№ 19320
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:М. ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от М. ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110168897 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК срещу
ответника Г. М. М., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника дължи на
ищеца сумата от 861,91 лева за главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2020 г.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 01.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, 152,91 лева – мораторна лихва върху главницата за
периода от 15.09.2021 г. до 20.11.2023 г., 16,11 лева представляваща стойност на услугата
дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК –01.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 4,77 лева –
мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода от 18.03.2021 г. до
20.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 06.02.2024 г. по ч.гр. дело № 66382/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, защото имали качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на
1
топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като по ОУ от 2016 г., които са приложими към процесния
период, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е
изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата
„дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане,
поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски. В молба от 18.03.2025 г.
поддържа, че страните са постигнали споразумение за разсрочване на задължението. В
открито съдебно заседание, проведено на 24.09.2025 г., заявява, че всички суми по
споразумението са заплатени.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, който признава задължението и представя доказателства, че между страните е
сключено споразумение за разсрочване на дълга, по което е платена първа вноска. Не
претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ООД, не взема
становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 01.12.2023 г. г. срещу Г. М. М.,
за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр.
дело № 66382/2023 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 06.02.2024 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата с предмет
описаните вземания за посочените периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК поради
което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви
установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за
изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално
допустими.
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където
е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че
дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
2
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
При доказване на сочените предпоставки, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си чрез плащане.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства, включени във фактическия
състав на спорното право, както и обстоятелството, че претендираните вземания са платени
от ответницата в хода на процеса въз основа на постигнато между страните споразумение за
разсрочване на плащането от 05.02.2025 г., поради което фактът на погасяване на
възникналите в нейна тежест задължения, с изключение на разноските за юрисконсулт, е
установен без съмнение.
Ето защо исковете, които се поддържат от ищеца, следва да бъдат отхвърлени като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноските в производство. Това е така, тъй като ответникът, макар да е признал иска и да е
платил по споразумението, с поведението си е дал повод за завеждане на делото.
Обстоятелството, че страните са уредили претенцията за вземанията за разноски за
държавна такса се установява от чл. 1, ал. 2, б. „г“ от Споразумението на л. 53 от делото,
като съгласно същото на ответника се дължи единствено възнаграждението за юрисконсулт
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в размер на 50 лева,
което не е включено в сумата, плащането на която е разсрочено.
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в производството в размер на общо 50 лева – за юрисконсулт в исковото и
заповедното производство.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, срещу Г. М. М., ЕГН **********, с адрес в гр. С, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено че
ответницата дължи на ищеца 861,91 лева - главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2020
г., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 01.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, 152,91 лева – мораторна лихва върху главницата за
3
периода от 15.09.2021 г. до 20.11.2023 г., 16,11 лева представляваща стойност на услугата
дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – 01.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 4,77 лева –
мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода от 18.03.2021 г. до
20.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 06.02.2024 г. по ч.гр. дело № 66382/2023 г. по описа на СРС, III ГО, 87
състав., както погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса по споразумение от
05.02.2025 г.
ОСЪЖДА Г. М. М., ЕГН **********, с адрес в гр. С, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в
размер на 50 лева – разноски за юрисконсулт в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ООД, ЕИК
*********, като трето лице помагач на страната на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4