О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 554
гр.Варна, 02 .08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на август през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН
ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д. №450 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е частна жалба от К.С.Н. *** срещу решение №16/27.03.2019 г. по т.д.132/2018 г.
по описа на ОС – Шумен, имащо характер на определение, с което е прекратено
производството по иска за обезщетение по реда на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.),
предявен от К.С.Н. против ЗК „Уника” АД, със седалище гр.София, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца поради настъпилата, вследствие на ПТП, предизвикано от Димитър
Илиев Димитров при управление на л.а.
„Пежо 406” с №Н 1430 ВВ, по отношение на който автомобил с ответника ЗК „Уника”
АД, ЕИК-*,
гр. София имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по полица
№22111890270178, сключена на 22.08.2011 г., настъпило на 16.09.2013 г., около
8:20 часа на път І-2, в посока от гр. Нови пазар за с. Стан, в района на км
140+018, смърт на сестрата на ищеца - Златина Стоянова Николова в частта за
сумата от 95 000 (деветдесет и пет хиляди) лева, представляващи разликата
между уважената част на иска за главница – 5 000 лв. и пълнят предявен
размер от 100 000 (сто хиляди) лева, като недопустим поради противоречие с
процесуална норма - чл.493а, ал.4 от КЗ, във вр. с §96, ал.1 от ЗИДКДЗ, във вр.
с §96, ал.3 от ЗИДКДЗ.
Твърди
се, че съдът неправилно е приел, че въведения от законодателя лимит
представлява процесуална пречка за претендиране на обезщетение в по-висок
размер от този посочен в §96, ал.1 от ЗИДКДЗ.
Насрещната
страна ЗК „Уника” АД, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в които
оспорва жалбата.
Срещу решението е постъпила и въззивна жалба от К.С.Н. ***, в частта
с която е отхвърлен предявения от него иск за заплащане на мораторна лихва
върху главницата за обезщетение по реда на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), за период
от 16.09.2013 г. до 13.09.2015 г., поради направено възражение за изтекла
погасителна давност, както и върху сумата за главница над 5000 лв. до пълният
предявен размер от 100 000 лв.,
както и насрещна въззивна жалба
от ЗК „Уника” АД, със седалище гр.София срещу решението в частта, с която
застрахователят е осъден да заплати на К.С.Н., сумата от 5 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца поради настъпилата, вследствие на ПТП, предизвикано от Димитър
Илиев Димитров при управление на л.а.
„Пежо 406” с №Н 1430 ВВ, по отношение на който автомобил с ответника ЗК „Уника”
АД, ЕИК-*,
гр. София имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по полица
№22111890270178, сключена на 22.08.2011 г., настъпило на 16.09.2013 г., около
8:20 часа на път І-2, в посока от гр. Нови пазар за с. Стан, в района на км
140+018, смърт на сестрата на ищеца - Златина Стоянова Николова, на осн.
чл.226, ал.1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва върху присъдената сума за
главница от 13.09.2015 г. до окончателното заплащане на дължимите като главница
суми.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275
от ГПК срещу определение, което подлежи на обжалване, от легитимиран субект,
поради което са допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
За
да прекрати производството в обжалваната част и то след като е обявил делото за
решаване, първоинстанционният съд е приел, че с оглед въведения с §96, ал.1 от
ЗИДКДЗ максимален размер на обезщетението за лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ, иск
за по-висок размер се явява недопустим.
В случая въпросът за допустимостта на предявения иск по чл.226,
ал.1 КЗ (отм.) е решен в явно противоречие с
дължимата съгласно чл.130 ГПК
служебна проверка за наличие на абсолютни процесуални предпоставки за
съществуването на правото на иск. Първоинстанционният съд не е съобразил, че се
касае до осъдителен иск, интересът от
чието предявяване се презюмира, като истинността на твърдението на ищеца за наличието на изискуемо
притезание срещу ответника, което е останало неудовлетворено е въпрос на
основателност, а не на недопустимост.
Ищецът е свободен сам да очертае размера на претендираното от него
право, а правомощие на съда, в рамките на правораздавателната му дейност е да
определи, в каква
степен следва да се удовлетвори претенцията.
По изложените съображения,
въззивният съд намира, че обжалваното решение №16/27.03.2019 г. по т.д.132/2018
г. по описа на ОС – Шумен, в прекратителната част
имаща характер на определение, следва да се отмени, като делото се върне на ОС
– Шумен за продължаване на процесуалните действия. С оглед необходимостта от общо произнасяне по
евентуално постъпилите срещу допълнителното решение
на
ШОС жалби, съдът намира, че следва да прекрати производството по въззивната жалба от К.С.Н. ***, в
частта с която е отхвърлен предявения от него иск за заплащане на мораторна
лихва върху главницата за обезщетение по реда на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), за
период от 16.09.2013 г. до 13.09.2015 г., поради направено възражение за
изтекла погасителна давност, както и върху сумата за главница над 5000 лв. до
пълният предявен размер от 100 000 лв.,
както и по насрещната въззивна
жалба от ЗК „Уника” АД, със седалище гр.София срещу решението в частта, с
която застрахователят е осъден да заплати на К.С.Н., сумата от 5 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца поради настъпилата, вследствие на ПТП, предизвикано от Димитър
Илиев Димитров при управление на л.а.
„Пежо 406” с №Н 1430 ВВ, по отношение на който автомобил с ответника ЗК „Уника”
АД, ЕИК-*********, гр. София имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност” по полица №22111890270178, сключена на 22.08.2011 г., настъпило на
16.09.2013 г., около 8:20 часа на път І-2, в посока от гр. Нови пазар за с.
Стан, в района на км 140+018, смърт на сестрата на ищеца - Златина Стоянова
Николова, на осн. чл.226, ал.1 КЗ (отм.), ведно със законната лихва върху
присъдената сума за главница от 13.09.2015 г. до окончателното заплащане на
дължимите като главница суми, които да бъдат изпратени за разглеждане ведно с
постъпилите жалби срещу допълнителното решение.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение
№16/27.03.2019 г. по т.д.132/2018 г. по описа на ОС – Шумен, имащо характер на
определение, с което е прекратено производството по иска за обезщетение по реда
на чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), предявен от К.С.Н. против ЗК „Уника” АД, със
седалище гр.София, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на ищеца поради настъпилата,
вследствие на ПТП, предизвикано от Димитър Илиев Димитров при управление на л.а. „Пежо 406” с №Н 1430
ВВ, по отношение на който автомобил с ответника ЗК „Уника” АД, ЕИК-*********,
гр. София имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по полица
№22111890270178, сключена на 22.08.2011 г., настъпило на 16.09.2013 г., около
8:20 часа на път І-2, в посока от гр. Нови пазар за с. Стан, в района на км
140+018, смърт на сестрата на ищеца - Златина Стоянова Николова в частта за
сумата от 95 000 (деветдесет и пет хиляди) лева, представляващи разликата
между уважената част на иска за главница – 5 000 лв. и пълнят предявен
размер от 100 000 (сто хиляди) лева, като недопустим поради противоречие с
процесуална норма - чл.493а, ал.4 от КЗ, във вр. с §96, ал.1 от ЗИДКДЗ, във вр.
с §96, ал.3 от ЗИДКДЗ и ВРЪЩА делото
на ОС – Шумен за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част.
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.т.д. №450 по описа на ВнАСсъда за 2019 г., по въззивната
жалба от К.С.Н. ***, в частта с която е отхвърлен предявения от него иск за
заплащане на мораторна лихва върху главницата за обезщетение по реда на чл.226,
ал.1 от КЗ (отм.), за период от 16.09.2013 г. до 13.09.2015 г., поради
направено възражение за изтекла погасителна давност, както и върху сумата за
главница над 5000 лв. до пълният предявен размер от 100 000 лв., както и по насрещната въззивна жалба от ЗК „Уника” АД, със седалище гр.София
срещу решението в частта, с която застрахователят е осъден да заплати на К.С.Н.,
сумата от 5 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на ищеца поради настъпилата,
вследствие на ПТП, предизвикано от Димитър Илиев Димитров при управление на л.а. „Пежо 406” с №Н 1430
ВВ, по отношение на който автомобил с ответника ЗК „Уника” АД, ЕИК-*********,
гр. София имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по полица
№22111890270178, сключена на 22.08.2011 г., настъпило на 16.09.2013 г., около
8:20 часа на път І-2, в посока от гр. Нови пазар за с. Стан, в района на км 140+018,
смърт на сестрата на ищеца - Златина Стоянова Николова, на осн. чл.226, ал.1 КЗ
(отм.), ведно със законната лихва върху присъдената сума за главница от
13.09.2015 г. до окончателното заплащане на дължимите като главница суми.
УКАЗВА на
първоинстанционния съд, че следва да изпрати горните две въззивни жалби, след
постановяване на решението в частта, за която делото е върнато, ведно с жалбите
срещу него за общо разглеждане и постановяване на решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: