Определение по адм. дело №216/2023 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 215 и чл. 140, ал. 7 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Производството е образувано по жалба на „РИВА 1797“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, [улица], представлявано от управителя С. С., срещу Виза за проектиране № 133 от 23.11.2023 г., издадена от Главен архитект на Община Силистра. В уточнението към жалбата, депозирано в съда на 16.01.2024 г., се сочи, че визата касае инвестиционно проектиране на „Промяна на предназначението на самостоятелен обект с идентификатор 66425.501.9170.1.4 в заведение за бързо хранене на първи етаж и апартаменти за гости на втори етаж, в УПИ II-9170, в кв. 16 по плана на гр. Силистра“. Изтъкнато е, че сградите с идентификатори 66425.501.9170.1 и 66425.501.9170.2, намиращи се в поземлен имот с идентификатор 66425.501.9170, съставляват една обща сграда, известна като „Новата баня“ на града, в която както дружеството-жалбоподател, така и заинтересованите страни притежават самостоятелни обекти, като дори обекта, чиято промяна на предназначението се иска, е придобит от дружеството-жалбоподател чрез отделяне на обособена част. Оплакванията срещу оспорения акт са концентрирани около обстоятелството, че сградата не е предвидена за подобно натоварване, за такъв човекопоток, като липсата на паркинг/парко места е основния проблем. Претендира се отмяна на акта и присъждане на направените по делото разноски, ведно със законната лихва върху тях, считано от влизане в сила на решението до окончателното им изплащане.

Ответникът по жалбата – Главният архитект на Община Силистра, не се е възползвал от възможността да подаде писмен отговор и да участва лично или чрез процесуален представител в производството. В съпроводителното писмо при изпращането на жалбата и административната преписка до съда е изразил становище, че жалбата е недопустима, доколкото оспорената виза е издадена в хипотезата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ и съставлява копие от действащ подробен устройствен план, респ. няма характеристиките на административен акт.

В производството като заинтересовани лица са конституирани „ДМС Пропърти“ АД гр. Силистра с ЕИК *********, „ДМС“ ЕООД гр. Силистра с ЕИК *********, както и Община Силистра. Двете търговски дружества, действащи чрез адв. И. С. от АК-Варна, са изразили становище за недопустимост и неоснователност на жалбата и молят за отхвърлянето ѝ и за присъждане на разноски по делото. Община Силистра не се е възползвала от възможността да подаде писмен отговор и да вземе становище по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че жалбата не изхожда от надлежно легитимирано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1-4 от ЗУТ и не е насочена срещу подлежащ на оспорване акт. Съображенията за това са следните:

По силата на Постановление за възлагане на имот от ЧСИ от 26.04.2017 г. дружеството-жалбоподател е придобило масивна едноетажна сграда с търговско предназначение с идентификатор 66425.501.9170.2 (предишен идентификатор 66425.501.4154.2), построена в поземлен имот с идентификатор 66425.501.9170, общинска собственост, за който по регулационния план на града е отреден парцел II в кв. 16. Видно от постановлението е обстоятелството, че в обхвата на придобитото имущество са включени два търговски обекта на партерния етаж, сутеренен етаж, който частично е на два етажа, както и помещение за резервоар към пералня с площ от 98 кв. м. В последствие собствеността върху единия търговски обект, обособен като кафе-аперитив „Ред кафе“, заедно със сутерена под него и помещението от 98 кв.м е прехвърлена на „ДМС“ ЕООД гр. Силистра по силата на нотариален акт № 138 от 28.09.2017 г. на нотариус с рег. № 710 на НК, вписан в СП с вх. № 5835/28.09.2017 г., акт № 122, том ХV, дело № 2156/2017 г. По този начин жалбоподателят се легитимира като собственик на търговски обект–магазин в сграда с идентификатор 66425.501.9170.2, както и на сутерените под него.

Процедурата по издаването на оспорената виза е започнала по подадено заявление от „ДМС Пропърти“ АД за издаване на виза за проектиране относно промяна на предназначението на имот с идентификатор 66425.501.9170.1.4, съставляващ офис на четири нива, находящ се в сграда за битови услуги с идентификатор 66425.501.9170.1, построена в имот–общинска собственост с идентификатор 66425.501.9170, в заведение за хранене на първи етаж и апартаменти за гости на втория. За доказване на собствеността си върху обекта дружеството е представило нотариален акт за покупко-продажба на имота № 5 от 20.10.2023 г., дело № 498/2023 г. на нотариус с рег. № 704 на НК, вписан в СП – акт № 121, т. ХV, дело 2332/2023 г. Била е приложена и актуална скица на обекта от СГКК-Силистра.

Последвало е издаването на визата, която според вещите лица съставлява копие-извадка от действащия ПУП - план за регулация и застрояване на гр. Силистра, чието последно изменение е със Заповед № ЗК-1830/22.11.2018 г., като кадастралната карта на града е влязла в сила през 2008 г., т. е. преди плана. В текстовата част като правно основание за издаването на визата са посочени чл. 140, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ, въз основа на които разпоредби е разрешено исканото инвестиционно проектиране за промяна на предназначението на обекта. Посочено е, че проектът следва да се изготви съгласно изискванията на ЗУТ, Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, като се представи за одобрение в комплект с документите по чл. 144, ал. 1 от ЗУТ. Указана е възможността за обжалване на визата от заинтересованите лица в 14-дневн срок от съобщаването за издаване на съответния акт.

Макар в оспорената виза като правно основание за издаването ѝ да е посочена кумулативно и разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, настоящият състав счита, че позоваването на тази норма е некоректно, тъй като не е налице нито една от хипотезите, изброени в нея. С визата не се предвижда ново застрояване в върху земеделски земи, горски или защитени територии - чл. 12, ал. 3 ЗУТ или допълващо застрояване, което не е предвидено в ПУП – чл. 41, ал. 2 от ЗУТ; с нея не се предвижда временно строителство - чл. 50 и чл. 51 от ЗУТ; с нея не се предвижда застрояване в неурегулирани територии - чл. 58 и чл. 59 от ЗУТ; тя не се издава за застрояване в хипотезата на незавършил процес по изработване на ПУП за имота, за който се иска скицата-виза - чл. 133, ал. 6 от ЗУТ; с нея не се предвижда промяна в разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, нито промяна в характера на застрояване в хипотезите на чл. 134, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от ЗУТ; не се касае и за обект, съставляващ надвижима културна ценност.

В процесния случай безспорно е поискано издаването на виза за проектиране по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, а не виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, който извод следва както от подаденото заявление и приложената по делото административна преписка, така и от изложените мотиви, сочещи, че визата е издадена за изработване на проект за промяна на предназначението на самостоятелен обект с идентификатор 66425.501.9170.1.4 в заведение за бързо хранене на първи етаж и апартаменти за гости на втория етаж , в УПИ II₉₁₇₀ в кв. 16 по плана на гр. Силистра. Така изложеното фактическо основание несъмнено сочи, че се касае за виза по чл. 140, ал. 2 ЗУТ, с която не се предвижда изграждане на нова постройка, не се засягат показателите за застрояване (височини, плътност и интензивност на застрояване), не се променят границите и предназначението на УПИ II₉₁₇₀ в кв. 16, т.е. не се допълва или изменя действащия ПУП-ПРЗ. Визата представлява само извадка от ПРЗ, като издаването ѝ не засяга интереси и не създава права и задължения, които са различни от произтичащите от самия ПЗР, поради което не подлежи на самостоятелно оспорване (в този смисъл Определение № 2159 от 28.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1661/2023 г., Определение № 9647 от 31.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9623/2022 г., Определение № 7262/11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4706/2020 г., Определение № 14531/20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12962/2012 г.).

Дори горните изводи да не бъдат споделени, според настоящата инстанция жалбоподателят не попада сред кръга на непосредствено засегнатите лица, очертан от разпоредбата на чл. 131, ал. 2 ЗУТ.

В случая жалбоподателят, като собственик на обект в сграда, построена върху общинска земя, би бил със засегнати права, ако се променяше предназначението на поземления имот – УПИ II₉₁₇₀ в кв. 16 по плана на гр. Силистра, върху който са изградени сградите. Именно за този имот, съгласно чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, жалбоподателят би имал интерес от оспорване на виза, като за него е относима дефиницията по § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУТ предназначението на имотите се определя с подробния устройствен план, а възможните предназначения са конкретизирани в чл. 4, ал. 7 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии. С издадената виза е направена извадка от ПРЗ, но не се предвижда никаква промяна в предназначението на УПИ – разрешено е инвестиционно проектиране на промяна в предназначението на обект по § 5, т. 41 във вр. с т. 39 от ДР на ЗУТ, поради което не може да се счете, че жалбоподателят, който не притежава никакви права върху същия обект, е легитимирано лице по чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

Не се установи и наличие на правен интерес у жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Въпреки възприетия от настоящия състав довод, че визата, съставляваща извадка от действащия ПУП-ПРЗ, не подлежи на оспорване, предвид практиката на ВАС, че в случаите, когато се променя предназначението на обект, визата не съставлява само извадка от ПУП (Определение № 4312 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2322/2020 г., II о., Определение № 9531 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8270/2018 г., Определение № 14116 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14254/2010 г. II о.), е необходимо да се обсъди и доколко с издадената виза се засягат правата на жалбоподателя, в качеството му на собственик на търговски обект– магазин в сграда с идентификатор 66425.501.9170.2, както и на сутерените под него. Още при насрочването на делото на жалбоподателя беше указано, че е необходимо да установи факта, от който черпи легитимация за водене на делото, а именно– че сградите с идентификатори 66425.501.9170.1 и 66425.501.9170.2 съставляват отделни обекти от една сграда. За установяване на този факт по делото бяха назначени единична и тройна експертизи. Единичната експертиза даде категорично заключение, че се касае за две отделни сгради, построени в общ УПИ, собственост на Община Силистра, които не са свързани функционално, нямат общи входове, инсталации и обща носеща конструкция. Поради оспорването на заключението беше назначена тройна експертиза, потвърждаваща извода на първото назначено вещо лице, която обаче е подписана с особено мнение от единия от назначените специалисти – арх. М. Д., която счита, че в случая конструктивно високата сграда с идентификатор 66425.501.9170.1 (бивша баня), в която се намира процесния обект, за който е разрешено инвестиционно проектиране за промяна на предназначението, „стъпва“ върху покрива на съседната по-ниска сграда с идентификатор 66425.501.9170.2 (бивша пералня), в която жалбоподателят притежава търговски обект. Според това вещо фугите, които са заснели останалите вещи лица, са между новоизградени обекти и старо строителство, но между сградата на бившите баня и пералня, които са изграждани заедно през 1961 г., няма дилатационна фуга, двете сгради са общ строеж, имат обща конструкция и към момента на построяването са били с общи инсталации, обезпечаващи функционирането на комплекса. Разделянето им на отделни обекти е станало в последствие, но конструкцията им е обща, респ. налице е една сграда. Особеното мнение е обосновано с извършени самостоятелни измервания от вещото лице.

Според настоящата инстанция мнението на арх. М. Д. не може да бъде възприето. Видно от приложеното по делото Удостоверение от отдел „Архив“ при Община Силистра (л. 256) е обстоятелството, че не е запазена проектна документация за изграждането на процесните обекти. Запазени са строителни книжа за последващи изменения след 2000 г. В издадения акт за общинска собственост № 110 /06.08.1997 г., който е най-стария документ, свидетелстващ за съществуването на постройките, сградите на Банята и на Пералнята са вписани като отделни обекти, всеки със съответната застроена площ. Наличието на общи инсталации към момента на изграждането, които са обезпечавали работата на отделните обекти, действително е знак, че сградите са били свързани функционално, но това не означава, че са представлявали един обект на право на собственост. Според вещото лице по единичната експертиза, и вещите лица М. Н. и Х. Г. (строителни инженери) е технически невъзможно конструкцията на по-висока сграда да лежи върху по-ниската сграда. Изчисленията, които арх. М. Д. е правила на база на предприети собствени измервания и самостоятелни огледи, не се потвърждават от останалите вещи лица. Потвърждение за подобно застъпване на конструкциите на двете сгради липсва и в приложените екзекутивни чертежи от 2001 г. от разпределението на партера на сграда с идентификатор 66425.501.9170.1 (л. 260), както и в скицата на вертикалния разрез на същата сграда от 2002 г. (л. 268). От скицата на вертикалния разрез се установява, че липсва твърдяното от арх. Д. застъпване между конструкциите на двете сгради и ясно се вижда разминаването в нивата между първите използваеми надземни етажи на Банята и Пералнята. Именно поради разминаването в нивата, което е размер на 1.75 м по проект и в размер на 1.20 м на място, това „стъпване“ би следвало да бъде видимо като чупка по средата на стената на надземния етаж на Банята, а скицата показва два успоредни зида. Тезата на арх. Д., освен че не се споделя от останалите две вещи лица в експертната група и от вещото лице по назначената първоначална експертиза, е в противоречие и със заключението на вещото лице по адм. д. № 164/2021 г. на АдмС-Силистра. Доколкото заключението е дадено по друго дело, същото няма самостоятелно значение за установяването на основния спорен факт в процеса, но като писмено доказателство създава индиция за обосноваността на противоречащите си мнения на вещите лица в полза на мнението на мнозинството от тях. В заключение на казаното настоящият състав счита, че в случая са налице две отделни сгради, като жалбоподателят, като собственик на обект в сграда с идентификатор 66425.501.9170.2 няма интерес да оспорва промяната в предназначението на обект, находящ се в сграда с идентификатор 66425.501.9170.1. Ето защо подадената жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

За прецизност следва да се коментира, че оплакванията в жалбата, че сградата не е предвидена за подобно натоварване, за такъв човекопоток, и че липсата на паркинг/парко места е основния проблем, касаят следващите етапи на инвестиционното проектиране – одобрение на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за преустройството, поради което дори жалбата да беше допустима, не биха стояли на дневен ред за разглеждане.

В заключение на изложеното настоящата инстанция намира, че оспорената виза не съставлява годен за обжалване административен акт и оспорващият няма правен интерес от оспорването, поради което на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК подадената жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Предвид изхода на делото, направените искания от заинтересованите лица и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК жалбоподателят следва да заплати разноските по делото на двете търговски дружества. Съгласно представените договори за правна защита и съдействие, приложените списъци за разноски и извлеченията от банковата сметка на упълномощения адвокат, всяко от дружествата е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. с ДДС. Настоящия състав не споделя възражението на жалбоподателя за прекомерност на заплатените възнаграждения. Съдебни разноски за производството се дължат на двете заинтересовани дружества на общо основание с оглед изхода на делото и на осн. чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК. В условията на свобода на договаряне дружествата са избрали да бъдат защитавани пред съда от адвокат, понесли са разноски, като са заплатили уговорениото адвокатско възнаграждение. Заплатеното възнаграждение за адвокатска услуга по сключните двустранни възмездни договори е при съобразяване с принципа на свободата на договаряне и не може да се счете за прекомерно, доколкото съответства (без ДДС) на ориентировъчните минимални размери по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (1250 лв.), към които следва да се прибавят и 750 лв. за трите от проведените общо пет съдебни заседания по делото (чл. 7, ал. 9 от Наредбата предвижда, че при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.). По този начин уговорените и заплатени размери на адвокатското възнаграждение в размер на 2000 лв. без ДДС (или 2500 с ДДС) се явяват адекватни на положения от адвоката труд, поради което следва да се присъдят изцяло.

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на „РИВА 1797“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, [улица], представлявано от управителя С. С., срещу Виза за проектиране № 133 от 23.11.2023 г., издадена от Главен архитект на Община Силистра.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм. дело № 216 по описа на съда за 2023 година на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК.

ОСЪЖДА „РИВА 1797“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, [улица], представлявано от управителя С. С., да заплати на „ДМС Пропърти“ АД гр. Силистра с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Е. М. Д., разноски по делото в размер на 2500. 00 (две хиляди и петстотин) лева.

ОСЪЖДА „РИВА 1797“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, [улица], представлявано от управителя С. С., да заплати на „ДМС“ ЕООД гр. Силистра с ЕИК *********, представлявано от управителя Е. М. Д., разноски по делото в размер на 2500. 00 (две хиляди и петстотин) лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.