№ 394
гр. Русе, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Ирена И.
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20244500500503 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
К. Т. Б., Ю. И. С. и С. И. Й. обжалват Решение № 372 от 20.03.2024г,
постановено по гр.д.№ 995/23 по описа на РРС, с което е обявен за
окончателен договор за продажба на недвижим имот от 08.04.2009г, с
нотариална заверка на подписите. Считат решението за неправилно поради
противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните
правила и необосновано. Съдът неправилно е преценил събраните по делото
доказателства и не е обсъдил изложените в отговора доводи и наведени
твърдения. Неправилна е преценката на съда, че искът не е погасен по
давност, както и неправилен е изводът на съда относно началния момент, от
който започва да тече давност. Ако се приеме, че искът не е погасен по
давност, следва да се съобрази, че към настоящия момент земята не е
заплатена, каквото е условието, определено в договора. Освен това съдът не е
съобразил, че според приложеното към делото завещание единствен
наследник на продавача И.Б. е неговата съпруга К. Б.. Двете му дъщери не са
страни по договора, нито наследници на баща с, поради което не следва да са
страни по делото. Искат въззивния съд да постанови решение, с което да
отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли предявения иск.
Претендират се разноските по делото, направени в двете съдебни инстанции.
Въззиваемата П. Г. Д. счита въззивната жалба за неоснователна, а
постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
На 08.04.2009г между И.С.Б. и К. Т. Б. от една страна в качеството им на
продавачи и П. Г. Д. от друга страна в качеството й на купувач е сключен
1
писмен договор с нотариална заверка на подписите им от същата дата
озаглавен „договор за продажба на недвижим имот“. Продажбата на недвижим
имот се извършва с нотариален акт, което е форма за действителност на
сделката, поради което сключеният между страните договор следва да се счита
за предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.
В т.1 от договора продавачите продават на купувача „постройка за
сезонно ползване /жилище/ с площ от 9 кв.м., построена в земеделска земя в
землището на гр.Русе, кв.Долапите, местността „Марчова нива“ с площ
0.500декара, представляваща парцел 273-4-35, както и всички подобрение и
трайни насаждения за сумата от 1200лв, която сума продавачите са получили
изцяло и в брой от купувача. Договорът в тази част съдържа всички елементи
на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот - същият е
индивидуализиран, уговорена е цената му, както и срока заплащането й.
В т.3 от договора продавачите са поели задължението да осигурят на
купувача прехвърлянето на земята на негово име след заплащане на земята на
Общината като разходите за изплащането на Общината е за сметка на
купувачите. Настоящият въззивен състав намира, че договора от 08.04.2009г в
тази част няма характеристиките на предварителен договор за покупко-
продажба на „земята“ върху който е построена постройката, предмет на
договора, описана в т-1 от същия. Земята не е индивидуализирана по никакъв
начин, не е договорена и продажна цена. От съдържанието на договора в т.1 и
т.2 е видно, че продажната цена от 1200лв касае покупко-продажба само на
сградата по т.1 от договора. Освен това към 08.04.2009г продавачите не са
били собственици на тези земя, а нейн собственик е била Община-Русе. В т.3 е
договорено едно обещание за бъдеща продажба на земята, ако и когато
продавачите придобият собствеността върху нея чрез заплащането й на
Община-Русе. Това обещание за продажба обаче не представлява
предварителен договор за продажба на земята, поради което липсва и правно
основание за уважаване на иск за обявяване на договора в тази част за
окончателен, макар и по делото да е установено, че наследниците на И.С.Б. е
придобили собствеността върху земя с площ от 606кв., представляващо
новообразуван имот 216.193 по ПНИ за местност „Бъзов дол“/Марчова
нива/,землището на гр.Русе по силата на Заповед № РД-01-3029/08.10.2019г. В
този смисъл искът за обявяване на предварителния договор от 08.04.2009г за
окончателен по отношение на земята е неоснователен на това правно
основание и следва да се отхвърли.
Що се отнася до иска за обявяване на предварителния договор за
покупко-продажба от 08.04.2009г по отношение на постройката, описана в т.1
от договора, то същият макар и основателен, следва да се отхвърли като
погасен по давност. Договорът е сключен на 08.04.2009г като по силата на
чл.110 ЗЗД купувачът може и следва да предяви иск за обявяването му за
окончателен в срок от 5 години от слючването му. Искът е предявен на
15.02.2023г, т.е много след изтичане на този давностен срок и при направено
възражение от ответниците по иска, същото следва да се уважи като
основателно и искът да се отхвърли като погасен по давност. Изводите на
първоинстанионния съд са неправилни.
Извън изложеното, искът следва да се отхвърли по отношение на
ответниците Ю. И. С. и С. И. Й. и на основание, че същите не са наследници
на продавача по предварителния договор, сключен на 08.04.2009г, И.С.Б.,
починал на 25.04.2019г, тъй като с Нотариално завещание от 08.04.2019г
2
същият е завещал цялото си имущество на съпругата си К. Т. Б../л.83/
По изложените съображения като е стигнал до обратния извод, че искът
на П. Г. Д. за обявяване на договора за продажба на недвижим имот от
08.04.2009г по отношение на постройката в т.1 и земята по т.3 от същия е
основателен, съдът е постановил неправилно решение. Същото следва да
отмени и вместо него се постанови друго, с което искът се отхвърли като
неоснователен.
В тежест на въззиваеманата са направените от жалбоподателките
разноски в двете съдебни инстанции. В първата инстанция са представени
договори за правна помощ, сключени между адв. П. Н. и всяка от ответниците
с договорено възнаграждение за адвокат в размер на по 1 000лв, но начин на
плащане чл.38, ал.1, т.2 ЗА. При оказване на безплатна помощ
възнаграждението се определя от съда при спазване минималните размери на
Наредба 1/2004г. В този случай съдът не е обвързан от представеният списък
за разноски и размера на вписаното в договора за правна помощ и съдействие
договорено адвокатско възнаграждение. Освен това пълномощникът на
ищцата е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира, че дължимото на адв.Н. възнаграждение в
размер на по 400лв за процесуално представителство за всяка от ответниците
по иска и същото следва да се изплати от ищцата на адв. Н..
За въззивната инстанция въззиваемата дължи на адв.Д. С. адвокатско
възнаграждение за представителство на трите жалбоподателки в общ размер
на 600лв, тъй като правната помощ е оказвана на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА,
а договореното адвокатско възнаграждение за представителство на трите
жалбоподателки е в този размер. Въззиваемата дължи на жалбоподателките и
разноските, направени във въззивната инстанция , за заплатена държавна
такса в общ размер на 45.14лв
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 372 от 20.03.2024, постановено по гр.д.№ 995/23
по описа на РРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Г. Д. срещу К. Т. Б., Ю. И. С. и С. И. Й.
иск за обявяване за окончателен на Договор за продажба на недвижим имот от
08.04.2009г., с нотариална заверка на подписите, рег. №4401 от 08.04.2009г. на
русенския нотариус Ц.М., с който И.С.Б., б.ж. на гр. Русе, починал на
25.04.2019г. и К. Т. Б., са продали на П. Г. Д., парцел 273-4-35 с площ 500 кв.м.
в землището на гр. Русе, кв. Долапите, местност “Марчова нива“ и
построената в него сграда за сезонно ползване с площ 9 кв.м., който имот е
идентичен с поземлен имот с идентификатор 63427.216.193 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със 3аповед РД-18-91/15.12.2007г.
на ИД на АГКК, с адрес: гр. Русе, местност “Бъзов дол“, с площ 606 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих и сграда с идентификатор
63427.216.193.1 със застроена площ 14 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:
друг вид сграда за обитаване, при граници и съседи: ПИ с идентификатори
63427.216.352, 63427.216.194, 63427.216.356 и 63427.216.192 като
неоснователен по отношение на земята и погасен по давност по отношение на
3
постройката.
ОСЪЖДА П. Г. Д. от гр. Русе, ЕГН ********** да плати на К. Т. Б. от гр.
Русе, ********, ЕГН **********, Ю. И. С. от гр. Русе, *******, ЕГН
********** и С. И. Й. от гр. Русе, *********, ЕГН ********** разноски за
въззивната инстанция в общ размер на 45.14лв.
ОСЪЖДА П. Г. Д. от гр. Русе, ЕГН ********** да плати на адв.П. Н.-
Варненска адвокатска колегия, с рег № ********** и служебен адрес-Варна,
бул.“Цар Освободител“ 44, ет.****, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1200лв за процесуално представителство на
К. Т. Б., Ю. И. С. и С. И. Й. в първата инстанция.
ОСЪЖДА П. Г. Д. от гр. Русе, ЕГН ********** да плати на адв.Д. С.-
РАК и съдебен адрес – Русе, ул.“Княжеска“ № 27 адвокатско възнаграждение
на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА в общ размер на 600лв за процесуално
представителство на К. Т. Б., Ю. И. С. и С. И. Й. във въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4