№ 16306
гр. *, 31.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.С.
при участието на секретаря АА.Г.
като разгледа докладваното от П.С. Гражданско дело № 20241110151384 по
описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 31.08.2025 година град *
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На осми април две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С
Секретар А.Г.
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.С.
гражданско дело номер 51384 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. С. А., с ЕГН **********, от гр.
*, ж.к. „*“, бл. * против „К.“ ЕАД, с ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. *, бул.
„В.“ № * *, представлявано от изпълнителния директор ** и против „*“ ЕООД, с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „В.“ № * *, представлявано от управителя *, за
осъждане на „К.“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 213,19 лв., претендирана частично от
сума в размер на 781,74 лв., платена от ищеца на ответника без основание по Договор за
потребителски кредит № 2536859 от 16.03.2022 г., както и за осъждане на „*“ ЕООД да
заплати на ищеца сумата от 388,50 лв., претендирана частично от сума в размер на 5 432,30
лв., платена от ищеца на ответника без основание по договор за предоставяне на
поръчителство от 16.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
предявяване на исковата молба – 29.08.2024 г. до окончателното плащане на сумите,
претендира направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 16.03.2022 г. сключил с „К.“ ЕАД договор за
паричен заем в размер на 3 500 лв., която сума следвало да бъде върната в срок от 24 месеца,
при договорен лихвен процент от 19,66 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер
на 21,53 %. Също така твърди, че в чл. 4 от договора се съдържало задължение за заемателя
да предостави на кредитора едно от посочените обезпечения. По силата на чл. 4 от същия
договор ищецът сключил с „*“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, с който да
бъде обезпечен договора за кредит. Възнаграждението, което следвало да бъде заплатено по
договора за поръчителство възлизало на 5 432,30 лв. Ищецът заплатил на „К.“ ЕАД по двата
договора сума в общ размер на 4 140 лв., от която: сумата от 3 739,80 лв. – на 14.06.2022 г.,
сумата от 38,40 лв. – на 14.06.2022 г. и сумата от 361,89 лв. – на 04.05.2022 г., като
дължимата сума по договора за кредит била предсрочно погасена. Оспорва договорите за
кредит и поръчителство като нищожни. Излага твърдения за нищожност на договора за
кредит, сключен в противоречие с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, поради липса на годишен процент на
разходите /ГПР/, липса на методика за формиране на ГПР, при погрешно посочен ГПР,
непосочване на дължимата договорна лихва. Сочи, че задължението за посочване на
поръчител не могло да бъде изпълнено от ищеца, тъй като клаузите на договора били
предварително изготвени и ищецът не можел да влияе върху тях. Излага подробни
съображения относно нищожността на клаузата за предоставяне на обезпечение, позовава се
на съдебна практика. Оспорва клаузата като нищожна поради заобикаляне на закона, и като
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗПП. Оспорва същата клауза, като твърди,
че не е индивидуално уговорена. Със сключването на договора за поръчителство се целяло
единствено оскъпяване на договора за кредит, като непосочването на действителния размер
2
на ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал.
2, т. 1 от ЗЗП. Излага подробни съображения за нищожност на договора за поръчителство,
поради накърняване на добрите нрави и нарушаване на принципите за добросъвестност и
справедливост в гражданските правоотношения, както и като заобикалящ закона. Сочи, че
срещу задължението за плащане на възнаграждение по договора за поръчителство не
получавал насрещна престация. Излага подробни съображения относно нищожността на
сключените договори, позовава се на съдебна практика. Оспорва договора за кредит като
нищожен по смисъла на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „К.“ ЕАД, с който исковите претенции се
оспорват като неоснователни. Не се спори, че между страните е бил сключен Договор за
потребителски кредит № 2536859 от 16.03.2022 г. при общи условия, като въз основа на
договора бил сключен договор за поръчителство с „*“ ЕООД. Не спори, че ищецът е погасил
задължението си по договора предсрочно. Излага твърдения, че ищецът не е бил задължаван
да сключва договор с втория ответник, както и че договорът, сключен между ищеца и „*“
ЕООД е договор за поръчка и намира правното си основание в чл. 280 и сл. от ЗЗД. Твърди,
че договора за кредит е сключен в съответствие с изискванията на ЗПК, като оспорва
изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба относно
недействителност на сключения между страните договор. Позовава се на законосъобразност
на размера на договорения годишен процент на разходите в съответствие с чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искови претенции,
претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание ответното дружество „К.“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „*“ ЕООД, с който исковите претенции се
оспорват като неоснователни. Не спори сключен между страните договор за предоставяне на
поръчителство, с който се обезпечавал сключен между ищеца и „К.“ ЕАД договор за
потребителски кредит, както и договорено възнаграждение в размер на 3 360,92 лв.,
дължимо разсрочено на 24 вноски. Не спори, че е платено възнаграждение в размер на 50 лв.
Твърди, че предоставя поръчителство по занятие. Излага подробни твърдения относно
извършените действия по сключване на договор за предоставяне на потребителски кредит,
както и за предоставяне на поръчителство. Оспорва изложените от ищеца твърдения за
оскъпяване на договора за кредит с предоставеното поръчителство. Моли съда да отхвърли
предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ответното дружество „*“ ЕООД, редовно призовано, не
3
изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл. 146 във
връзка с чл. 143 от ЗЗП, и чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от ЗЗД, както и искания по реда на чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за
потребителски кредит № 2536859 от 16.03.2022 г. се установява, че същият е сключен между
„К.“ ЕАД и В. С. А., по силата на който „К.“ ЕАД е предоставило на ищеца кредит в размер
на 3 500 лв. за срок до 31.03.2024 г., при договорен фиксиран лихвен процент от 19,66 % и
годишен процент на разходите от 21,53 %, с посочен общ размер на всички плащания от
4 281,74 лв., като договорът е сключен при общи условия, с приложен към договора
погасителен план.
От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за
предоставяне на поръчителство от 16.03.2022 г. се установява, че същият е сключен между
„*“ ЕООД и В. С. А., по силата на който „*“ ЕООД в качеството му на поръчител се е
задължил да отговаря пред „К.“ ЕАД за всички задължения на потребителя, произтичащи от
договора за потребителски кредит и/или възникнали в резултат на неизпълнение на
потребителя по договора за потребителски кредит, както следва: задължение за връщане на
сумата по предоставения от „К.“ ЕАД на потребителя потребителски кредит в размер на
5 657,84 лв.; задължение за плащане на определена в договора възнаградителна лихва;
задължение за плащане на всички дължими от потребителя разноски във връзка със
сключването и изпълнението на договора за потребителски кредит; задължение за плащане
на определената в договора за потребителски кредит лихва за забава в случай на забава на
плащането на което и да е изискуемо парично задължение на друго предвидено в договора
обезщетение за неизпълнение; задължение за плащане на всички разноски на „К.“ ЕАД,
направени за извънсъдебно или съдебно събиране на вземанията на „К.“ ЕАД по договора за
потребителски кредит, включително, но не само, разноски за поставяне на потребителя в
забава, покани за доброволно изпълнение, посещения на място, съдебни разноски /държавни
такси, разноски по принудително изпълнение, разноски по събиране и представяне на
доказателства/, адвокатски хонорари. По договора е било договорено възнаграждение в
размер от 3 360,92 лв.
От представените извлечения от банкова сметка се установява, ме на 04.05.2022 г. по
сметка на „К.“ ЕАД е била преведена сумата от 361,89 лв., на 14.06.2022 г. – сумите от 38,40
лв. и 3 739,80 лв.
От представеното от ответното дружество „*“ ЕООД писмено доказателство се
установява, че по договора за предоставяне на поръчителство е била платена сумата от
4
388,50 лв. от „К.“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявените искови претенции срещу „К.“ ЕАД съдът намира следното:
По делото е безспорно установено, че между ищеца и „К.“ ЕАД е бил сключен
Договор за потребителски кредит № 2536859 от 16.03.2022 г., който намира правното си
основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК, и е сключен при общи условия. Спори се относно
валидността на договора за потребителски кредит и договора за предоставяне на
поръчителство, както и на клаузата, въз основа на която е платено възнаграждение на
поръчителя.
В индивидуалните клаузи на Договор за потребителски кредит № 2536859 от
16.03.2022 г. страните са договорили годишен процент на разходите в размер на 21,53 %.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно с
член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени
задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари,
съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За периода на
договора от 16.03.2022 г. до 31.03.2024 г. основният лихвен процент на БНБ е, както следва:
към 16.03.2022 г. - 0,00 на сто, от 01.10.2022 г. – 0,49 на сто, от 01.11.2022 г. – 0,59 на сто, от
01.12.2022 г. – 1,30 на сто, от 01.01.2023 г. – 1,42 на сто, от 01.02.2023 г. – 1,82 на сто, от
01.03.2023 г. – 2,17 на сто, от 01.04.2023 г. – 2,47 на сто, от 01.05.2023 г. – 2,77 на сто, от
01.06.2023 г. – 2,96 на сто, отэ01.07.2023 г. – 3,12 на сто, от 01.08.2023 г. – 3,29 на сто, от
01.09.2023 г. – 3,53 на сто, от 01.10.2023 г. – 3,64 на сто, от 01.11.2023 г. – 3,79 на сто, от
01.12.2023 г. – 3,80 на сто, от 01.01.2024 г. – 3,79 на сто и от 01.03.2024 г. – 3,80 на сто.
Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 21,53 % е под
предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. При договорена дължима сума
по кредита от 4 281,74 лв. дължимото възнаграждение възлиза на 781,74 лв. Съдът намира за
неоснователно направеното възражение, поради което същото следва да бъде оставено без
уважение.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
С клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4206135 от 19.07.2021 г. е
договорено задължението на заемателя в срок от три дни, считано от датата на сключване на
договора да предостави на заемодателя едно от договорените обезпечения, като в т. 3 е
посочено одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни
сделки.
От приетия като доказателство Договор за потребителски кредит № 2536859 от
16.03.2022 г. се установява, че същият е сключен между „*“ ЕООД и В. С. А., по силата на
който „*“ ЕООД в качеството му на поръчител се е задължил да отговаря пред „К.“ ЕАД за
5
всички задължения на потребителя, произтичащи от договора за потребителски кредит
и/или възникнали в резултат на неизпълнение на потребителя по договора за потребителски
кредит, подробно описани по-горе. В чл. 4, ал. 1 от последния договор е уговорено
предоставяне на обезпечение от страна на потребителя в определен срок в изпълнение на
което обезпечение се поставя възникването на договорно отношение по договора за
потребителски кредит. От представения договор за предоставяне на поръчителство се
установява, че е предвидено заплащане на възнаграждение за поръчителя, като видно от
Приложение № 1 към договора размерът на възнаграждението е 5 432,30 лв., платимо на
разсрочени вноски, всяка от които в размер, посочен в погасителен план към договора.
Събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност налагат
извод, че уговореното възнаграждение за предоставена гаранция не е включено в общата
дължима сума от потребителя. В договора за потребителски кредит общата дължима сума от
потребителя възлиза на 4 281,74 лв. и включва размера на главницата и възнаградителната
лихва, но в същата не е включено договореното възнаграждение по договора за
поръчителство. Уговарянето на възнаграждение за поръчителя, което не е включено в общия
разход по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК води до заобикаляне
на закона, поради което и клаузата на чл. 4 от договора за потребителски кредит е нищожна.
По делото е безспорно установено, че между ищеца и „*“ ЕООД е бил сключен
Договор за предоставяне на поръчителство от 16.03.2022 г. Спори се относно валидността на
договора.
Съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава
спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение.
От приетия като доказателство Договор за предоставяне на поръчителство от
16.03.2022 г. се установява, че „*“ ЕООД, като поръчител, се е задължило да спрямо
кредитора на потребителя – „К.“ ЕАД да отговаря за изпълнение на задължението на
потребителя. Ето защо съдът намира, че процесният договор не противоречи на закона.
В чл. 4, ал. 1 от Договор за предоставяне на поръчителство от 16.03.2022 г. е
предвидено възнаграждение за поръчителя, а от Приложение № 1 към договора се
установява, че размерът му възлиза на 5 432,30 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от
които в размер, посочен в погасителен план към договора, на датите, на които се дължат и
вноски от договора за потребителски кредит. От приетия като доказателство погасителен
план се установява, че общият размер на вноската по договора за предоставяне на
поръчителство включва главница и лихва. Така договореното възнаграждение за поръчителя
не е включено в общата дължима сума по кредита. В чл. 8, ал. 5 от Договор за предоставяне
на поръчителство от 16.03.2022 г. е посочено, че „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо
поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по
този договор, като е договорено, че при недостатъчност на сумата за погасяване на
изискуемите задължения, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към
поръчителя. Липсата на доказателства за овластяване на кредитора да приема плащане по
възнаграждение по договора за поръчителство, както и плащане по договора за
6
поръчителство с приоритет пред дължимите вноски по договора за потребителски креди,
налага извод, че се цели заобикаляне на закона, и облагодетелстване на едно трето лице
спрямо задължението по основното правоотношение – това по договора за потребителски
кредит. Горното налага извод, че така сключен, договорът за поръчителство заобикаля
закона, което го прави нищожен на това основание.
По отношение на предявения иск за осъждане на „К.“ ЕАД да заплати сумата от
213,19 лв., платена от ищеца на ответника без основание по Договор за потребителски
кредит № 2536859 от 16.03.2022 г., съдът намира следното:
По отношение на размера следва да се посочи, че съдът приема, че в случая
независимо от заявеното от ищеца увеличение от 50 лв. на 213,19 лв., който иск следва да се
приеме за предявен в пълния размер, съдът намира, че не е направено изявление дали се
извършва оттегляне или отказ от иска до пълния претендиран размер, поради което и
производството по делото не е било прекратено да разликата над 213,19 лв. до пълния
претендиран размер от 781,74 лв., поради което и съдът приема, че е извършено увеличение
на част от иска от 50 лв. на 213,19 лв.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне. Съгласно ПП № 1 от 1979 г. на ВС, фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. От представените от ищеца писмени
доказателства се установява, че ответникът е погасил сумата от общо 4 140,09 лв. В
конкретния случай е налице основание за извършения превод на парична сума от сметката
на ищеца по сметка на ответника, като ищецът е дължал главницата и договорната лихва до
момента на извършеното плащане, което съобразно с разпределената от съда
доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК ответникът доказа. Съобразно с приложения
погасителен план към датата 14.06.2022 г. дължима е била договорната лихва,
представляваща възнаграждение за кредитора в размер на 139,71 лв. В случая следва да се
отбележи, че съдът приема, че до средата на месец юни 2022 г. се дължи половината от
договорената лихва в размер на 53,69 лв. Сборът на дължимото възнаграждение и
главницата от 3 500 лв. възлиза на 3 639,71 лв. Ето защо съдът намира, че ищецът е внесъл
без основание сума в размер на 500,38 лв. От събраните по делото доказателства се
установява, че „К.“ ЕАД е превело на „*“ ЕООД сумата от 388,50 лв. Следователно получена
без основание се явява сумата от 111,88 лв. Претенцията се явява основателна и доказана за
сумата от 111,88 лв., като за разликата над тази сума до претендирания размер от 213,19 лв.
същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и претенцията за
присъждане на законната лихва върху главницата от 50 лв., считано от предявяване на иска –
29.08.2024 г. до окончателното плащане на сумата, и върху сумата от 61,88 лв.,
представляваща разликата между допуснатото увеличение и първоначално предявения иск,
считано от предявяване на искането за увеличение на иска – 18.03.2025 г. до окончателното
7
плащане на сумата, поради което същата следва да бъде уважена.
По отношение на предявения иск за осъждане на „*“ ЕООД да заплати сумата от
388,50 лв., платена от ищеца на ответника без основание по Договор за предоставяне на
поръчителство от 16.03.2022 г., съдът намира следното:
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне. Съгласно ПП № 1 от 1979 г. на ВС, фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. От представените от ищеца
доказателства се установява, че ищецът е платил сумата от 473,54 лв. по сметка на „К.“ ЕАД
без основание. По делото не са представени доказателства за прехвърляне на полученото от
„К.“ ЕАД възнаграждение по договора за поръчителство на „*“ ЕООД. От събраните по
делото доказателства се установява, че „*“ ЕООД е получило от „К.“ ЕАД сумата от 388,50
лв. Ето защо съдът намира, че исковата претенция като основателна и доказана следва да
бъде изцяло уважена.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и претенцията за
присъждане на законната лихва върху главницата от 50 лв., считано от предявяване на иска –
29.08.2024 г. до окончателното плащане на сумата, и върху сумата от 338,50 лв.,
представляваща разликата между допуснатото увеличение и първоначално предявения иск,
считано от предявяване на искането за увеличение на иска – 18.03.2025 г. до окончателното
плащане на сумата, поради което същата следва да бъде уважена.
Относно разноските по предявения иск срещу „К.“ ЕАД, съдът намира следното:
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно на уважената част от исковите претенции, като в полза
на ищеца следва да бъдат възложени направените по делото разноски в размер на 26,24 лв.
от общо направените разноски в размер на 50 лв., представляваща платена държавна такса.
Ищецът има право и на разноски за адвокат. От представения по делото договор за правна
защита и съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищцата безплатна правна
помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 209,92 лв. от
дължимото възнаграждение в размер на 400 лв., представляващо минималното такова към
момента на сключване на договора.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно на отхвърлената част от иска, като в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 47,52 лв. от общо дължимата сума в размер
на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Относно разноските по предявения иск срещу „*“ ЕООД, съдът намира следното:
8
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно на уважената част от исковите претенции, като в полза
на ищеца следва да бъдат възложени направените по делото разноски в размер на 50 лв.,
представляваща платена държавна такса. Ищецът има право и на разноски за адвокат. От
представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокатът е
предоставил на ищцата безплатна правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 400 лв., представляващо минималното такова към момента на
сключване на договора.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което в полза на ответника разноски не следва да бъдат
присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, с ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „В.“ №
* *, представлявано от изпълнителния директор ** ДА ЗАПЛАТИ на В. С. А., с ЕГН
**********, от гр. *, ж.к. „*“, бл. * сумата от 111,88 лв. /сто и единадесет лева и осемдесет и
осем стотинки/, претендирана частично от сума в размер на 781,74 лв., платена от ищеца на
ответника без основание по Договор за потребителски кредит № 2536859 от 16.03.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 50 лв., считано от предявяване на иска –
29.08.2024 г. до окончателното плащане на сумата, и върху сумата от 61,88 лв.,
представляваща разликата между допуснатото увеличение и първоначално предявения иск,
считано от предявяване на искането за увеличение на иска – 18.03.2025 г. до окончателното
плащане на сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 26,24 лв. /двадесет и шест
лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 111,88 лв. до увеличения размер от 213,19 лв.
/двеста и тринадесет лева и деветнадесет стотинки/.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „В.“ №
* *, представлявано от управителя *, ДА ЗАПЛАТИ на В. С. А., с ЕГН **********, от гр. *,
ж.к. „*“, бл. * сумата от 388,50 лв. /триста осемдесет и осем лева и петдесет стотинки/,
претендирана частично от сума в размер на 5 432,30 лв., платена от ищеца на ответника без
основание по договор за предоставяне на поръчителство от 16.03.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 50 лв., считано от предявяване на иска – 29.08.2024 г.
до окончателното плащане на сумата, и върху сумата от 338,50 лв., представляваща
разликата между допуснатото увеличение и първоначално предявения иск, считано от
9
предявяване на искането за увеличение на иска – 18.03.2025 г. до окончателното плащане на
сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА В. С. А., с ЕГН **********, от гр. *, ж.к. „*“, бл. * ДА ЗАПЛАТИ на „К.“
ЕАД, с ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „В.“ № * *, представлявано от
изпълнителния директор ** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 47,52 лв.
/четиридесет и седем лева и петдесет и две стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА „К.“ ЕАД, с ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „В.“ №
* *, представлявано от изпълнителния директор ** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат *, от САК, с
личен № * с адрес на упражняване на дейността: гр. *, сумата от 209,92 лв. /двеста и девет
лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по
чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „В.“ №
* *, представлявано от управителя *, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат *, от САК, с личен № * с
адрес на упражняване на дейността: гр. *, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10