№ 14276
гр. София, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110148733 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът Й. С. А. твърди, че е сключил договор за заем с ответника за сумата от 400 лв. със
срок на погасяване от един месец при уговорена възнаградителна лихва от 40,05 % годишно
и ГПР от 49,10 %. Поддържа, че на основание клаузата на т. 3.10 от договора е платил такса
в размер на 139,65 лв. за експресно разглеждане на заема, но счита, че посочената договорна
клауза е нищожна поради противоречие с императивните разпоредби на чл. 10а, ал. 4 и чл.
19, ал. 4 от ЗПК – срещу посочената такса не се дължат допълнителни конкретни действия
от заемателя, а включването й в ГПР е задължително и би довело до надхвърляне на
максимално допустимия му размер. Ето защо претендира за прогласяване нищожността на т.
3.10 от договор за паричен заем № 538042/21.06.2021 г., поради противоречие на закона,
както и за осъждане на ответника да плати сумата от 139,65 лв. (след допуснато изменение
на иска чрез увеличение на размера му до пълния претендиран размер на вземането с
протоколно определение от 04.07.2023 г.), представляваща платена без основание по
нищожната договорна клауза такса за експресно разглеждане на заема, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответникът ***** признава за възникналото между страните заемно правоотношение и
получения от ищеца заем в размер на 400 лв., но оспорва исковете, като счита, че клаузата
на т. 3.10 от договора не е нищожна и не противоречи на чл. 10а ЗПК, тъй като касае
заплащане на такса за допълнителна услуга по договора, която е предоставена по изричната
1
воля на потребителя, за да бъде разгледано искането му и да бъде получен заемът в по-
кратък срок. Намира, че ГПР е изчислен съобразно законовите изисквания по методика,
описана в договора, като таксата за експресно разглеждане не следва да се включва в него,
тъй като не е задължително условие за сключване на договора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По отрицателния установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже сключването на
процесния договор за предоставяне на заем с посоченото в исковата молба съдържание на
оспорената клауза, което противоречи на императивна законова разпоредба.
Предвид твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК по делото са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ***** и Й.
С. А. е сключен договор за паричен заем № 538042/21.06.2021 г., по силата на който ищецът
е получил в заем сумата от 400 лв. и на основание т. 3.10 в негова тежест е възникнало
задължение за плащане на такса за експресно разглеждане на заема в размер на 139,65 лв..
Изложеното се потвърждава от приетото и неоспорено от страните заключение на ССЕ и
приетите писмени доказателства, като е видно, че подписаното съглашение представлява
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, доколкото е предоставен
паричен заем от търговец на физическо лице, което при сключването на договора е
действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност. От съдържанието
на приложения договор се установява, че предоставеният заем е следвало да бъде върнат на
една месечна вноска в срок до 21.07.2021 г., а съобразно клаузата на т. 3.10 от договора е
предвидено задължение за заемателя да заплати такса за експресно разглеждане на кредита в
размер на 139,65 лв., платима отложено заедно с погасителната вноска по кредита, като
видно от твърденията на ответника в отговора на исковата молба, експресното разглеждане
на кредита е регламентирно в чл. 31, ал. 2 от общите условия към договора и означава
заявката на ищеца за предоставяне на заем да бъде разгледана в по-кратък от обичайно
предвидения 7-дневен срок.
Настоящият съдебен състав намира, че подобна уговорка се явява нищожна, поради
противоречие със закона и с добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК,
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Таксата за експресно разглеждане на
заявлението за сключване на договор не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. На първо
място, касае се за преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално
бъдещо усвояване на определена кредитна сума. От друга страна, посочената такса следва
да бъде включена в годишния процент на разходите, тъй като съобразно легалната
2
дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК представлява част от общите разходи по кредита. В
посочената разпоредба се предвижда, че „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая, таксата за
експресно разглеждане несъмнено представлява разход, свързан с договора за
потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита, като тя е била изначално
известна на кредитора – същата е уговорена още към момента на сключване на договора за
кредит, дължи се ежемесечно и представлява част от месечните погасителни вноски, без
заплащането й да е обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна на
кредитополучателя. Ето защо, съдът намира, че тази такса е следвало да бъде включена в
общия разход по кредита, но от посочения в договора размер на ГПР от 49,1 % е видно, че
тя е изключена от него, а съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на ССЕ,
при нейното добавяне действителният ГПР по договора за кредит става значително по-висок
от обявения в него (49,1 %) – 459 %, като надхвърля в пъти законово регламентирания
максимум от 50 % в нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че тази клауза е нищожна поради противоречието й с
императивните законови норми на чл. 10а и чл. 19, ал. 4 ЗПК, но и поради противоречието й
на добрите нрави с оглед на обстоятелството, че на заемателя е начислена такса с неясна
насрещна престация в размер на близо 35 % от главницата по предоставения заем и
надхвърляща стократно уговорената възнаградителна лихва, която единствено следва да се
явява печалба за кредитора, а това несъмнено води на извод, че уговорената такса е в
нарушение на чл. 10а ЗПК и всъщност представлява скрита възнаградителна лихва.
С оглед на изложеното, установява се, че оспорената клауза на т. 3.10 от договор за паричен
заем № 538042/21.06.2021 г. противоречи на закона и на добрите нрави, поради което
предявеният отрицателен установителен иск за прогласяване на нищожността й е
основателен и следва да бъде уважен.
По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК за основателността на предявения иск в тежест на ищеца е
да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника – че е
налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.
От приетото и неоспорено от страните заключение на ССЕ се установява, че ищецът е
погасил по договора цялата главница, както и цялата начислена такса за експресно
разглеждане по т. 3.10 в размер на 139,65 лв. (с плащания в периода 06.08.2021 г. –
3
16.08.2021 г.). Предвид установената нищожност на клаузата за таксата, платената по нея
сума е получена от ответника при начална липса на основание, поради което се дължи
връщането й в посочения размер. Ето защо, осъдителният иск се явява основателен за
пълния предявен размер от 139,65 лв. и следва да бъде уважен изцяло.
Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на
молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК е налице искане за присъждане на законната
лихва върху увеличената част – в този смисъл решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. №
2022/2020 г. на I т. о. на ВКС. Ето защо законната лихва върху първоначално предявения
размер от 50 лв. следва да бъде присъдена, считано от 07.09.2022 г. – датата на депозиране
на исковата молба в съда (съобразно диспозитивното начало) до окончателното плащане, а
върху разликата над 50 лв. до пълния размер от 139,65 лв. (или за сумата от 89,65 лв.) – от
подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 29.06.2023 г.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски съобразно уважените искове в размер на 100 лв., платена държавна такса, 250
лв., депозит за вещо лице, както и възнаграждение за един адвокат (съобразно приложения
списък по чл. 80 ГПК и приложения договор за правна защита и съдействие по конкретното
дело – л. 42 от делото). В отговора на исковата молба ответникът е навел възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно. Предвид действителната фактическа и
правна сложност на делото платеният от ищеца хонорар по приложения договор за правна
защита и съдействие по конкретното дело от 1000 лв. се явява прекомерен и следва да бъде
намален до минималния размер, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. – 400 лв., т.е. дължимите на ищеца разноски са в общ размер от 750 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й. С. А., ЕГН **********, с адрес:
***********, срещу *****, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че клаузата
на т. 3.10 от договор за паричен заем № 538042/21.06.2021 г. е нищожна.
ОСЪЖДА *****, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ******, да заплати
на Й. С. А., ЕГН **********, с адрес: ***********, по иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД сумата от 139,65 лв., представляваща платена без основание по нищожната
договорна клауза на т. 3.10 от договор за паричен заем № 538042/21.06.2021 г. такса за
експресно разглеждане на заема, ведно със законната лихва върху сумата от 50 лева, считано
от 07.09.2022 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане,
4
както и ведно със законната лихва върху разликата над 50 лв. до пълния размер от 139,65 лв.
(или за сумата от 89,65 лв.) – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 29.06.2023 г., до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 750 лв., разноски
в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5