НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 19.04.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №
2231 описа за 2018 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, представлявано от Александър В.Г., чрез пълномощник, ю.к., срещу М.А.М., ЕГН **********,***, за установяване на задължение за заплащане на дължими суми по договор.
Ищецът посочва, че ответникът е сключил Договор за потребителски
кредит № CASH-10340942/10.09.2013
год.,
с третото лице БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, по силата на който е получила кредит от 400,00 лв.
Кредитът трябвало да бъде
изплатен на 29 седмични погасителни вноски, но това си задължение ответникът не
е изпълнил. Първата неплатена вноска била на 19.09.2013 год. крайният срок за
погасяване на задължението е 03.04.2014 год.
На 10.01.2017 год. между
първоначалният кредитор и ищеца бил сключен договор за прехвърляне на вземания,
като цедента упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжника за
прехвърлянето. Това е сторено с исковата молба.
По заявление по чл. 410 ГПК
от ответника, по ч..гр.д. № 1749/2018 год.
на ЛРП била издадена заповед за изпълнение срещу ответника, като той се е
възползвал от правото си на възражение.
Иска се: да бъде признато от съда за установено, че съществува
вземане на ищеца към ответника, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1749/2018 год. на ЛРС в общ размер на 575,16 лв., от които:
- 386,54 лв. – главница,
- 188,62 лв. договорна лихва за забава за периода 20.09.2013 – 07.08.2018
год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
Претендират
се и направените разноски по заповедното и исковото производство.
Писмен
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
По
делото няма оспорени от ответника фактически твърдения.
Приложено
е ч.гр.д. № 1749/2018 год.
по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на ищеца и в негова полза е
издадена Заповед от 24.08.2018 год., за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу ответника – длъжник за посочените в исковата молба суми.
Заповедта
е връчена на длъжника на 05.09.2018 год. и тя се е възползвала от правото да
подаде възражение в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК. На основание чл. 415 ГПК,
съдът с Разпореждане от 09.10.2018 г. е указал на заявителя правото му да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното
е получено от заявителя-настоящ ищец на 15.10.2018г.
Искът
по реда на чл. 422 ГПК е предявен в указаният срок.
Предявеният иск е допустим. Налице
е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна
страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен такъв.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът се представлява от ю.к. В. Цветкова, която не
се явява, но с писмено становище не възразява делото да се разгледа в нейно
отсъствие, поддържа предявения иск и прави искане да бъде постановено
неприсъствено решение, предвид неявяването на ответника и неупражняването от
негова страна на правото на отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Претендира
да им бъдат присъдени направените в исковото и производство разноски. Представя
списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът,
редовно и своевременно призован не се е явил в съдебно заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че с връчените
на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 15.11.2018 год., с оглед
упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са
получени от него на 17.01.2019 год. лично и призовка за страна за открито
съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 16.09.2020 г. по чл. 140 ГПК, връчено на 29.09.2020 год. отново лично, на страната, са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание.
С оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявеният
иск се явява вероятно основателен.
На основание горното, съдът
намира, че с оглед направеното искане и наличието на предвидените в чл. 238 ал.
1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено
решение, като иска бъде уважен в предявения размер.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив, но с оглед
заявеното в съдебно заседание признание за плащане, съдът не дължи произнасяне.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази инстанция в общ размер на 350 лв., от които: държавна такса за исковото
производство 125 лв., д.т. за заповедното производство – 25 лв., юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство – 150 лв. и ю.к. възнаграждение за
заповедното производство – 50 лв.
Мотивиран от горните
съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София срещу М.А.М., ЕГН **********,***, за сумата в общ размер на 575,16 лв. /петстотин седемдесет и пет лева, 16
ст./, от които:
- 386,54 лв. – главница,
- 188,62 лв. договорна лихва за забава за периода 20.09.2013 – 07.08.2018
год.,
ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение /23.08.2018 год./ до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена Заповед от
24.08.2018 год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 1749/2018 год. на ЛРС
ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН **********,***,
да
заплати на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, сторените разноски в исковото производство, в общ размер на 350,00 лв. /триста и петдесет лв./.
Решението
не подлежи на обжалване.
На страните да се изпратят преписи от
решението.
Районен съдия: