№ 3618
гр. *, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20243110101570 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от „*, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град *, бул. „*, срещу „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *,
Район *, бул. „*, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 16 977,58 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждания на задна броня, заден десен панел, ср.
Ламарина под, задна лява джанта, носач задна броня, задна престилка, ключалка заден капак,
лява лайсна /3 броя/, средна лайсна /3 броя/, дясна лайсна /3 броя/,стоп десен, стоп ляв,
лайсна заден капак, престилка задна, полуоска задна лява, барабан спирачен ляв, шаси, носач
заден ляв на собствения на ищеца лек автомобил марка и модел „*“, рег. № *, причинени
вследствие на ПТП, реализирано на 16.07.2022 г. в град * по вина на водача на лек
автомобил марка и модел „*“, рег. № *, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 16.07.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Твърди се, че на 16.07.2022 г., около 9:00 часа, в град *, бул. „*“ по ул. „*“ лек автомобил
марка и модел „*“, рег. № *, управляван от *, поради несъобразена скорост при навлизане в
десен завой е загубил контрол, навлязъл в частен имот и блъснал паркирания лек автомобил
марка и модел „*“, рег. № *, собственост на ищеца, и още един автомобил. Сочи се, че
последният бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при ответното дружество, съгласно Застрахователна полица № */22/*. Заявява се, че за
процесното ПТП били съставени Опис-заключения по щета № * от 22.07.2022 г. и № * от
10.08.2022 г., включващи следните увредени детайли: задна броня, заден десен панел, ср.
Ламарина под, задна лява джанта, носач задна броня, задна престилка, ключалка заден капак,
лява лайсна /3 броя/, средна лайсна /3 броя/, дясна лайсна /3 броя/,стоп десен, стоп ляв,
лайсна заден капак, престилка задна, полуоска задна лява, барабан спирачен ляв, шаси, носач
заден ляв. Ищецът твърди, че на 15.09.2022 г. на същия е преведена сумата от 2 189,20 лева
от застрахователя като обезщетение за визираните увреждания, като след извършено
проучване се установило, че необходимата за възстановяване на щетите по автомобила сума
1
е в размер на 19 166,78 лева, поради което и ответното дружество дължи заплащане на
разликата до посочената сума.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и моли за неговото уважаване. Претендират се сторените в производството
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който
навежда доводи за неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че за лек автомобил
марка и модел „*“, рег. № *, е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, съгласно Застрахователна полица № */22/* със срок на
действие 20.02.2022 г. до 19.02.2023 г. Излагат се съображения за неоснователност на иска
по основание, доколкото след образуване на застрахователна преписка – Щета № * и
изплащане на обезщетение на ищеца в размер на 2 189,20 лева същият не е направил
възражение по отношение на последния, нито е отправил покана към застрахователя за
заплащане на допълнително обезщетение. В този смисъл, счита, че ответникът не е станал
повод за образуване на производството, поради което не дължи разноски за същото. Оспорва
се и размерът на исковата претенция и се твърди, че с оглед състоянието и пазарната цена на
увредения автомобил следва да бъде определено обезщетение при условията на тотална
щета.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, твърди,
че е налице основателност на иска, но същият се явява недоказан по размер. Претендира
разноски за производството.
Настоящият съдебен състав, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК, следните факти и обстоятелства: че към датата на реализираното ПТП –
16.07.2022 г. за лек автомобил марка и модел „*“, рег. № *, е била налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, съгласно Застрахователна
полица № */22/* със срок на действие 20.02.2022 г. до 19.02.2023 г. при ответното дружество;
че за процесното ПТП е заведена щета при последното № *; че на 15.09.2022 г. ответникът е
изплатил на ищеца сумата от 2 189,20 лева, представляваща обезщетение по процесната
щета.
Приети като писмени доказателства по делото са Договор за продажба на автомобил от
07.07.2022 г. /л. 9/ и Протокол за ПТП № * от 16.07.2022 г. /л. 15/.
Видно от Опис – заключение по щета № */22.07.2022 г. /л. 7/, при заявяване на щетата
са констатирани следните увреждания по процесния лек автомобил: задна броня, заден десен
панел, ср. Ламарина под, задна лява джанта, носач задна броня, задна престилка, ключалка
заден капак, лява лайсна /3 броя/, средна лайсна /3 броя/, дясна лайсна /3 броя/,стоп десен,
стоп ляв, лайсна заден капак, престилка задна, полуоска задна лява, барабан спирачен ляв,
шаси, носач заден ляв.
От приетото по делото заключение по назначената Съдебно-автотехническа експертиза
/л. 65 - 68/ и от изложеното от вещото лице в открито съдебно заседание се установява, че
вредите по процесния автомобил отговарят в цялост на описания механизъм на ПТП. При
настъпилия удар на паркирания процесен автомобил от движещият се л.а. ,,*“ са били
увредени детайли от купето и трансмисията, намиращи се в задна лява част на автомобила.
Трансмисията е понесла деформация спрямо приложената сила при задно ляво колело,
поради което е бил увреден заден ляв носач, задна лява джанта, заден ляв спирачен барабан,
задна лява полуоска. В резултат на удара е била увредена задна броня с прилежащи
2
никелови лайсни, ключалка багажник, лайсна багажник и общото оформление на купето при
задна част в зоната на багажника. Общата стойност на ремонта при средни пазарни цени е
9 518,23 лева. Средната пазарна стойност на автомобила при сравняване с подобни
автомобили, обявени за продажба в употребявано състояние на българския пазар към датата
на ПТП, е била около – 11 000 лева. За модификацията на процесния автомобил и
конкретните части не са налични алтернативни предложения. Поради спецификата на
автомобила и страната на производство, снабдяването с резервни части е изключително
ограничено за България. Предлагането и снабдяването с части, които не са от консумативно
естество, се извършва от страната производител – САЩ, с начисляване на доставка и вносни
такси, обичайно достигащи до 30% от цената на детайлите, поради което и с оглед малкото
източници на резервни части за стари автомобили - над 20 години експлоатация е
невъзможно сравняване на цени на един и същ детайл спрямо няколко търговеца.
Коефициентът, който следва да бъде приложен за овехтяване на частите в ново състояние, е
0.4, поради което сумата за резервни части следва да се умножи по него, след което да се
прибави към общите разходи за труд и бояджийно-тенекеджийски материали. В конкретния
случай, автомобилът попада в хипотезата ,,тотална щета“ поради икономически
съображения, а не поради изключително голям обем ремонтни дейности или техническа
невъзможност да се извърши ремонтът. Изключително малкото предлагане на този тип
автомобили, определено от тяхното тясно използване по предназначение в определена
сезонност от годината, води до по-ниския интерес както към употребяваните им детайли, с
голям период на експлоатация, а така също и към изкупуването им в цялост. В конкретния
случай, е запазена изцяло предната част на автомобила с прилежащи части по купето,
двигателя в цялост и скоростната кутия, поради което стойността на запазените части, като
се има в предвид и необходимостта от разглобяване и предлагането им до момент на
продажба, е средно 30% от средната му пазарна стойност, или около 3 300 лева. Поради
спецификата на автомобила, възможната стойност на реализация на останките му след ПТП
е около 3 300 лева.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 432, ал. 1 ЗК, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл. 432 КЗ ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване в процеса наличието на валидно
застрахователно правоотношение, както и осъществяването на елементите от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, а именно: реализирането на противоправно деяние /виновно причинено
от водача на лек автомобил марка и модел „*“, рег. № */, от което като пряка и
непосредствена последица са настъпили твърдяните имуществени вреди в правната сфера на
ищеца в заявените размери.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението за репариране на
претърпените вреди или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения
срещу размера на претендираното обезщетение.
Установи се по делото, че на 16.07.2022 г., около 9:00 часа, в град *, бул. „*“ по ул. „*“,
е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка и модел „*“, рег. № *, управляван от *,
поради несъобразена скорост при навлизане в десен завой е загубил контрол, навлязъл в
частен имот и блъснал паркирания лек автомобил марка и модел „*“, рег. № *, собственост
на ищеца, при описания в исковата молба механизъм. Последното се потвърждава от
представените по делото Протокол за ПТП № * от 16.07.2022 г. и заключение по назначената
3
Съдебно-автотехническа експертиза.
От установения механизъм се налага извод за доказано противоправно поведение на
водача на лек автомобил марка и модел „*“, рег. № * - *.
Видът на настъпилите имуществени вреди се установява от експерти на
застрахователя, след извършен оглед на превозното средство и описани в съставения опис
по процесната щета, както и от заключението по назначената Съдебно-автотехническа
експертиза, като същите са, както следва: щети по задна броня, заден десен панел, ср.
Ламарина под, задна лява джанта, носач задна броня, задна престилка, ключалка заден капак,
лява лайсна /3 броя/, средна лайсна /3 броя/, дясна лайсна /3 броя/,стоп десен, стоп ляв,
лайсна заден капак, престилка задна, полуоска задна лява, барабан спирачен ляв, шаси, носач
заден ляв.
Експертът е посочил, че уврежданията, които са установени по автомобила при
извършените огледи от представител на застрахователя и от вещото лице, са в зоната на
удара и вследствие на последния, като при съпоставяне на механизма на произшествието,
описан в Протокол за ПТП, и установените увреждания става ясно, че е налице причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил марка и
модел „*“, рег. № *, и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото
ПТП.
Посоченото води до извода, че причинените щети са настъпили в резултат от
процесното пътнотранспортно произшествие, поради което съдът намира за доказана и
пряката причинно-следствената връзка между противоправното поведение на застрахования
водач и претърпените имуществени вреди.
По отношение на субективния елемент от фактическия състав на деликтната
отговорност, а именно: вина на делинквента, е налице оборима презумпция, уредена в чл.
45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно
доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед
което съдът приема, че вредоносното действие е извършено виновно.
От изложеното следва, че предявеният иск е доказан по основание и за застрахователя
е възникнало задължение да заплати на ищеца като увредено лице застрахователно
обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Като спорен по делото остава въпросът какъв е размерът на дължимото обезщетение,
като по повод на същото ответникът е възразил, че същият е завишен.
Не се спори между страните, че ищецът е получил от ответното дружество обезщетение
по процесната щета в размер на 2 189,20 лева.
От заключението по допуснатата Съдебно-автотехническа експертиза се установява, че
вследствие на процесното ПТП лекият автомобил на ищеца е бил повреден до
степен тотална щета, като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на
сто от действителната му стойност, която е 11 000 лева /съгласно заключението по
допуснатата Съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено от експерт в съответната област на изследване/.
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля
застрахователната сума (лимита на отговорност). Съгласно чл. 386, ал.
2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Според константната съдебна
практика /напр. Решение № 115 от 9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г., II т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г.
по т.д. № 667/2008 г., I т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., II
т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./,
4
актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016 г., обезщетението
по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от
разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, т. е. по
пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, при което не подлежи на прилагане и
коефициент за овехтяване.
В случая, вещото лице по приетата Съдебно-автотехническа експертиза е приело като
действителна стойност на лек автомобил марка и модел „*“, рег. № *, към датата на
процесното ПТП - 16.07.2022 г., сумата от 11 000 лева. Доколкото стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност, се касае за
претърпяна тотална щета, по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. В този смисъл, дължимото
застрахователно обезщетение следва да се определи в размер на действителната стойност на
автомобила към датата на застрахователното събитие, която е 11 000 лева.
Наличието на запазени части от автомобила и тяхната остатъчна стойност
представлява имуществена полза за ищеца, причинена от вредоносното деяние. Тя следва да
се приспадне, защото иначе би се нарушил принципът обезщетението да доведе до
изравняване на имущественото състояние на ищеца преди увреждането, а не да го надвиши.
От изслушваното експертно заключение по назначената експертиза, допълнено в
проведеното открито съдебно заседание по делото, се установи, че поради спецификата на
автомобила, възможната стойност на реализация на останките му след ПТП е около 3 300
лева.
С оглед на посоченото, последната сума следва да се приспадне от приетата като
действителна стойност на процесния лек автомобил към датата на застрахователното
събитие – 11 000 лева. Така общият размер на дължимото от застрахователя обезщетение е в
размер на 7 700 лева.
От последното следва да бъде приспадната сумата от 2 189,20 лева - платено
застрахователно обезщетение от ответното дружество. Така, исковата претенция се явява
доказана до размера от 5 510,80 лева. За разликата над посочения размер до пълния
претендиран от 16 977,58 лева исковата претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
По отношение на претендираната законна лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на задължението съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 390 КЗ предвижда, че изплащането на обезщетение по този ред
при тотална щета е обусловено от представяне на удостоверение за прекратена регистрация
на МПС. Задължението е въведено ex lege, т. е. не е в зависимост от ОУ на отделния
застраховател. Инициирането на административна процедура не е поставено в зависимост и
от това дали застрахователят е изискал документ за дерегистрация или не. Предприемането
на тази процедура е в правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в негова
тежест е представянето на предвидените в закона доказателства, с оглед интереса му от
поставяне на длъжника в забава /в този смисъл е постановената непроменена практика на
ВКС, изразена в Решение № 44/2015 г. по т.д № 775/2014 г., I т.о; Решение № 59/2015 г. по
т.д. № 1256/2014 г., II т.о. и др./.
В настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС /талон/,
5
обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, не е депозирано и не се твърди.
Представянето на такова доказателство няма отношение към дължимостта на
застрахователното обезщетение, но е релевантно към изпадане на застрахователя в забава в
зависимост от момента, в който това задължение е изпълнено от потребителя на
застрахователна услуга. Не е спорно по делото, че задължението по чл. 390 КЗ не е
изпълнено от потребителя, поради което и искът за присъждане на мораторна лихва е
неоснователен за периода преди изпълнението на това условие. Ищецът не е ангажирал
доказателства и не е изразил становище относно изпълнение на това изискване.
Същевременно, по делото липсват доказателства застрахователят недобросъвестно да е
попречил за настъпване на дерегистрацията на МПС, с цел да се освободи от заплащане на
претендираното обезщетение, поради което и последиците на чл. 25 ЗЗД не намират
приложение.
С оглед на горното и доколкото вземането за лихва има акцесорен характер спрямо
главния дълг, искането за заплащане на законна лихва следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в
производството съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от предявения
иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Последният е претендирал следните разноски: 679,10
лева – дължима и заплатена държавна такса, 300 лева – депозит за вещо лице, 1 928 лева –
адвокатско възнаграждение.
От ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, с оглед на фактическата и
правна сложност на спора, цената на уважения иск, броя на проведените открити съдебни
заседания, извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия и
обстоятелството, че същото е определено към минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвид и включения в последното ДДС.
Поради изложеното, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него
разноски в размер общо на 943,62 лева, съразмерно на уважената част от иска, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, като претендираните от
него такива са: 300 лева – депозит за вещо лице и 250 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Поради изложеното, в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените от него
разноски в размер на 371,47 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *, бул. „*, ДА
ЗАПЛАТИ на „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, бул. „*, сумата от
5 510,80 (пет хиляди петстотин и десет лева и осемдесет стотинки) лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждания на задна броня, заден десен
панел, ср. Ламарина под, задна лява джанта, носач задна броня, задна престилка, ключалка
6
заден капак, лява лайсна /3 броя/, средна лайсна /3 броя/, дясна лайсна /3 броя/,стоп десен,
стоп ляв, лайсна заден капак, престилка задна, полуоска задна лява, барабан спирачен ляв,
шаси, носач заден ляв на собствения на ищеца лек автомобил марка и модел „*“, рег. № *,
причинени вследствие на ПТП, реализирано на 16.07.2022 г. в град * по вина на водача на
лек автомобил марка и модел „*“, рег. № *, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдения размер от 5 510,80 (пет
хиляди петстотин и десет лева и осемдесет стотинки) лева до пълния претендиран
размер от 16 977,58 (шестнадесет хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и
петдесет и осем стотинки) лева, както и искането за заплащане на законната лихва от
датата на увреждането – 16.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *, бул. „*, ДА
ЗАПЛАТИ на „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, бул. „*, сумата от
общо 943,62 (деветстотин четиридесет и три лева и шестдесет и две стотинки) лева,
представляваща разноски за настоящото производство, съразмерно на уважената част от
предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, бул. „*, ДА
ЗАПЛАТИ на „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, Район *, бул. „*,
сумата от общо 371,47 (триста седемдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки)
лева, представляваща разноски за настоящото производство, съразмерно на отхвърлената
част от предявения иск, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени от ответника на ищеца
на посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN: *87RZBB91551002416391, с
титуляр: „*.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - * в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
7