РЕШЕНИЕ
гр.София,13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 12857 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение №177145 от 14.08.2020
г. по гр.д. №52994/19 г., СРС, ГО, 51 с-в ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Й.К., ЕГН **********, с адрес: ***,
и Д.И.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, дължат солидарно
на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление:*** 23Б, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
150 ЗЕ сумата 1874,99 лева, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2016 г. до м.
04.2018 г. в апартамент №11, находящ се в гр.
София, ж.к. ******, аб.№ 286216, ведно със законната лихва от 27.06.2019 г. до окончателното погасяване
на задължението, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 235,74 лева - обезщетение за
забава за периода от 15.09.2017 г. до 19.06.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 36862/2019 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 150 ЗЕ
за разликата над 1874,99 лева до претендираните 1875,01 лева, исковете по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над 235,74 лева до
претендираните 237,58 лева и за 14.09.2017 г., както и исковете по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумите 48,99 лева - възнаграждение за дялово разпределение на
топлинната енергия за периода м.05.2016 г. до м.04.2018 г. и 10,58 лева -
обезщетение за забава върху сумата 48,99 лева за периода от 30.06.2016 г. до
19.06.2019 г.
ОСЪЖДА В.Й.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, и Д.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплатят солидарно на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, сумата 467,94 лева - съдебни разноски в
исковото производство, както и сумата 90,80 лева - съдебни разноски,
направени в заповедното производство по ч.гр.д. 36862/ 2019 г., по описа на
Софийски районен съд, 51 състав,
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ответниците ,с която
се твърди,че решението е неправилно, в
нарушение на материалния и процесуалния закон.Липсвали документи да узаконяване
и пускане в експоатация на абонатната станция,съответно сертифицирана ,заменени
части от уреда за търговско мерене ,за което няма документи,Т.С. няма качество
на трето лице-помагач-договорът с нея е изтекъл,липсват измерителни протоколи
от абонатната станция,не била установена датата на публикуване на сумите в
сайта на дружеството като така не е установена датата на изпадане в забава,поискали
са да бъде задължен ищеца да представи документи,но съдът не уважил исканията.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете
изцяло.
По въззивната
жалба е постъпил отговор.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
следва да бъде разгледана
по същество .
На основание чл.272 ГПК съдът препраща
към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите
мотиви.За пълнота:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК
.
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил
на ответниците топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали
енергията, като за процесния период не са
заплатили дължимата цена.
Ответниците са потребители
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката .
Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия,
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
По делото са представени 2 броя Справки за отчет от 18.05.2017 г. и от 17.05.2018
г.подписани от клиент,които документи не са оспорени от ответниците.
Правно ирелевантен за спора е дали
абонатната станция в блока е била узаконена.Относимо е единствено в частта за
изправността на монтираните в абонатната станция уреди.Узаконяването на
конструкцията е без значение.Метрологичен контрол на топломера в Абонатната
станция е извършван на всеки две години и
е консатирано от ДАМТН лаборатория ,че „съответства“,т.е. е било годно
СТИ.
Доказано е
също така, че в процесната сграда е била въведена услугата дялово разпределение
- видно протокол от Общо събрание на етажните собственици , ведно със списък,
на което е било взето решение за сключването на договор с "Т.С."
ЕООД. Такъв договор е бил сключен впоследствие на 09.05.2001 г. за
срок от 5 години. Същевременно по делото са
представени изготвени от третото лице- помагач документи за
главен отчет, които са подписани от ответника и от които е видно, че до
процесния имот е бил осигуряван достъп за отчет /авторството им не е било
оспорено и надлежно опровергано в процеса/ и индивидуални справки за
отоплителните сезони, включени в исковия период и липсата на доказателства за
изявления от етажните собственици, че считат договора за прекратен, води до
извода, че действието на договора е било многократно подновявано. А отделно от
това следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ, топлопреносното
предприятие или доставчикът на топлинна енергия има право да извършва услугата
дялово разпределение и самостоятелно, дори да не е налице договор с лице,
вписано в регистъра по чл.
139а ЗЕ.
По делото са представени
известия към издавани фактури . Според въззивника тези известия
материализират удостоверително изявление на ищеца и не доказват твърдяните
факти.Правно обосновано СРС е
кредитирал заключението на приетата по
делото техническа експертиза във връзка
с чл. 182 ГПК и е приел за доказани количествата доставена на ответника топлинна
енергия. В този смисъл приема, че решението е постановено при правилно
приложение на материалния закон и
изследване на счетоводните записвания при дружеството доставчик, а не се базира
единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на
топлофикационното предприятие. При
установения в ЗЕ (чл. 38) принцип на контрол на счетоводните баланси на ищеца
като търговско дружество, не може да се приеме, че воденото от него
счетоводство не е редовно. При обстоятелствата по делото съдът дава вяра на
вписванията в счетоводните книги на ищеца – тъй като верността на
удостоверяванията в тях не е опровергана (чл. 182 от ГПК). При работата си
вещото лице е направило документална проверка в счетоводството на „Т.С.” ЕАД,
което е достатъчно съдът да възприеме изводите по експертизата, още повече, че
същите не се опровергават и от никакви други обстоятелства и доказателства по
делото.
Ищецът не е доказал датата на която е
публикувал сметките на ответниците за дължимата ТЕ, не е поставил в забава
изпълнение на задълженията за заплащане на стойносттта на ТЕ за периода до
м.07.2016 г.,поради което съдът правилно е отхвърлил тази претенция.
Жалбата
като неоснователна следва да се остави без уважение.
Не
се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то
следва да бъде потвърдено.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №177145 от 14.08.2020 г.
по гр.д. №52994/19 г., СРС, ГО, 51 с-в.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.