№ 26803
гр. София, 30.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110168701 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Ж. Г. Х. срещу „...........“ ЕАД.
От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор.
По направените доказателствени искания:
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на правния
спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
документи като писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.09.2024 г. от 09:40 часа, за което
да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение, като на
ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че по
силата на издадена срещу него заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ........ г. по описа на
СРС, ...... с-в, следвало да заплати в полза на ответното дружество вземания във връзка
с доставена от „...........“ ЕАД топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: гр. ............
Излага доводи, че за погасяването на задълженията, предмет на издадената заповед, е
извършил плащания по сметка на дружеството с пет на брой платежни нареждания от
1
30.10.2023 г. Твърди, че е заплатил по погрешка в полза на дружеството сумата от
607,01 лв., която не попадала в предметния обхват на процесната заповед за
изпълнение. Сочи, че след приспадане на дължими към дружеството задължения,
полученият от ответника остатък от сумата в размер на 600,42 лв. е постъпил в
патримониума на дружеството без правно основание, поради което е налице
неоснователно обогатяване. Твърди, че със Заявление № Г-21971/13.11.2023 г. е
отправил искане към ответното дружество за възстановяване на получената без правно
основание сума в петдневен срок. Сочи, че надплатената сума в размер на 600,42 лв. е
следвало да му бъде възстановена в срок до 20.11.2023 г., но до настоящия момент не е
получил плащане от ответника. В тази връзка, обосновава правния си интерес от
начисляването на лихва за забава върху главницата за периода от 21.11.2023 г. до
14.12.2023 г., в размер на 5,25 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата
от 600,42 лв., с която дружеството се е обогатило неоснователно за негова сметка,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба – 15.1.2023 г. до
окончателното погасяване на дълга, както и 5,25 лв. – мораторно обезщетение,
начислено върху стойността на главницата за периода 21.11.2023 г. – 14.12.2023 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Оспорва
правния интерес на ищеца за предявяване на настоящите искови претенции. Твърди, че
постъпилото от ищеца заявление при дружеството е обработено в срок, като ищецът
следвало да представи удостоверение за потвърждаване на твърдението му, че е
титуляр на посочената в заявлението банкова сметка за възстановяване на
надвнесената сума. Излага доводи, че дружеството е изпратило отговор на заявлението
на ищеца ден преди завеждане на исковата молба, с което е станало ясно, че вземането
му ще бъде възстановено. Поддържа, че ищецът ще получи надвнесената сума, когато
удостовери с официален документ банковата си сметка. Претендира разноски.
Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото, пълно и главно,
факта на своето обедняване със стойността на търсеното вземане, факта на
обогатяването на ответника с преведената от него без основание сума, както и връзката
между обедняването и обогатяването.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца
е да докаже по делото наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в
това число, получена от дружеството покана за възстановяване на стойността на
процесното вземане.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване на горепосочените
обстоятелства, е да докаже плащане на задълженията в срок.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ищецът е заплатил в полза на „...........“ ЕАД сумата от
600,42 лв. на сочената от него дата и със Заявление № Г-21971/13.11.2023 г. е отправил
искане към дружеството за възстановяване на стойността на надвнесеното
вземане.
2
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК;
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3