Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 43 15.02.2023 г. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВАА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурор Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА КАдм.
дело № 793 по описа за 2022 год, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 72, ал. 4, изр. второ от Закона за Министерството
на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по
касационна жалба на Полицейски орган при Второ РУ – Стара Загора към Областна
дирекция на МВР – Стара Загора – с.к.г., против Решение № 399 от 30.09.2022 г., постановено по АНД № 1712/2022 г. по описа на Районен съд –
Стара Загора, с което е
отменена като незаконосъобразна Заповед рег. № 311 от 17.06.2022 г. за задържане на лице, издадена от полицейски орган
в Второ РУ – Стара Загора – старши полицай с.г..
В касационната жалба се съдържат оплаквания за
неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила –
касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят поддържа, че в противоречие със закона съдът не бил им дал указания, че за определени факти не сочат доказателства.
Липсващите в преписката доказателства съществували в ДП 469 /2022 г. по описа
на Второ РУ – Стара Загора. Неправилно
съдът бил приел, че административният акт не бил постановен в писмена форма и че
на лицето чужд гражданин не бил осигурен
преводач. Направено е искане
обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постановено
друго, с което да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна Заповед рег.
№ 311 от 17.06.2022 г. за задържане на лице, издадена от полицейски орган в Второ РУ – Стара Загора, или алтернативно делото да бъде върнато за разглеждане от
друг състав на съда.
Ответникът по
касационната жалба – Г.Е.А.., чрез пълномощника си по делото оспорва жалбата като неоснователна и моли
да бъде отхвърлена. Поддържа, че обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на закона Старозагорския районен съд е
постановил отмяна на оспорената Заповед рег. №311 от 17.06.2022 г.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага
съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от лице с правен интерес и
надлежна процесуална легитимация по см. на чл. 210, ал. 1 от АПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството
по АНД № 1712/2022 г. по описа на Районен съд –Стара Загора се е развило по жалба на Г.Е.А. против Заповед
рег. № 311 от 17.06.2022 г. за задържане на лице, издадена от старши
полицай с.г. - полицейски орган във Второ РУ – Стара Загора към Областна дирекция на МВР –
Стара Загора. С оспорената заповед е постановено задържане за срок от 24 часа
на лицето Г.Е.А.. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като от
фактическа страна налагането на принудителната административна мярка по чл. 72,
ал. 1 от ЗМВР е обосновано с наличието на данни за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК – кражба на пари от фитнес „ Яамамото“.
С
обжалваното решение Старозагорския районен съд е
отменил Заповед рег. № 311
от 17.06.2022 г. за задържане
на лице, издадена от полицейски орган във Второ РУ – Стара Загора при ОД на МВР – Стара
Загора, по съображения за постановяването на заповедта при липса на законово
регламентираната материалноправна предпоставка по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за разпореденото задържане и
по съображения за нейната формална и процесуална незаконосъобразност и
несъответствие с целта на закона. За да постанови отмяната на оспорения
административен акт, съдът е приел, че заповедта не съответства на императивните
законови изисквания досежно нейното съдържание, тъй като не са посочени
конкретните фактически основания, обусловили задържането на лицето при
упражняване на административното правомощие в хипотезата на чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В мотивите на решението са изложени и
съображения за непредоставена възможност задържаното
лице да упражни процесуалните си права и за несъразмерност на периода на
задържането от гл. т на причините, довели да налагането на ограничителната
мярка, с което съдът е обосновал и наличието на отменителните
основания по чл.
146, т. 3 и т. 5
от АПК по отношение на обжалваната заповед.
Решението на районният съд е правилно и
законосъобразно.
Упражняваната от съда проверка
при оспорване на заповед, издадена на основание чл.
72, ал. 1 от ЗМВР, обхваща преценката дали административният орган е
разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискванията за
законосъобразност на административния акт, очертани в нормата на чл.
146 от АПК.
Изцяло се споделя изводът на
Старозагорския районен съд, че оспорената Заповед рег. № 311/ 17.06.2022 г. за
задържане на лице е издадена в нарушение на нормативно регламентираните
императивни изисквания за съдържанието на акта, доколкото не са посочени
конкретни данни, обосноваващи прилагането на принудителната административна
мярка "задържане за срок от 24 часа" в хипотезата на чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Константна е и съдебната практика, че
излагането на несъответни и ирелевантни мотиви като фактическо основание за
издаването на административния акт следва да бъде приравнено на липса на
изискуемите се от закона мотиви за обосноваване наличието на материалноправни предпоставки за упражняване на
предоставена от закона компетентност и съответно води до нарушаване на
императивното изискване за съдържание на акта по чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК. Както правилно е приел Старозагорският
районен съд, в контекста на съдебната практика на ЕСПЧ формалното посочване на
законовата хипотеза за постановяване на задържането по чл.
72, ал. 1 от ЗМВР не е достатъчно, за да се счита изпълнено
изискването на чл.
74, ал. 2, т. 1 от ЗМВР за посочване на основанието за задържането.
Изцяло се споделя и изводът на съда, че за обосноваване на правото на органа да
упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна
власт и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, е
следвало в заповедта за задържане по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да са описани конкретни фактически
обстоятелства /подробно посочени в обжалваното решение/, обуславящи издаването
на заповед за задържане за срок от 24 часа в приложената от полицейския орган
законова хипотеза. В този смисъл не е достатъчно заповедта за задържане да
съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични
обстоятелства или действия/бездействия на задържаното лице, релевиращи
наличието на фактически основания за задържането, като трайно ЕСПЧ приема, че
при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането,
задържането се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В
случая в заповедта липсват обективирани каквито и да е било факти и
обстоятелства, релевиращи наличието на конкретни и
обективни данни, сочещи, че лицето, спрямо което е постановено задържането по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, след надлежно предупреждение съзнателно е
пречило на полицейски орган да изпълни задължението си по служба.
С оглед на гореизложеното при
правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че не е
изпълнено законовото изискване по чл.
74, ал. 2, т. 1 от ЗМВР за посочване в заповедта на основанието за
прилагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от
24 часа". Това представлява абсолютно основание по см. на чл.
146, т. 2 от АПК за отмяна на оспорения административен акт като
незаконосъобразен.
Задържането за срок от 24 часа
по чл. 72
от ЗМВР представлява принудителна административна мярка и като всяка
ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно
определен резултат. Мярката по чл. 72
от ЗМВР, в зависимост от конкретния случай, би могла да има
превантивен или преустановителен характер. В случая
приложената ПАМ освен фактически необоснована от гл. т наличието на материалноправното основание по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, се явява и несъответна на целта на закона,
както правилно е приел Старозагорският районен съд. Нарушен е един от основните
принципи на административния процес, регламентиран в чл. 6 от АПК, а именно принципът за съразмерност при упражняването на
административните правомощия.
Отделно от това обжалваната заповед е постановена в противоречие с материалноправната разпоредба, на която се основава и при липса на законовата
предпоставка за налагане на принудителната административна мярка. Заповед за
задържане на лице рег. №311 от 17.06.2022 г. е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно която
разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. Задържането по реда и на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа по своята правна същност представлява
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. За прилагането
на тази принудителна административна мярка е необходимо осъществяването на
фактическия състав на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, който включва
наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от
задържаното лице. Следователно, за да бъде законосъобразна наложената
принудителна административна мярка, се изисква да има данни, от които да може да се
направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно
лицето да е извършило или да е съпричастно към извършването на конкретно
престъпление. От съдържащите се в преписката писмени доказателства не се установява да е
имало "данни" по смисъла на закона за извършено престъпление от Г.Е.А. или за съпричастност от негова страна към извършено престъпление по
чл. 194, ал. 1 от НК. Действително за прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
и безспорен начин вината на лицето, извършило престъпление и съотв. да е определена точната наказателноправна
квалификация на деянието по НК и основанието за подвеждане под наказателна
отговорност. Достатъчно е наличието на данни, обосноваващи предположение, че има вероятност лицето
да е извършител на престъпление. А съгласно Решение на ЕСПЧ от 24.06.2014 г. по
жалби № 50027/08 и № 50781/095 – П. и П. срещу България, "за да е налице
обосновано подозрение, следва да има факти и информация, които биха убедили
един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило
престъплението", като "подозрението следва да се отнася до конкретно
престъпление". Доколкото няма каквито и да е било данни, които обективно
да сочат, че към момента на задържането са били установени фактически обстоятелства
и са били налице данни, релевиращи дори и
предположение, че лицето Г.Е.А. има вероятност да е извършител на
престъпление по чл. 194,ал1. 1 от НК или да е съпричастен към такова престъпление,
С оглед на
гореизложеното обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорския районен съд е
приел, че обжалваната Заповед рег. №311 от 17.06.2022 г. за задържане на лице, като издадена при липса на материалноправната предпоставка за прилагане на
принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е
незаконосъобразна.
Не се
констатираха допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Старозагорският районен съд е
извършил цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, като при формиране
на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени
порочни действия на съда, съотв. не са констатирани
порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване
на съдебното решение. В съдебно заседание страните не са поискали събиране
на други доказателства, въпреки дадената им от съда възможност
Предвид горното съдът намира, че не са налице твърдяните касационни основания, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да
бъде оставено в сила.С оглед изхода на делото следва да бъде осъдена
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора да
заплати направените по делото разноски в размер на 500/ петстотин/ лева в полза
на ответника
Водим от горните мотиви и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 399 от 30.09.2022 г., постановено по АНД № 1712/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е
отменена като незаконосъобразна Заповед рег. № 311 от 17.06.2022 г. за задържане на лице, издадена от полицейски орган
в Второ РУ – Стара Загора – старши полицай с.г. към Областна дирекция на МВР – Стара Загора.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Стара Загора да заплати на Г.Е.А., ЛНЧ **********, направените по делото разноски в размер
на 500/ петстотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2