Р Е Ш Е Н И Е
№ 209
гр. Пловдив, 02 февруари 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и втори януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №3181 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с Решение на Министерския съвет №429 от 26.06.2020г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на самоосигуряващи се лица и работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятията, директно засегнати от извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. (РМС №429/26.06.2020г.).
”НИВЕРА 09” ООД, със седалище и адрес на управление: с. Първенец, община Родопи, област Пловдив, ***, ЕИК ***, представлявано от адвокат И.С.- пълномощник, обжалва частта от Списък на работодатели и самоосигуряващи се лица, които са одобрени/неодобрени за изплащане на компенсации по реда на РМС №429/26.06.2020г., утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта (АЗ) на 08.10.2020г., в която жалбоподателят е включен като “неодобрен“.
Респективно,
постановен е отказ на жалбоподателя
да бъдат изплатени компенсации по реда на РМС №429/26.06.2020г.
Претендира се отмяна на оспорения отказ поради незаконосъобразност; задължаване на изпълнителния директор на АЗ да включи жалбоподателя в списъка на одобрените лица за изплащане на компенсации по реда на РМС №429/26.06.2020г.; както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 74). На 28.01.2021г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№1695 (лист 78), от адвокат С., в които се излагат съображения, подкрепящи жалбата.
Ответникът- изпълнителен директор на АЗ, чрез юрисконсулт В. Д.- пълномощник (лист 39, 70а), изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. В писмен отговор по жалбата (листи 66а-68, 68а-70) е изразено същото становище, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 100,00 лв., определен по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл.37, ал.1 от закона за правната помощ ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с чл.144 от АПК. Изрично възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. На 25.01.2021г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№1428 (листи 76-77), от юрисконсулт Д., подкрепящи изразеното становище.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:
Процесният Списък на работодатели и самоосигуряващи се лица, които са одобрени/неодобрени за изплащане на компенсации по реда на РМС №429/26.06.2020г. (листи 7-10) е утвърден от ответника по делото на 08.10.2020г., като в списъка няма изрично направено посочване пред кого и в какъв срок може да бъде обжалван, поради което е налице хипотезата на чл.140, ал.1 от АПК, според която норма, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Съответно, подаването на жалбата (листи 3-6) в съда на 08.12.2020г. се явява направено в съответствие с изискването за срочност на заявеното оспорване.
Освен това, според настоящия състав на съда, оспореният по делото отказ на ответника да включи жалбоподателя в списъка на одобрените работодатели и самоосигуряващи се лица за изплащане на компенсации по реда на РМС №429/26.06.2020г. представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, тъй като със същия непосредствено се засяга правото на жалбоподателя да му бъде изплатена компенсация с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието му, противно на направеното в тази връзка възражение от страна на процесуалния представител на ответника.
Вярно е, че според разпоредбите на чл.5 от РМС №429/26.06.2020г., 1) комисия, определена със заповед на директора на АЗ, разглежда документите по чл.4 и извършва проверка за съответствие с критериите за изплащане на компенсации в срок, определен в заповедта за провеждане на процедурата, но не по-дълъг от 15 работни дни от подаване на заявлението; 3) комисията отразява в протокол съответствието или несъответствието на работодателя или самоосигуряващото се лице с критериите за изплащане на компенсации; 4) в срок 3 работни дни след изготвянето на протокола по ал.3 АЗ публикува на интернет сайта си списък на работодателите и самоосигуряващите се лица, които отговарят и не отговарят на критериите за изплащане на компенсации, като се посочват причините за отпадане. Но пък разпоредбата на §3 от ЗР на РМС №429/26.06.2020г. установява, че изпълнението на решението се възлага на изпълнителния директор на АЗ, а разпоредбата на чл.5, ал.1, т.5 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта (УПАЗ) установява, че изпълнителният директор утвърждава проекти и програми и издава индивидуални административни актове, свързани с развитието на дейностите и организацията на работа на агенцията, в рамките на своята компетентност. Съответно, направеното от процесуалния представител на ответника възражение, че всъщност актът, с който се засягат правата на жалбоподателя е решението на комисията по чл.5, ал.1 от РМС №429/26.06.2020г., взето с Протокол №24 от 06.10.2020г. (лист 53), е неоснователно.
Също така, жалбата се явява подадена и при наличието на правен интерес.
Ето защо, като подадена в законоустановения срок, при наличието на правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно оспорване, жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
На 17.09.2020г. в Дирекция “Бюро по труда“, със седалище гр. Пловдив (Д“БТ“- Пловдив) постъпва заявление с Рег.№РМС1-06-11-01429 (листи 41-42) за изплащане на компенсация по реда на чл.1, ал.1 и ал.2 от РМС №429/26.06.2020г., съгласно Приложение 3 (чл.1, ал.1 и ал.2) по образец, достъпен в интернет на адрес: https://www.az.government.bg/bg/pages/kratkosrochna-podkrepa-za-zaetost-covid-19/, подадено жалбоподателя, чрез К. (вероятно П. Р. К. - управител на “НИВЕРА 09“ ООД, според информация, достъпна в интернет на страницата на Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), на адрес: ЕПЗЕУ (registryagency.bg)), както и според нарочна разпечатка (листи 30-31). Като “Лице за контакт“ в заявлението е посочено Н. Г. , тел. ***.
Разбира се, по делото не е представено заверено копие на заповедта на ответника по чл.3, ал.1 от РМС №429/26.06.2020г. за провеждане на процедура за кандидатстване за изплащане на компенсации по чл.1, ал.5, но доколкото това обстоятелство не е спорно между страните, то настоящият състав на съда приема за установено, че заявлението на жалбоподателя е подадено в законоустановения срок.
Вероятно като приложение към посоченото по-горе заявление са представени два броя уведомления (лист 43) за приемане на справка-декларация, дневника за покупките и дневника за продажбите по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), удостоверяващи обстоятелството, че приходите от продажби на жалбоподателя за данъчния период месец август 2020г. (24 497,72 лв.) са намалели с повече от 20% спрямо приходите от продажби за данъчния период месец август 2019г. (32 629,05 лв.); списък на работници и служители за изплащане на компенсации (лист 44); декларация за минимални и държавни помощи (лист 45) от П. Р. К. - управител на “НИВЕРА 09“ ООД.
Изготвени са нарочни справки по електронен път (лист 47, 48) от Националната агенция за приходите (НАП), получено е нарочно удостоверение (лист 49) от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ (ИА“ГИТ“) по чл.58, ал.1 т.3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Извършена е справка в интернет на страницата на ТРРЮЛНЦ, при което е прието за установено, че дружеството жалбоподател не се намира в производство по несъстоятелност (лист 50) и в ликвидация (лист 51). Дружеството жалбоподател е със статут “ЕООД“, според информацията, достъпна на страницата на ТРРЮЛНЦ в интернет, докато върху процесното заявление (лист 43а), върху списъка на работници и служители за изплащане на компенсации (лист 44), както и върху декларацията за минимални и държавни помощи (лист 45) е поставен кръгъл печат, в който се разчита надпис “НИВЕРА 09 ЕООД ПЛОВДИВ“.
Изготвен е нарочен лист за проверка и определяне на допустимостта на заявлението на жалбоподателя от А. Д. - член на комисията (листи 54-56), в който лист няма отразена дата на изготвянето му .
Изготвен е нарочен лист за проверка и определяне на допустимостта на заявлението на жалбоподателя от Н. С. - член на комисията (листи 57-59), в който е отразено, че служителят, извършил проверката, е А. Д. , и в който лист няма отразена дата на изготвянето му.
Според точка 1.3 от посочените два броя листи за проверка и определяне на допустимостта на заявлението на жалбоподателя (лист 54, 57), от А. Д. е отразено, че “Подадените документи са заверени с печат на Нивера 09 ЕООД. В Търговския регистър фирмата е с юридически статут на (вероятно ООД).
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Протокол за устно уведомяване на основание чл.18а, ал.7 от АПК (лист 61), изготвен от Н. С. - гл. експерт в Отдел “АППТ“ (активна политика на пазара на труда) в Д“БТ“- Пловдив, според който протокол на 02.10.2020г. г-жа Н. Г. е уведомена чрез телефонно обаждане на тел. ***, че представените документи на дружество „Нивера 09“ ООД, ЕИК ***, което кандидатства за изплащане на компенсации по реда на РМС №429/26.06.2020г., са заверени с некоректен печат на друго дружество.
Изготвен е Списък на работодатели и самоосигуряващи се лица, които са одобрени/неодобрени за изплащане на компенсации по реда на РМС №429/26.06.2020г. (лист 60).
Изготвен е Протокол
№24/06.10.2020г. за съответствие/несъответствие на работодатели и самоосигуряващи се лица /СОЛ/ - кандидати за компенсация,
според който протокол заявлението на жалбоподателя не се одобрява. Като причини
за неодобряване е посочено “Подадените документи са заверени с печат на НИВЕРА 09 ЕООД.
В Търговския регистър фирмата е със статут на ООД. Некоректно заверени документи
от страна на работодателя“.
По делото не са ангажирани доказателства за датата, на която последно посоченият протокол постъпва при ответника по делото, след което е утвърден процесният Списък на работодатели и самоосигуряващи се лица, които са одобрени/неодобрени за изплащане на компенсации по реда на РМС №429/26.06.2020г.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Трудов договор №ЧРЗ-42 от 19.05.2016г. (лист 40, 71) по силата на който Д. Д. Н. , утвърдил на 08.10.2020г. процесния Списък на работодатели и самоосигуряващи се лица, които са одобрени/неодобрени за изплащане на компенсации по реда на РМС №429/26.06.2020г., е назначен на длъжността “изпълнителен директор на АЗ“, поради което оспореният по делото акт се явява издаден от компетентен орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.
На следващо място, настоящият състав на съда намира, че нито с нормите на РМС №429/26.06.2020г., нито пък в достъпните в интернет на адрес: https://www.az.government.bg/bg/pages/kratkosrochna-podkrepa-za-zaetost-covid-19/ Указания за кандидатстване и изплащане на компенсации на работодатели и самоосигуряващи се лица съгласно РМС № 429/26.06.2020 г. (изм. и доп. с РМС 982/2020 г.), е въведено изискване за подпечатване на заявлението за изплащане на компенсации по реда на РМС №429/26.06.2020г. и/или на придружаващите заявлението документи с печат на заявителя, в който печат да е правилно отразен статута на заявителя, съгласно начина, по който е вписан в ТРРЮЛНЦ, ако заявителят е търговец.
Видно от Приложение 3 “Заявление за изплащане на
компенсация“, като реквизит за “Работодател“ са предвидени само подпис и фамилия
(лист 42а).
При това положение, настоящият състав на съда намира,
че неправилно и незаконосъобразно заявлението на жалбоподателя е включени в
списъка на неодобрените.
Според разпоредбата на чл.4, ал.1, изр.3 от РМС
№429/26.06.2020г., заявлението се подава на хартиен носител, по
електронен път или с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран
пощенски оператор в период, посочен в заповедта за откриване на процедурата по
чл.3, ал.1 и след като изрично е предвидена възможност за подаване на
заявлението и приложенията към него по електронен път, то очевидно полагането
на печат на заявителя върху заявлението и придружаващите го документи е
безпредметно.
Освен това, според точка 9., изречение второ от Указанията за
кандидатстване и изплащане на компенсации на работодатели и самоосигуряващи
се лица съгласно РМС № 429/26.06.2020 г., Работодател/самоосигуряващо се лице,
който не е спазил реда за кандидатстване, посочен в чл.4 от РМС 429/2020 г. или
е допуснал технически или други отстраними грешки, се
разглежда от комисията след отстраняване на пропуските, за които съответната
дирекция “Бюро по труда“ го е уведомила.
Вярно е, че в
случая жалбоподателят е уведомен по телефон на 02.10.2020г., че представените
документи са заверени с некоректен печат, но пък от съдържанието на съставения
за целта протокол от 02.10.2020г. (лист 61) не може да се направи категоричен
извод, че на жалбоподателя е определен срок за отстраняване на констатираната
нередовност. Последно посоченото, според настоящия състав на съда, представлява
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, доколкото, ако бе осигурена възможност на жалбоподателя да отстрани
констатираната нередовност, то не би се стигнало до постановяване на отказ за
одобрение на заявлението му.
Нужно е също
така да се посочи, че демонстрираното от служителите на АЗ формализиране на подхода
за извършване на преценка на заявлението на жалбоподателя, освен че не намира
опора в нормите на РМС №429/26.06.2020г., противоречи и на целта на решението,
насочена към запазване на заетостта на работници и служители в предприятия,
директно засегнати от извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020г.
Предвид гореизложеното, оспореният по делото отказ да бъдат изплатени компенсации по реда на РМС №429/26.06.2020г. на дружеството жалбоподател е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката да се изпрати на ответника за продължаване на производството по заявлението на жалбоподателя.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 500,00 лева. Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б. , при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По Договор за правна защита и съдействие от 19.01.2021г. (лист 73) с адвокат И.С. от жалбоподателя е заплатена в брой сумата от 500,00 лева, което адвокатско възнаграждение очевидно не е прекомерно.
За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквато в случая се явява АЗ (чл.2, ал.2 от УПАЗ).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Списък на работодатели и самоосигуряващи се лица, които са одобрени/неодобрени за изплащане на компенсации по реда на РМС №429/26.06.2020г., утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта на 08.10.2020г., в частта му, в която ”НИВЕРА 09” ООД, със седалище и адрес на управление: с. Първенец, община Родопи, област Пловдив, ***, ЕИК ***, е включено като “неодобрен“.
ИЗПРАЩА преписката на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за продължаване на производството по заявление с Рег.№РМС1-06-11-01429 от 17.09.2020г. на “НИВЕРА 09“ ООД за изплащане на компенсация по реда на чл.1, ал.1 и ал.2 от РМС №429/26.06.2020г.
ОСЪЖДА Агенцията по заетостта, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков“ №3, ЕИК *********, да заплати на ”НИВЕРА 09” ООД, със седалище и адрес на управление: с. Първенец, община Родопи, област Пловдив, ***, ЕИК ***, сумата от общо 550,00 (петстотин и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/