МОТИВИ по НОХД № 364/2009г. по описа
на РС-Монтана
Подсъдимият Б.Б.А. xxx е
обвинен в това, че на 19.01.2009г. в с. В., обл. Монтана, в съучастие като
съизвършител с Б.К.А., К.М.В. и С.С.С. xxx, направил опит да отнеме от
владението на ЗКПУ”Житен клас”-с. В., обл. Монтана с МОЛ Д.Е.С. xxx. 480 кг. ечемик,
на стойност 120 лв., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно
да го присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от
извършителя причини -престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във
вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Б.К.А. xxx е
обвинен в това, че на 19.01.2009г. в с. В., обл. Монтана, в съучастие, като
съизвършител с Б.Б.А., К.М.В. и С.С.С.,xxx, направил опит да отнеме от
владението на ЗКПУ”Житен клас”- с. В., обл. Монтана с МОЛ Д.Е.с. xxx. 480 кг. ечемик
на стойност 120 лв. , без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да го присвои, като деянието е останало недовършено по
независещи от извършителя причини -престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл.
20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Подсъдимият К.М.В. xxx е
обвинен в това, че на 19.01.2009г. в с. В., обл. Монтана в съучастие като
съизвършител с Б.Б.А., Б.К. Александрон и С.С.С.,xxx, направил опит да отнеме
от владението на ЗКПУ”Житен клас”-с. В., обл. Монтана с МОЛ Д.Е.С. xxx. 480 кг.
ечемик, на стойност 120 лв., без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да присвои, като деянието е останало недовършено поради
независещи от извършителя причини-престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл.
20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
Подсъдимият С.С.С. xxx е
обвинен в това, че на 19.01.2009г. в с. В., обл. Монтана в съучастие като
съизвършител с Б.Б.А., Б.К.А. и К.М.В.,xxx., направил опит да отнеме от
владението на ЗКПУ”Житен клас”-с. В., обл. Монтана с МОЛ Д.Е.С. xxx. 480 кг. ечемик
на стойност 120 лв., без съгласието на собственика с намерение противозаконно
да присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от извършителя
причини-престъпление по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18,
ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура-Монтана поддържа обвинението и правната му квалификация. Излага
подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Намира, че
фактическата обстановка отразена в обвинителния акт е доказана по безсъмнен и безспорен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
изготвената експертна оценка от вещото лице. Предлага на съда, с оглед степента
на обществената опасност на престъплението и подсъдимите, многобройните
смегчаващи вината обстоятелства да ги признае за виновни и като замени
наказанието “лишаване от свобода” с по-леко, да им наложи наказание “пробация”,
при следните пробационни мерки:1.задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от шест месеца с периодичност на подписването пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и 2.задължителни
периодични срещи с пробационен служител също за срок от шест месеца. Подсъдимите
следва да заплатят и разноските в наказателното производство.
Подсъдимите Б.А., Б.А. и К.В.
съжаляват за извършеното и искренно се разкайват. Оценяват деянието като детска
постъпка. Молят съда да определи по-леко наказание.
Служебният защитник на подсъдимия С.С.С., адвокат
Б. Цветков от АК-гр. Монтана е съгласен със становището на представителя на
прокуратурата, че са налице многобройни смегчаващи вината обстоятелства-чисто
съдебно минало, разкаяние и признаване на вината и на досъдебното производство,
младата възраст, липса на причинени имуществени вреди, демонстриране на
негативно отношение към извършеното, счита, че едно наказание “пробация” в
минимален срок ще изиграе своята възпитателна роля и изпълни целите на
наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Съдът след
като обсъди и прецени събраните по делото доказателства в тяхната взаимна
връзка и логическо единство, във връзка с доводите и становищата на страните, приема
за устаномвено следното:
Подсъдимите живеят в с. В., обл. Монтана и са
приятели.
На 19.01.2009г. вечерта, четиримата подсъдими си
устройват среща в селото и се завързва разговор за коне, за състезания, тъй
като наближава Тудоровден. Решават да влязат в складовете на ЗКПУ”Житен клас”-с.
В., обл. Монтана, за да извършат кражба на царевица и нахранят конете си. Четиримата
отиват в стопанския двор на кооперацията към 20.30ч., носейки чували и през
прозореца на един от складовете, на който липсва стъклото, проникват в склада. Не
намират царевица, а ечемик и започват да пълнят донесените за целта чували. Същата
вечер, като охрана на кооперацията са дежурни свидетелите П.И.П. и А.К.Д.. Двамата
се придвижват с автомобил. Към 20.30ч. фаровете на автомобила осветяват склада,
където се съхранява царевица и ечемик и тъй като вратата е дървена и в долната
й част е по-къса, виждат човешки крака и пълен чувал. Заобикалят склада и
виждат три лица-които били подсъдимите Б.А., К.В. и С.С. да напускат склада и
да бягат бързо в тъмното към помещението, където се съхранява слама. Тримата
успяват да избягат. В това време свидетелят П.П. заловил подсъдимия Б.А.. Охрнителите
го попитали дали е сам или има съучастници, при което подсъдимият казал имената
и на останалите подсъдими, които успяли да се скрият в тъмнината. Свидетелите уведомяват
за деянието органите на полицията и председателката на
кооперацията-свидетелката Д.С.. При огледа е установено, че в складовото
помещение са напълнени 8 чувала с ечемик и приготвени за изнасяне от страна на
подсъдимите. Измереното количество в чувалите било 480 кг. -предмета на опита
за кражба, което количество е предадено на представителя на кооперацията.
От назначената в досъдебното производство съдебно-оценъчна
експертиза, приета в съдебно заседание и неоспорена от страните, чието
заключение съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвено, се
установява, че стойността на процесното количество ечемик възлиза на сумата от 120
лв. Вещото лице е изготвило заключението си въз основа на надлежно събраните
доказателства по делото, като е оценило стойността на ечемика към момента на
деянието.
Горната фактическа обстановка съдът възприе, въз
основа на показанията на свидетелите П.И.П., А.К.Д., Д.Е.С., чиито показания са
инкорпориранши към доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 3, във
вр. с ал. 1, т. 5 от НПК, от събраните на досъдебното производство и приобщени
по надлежния ред писмени доказателства-протоколи за разпит на свидетели, протокол
за доброволно предаване, свидетелства за съдимост, докладни записки, кантарна
билижка, справки-характеристики, от приетата и неоспорена от страните съдебно-оценъчна
експертиза.
Съдът кредитира изцяло показанията на посочените
по-горе свидетели, тъй като същите са последователни, непротиворечиви, установяват
конкретни обстоятелства във връзка с инкриминираното деяние и се подкрепят
напълно от събраните на досъдебното производство писмени доказателства.
За да бъде предмет на кражба, движимата вещ-ечемик
трябва да е чужда, да се намира в нечие чуждо владение и да има съответната
стойност, която да не е минимална. Отнемането на вещта трябва да стане без
съгласието на нейния владелец. Тези елементи от състава на чл. 194, ал. 1 от НК
са налице по отношение на подсъдимите. безспорно е установено, че деянието
кражба е във фаза на опита-чл. 18, ал. 1 от НК. По независещи от подсъдимите
обстоятелства, деянието не е останало довършено.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимите с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-съзнавали са
общественоопасният му характер, предвиждали са конкретно общественоопасните
последици и са искали настъпването на тези последици.
Причините за извършване на престъплението са ниско
правосъзнание, стремеж към облагодетелстване по престъпен начин.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимия Б.Б.А. е осъществил състава
на престъплението по чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18,
ал. 1 от НК –на 19.01.2009г. в с. В., обл. Монтана, в съучастие като
съизвършител с Б.К.А., К.М.В. и С.С.С.,xxx, направил опит да отнеме от
владението на ЗКПУ”Житен клас”с МОЛ Д.Е.С. xxx, 480 кг. ечемик, на стойност 120
лв., без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да го присвои, като
по независещи от него причини деянието е останало недовършено.
С оглед на установеното от фактическа страна съдът
приема, че подсъдимият Б.К.А. е осъществил състава на престъплението по чл. 194,
ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК-на 19.01.2009г. в
с. В., обл. Монтана, в съучастие като съизвършител с Б.Б.А., К.М.В. и С.С.С.,xxx
направил опит да отнеме от владението на ЗКПУ”Житен клас”-с. В., обл. Монтана с
МОЛ Д.Е.С. xxx. 480 кг. ечемик, на стойност 120 лв. без съгласието на
собственика с намерение противозаконно да присвои, като деянието е останало
недовършено по независещи от него причини.
С оглед на установеното от фактическа страна съдът
приема, че подсъдимият К.М.В. е осъществил състава на престъпление по чл. 194, ал.
1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, а именно-на 19.01.2009г.
в с. В., обл. Монтана в съучастие като съизвършител с Б.Б.А., Б.К.А. и С.С.С.,xxx
направил опит да отнеме от владението на ЗКПУ”Житен клас”-с. В., обл. Мантана, с
МОЛ Д.Е.С. xxx., без съгласието на собственика с намерение противозаконно да
присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от извършителя
причини.
С оглед на установеното от фактическа страна, съдът
намира, че подсъдимият С.С.С. е осъществил състава на чл. 194, ал. 1, във вр. с
чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, като на 19.01.2009г. в с. В., обл.
Монтана в съучастие като съизвършител с Б.Б.А., Б.К.А. и К.М.В.,xxx направил
опит да отнеме от владението на ЗКПУ”Житен клас”-с. В., обл. Монтана с МОЛ Д.Е.С.
480 кг. ечемик на стойност 120 лв. без съгласието на собственика с намерение
противозаконно да присвои, като деянието е останало недовършено поради
независещи от извършителя причини.
Авторството
на горепосоченото деяние по отношение на подсъдимите се доказа по един несъмнен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани
са и останалите обстоятелства за времето, мястото на извършване на деянието, както
и недовършеността на деянието във фазата на опита. Подсъдимите са имали
представа за всички обективни елементи от състава на престъплението.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 36 от НК-относно целите на наказанието и на чл. 55 и следващите от НК-неговата
индивидуализация.
За да определи вида и размера на наказанията, съдът
отчете сравнително високата степен на обществена опасност на конкретното деяние
по чл. 194, ал. 1от НК, което е в раздел І на глава V от НК-“Престъпления
против собствеността”. Конкретното деяние заслужава по-висока морална, социална
и правна укоримост, още повече, че подобен род деяния в последно време са с
особена актуалност.
Подсъдимите са с ниска степен на обществена
опасност-Не са осъждани, не са криминално проявени. Няма материална вреда, която
да не е възстановена. Младата възраст, разкаянието и осъзнаването на вината, липсата
на предходна съдимост определят многобройни смегчаващи вината обстоятелства.
Съобразявайки всички изисквания на закона, съдът призна
подсъдимите Б.Б.А., Б. К. А., К.М.В. и С.С.С. за виновни за извършеното от тях
престъпление кражба по смисъла на чл. 194, ал. 1 от НК, като им наложи при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК замени наказанието “лишаване от
свобода” с наказание ПРОБАЦИЯ. На основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр.
с ал. 1 от НК съдът наложи и на четиримата подсъдими задължителните пробационни
мерки, а именно:1.задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, която да бъде изпълнямвана два пъти седмично в дните вторник и четвъртък
и 2.задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът съобрази, че наложеното наказание има освен репресивна а и възпитателна
роля както по отношение на подсъдимите, така и по отношение на останалите
членове на обществото.
С така наложеното по вид и размер наказание съдът
намира, че ще може да се постигнат целите и задачите на личната и генерална
превенция, като наказанията да въздействат поправително, предупредително и
възпитателно по отношение на тези подсъдим и по отношение на останалите
граждани.
Предвид осъдителната присъда по
отношение на подсъдимите и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на
подсъдимите беше присъдена и същите се осъдиха да заплатят по сметка на ВСС разноски
по делото, в размер на 60 лв. и 5.00 лв. държавна такса, при служебно издаване
на изпълнителен лист.
При този фактически и правен разбор на
доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: