№ 441
гр. Стара Загора, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Теодора Т. Петрова
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20255530202446 по описа за 2025 година
Обжалвано е наказателно постановление № 25-1228– 002132 /
23.06.2025 г. на Началник група при ОД на МВР град Стара Загора
сектор „ Пътна Полиция“.
Жалбоподателят недоволен от наложеното му административно
наказание моли съда да го отмени. Мотивира се с допуснати
процесуални нарушения.
Жалбоподателят в с.з.чрез адвокат Г. поддържа жалбата.
Въззиваемата страна представлявана от юрисконсулт Русева
взема становище, че жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства установени с
доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля–
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши
цялостна проверка на наказателното постановление и АУАН,след
обсъждане становищата на страните съдът приема за установено
1
следното :
ПРОЦЕСУАЛНА ДОПУСТИМОСТ
Делото е подсъдно на РС Стара Загора съгласно чл. 59, ал. 1
ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба,
поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че
жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА И ДОКАЗАТЕЛСТВЕН
МАТЕРИАЛ
Административно-наказващият орган в наказателното
постановление е приел за установено, че на 04.05.2025 година около
13.30 часа в град Стара Загора по бул. „ Цар Симеон Велики „ до
кръстовището с ул. „ Х. д. Асенов ” в посока Запад – изток управлява
лек автомобил ******* като не пропуска и отнема предимство на
стъпилият и преминаващият пешеходец по пешеходната пътека
обозначена с пътна маркировка МВ. 1 в посока юг- север.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията
на св. Ж. И. .Актосъставителят – св. М. Н. – не установява факти
относими към делото.
В с.з. не се събраха други доказателства, които опровергават
2
изложената фактическа обстановка и на основание чл. 189, ал. 5 ЗДП
и въз основа на посочените по-горе доказателствени средства съдът я
приема за доказана по несъмнен и безспорен начин.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
При така посочената фактическа обстановка административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е
нарушен чл. 119, ал. 1 ЗДП и е наложил административно наказание
Глоба в размер на 100 лева.
Обстоятелствената част на наказателно постановление,
потвърдена в с.з. от доказателствата, установени с доказателствени
средства дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят Ч. като
водач на МПС е управлявал МПСкато не е пропуснал преминаващият
по пешеходна пътека пешеходец, от което следват изводи в няколко
насоки :
Жалбоподателят Ч. като водач на МПС чрез бездействие е
осъществил деяние.
-Това деяние е противоправно – в нарушение на 119, ал. 1 ЗДП е
нарушен редът на държавно управление относно безопасността на
движение при управление на МПС.
Деянието с нормата на чл. 183, ал. 5 т. 2 ЗДП е обявено за
наказуемо.
Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.
Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на
деянието / Знаел е , че управлява МПС, възприел е пътната
маркировка и пресичащият пешеходец / ,предвиждал е
обществено опасните последици и е искал настъпването им /
3
въпреки, че е съзнавал обективните признаци от състава на
нарушението не е изпълнил задълженията си да пропусне
преминаващият пешеходец /.
Следователно жалбоподателят Ч. с деянието си е извършила
формално административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1
ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни
признаци от състава на нарушението по чл. 119, ал. 1 ЗДП.
Задължението от страна на водача произтичащо от посочената
правна норма е абсолютно и безусловно и в случая няма никакво
основание да не се изпълни.
По изложените съображения съдът приема, че правилно
деянието е квалифицирано като административно нарушение и
правилно е приложен материалния закон, което прави възраженията в
жалбата неоснователни.
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ И ВЪЗРАЖЕНИЯ В
ЖАЛБАТА
Наложеното административно наказание е от категорията на
абсолютно определените и не подлежи на индивидуализация.
Неоснователно е възражението в жалбата, че в АУАН и
наказателното постановление не са посочени никакви доказателства
доказващи извършеното административно нарушение.
Непосочването на доказателства съгласно изискванията на чл. 57,
ал. 1 т. 5 ЗАНН не е съществено процесуално нарушение и не е
4
основание за отмяна на атакауваното наказателно постановление. И
това е така тъй като доказателства могат да се представят и в съдебна
фаза без да са обвързани с преклузивен срок.От друга страна
посочването и представянето на доказателствата е въпрос на
доказване по същество и по никакъв начин не опорочава формата на
наказателното постановление.
СЪОТВЕТСТВИЕ С ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
При описание на нарушението са посочани всички факти и
обстоятелства релевантни за състава на административните
нарушения. Спазени са всички стандарти за форма на наказателното
постановление съгласно чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН. Посочената
фактическа обстановка е в пълно съответствие с правната
квалификация, която е пълна и точна в съответствие с чл. 57, ал. 1 т. 6
ЗАНН.
Тези изводи дават основание да се приеме, че е спазена формата
на наказателното постановление и не са допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на същото.
Съдът приема, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.
189, ал. 4 ЗДП. В наказателното постановление е посочена заповедта и
номера, с която издателят е упълномощен от Министъра на
Вътрешните работи да издава наказателни постановления и да налага
административни наказания.Същата е приложена и като доказателство
по делото.
5
При извършената служебна проверка съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
атакуваното наказателно постановление. Същото отговаря из цяло на
изискванията на чл. 57 ЗАНН, правилно е приложен материалният
закон, няма основания за изменение в частта на наложеното наказание
или правна квалификация на деянието, поради което жалбата се явява
неоснователна, а наказателното постановление следва да се потвърди.
РАЗНОСКИ
Направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно.
Съгласно 63 Д от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27
е от Наредбата за заплащане на правната помощ и
чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна сложност на делото
и проведените с.з. в полза на въззиваемата страна следва да се
определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, които да се заплатят от жалбоподателя, поради
неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 25-1228– 002132 / 23.06.2025 г. на Началник
група при ОД на МВР град Стара Загора сектор „ Пътна Полиция“,с
6
което е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100
лева на Н. С. Ч. от град ********** ЕГН – **********.
ОСЪЖДА Н. С. Ч. да заплати на ОДМВР град Стара Загора
направените по делото разноски в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7