Решение по адм. дело №316/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/.

Производството по делото е образувано по жалба на М. А. против Заповед № ЗСПД/Д-ЕВ-Г/2443 от 24.07.2025 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово.

В жалбата /л. 1/ и в допълнението към нея /л. 33-34/ се навеждат доводи за наличие на законовите предпоставки за получаване на исканата помощ в светлината на националното законодателство и международните актове относно правата на детето, поради което се прави искане за отмяна на оспорената заповед със законните последици от това.

В открито съдебно заседание жалбоподателката М. А. се явява лично, поддържа жалбата, както и искането по същество за отмяна на оспорената заповед.

Ответната страна Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово се явява лично в открито съдебно заседание, оспорва жалбата, по същество прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото жалбата е подадена в съда на 21.08.2025 година, т.е. в 14-дневен срок от връчване на Решение № 07-РД 04-0314 от 08.08.2025 година на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Габрово, осъществено на 18.08.2025 година /известие за доставяне на л. 17/.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателката М. А. и дъщеря й С.А. са лица с украинско гражданство, на които е предоставен статут на постоянно пребиваване до 2028 година /л. 35-36/. Лицата са с регистриран настоящ адрес в гр. Габрово. Съпругът на жалбоподателката и баща на детето София също е лице с украинско гражданство, на което е предоставен статут на постоянно пребиваване до 2027 година /л. 9/, има регистриран настоящ адрес в гр. Габрово. И двамата родители работят по трудово правоотношение в търговско дружество в гр. Габрово /л. 6 и л. 8/ Детето София Ачкасова е завършила първи клас в училище в гр. Габрово /л. 4/, като липсва спор между страните, че през настоящато учебна година детето продължава обучението си във втори клас.

М. А. подава Заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ за ученик, записан във втори клас по реда на чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца с вх. № ЗСПД/Д-ЕВ-Г/2443 от 18.07.2025 година /л. 20-21/.

С оспорената Заповед № ЗСПД/Д-ЕВ-Г/2443 от 24.07.2025 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово исканата помощ е отказана на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД с мотив, че членовете на семейството са с чуждо гражданство и няма сключена спогодба между Република България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца.

Между страните липсва спор по фактите. Спорен е въпросът относно приложението на материалния закон и по-специално разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД във връзка с разпоредби от други нормативни актове.

Съгласно чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България /КРБ/, отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от КРБ е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане, като съгласно чл. 26, ал. 2 КРБ чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

Разпоредбата на чл. 3 ЗСПД определя кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Настоящият случай не попада в нито една от изброените от ЗСПД хипотези, но настоящият съдебен състав намира, че детето има право на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, при зачитане на чл. 26, ал. 2 и чл. 51, ал. 1 от КРБ. В този смисъл, отказът, основан единствено на гражданство или на липса на международна спогодба, противоречи на целта на приложимото право.

Ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, не следва да се прилага по силата на чл. 27, § 2 и § 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991 година, тъй като съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Съгласно чл. 27, § 1 от Конвенцията, държавите-страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Според § 2 от същата разпоредба, родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно чл. 27, § 3 от Конвенцията, държавите-страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Съгласно чл. 2, § 1 от Конвенцията, държавите-страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. Държавите-страни по Конвенцията вземат всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация или наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения на неговите родители, законни настойници или членовете на неговото семейство - чл. 2, § 2 от Конвенцията.

Като част от общата система на социалните права, по отношение на признатото по чл. 27, § 1 от Конвенцията право на жизнен стандарт и на социална сигурност, следва да се спазват и общите изисквания във връзка с икономическите, социалните и културните права, които се съдържат в Европейската социална харта /ЕСХ/, ратифицирана със закон, приета от 38-мо НС на 29.03.2020 година, ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 година - конкретно в чл. 13 и чл. 16 от ЕСХ, и в Хартата на основните права на ЕС. Съгласно чл. 13 от ЕСХ, всеки, който не разполага с достатъчно средства, има право на социална и медицинска помощ. От друга страна, разпоредбата на чл. 16 от ЕСХ въвежда принципа, че семейството, като основна клетка на обществото, има право на подходяща социална, правна и икономическа закрила, за да се осигури неговото пълно развитие. За да се осигурят условията, необходими за всестранното развитие на семейството, разпоредбата на чл. 16 от ЕСХ задължава държавите да съдействат за икономическата, правната и социална защита на семейния живот с такива средства, сред които социални и семейни помощи. Съгласно член Е от Част V „Недопускане на дискриминация“, упражняването на правата по тази Харта следва да бъде осигурено без дискриминация на каквато и да било основа, като раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национална принадлежност или социален произход, здравословно състояние, връзка с дадено национално малцинство, рождение или друго състояние. Съгласно чл. 34, § 1 на ХОПЕС, Съюзът признава и зачита правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова злополука, зависимо положение или старост, както и в случай на загуба на работа, в съответствие с правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. Според § 2 от същата разпоредба, всеки, който пребивава и се придвижва законно на територията на Съюза, има право на обезщетения за социална сигурност и на социални придобивки в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики. Според § 3 от същата разпоредба, с цел да се бори срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства според правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. Както е видно от Разясненията относно Хартата на основните права /2007/С 303/02/, официален вестник С 303/17/, цитираната разпоредба на чл. 34, § 3 от ХОПЕС се основава именно на чл. 13 от ЕСХ.

Както следва от разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗСПД, семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. По реда на ЗСПД се предоставят няколко вида помощи, като за всяка от тях е възприет разграничителен критерий, съобразен с предназначението на конкретната семейна помощ. Процесната помощ по чл. 10а от ЗСПД представлява еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Съгласно ал. 2 на чл. 10а от ЗСПД, тази помощ се отпуска без доходен ценз. Така регламентирана, помощта без съмнение представлява част от общата система за социално подпомагане, израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес. Като такава, процесната помощ попада изцяло в обхвата на чл. 16 от ЕСХ и следва да се интерпретира като част от задълженията, които държавите са поели по силата на чл. 27, § 3 от Конвенцията за правата на детето.

Ето защо, разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД следва да се тълкува в смисъл, че, за да се осигури правилното и пряко прилагане на чл. 27, § 1 от Конвенцията за правата на детето, по аргумент и от чл. 5, ал. 4 от КРБ, достъпът до помощта по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД следва да се предостави и на лицата, постоянно пребиваващи на територията на РБ, каквито безспорно са жалбоподателката и детето й. Различно тълкуване би било в пряко нарушение на забраната за дискриминация, въведена с чл. 2, § 2 от Конвенцията за правата на детето, чл. 21, ал. 2 от ХОПЕС и член Е от част V на ЕСХ.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспорената Заповед № ЗСПД/Д-ЕВ-Г/2443 от 24.07.2025 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което заповедта се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед № Заповед № ЗСПД/Д-ЕВ-Г/2443 от 24.07.2025 година на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Габрово за ново произнасяне по Заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ за ученик, записан във втори клас, по реда на чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца с вх. № ЗСПД/Д-ЕВ-Г/2443 от 18.07.2025 година, подадено от М. А., при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

На основание чл. 10, ал. 6, изр. 2 от ЗСПД решението е окончателно.