РЕШЕНИЕ
№ 3360
гр. Разлог , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и осми
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Велина И. Полежанова
Секретар:Анелия Р. Татарска
като разгледа докладваното от Велина И. Полежанова Гражданско дело №
20201240100733 по описа за 2020 година
Производство e образувано е по искова молба, депозирана от „Е.М.” ЕООД, ЕИК*, с адрес
в г.С., р.В., ж.„М.д.”, у.„Р.П.-К.“№4-6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т., против
М.И.Т., ЕГН* и И.Х.Т., ЕГН*, двамата с адрес в г.Р., у.„М.“№6.
Иска се съдът постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че дължат сумата 2`698.88 лв. – главница, дължима въз основа на договор за
потребителски кредит * от 23.04.2010 г. и договор за поръчителство, ведно със законната
лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.06.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 900.00 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 23.04.2010 г. до 19.12.2019 г.
Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че между „Ю.И Е.Д.Б.”АД и ответника е сключен Договор за
потребителски кредит №* от 23.04.2010 г. На основание Договора кредиторът предоставил
сума в размер на 2`710.00 лева. Съгласно Договора ответникът М.И.Т., ЕГН*, се задължава
да върне предоставеното финансиране, ведно с начисленото оскъпяване в размер на
4`948.33 лева, разсрочено на 120 равни месечни погасителни вноски, като през първите
девет месеца дължал месечни вноски по 11.29 лева, а след това по 43.67 лева. Съгласно
цитирания договор падежът на договора е 23.04.2020 г.
На 23.04.2010 г. кредитът е обезпечен с поръчителството на лицето - И.Х.Т., ЕГН*.
От представените доказателства по делото е видно, че на длъжника-ответник, е начислена
договорна лихва в размер на 1`453.69 лева за периода от 23.04.2010 г. до 19.12.2019 г.
В исковата молба се заявява се, че на 18.01.2016 г. е сключен договор за продажба на
вземания (цесия) между „Е.М.”ЕООД и „Ю.И Е.Д.Б.”АД.
Изтъква се, че от страна на „Е.М.“ЕООД е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело №434/2020 г.
на РС-Рг, като в хода на заповедното производство и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, е
подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от длъжника М.И.Т. и от поръчителя -
И.Х.Т., поради което и на основание чл.415 от ГПК, ищецът моли да се приеме за
разглеждане исковата молба. Моли да бъдат призовани на съд и се постанови решение, с
1
което безспорно да се установи, че М.И.Т., в качеството си на кредитополучател и И.Х.Т., в
качеството си на поръчител, по договор за потребителски кредит №* от 23.04.2010 г.,
дължат изпълнение на парично задължение към „Е.М.“ЕООД в размер на сумата от
2`698.88 лв.– представляваща дължима и неизплатена главница и сумата 900.00 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 23.04.2010 г. до 19.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 08.06.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които са приети по делото с
определение от 29.09.2020 г.
По делото е приложено и ЧГД №434/2020 г. по описа на РС-Рг.
Ответниите М.И.Т. и И.Х.Т. не представят в законния едномесечен срок писмен отговор на
исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призовани, но не се явяват и не
изпращат представител, както и не правят искане за разглеждане на делото в тяхно
отсъствие.
С депозираната искова молба е направено от страна на процесуалния пълномощник на
представителя на ищцовото дружество искане съдът да постанови неприсъствено решение
по делото, в случай, че са налице предпоставките по чл.238 и сл. от ГПК, като
същевременно е изразено и съгласие делото да се гледа в отсъствието на представител на
ищцовото дружество.
С протоколно определение от 14.01.2020 г., съдът допусна развитие на производство по
постановяване на неприсъствено решение като прие, че са налице предпоставките на чл.238,
ал.1, вр. чл.239, ал.1, т.1 и 2 от ГПК – ответникът не е предприел никакви процесуални
действия в срока за отговор и в първото съдебно заседание, след като на законния му
представител изрично са указани неблагоприятните последици от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и неявяването в първото по делото съдебно заседание, вкл. и
възможността за постановяване на неприсъствено решение.
От друга страна с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, съдът счита, че искът е вероятно основателен, тъй като съвкупността от
фактите, наведени в исковата молба е достатъчна да обоснове основателност на исковата
претенция.
По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и
чл.239, ал.1, т.1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение срещу
ответника като предявения положителен установителен иск следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В
заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 83.05 лв.
и юрисконсултско възнаграждение в размер от 50.00 лв., общо 133.05 лв. В исковото
производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 83.05 лв.
Общият размер на разноските в заповедното и исково производство е в размер на 216.10
лв., които следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.
Съгласно чл.239, ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй
като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл.239 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
2
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.И.Т., ЕГН* и И.Х.Т., ЕГН*, двамата с адрес в г.Р., у.
„М.“№6, дължат на „Е.М.” ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.С., р.В., ж.„М.д.”, у.„Р.П.-К.“№4-6,
представлявано от управителя Р.И.М.-Т., сумата от 2`698.88 лв. – главница, дължима въз
основа на договор за потребителски кредит * от 23.04.2010 г. и договор за поръчителство,
ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда –
08.06.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 900.00 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 23.04.2010 г. до 19.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 08.06.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№2278 от 09.06.2020 г. по ч.гр.д. №434/2020 г. на РС-Рг.
ОСЪЖДА М.И.Т., ЕГН* и И.Х.Т., ЕГН*, двамата с адрес в г.Р., у.„М.“№6, да заплатят на
„„Е.М.” ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.С., р.В., ж.„М.д.”, у.„Р.П.-К.“№4-6, представлявано от
управителя Р.И.М.-Т., деловодни разноски за заповедното и исковото производство в
размер на 216.10 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
На страните да се изпратят преписи от решението.
В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е
постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна по реда на чл.240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3