Определение по дело №11/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 643
Дата: 13 февруари 2014 г.
Съдия: Илияна Стоилова
Дело: 20131200600011
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 януари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Определение № 485

Номер

485

Година

2.8.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

08.02

Година

2012

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Анна Димова

дело

номер

20124100500883

по описа за

2012

година

Normal;

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.

С определение от 15.06.2012г. по гр. д. № 4328/2011г. на Районен съд – град В. Т. е отхвърлена като неоснователна молбата на С. Д. К. да бъде изменено решение № 369/03.04.2012г. в частта му, с която същият е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата В. Г. И. сумата от 204.00 лева, представляваща направените в исковото производство разноски.

Недоволен от така постановеното определение е С. Д. К., който го обжалва в срока по чл. 248 ГПК. В жалбата си развива подробни съображения относно неправилността и незаконосъобразността на обжалваното определение. Посочва, че етажната собственост на ул. „Ю. Г.” № 4 в град В. Т. е ответник по делото, а не той в лично качество. Моли определението, като неправилно, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изменено постановеното от съда по делото решение в частта му, с която е осъден да заплати на В. Г. И. направените от нея разноски по делото.

Ответникът по частната жалба на С. Д. К., В. Г. И., заема становище, че съща‗а е неоснователна, респективно – обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения относно неоснователността на всички възражения, изложени в жалбата.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подаден в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С решение № 369 от 03.04.2012г. по гр. д. № 4328/2011г. на Районен съд - град В. Т. са отменени по реда на чл. 42, ал. 2 ЗУЕС взетите на общо събрание на собствените на жилищни обекти в сграда в режим на етажна собственост, намираща се в град В. Т., ул. „Ю. Г.” № 4 решения, формулирани в края на съставения протокол, свикано и проведено на 29.06.2011г., по предявения на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС от В. Г. И. иск, считан като да е предявен срещу всички други етажни собственици, представлявани в процеса, съгласно чл. 41 ЗУЕС от бившия управител на етажната собственост – С. Д. К. и от настоящия такъв Цветанка Петкова Хаджирачева, като незаконосъобразни. С решението С. Д. К. е осъден да заплати на В. Г. И. направените от нея по делото разноски в размер на 204.00 лева.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е препратил към мотивите, изложени в съдебното решение, видно от което е приел, че отговорността за разноски следва да бъде поета от С. Д. К., който в качеството си на бивш управител на етажната собственост не е упражнил контрол за законосъобразност при провеждане на общото събрание, с което е станал причина за завеждане на делото и е оспорил предявения иск.

Въззивният съд приема, че този извод на първоинстанционния съд е неправилен и необоснован. Отговорността за разноски по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. В тази връзка следва да се има предвид, че в производствата по чл. 40 ЗУЕС, за отмяна на решение на общото събрание на етажната собственост, ответник по делото е самата етажна собственост, която включва всички собственици, както изрично е посочил първоинстанционният съд в решението си. Предвид разпоредбата на чл. 41 ЗУЕС собствениците се представляват пред съда от управителя или упълномощено от тях лице. Това е особен вид процесуално представителство, изрично предвидено от законодателя, което обаче не означава, че оспорването на иска от управителя на етажната собственост го прави лично отговорен за сторените от другата страна в производството разноски. Тя следва да бъде понесена от надлежната страна по делото – етажната собственост. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че в случая по делото, предвид уважаването на исковата претенция, отговорността за разноските следва да бъде понесена от надлежния ответник по делото, а именно етажната собственост, включваща всички етажни собственици, които се представляват пред съда от управителя на същата. Като се е произнесъл за отговорността за разноски срещу ненадлежен ответник по делото, съдът е постановил едно недопустимо решение в частта за разноските.

По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че жалбата на С. Д. К. по делото е основателна. Обжалваното от него определение, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено. Решение № 369 от 03.04.2012г. на Районен съд – град В. Т. по гр.д. № 4328/2011 година следва да бъде обезсилено, в частта му относно разноските, а делото следва да бъде върнато на Районен съд – град В. Т. за произнасяне по въпроса за разноските срещу надлежния ответник по делото.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение от 15.06.2012г. на Районен съд – град В. Т. по гр. д. № 4328/2011Ò., с което е отхвърлена като неоснователна молбата на С. Д. К. да бъде изменено решение № 369/03.04.2012г. в частта му, с която същият е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата В. Г. И. сумата от 204.00 лева, представляваща направените в исковото производство разноски, вместо което постановява:

ОБЕЗСИЛВА решение № 369 от 03.04.2012г. на Районен съд – град В. Т. по гр.д. № 4328/2011 година в частта му за разноските.

ВРЪЩА делото на Районен съд – град В. Т. за произнасяне по въпроса за разноските срещу надлежния ответник по делото.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Определение

2

3F2DA2F8796292BCC2257A4E002A5455