциална цена остава съгласно Решение Ц-10/30.03.2011г., като такава за ВяЕЦ с годишни ефективни часове на работа на ветровите генератори до 2 250 часа, но при допълнително ограничение на показателя "нетно специфично производство".

Всеки от притежаваните два ветрогенератора от ищеца има мощност от по 2000 КВ. Съгласно договора, ответникът следва да изкупува цялото количество активна ел.енергия с изключение на количествата, за които производителят има сключени договори  по гл.9 от ЗЕ или с които участва на балансиращия пазара, съответно и тези за собствени нужди. 

Не се спори относно количествата произведена активна ел.енергия през процесния период м.10.2015г. /а така също и по отношение количествата, обхванати от периода по насрещния иск/; относно издаването на фактури, дебитни и кредитни известия както и получаването на покани и уведомления.

Съдът намира, че спорът може да бъде характеризиран като правен: Спорът по делото е относно дължимите суми за произведена електроенергия от възобновяеми източници - вятърна електрическа централа, собственост на "ВГ-2" ЕООД, с.Вранино, общ.Каварна, обл.Добрич, на основание сключения договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия от 04.08.2008г. /на л.31/ и договор за изкупуване на ел.енергия от 17.02.2010г., относно доставената електроенергия за месец октомври 2015г. като ищецът е поискал ответникът да му заплати стойността на доставената електроенергия по преференциални цени.

Ответникът е въвел възражение, че не дължи посочената в исковата молба стойност тъй като е посредник на "НЕК" АД, а последният е отказал да заплати разликата в стойността. Поддържа, че за количества над 2000 квт часа плащането е по цена на излишък, позовавайки се на решение СП-1/31.07.2015гг.на КЕВР. Позовава се също така и на ЗИДЗЕВИ, ДВ бр. 56 от 24.07.2015г., съгласно което е въведена промяна на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, с която общественият доставчик, съответно крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия, до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство – по цена на излишък на балансиращия пазар.

Съгласно чл.18 от договора между страните, цената за продажба на ел.енергия е регулирана и се определя от КЕВР като при промяната и не е необходимо подписване на споразумение, а новата цена се прилага автоматично занапред. Към процесния период приложима е цената, определена с т.8 от решение №Ц-10 от 30.03.2011г., но до размера на НСП, въз основа на което са определени преференциални цени, а за количеството над тази стойност – ценато за излишък на балансиращия пазар. Този извод следва директно от приложението на изменената редакция на чл.31, ал.5 ЗЕВИ.

Изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., задължава обществения доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват произведената ел.енергия от възобновяеми източници по преференциална цена, като за определяне на количествата ел. енергия, изкупувана по тази цена е използван критерия – нетно специфично производство на ел.енергия. Съгласно пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г., изм., бр. 100 от 2015г.), в срок до 31 юли 2015г. в съответствие със ЗЕВИ Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на закона. Съгласно пар.1, т.29 от ДР на ЗЕВИ, /ДВ, бр.56 от 2015г., в сила от 24.07.2015г.), "нетно специфично производство на електрическа енергия" е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди”. В изпълнение на посочената разпоредба е прието Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, като в 1.7 от същото са посочени 2000 КВч при определена цена от 188.29 лена/МВЧ за вятърни централи работещи до 2 250 часа, каквото е процесната централа на ищеца. Доводите на ищеца за приложение на две преференциални цени в рамките на произведеното през годината количество ел.енергия от ВЕИ, не намира опора в разпоредбите на закона, в частност цит.решение на КЕВР. Приетото с изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ ограничение на количеството ел. енергия произведена от възобновяеми източници, което общественият доставчик, респ. крайните снабдители, са задължени да изкупуват по преференциална цена, определено въз основа на посочения с изменението на закона критерий - нетно специфично производство на ел.енергия - има императивен характер, тъй като нормата е създадена в обществен интерес. Разделянето на цените на две групи е наложено от различията в наличния ресурс на първичен енергиен източник за различните производители, като в зависимост от установените разлики в потенциала на вятъра в различни региони на страната, е прието, че в едната зона генераторите могат да работят ефективно не повече от 2 250 часа годишно, а в другата зона работата надхвърля тези пълни годишни часове. Това разграничение на производителите намира израз в определените в Решение № СП-1/31.07.2015г две различни количества на НСП, за двата вида производители, съответно на определените две тарифи на изкупните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г., действащо за спорния период. Съответно на разделното третиране на производителите, съдът не намира основание за прилагане на двете тарифи спрямо един и същ производител в рамките на една и съща година. Тъй като ищците са предпочели да се определят като производители в първата група, преференциално плащане на производството им се ограничава само до изкупените 2 000 КВтч, а горницата до 2 300 КВтч се изкупува по цени на излишък, така както е била заплатена изцяло от ответника. Извършеното частично плащане на издадената от ищеца фактура №84/31.2015г. на стойност цялата от 40 935.19 лева с ДДС, а именно до размера от 2 469.23 лева, не се оспорва от ищеца. Спорът е именно правен и се състои във възможността за заплащане на произведеното над 2000 до 2250 кВтч /без да се прехвърля прагът от 2300МВч/ количество ел.енергия по преференциална цена. Спорно между страните е как следва да се определи размерът на дължимата цена, съобразно решение №СП-1/31.07.2015г, определящо две различни количества на НСП /нетно спесифично производство/ до и над 2250 годишни часове работа на ветровите генератори. /Посоченото в т.1.7, че нетното спесифично производство за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа е 2000 кW при определена цена – 188.29 лева/мWh без ДДС и в т.1.8 -2300 KW при определената цена -172.95 лева/MWh без ДДС за вятърни електрически централи, работещи над 2250 часа./ Или, спорът се фокусира в това дали по отношение на една и съща електроцентрала, в рамките на една календарна година са приложими двете тарифи или спрямо една централа, в рамките на една календарна година е приложима само едната тарифа, при достигане размера, на която разликата се заплаща по цени за излишък. Съдът, както е изразявал вече становище в друго свое решение по идентичен казус, намира за неоснователно тълкуването за заплащане на произведеното количество ел.енергия едновременно/успоредно по двете предвидени от КЕВР преференциални цени.

За целият процесен период м.10.2015г., централата на ищеца е надхвърлила определеното в решение СП -1/31.07.2015г. НСП в размер на 2000 КВч за ВяЕЦ работещи до 2 250 часа. Доставена е ел.енергия над НСП в размер на 197.240 МВч, които са заплатени съобразно цена за излишък на балансиращия пазар. В този смисъл съдът кредитира и т.3 от заключението на изслушаната КСТИЕ, неоспорена от страните и приета по делото. /както и отговорите по т.4 и п т.5 от заключението/ Преценката на съда по отношение основателността на главния и насрещния иск произтича от едни и същи обстоятелства и актове на КЕВР. Въз основа на горното съдът намира, че за произведената от ищеца ел.енергия се дължи преференциална цена по т.1.7 от решение Ц-10/30.03.11г., но до достигане на НСП от 2000 кВч /вж.л.363, СТЕ/

Видно от уговорките в договорите за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, чрез енергиен обект – вятърна електроцентрала е, че цената е регулирана и се определя от ДКЕВР, като към момента на сключване на договорите цената е била определена с Решение Ц-10/30.03.2011. При действието на Закон за енергията от възобновяемите и алтернативни енергийни източници преференциалната цена за изкупуване се определя ежегодно от ДКЕВР. С цитираното решение на КЕВР се определят преференциални цени, като се прилага наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори-до 2250 годишни часа включително и над 2250 годишни часа. Тези цени се прилагат по сключените между страните договори, считано от 01.04.2011 година, съгласно нормата на чл. 21, ал.1 ЗВАЕИБ (отм.) На 03.05.2011 година влиза в сила ЗЕВИ, като съгласно параграф 7, ал.1 ПЗР ЗЕВИ, приложимата преференциална цена е тази, определена с Решение №Ц-10/30.03.2011 година на КЕВР. С влизане в сила на ЗЕВИ по тази цена е изкупувано цялото количество електроенергия до влизане в сила на изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014 година, според която крайният снабдител има задължение за изкупуване на произведената енергия по преференциална цена за количествата до размера на определената средногодишна продължителност на работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а за надхвърлящите произведени количества – по утвърдени цени за крайните снабдители. Със ЗИД на ЗЕВИ е въведена промяна в чл.31, ал.5, в сила от 24.07.2015 година, съгласно която крайният снабдител има задължение за изкупуване на произведената енергия по преференциална цена за количествата до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа, на което са определени преференциални цени в съответни решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство – по цени за излишък на балансиращия пазар. Предвиден е срок, в който КЕВР следва да приеме решение, с което да установи нетното специфично производство на електрическа енергия. Такова решение се явява СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР, с което са определени различните стойности на нетното специфично производство, съгласно които се прилагат и определените преференциални цени в съответните решения на КЕВР, като се прилага същият критерий на диференциация – до и над 2 250 годишни часове работа на ветровите генератори. Така в решението е посочено в т.1.7, че нетното специфично производство за вятърни електрически централи, работещи до 2250 часа е 2000 кW при определена цена – 188.29 лева/мWh без ДДС и в т.1.8 - 2300 KW при определената цена - 172.95 лева/MWh без ДДС за вятърни електрически централи, работещи над 2250 часа. Процесният ветрогенератор попада в първата група. 

Според постигнатата в договорите за изкупуване на ел.енергия договореност в чл. 18, ал.2 при промяна на преференциалната цена от компетентен орган, променената цена се прилага между страните без да е необходимо подписване на допълнително споразумение към договора. Следователно след влизане в сила на изменението на ЗЕВИ, цит.по-горе, договорите за продажба на ел.енергия, сключени между страните са изменени от императивната разпоредба на закона и издаденото на осн.пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР в частта относно подлежащото на изкупуване количество ел.енергия и цената за това изкупуване, посочена в чл. 18 от договорите. Според това решение на КЕВР, нетното специфично производство на ел.енергия за съответните групи производители, за които са определени преференциални цени с Решение № Ц-010/30.03.2011 г., следва да бъде установено въз основа на производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на първичния енергиен източник, които са взети предвид при първоначалното определяне на съответната преференциална цена, а именно чрез Решение № Ц-013/28.06.2006 г. за ВяЕЦ, работещи до и над 2 250 часа. Следва да се отбележи, че промяната, която се налага от законодателя е въвеждането на понятие „нетно специфично производство” не променя критериите, въведени с Решение Ц-10/2011г. на ДКЕВР за определяне на два вида преференциални цени. Видно от чл. 18, ал.3 на договорите за изкупуване на ел.енергия, които са с идентично съдържание, не е посочена цена на изкупуваната ел.енергия, а е посочено единствено решение Ц-04/30.03.2009г. За процесната централа, въведена в експлоатация, преди влизане в сила на ЗЕВИ на 03.05.2011г., преференциалната цена за изкупуване на произведената от тях ел.енергия е 188,29 лв /МWh /без ДДС/ съгласно т.8 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа. Тази цена е същата и съгласно т.1.7 на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. В хода на настоящото производство, решение СП-1 е отменено като незаконосъобразно с решение по адм.дело №8522/2015г. на АС-София, потвърдено с решение на ВАС по адм.дело №5284/2015г., в частта, в която е отменена т.1.7 от решение СП-1 и е обезсилено решението в частта, в която е отменена т.1.8 от СП-1. На мястото на СП-1 е прието ново решение СП-5 от 28.03.2019г., с което на осн.пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ е установено, считано от 31.07.2015г. нетно сп.производство /НСП/ в размер на 2000 кВтч, въз основа на което се определя преференциална цена за ВаЕЦ, работещи до 2 250 часа по т.8 от решение №Ц-10/30.03.2011г. След приемането на СП-1/2015г., няма основание за прилагане на два преференциални режима спрямо произведеното количество енергия от един възобновяем източник.

Решението определя преференциална цена за продажба на електрическа енергия, произведена от вятърни централи, съобразявайки се най-вече със средната годишна производителност на ветровите генератори и размера на инвестиционните разходи. Средната годишна производителност на ветровите генератори от своя страна зависи от прогнозните пълни ефективни часове на тяхната работа, които се определят на база прогнозно количество ел.енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана мощност на ветровата централа. По-нататък в решението се посочва, че в България тези ефективни часове на работа на ветровите генератори трябва да са съобразени с изследванията на БАН за потенциала на вятъра в най-перспективните от енергийна гледна точка райони на страната. Съгласно тези изследвания, България може условно да бъде разделена на две ветрови зони: зона с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори до 2 250 часа включително; зона с пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори над 2 250 часа. Въз основа на горните показатели в решението се определят два вида преференциални цени за ел.енергията, произведена от ветрови генератори – за ветрови генератори с пълни ефективни годишни на работа до 2 250 часа и за такива с пълни ефективни годишни на работа над 2 250 часа.

Видно от приложеното по делото решение СП-5/2019г. на КЕВР, решението, с което Комисията установява НСП за група производители на ел.енергия от възобн.източници се постановява еднократно и е валидно за целия период на действие на договора. С това решение не се променя нито един от ценооборзуващите елементи на цената, определена от административния орган, в случая с решение Ц-010/2011г. и решение Ц-13/2006г. В решението е отбелязано също, че решение Ц-10/2011г. е окончателен адм.акт, с който са определени преференциалните цени за различните групи производители, вкл.стойностите на отделните ценообразуващи елементи. Целта на изменението на ЗЕВИ е да постигне баланс между разходите на обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в определените преференциални цени по начин, който изключва възможността от неоснователно обогатяване на последните /в този смисъл са и решение № 226 от 09.11.2017 г. по описа на Варненския апелативен съд, постановено по в. т. д. № 303/2017г., недопуснато до касационно обжалване с определение № 375 от 14.06.2018 г., постановено по т. д. № 569/2018 г. на ВКС както и решениепо в.т.дело №352/2018г. на ВнАС, недопуснато до касация с определение по к.дело 49/2019г. на Второ т.о. ВКС/.

Съдът, като взе предвид, че между страните липсва спор, че заплащането е осъществено по този начин, а именно, нетното специфично производство от 2 000 КWh при цена от 188,29 лв /МWh, заплатена като преференциална цена, а произведеното над това количество ел.енергия е заплатено по цена за излишък на балансиращия пазар, намира, че произведената електрическа енергия през процесния период м.10.2015г. е надлежно заплатена /по цена за излишък/, като производителите са получили гарантираната им от закона преференция на енергийния пазар. Поради това предявената искова претенция се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Поради неоснователност на главния иск за главницата, неоснователен се явява и искът за претендираната мораторна лихва за периода от 30.11.2015г. до предявяване на иска на 30.05.2018г. както и претендираната законна лихва след исковата молба.

По насрещните искове, предявени от ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД срещу ВГ-2 ЕООД:

За да даде отговор по същество на предявените искове съдът се основава на вече коментираните по-горе административни и съдебни актове, с които се определят отделните групи производители на ел.енергия от възобновяеми източници както и спецификите при определяне цената на тази енергия, подлежаща на заплащане от крайните снабдители. Ответното дружество, ищец по насрещния иск, основава претенцията си на заплатени без основание на производителя на ел.енергия от ВИ, цена за м.08. и 09.2015г. над дължимата, т.е. по преференциална цена при надхвърляне на НСП за процесната централа.

Съдът намира, че предявените искове намират основание в разпоредбите на чл.55 и чл.86 ЗЗД.

Отмяната на решение СП-1/2015г. и приемането на ново решение СП-5/2019г. на КЕВР има констативно значение, съобразно изложените в самия административен акт аргументи. Това решение не променя приетите преди това преференциални цени според типа ВаЕЦ /Ц-10/2011г./, а отново определя един от критериите – НСП на централите – които диференцират в коя преференциална група попада съответния производител от ВИ. По същество не е налице промяна в цената, поради което и с оглед естеството на административния акт съдът приема, че предявените насрещни искове касаят именно хипотезата на чл.55, предложение първо от ЗЗД. Въпреки приетото последователно в практиката на ВКС обратно действие на отмяната на ИАА, в процесната хипотеза не е налице отпадане на основанието за плащане, а липса на основание изначално за заплащане на втора преференциална цена при надхвърляне на 2 250 часа работа на ветрогенератора, но преди достигане до 2 300 Мвч.

С предявяване на насрещния иск /на л.100 и сл. по делото/, са представени: преводно нареждане от 27.10.2015г. на Енерго про Продажби към ВГ-2 ЕООД за заплащане на сумата от 221 703.17 лева по ф.№82; дебитно известие №82/30.09.2015г. към фактура №81/11.09.2015г. за произведеното през м.08.2015г. количество ел.енергия за сумата от 38 493.65 лева без ДДС, а с ДДС – 46192.38 лева; фактура №83/30.09.2015г. за произведеното за м.09.2015г. количество ел.енергия на стойност от 175 510.79 лева с ДДС, от която е видно фактуриране на произведените количества по двете преференциални тарифи, съответно по двете преференциални цени, съответно до 2 300 кВч, до 2250 часа и съответно до 2300 кВч, но над 2 250 часа. /л.102/

Представено е писмо от Енерго про Продажби до ВГ-2 ЕООД от 18.12.2015г. с искане за издаване на дебитно известие от производителя от ВИ към фактура №81/2015г. за възстановяване на платената сума от 46 192.38 лева с ДДС. Видно от обратно писмо на производителя до обществения доставчик от 08.01.2016г., се отказва издаване на дебитно известие, т.е. възстановяване на платената преференц.цена за м.08.2015г. като се поддържа прилагане на досегашния подход – т.е. заплащане на ддве префренц.цени за количествата електроенергия от един генератор за една календарна година.

Видно от отговора на насрещния иск, производителят ВГ-2 не оспорва заплащането на сумите по издадените от него фактури и дебитни известия. Съобразно определението на съда по проектодоклада на спора, тези обстоятелства са приети за безспорни между страните, вкл. получаването на всички визирани в становищата на страните фактури и дебитни известия.

Съобразно изслушаната по делото СИЕ, кредитирана от съда, се установява, че цената за излишък на балансиращия пазар в лева за Мвч за м.09.2015г., за процесния генератор е 8 914.69 лева с ДДС. По фактура №83/30.09.2015г. е платена /установено в счетоводствата на страните от вещите лица/ от Енерго про Продажби АД цена в размер на 175 510.79 лева при дължима цена по излишък в размер на 8 914.69 лева, поради което се явява неоснователно заплатена разлика от 166 596.10 лева. Съгласно експертизата, в счетоводството на ищеца е отразено плащане на 27.10.2015г. по дебитно известие №82/2015г. към ф.№81/11.09.2015г. и по ф.№83/30.09.2015г. в общ размер от 221 703.17 лева. /вж. на л.100 по делото/

Съответно, с дебитно известие №81 към фактура №82/30.09.2015г. /на л.101/ производителят ВГ-2 е претендирал и му е заплатена преференциална цена допълнително в размер на 46 192.38 лева – за произведеното през м.08.2015г. количество ел.енергия.  В този смисъл е т.2 от комплексната експертиза. Съобразно СТЕ, за произведеното след 21.08.2015г. количество ел.енергия, което надхвърля 2000 кВч до края на месец август се дължи цена за излишък на балансиращия пазар, а не преференциална такава. На 21.08.2015г. централата на ВГ-2 е достигнала КНСП от 2000 кВч. Стойността на цената по излишък след достигане на централата на 2000 кВч за единица инсталирана мощност, възлиза на  4 817.64 лева с ДДС /4 014.70 лева без ДДС/. От заключенията се установява точно произведеното количество над НСП на централата – съотв. за м.август – 225 760 кВч, а за м.септември – 777 000 кВч. /изцяло за м.09.15г./ Не се спори, че издадените за м.август от производителя фактури №80/31.08.2015г. за сумата от 138 867.64 лева и фактура №81/11.09.2015г. са заплатени като издаденото дебитно известие към ф.№81/2015г. е /деб.известие №82/ доначислява преференц.цена за произведените  количества ел.енергия над НСП но до и над 2250 часа, в размер на още 46 192.38 лева. Няма спор, че действителната цена за излишък за м.август възлиза на 4 817.64 лева като е заплатена на производителя. /т.5 от заключението/

С оглед на изложеното насрещните искове се явяват доказани и основателни по основание съобразно изложеното по главния иск, а по размер – въз основа на изслушаната СИТЕ.

Поради основателност на предявените искове, основателен се явява и искът за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение върху сумата от 46 192.38 лева, считано от 18.12.2015г. до предявяване на насрещния иск на 21.06.2018г. Началото на забавата е поставено с получаване на писмо от 18.12.2015г., което не се оспорва от ВГ-2. / този смисъл и разменена кореспонденция на л.105 по делото/ Съдът приема, че най-ранната дата на узнаване на поканата за връщане на сумата не е датата на изпращане на писмото от Енерго про Продажби на 18.12.2015г., а посочената от изпращача 30.12.2015г. Поради това, искът за лихвата се явява основателен до размера от сумата 11 614.63 лева, върху главница от 46 192.38 лева, за периода от 30.12.2015г. до 21.06.2018г. /предявяване на насрещния иск/ ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. С оглед направения отказ от иска по чл.86 ЗЗД, същият е основателен за целият предявен размер.

За сумата от 166 596.10 лева също се дължи обезщетение за забавено изпълнение, което се претендира от датата на предявяване на иска на 21.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

Въз основа на тези правни изводи, разноски се следват на ответната страна съобразно представения списък по чл.80 ГПК и на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер на общо 19 883.95 лева с ДДС, в която сума влизат договорени и заплатени адв.възнаграждения по главния, акцесорните и насрещни искове /2 376 лева с ДДС както и 7 224 лева с ДДС/; държавна такса от 8 976.95 лева, депозит за СТЕ от 500 лева и сторени разноски в частните производства в размер на 15 лева държавна такса и възнаграждение в размер на 792 лева с ДДС. В съдебно заседание пълномощникът на ищеца е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение. Поради това и на основание чл.78, ал.5 ГПК, съдът определя същото в размер на 6018.50 лева съобразно интереса по предявените насрещни искове. Съдът намира, че уговореното възнаграждение се явява прекомерно тъй като както главния иск, така и насрещните искове поставят на разглеждане един и същи правен въпрос. Поради това съдът намира за неоснователно договарянето на отделно възнаграждение независимо от общата и идентична защита на страната. Въз основа на горното, на ищеца по насрещните искове се следват разноски в размер на 15 495.43 лева общо. Съдът не присъжда адв.възнаграждение по ч.гр.дело №442/2019г. на АС –Варна доколкото страната не е въвела твърдения за връзката му с настоящото производство. Поради тази причина не се присъжда и заплатената по чгр.дело 442/19г. на ВнАС държавна такса от 15.00 лева.

Въз основа на горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ВГ - 2 ЕООД, ЕИК *********, София, чрез адв.Р.М. от АК –Видин, срещу ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумите: 38 465.96 лева, дължима /преференциална/ цена за произведена и доставена, но незаплатена в този размер ел.енергия от собствения на ищеца ветрогенератор за месец октомври 2015г., по фактура №84/31.10.2015г., на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД както и сумата от 9 704.55 лева, представляващи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение върху посочената главница, за периода от 30.11.2015г. до датата на предявяване на иска на 30.05.2018г. ведно със законна лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението на осн.чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА ВГ - 2 ЕООД, ЕИК *********, София, да заплати на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, по предявени насрещни искове, СУМАТА от 46 192.38 лева с ДДС, представляващи разлика между стойността на платена преференциална цена по т.8 от решение Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и цената за излишък на балансиращия пазар за количеството произведено от ВГ-2 ЕООД ел.енергия от възобновяем източник надвишаващо НСП от 2000 кВтч за единица инсталирана мощност, платена за месец август 2015г. без основание ведно с обезщетение за забавено изпълнение в размер на 11 614.63 лева, считано от 30.12.2015г. до предявяване на насрещния иск на 21.06.2018г. както и законната лихва върху главницата, считано от предяване на иска до окончателното изпълнение, на основание чл.55 ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата в претендираното обезщетение за забавено изпълнение за разликата над 11 614.63 лева до 11 615.75 лева.

ОСЪЖДА ВГ - 2 ЕООД, ЕИК *********, София, да заплати на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, по предявени насрещни искове, СУМАТА от 166 596.10 лева с ДДС, представляващи разлика между стойността на платена преференциална цена по т.8 от решение Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и цената за излишък на балансиращия пазар за количеството произведено от ВГ-2 ЕООД ел.енергия от възобновяем източник надвишаващо НСП от 2000 кВтч за единица инсталирана мощност, платено за месец септември 2015г. без основание над дължимото ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на насрещния иск на 21.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.55 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА ВГ - 2 ЕООД, ЕИК *********, София, да заплати на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, сторените по делото разноски в общ размер от 15 495.43 лева, след извършено намаляване на адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД – НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчване препис от решението на страните с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА.

РЕШЕНИЕТО да се отрази в регистъра по чл.235, ал.5 ГПК.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: