Решение по дело №1001/2022 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 536
Дата: 3 ноември 2022 г.
Съдия: Христо Тотев Христов
Дело: 20224210101001
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 536
гр. Габрово, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Елисавета Б. И.а
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20224210101001 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по осъдителен иск, подаден от „МЕТАЛ СЕКЮРИТИ
ГРУП” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово,
ул."Найден Геров" № 48, ет. 2, ап. 4 против „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 115и.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендраните права и възражения:
А. От страна на ищеца:
Твърди, че между ищеца и ответника имало сключен договор за охрана със
СОТ 0000502 от 06.12.2011 година за обект 524. Обектът, който ищецът охранявал
представлявал „Магазин за телефони „Виваком”” находящ се на адрес - град Габрово,
улица „Радецка" №9. Договорената годишна такса за охрана възлизала на 396 лева без
ДДС, което правело 475,20 лева с ДДС.
По същият договор ответникът първоначално плащал редовно и своевременно,
но впоследствие прекратил плащанията и по-конкретно за периода след 30.12.2018
година до момента, за който ответното дружество не платило дори и една стотинка.
Ищецът на няколко пъти правил опити да уреди възникналия спор
/доброволно и извънсъдебно /, но пожителен резултат не последвал.
Искането на ищеца е да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 475,20
лева с ДДС, представляваща дължима такса за охрана на посочения по-горе обект за
периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 година по сключения между страните договор за
охрана, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждането на иска
– 08.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
1
както и да му бъдат присъдени направените разноските по делото в размер на
350 лева.
Сумите да бъдат преведени по банкова сметка на ищеца:
IBAN: ВG23 RZВВ 9155 1088 6419 10.
Б. От страна на ответника:
Признава факта, че между ищеца и БТК бил сключен безсрочен договор за
охрана със сигнално- охранителна техника, с дата на сключване 06.12.2011 г.
Оспорва предявените искови претенции изцяло, като неоснователни,
твърдейки следните факти:
Ищецът бил уведомен, че БТК желае да прекрати договора между страните,
като за целта му било изпратено писмо с изх. № С-749/27.11.2018 г.
С това писмо ищецът бил уведомен, че БТК не желае да използва повече
услугите му и договорът с него се прекратява от 01.01.2019 г.
За целта му било изпратено уведомление/предизвестие и проект на
споразумение за прекратяване по взаимно съгласие на договора, подписани от
Радослав Нанев, пълномощник на изпълнителния директор на БТК.
След 01.01.2019 г. ищецът не извършвал никакви дейности по прекратения
договор.
В отговор, ищецът е изпратил писмо с негов изх. № 01087/31.01.2019 г., с
което отказва да приеме отправеното предизвестие с два несъстоятелни аргумента: а/
референция към Общи условия, които не са приложими, тъй към тях няма референци
към договора и те не са подписвани от представител на БТК. б/
уведомлението/предизвестие не било подписано от лице с представителна власт, което
не било вярно, тъй като подписалият го г-н Радослав Нанев бил пълномощник на
изпълнителния директор на дружеството и същият г-н Нанев подписал и самият
договор с ищеца.
Между дружеството-ответник и ищеца вече се водило дело пред Районен съд
Габрово - 2021142101002283 от 2021. В това дело районният съд приел, че няма
доказателства, че някоя от страните е отправила уведомление три месеца преди
започване на едногодишният срок 01.01.2018 - 31.12.2019.
Ако този аргумент бъдел възприет, то следвало да бъде възприето и че за
процесния период - 01.01.2020 - 31.12.2020 договорът вече бил прекратен. В тази
насока имало изявление от ищеца с негов изх. номер от 31.01.2019.
Ищецът, който не извършвал никаква охранителна дейност на обекта, предмет
на настоящия процес, желаел да получава пари за вечни времена за дейност, която не
извършва, което представлявало неоснователно обогатяване и не следвало да бъде
2
възприемано от съда.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация:
Пред съда е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 288 от
Търговския закон /ТЗ/ във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.
2. От фактическа страна:
Между ищеца и ответника е бил налице сключен Договор за охрана със СОТ
№ 0000502 от 06.12.2011 година за охрана на обект, находящ се в гр. Габрово, ул.
Радецка № 9 представляващ „Магазин за телефони „Виваком" /неоспорен от страните/.
Договорената годишна такса за охрана възлиза на 396 лева без ДДС, или 475,20 лева с
ДДС. Договорът е сключен при общи условия, които са неразделна част от него,
съгласно отразеното в договора. Договорът за охрана е сключен за срок от една година
от датата на сключването му /а не безсрочен, както се сочи от ответника/, като се
продължава всяка година за същия срок /т.е. за още 1 г./, освен ако някоя от страните
не уведоми писмено другата с предизвестие за прекратяване му поне 3 месеца преди
изтичането на срока /Раздел IV, точка 1.1. от Общите условия към договора/.
Признава се от ищеца, че в края на месец ноември 2018 г. му е връчено от
страна на ответника писмо относно прекратяване на договора по взаимно съгласие
/видно от изходящата на изпращача дата 27.11.2018 г. няма как писмото да е връчено
преди тази дата/. Към писмото е приложено споразумение за прекратяване на договора
по взаимно съгласие с дата 01.12.2018 година, подписано от ответника.
На това писмо ищецът отговорил със свое писмо с Изх. №11493/29.11.2018
година, с което уведомил ответника, че не е съгласен Договорът за охрана да бъде
прекратен по взаимно съгласие, което е получено от ответника на 30.11.2018 година,
видно от обратната разписка за доставянето му.
По делото е приложено и последващо писмо с Изх. № 01087/31.01.2019 година
на ищеца относно писмо с Изх. № 11517/28.01.2019 г., съгласно което предизвестието
на ответника може да породи действие и договорът за охрана може да бъде прекратен,
но едва от 06.12.2019 г. и то само ако предизвестието бъде подписано от лице с
представителна власт да представлява ответника, а даденото предизвестие няма как да
породи действие в едномесечен срок.
3. От правна страна:
Безспорно е наличието на подписан Договор за охрана със СОТ от 06.12.2011
година между ищеца и ответника, сключен за срок от една година от сключването му,
но продължаван всяка година за същия срок ако никоя от страните не уведоми писмено
другата с предизвестие за прекратяване му поне 3 месеца преди изтичането на срока.
Първата кореспонденция, която се сочи от страните по делото е от края на месец
ноември 2018 г., инициирана от ищеца, но тя не се явява предизвестие за
прекратяването на договора, а предложение за прекратяването му по взаимно съгласие
на страните, което е отхвърлено от ищеца.
Относно представеното от ответника писмо с Изх. № 01087/31.01.2019 година
на ищеца, видно е, че същото е относно друго писмо на ответника „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" ЕАД с Изх. № 11517/28.01.2019 г. По
3
делото няма данни за съдържанието на заявлението на ответника, но дори и да се
приеме, че то представлява едностранно предизвестие за прекратяване на договора, то
няма доказателства, че издателят му е легитимирал пред ищеца представляващия
„БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" ЕАД лице /а това е в
негова тежест, както при воденето на преговори/кореспонденция, така и по делото/.
Поради това от доказателствата по делото не следва, че от 06.12.2019 г. или от
06.12.2020 г. договорът е бил прекратен.
Съответно договорът е бил в сила през сочения от ищеца период, а именно от
01.01.2020 до 31.12.2020 година и по него се дължи договореното възнаграждение в
размер на 396 лева без ДДС.
Поради изложеното съдът намира, че искът е изцяло доказан, като ответникът
дължи на ищеца договорената за периода от 01.01.2020 до 31.12.2020 година такса в
размер на 475,20 лева с ДДС /396 лева без ДДС + 20% данък добавена стойност в
размер на 79,20 лева/.
В решение № 23/14.01.2021 г., постановено по по гр.д. 283/2021 г. на РС
Габрово относно спор между същите страни, по приложението на същия договор за
предходен период, съдът е направил правен изввод, че „по делото не се сочи /няма и
доказателства/ три месеца преди 06.12.2018 година да е заявено от някоя от
страните за едностранното му прекратяване. Няма такова заявление и три месеца
преди 06.12.2019 година”. Няма как от този извод да бъде направено соченото в
отговора на ответника заключение, че „следвало да бъде възприето и че за процесния
период - 01.01.2020 - 31.12.2020 договорът вече бил прекратен”. Никъде в соченото
решение № 23/14.01.2021 г. не е правен извод, че договорът е прекратен от някаква
дата.
Ако ищецът не извършва никаква охранителна дейност на обекта, както се
сочи от ответника, то той е можел да прекрати договора, за което обаче няма никакви
доказателства. Що се касае до твърдението му, че ищецът „желае да получава пари за
вечни времена за дейност, която не извършва”, то това зависи изцяло от волята на
ответника дали ще прекрати договора съгласно клаузите, договорени в него или
важащите относно този договор правила на гражданското и/или търговското право.
4. Относно претенциите за присъждане на разноски:
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска.
С оглед изхода на делото, а именно уважаване изцяло на предявения иск, на
ищеца следва да бъдат присъдени изцяло направените разноски, които са в размер на
350 лева, включващи 300 лева адвокатски хонорар и 50 лева държавна такса.
По изложените съображения съдът
4
РЕШИ:
1. ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ "
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Цариградско шосе" № 115и да ЗАПЛАТИ на „МЕТАЛ СЕКЮРИТИ ГРУП” ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул."Найден Геров"
№ 48, ет. 2, ап. 4 сумата 475,20 лева, представляваща дължима такса за охрана с
включен ДДС по Договор за охрана със СОТ № 0000502 от 06.12.2011 година на обект,
находящ се в гр. Габрово, ул. Радецка № 9, представляващ „Магазин за телефони
„Виваком", за периода 01.01.2020 - 31.12.2020 година, ведно със законната лихва от
08.06.2022 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 288 от ТЗ, във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД

2. ОСЪЖДА „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ "
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Цариградско шосе" № 115и да ЗАПЛАТИ на „МЕТАЛ СЕКЮРИТИ ГРУП” ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул."Найден Геров"
№ 48, ет. 2, ап. 4 сумата 350,00 лева - разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1 от
ГПК.

3. Присъдените суми да бъдат заплатени по банкова сметка :
BG23RZBB91551088641910, ВІС: RZBBBGSF, Райфайзенбанк АД.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд-Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5