РЕШЕНИЕ
№ 1018
гр. С., 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110134526 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове от Застрахователна компания „У.“ АД срещу
ЗАД „А. И.“с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане
ответникът да се осъди да заплати на ищеца сумата от 1 656,00 лева,
представляваща платено обезщетение за нанесени вреди на застраховано
имущество по щета № ***********, ведно със законната лихва считано от
дата на подаване на исковата молба 11.06.2024 г. до окончателно изплащане на
задължението и сумата от 765,42 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.04.2020 г. (датата на която е изтекъл едномесечният срок за
доброволно плащане по регресна покана, отправена до ответника) до датата на
депозиране на исковата молба 10.06.2024 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е съзастраховател по застраховка
„Индустриален пожар: всички рискове и прекъсване на дейността“,
обективирана в застрахователна полица № ************ със срок на
валидност от 29.06.2018 г. до 28.06.2019 г. със застрахован ОП „С. п. з. т. н. о.“
и застраховател ищецът, с предмет на застраховане – имущество, находящо се
на площадка „С.“, местност „С.“, землище „Я.“, район „К.“. Сочи, че на
26.01.2019 г. на площадка „С.“, местност „С.“, землище „Я.“, е настъпило
ПТП, при което т.а. марка „Д.“, с рег. № ********, собственост на консорциум
„Т. С.“ ДЗЗД, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в ЗАД „А. И.“, управляван от А. И., движейки се по
паркинга на депото за отпадъци, поради недостатъчен контрол реализирал
ПТП в ролетна врата на клетка № 12. За описаното ПТП твърди, че е съставен
констативен протокол за ПТП, както и констативен протокол по заведена щета
в ищцовото дружество под № ***********. Излага, че съгласно протокола за
ПТП, виновният водач е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, за което
му бил съставен акт за реализирано ПТП. Сочи, че с оглед настъпилото
1
застрахователно събитие, е постъпило уведомление за щета от представител
на застрахования, била образувана щета, а на 29.01.2019 г. вещо лице на
застрахователя извършил оглед и оценка на щетите. Сочи, че вредите по
процесното имущество, са отстранени от „Л.“ ООД, с което дружество твърди,
че застрахованото предприятие има сключен договор с предмет поддръжка и
ремонт на 54 бр. ролетни врати на процесния обект. Сочи, че дружеството
„Л.“ ООД е констатирало и извършило подмЯ. на увредени 4 бр. ламели на
ролетна врата № 12, увредена 1 бр. греда с гумено уплътнение, бил подменен
един комплект фотоклетки. Твърди, че отстраняването на щетите, е оценено
на 1656,00 лв., която сума била платена от ищеца в полза на СПТО на
12.07.2019 г. като част от групов превод в общ размер на 10 906 лв. Твърди, че
е изпратил регресна покана до ответника, получена от последния на
16.03.2020 г., но ответното дружество отказало плащане. При тези твърдения
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“, както и платена от ищеца сума в размер на 1656,00 лв. в полза
на застрахованото предприятие. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Индустриален пожар“, като
сочи, че представената от ищеца полица не е подписана от застрахованото
лице. Оспорва механизма на ПТП. Сочи, че описаните увреждания на врата №
12 в констативния протокол от 05.02.2019 г. не съответстват на описаните от
застрахователя в констативния протокол от 29.01.2019 г. по щета №
***********. Оспорва фотоклетката на врата № 12 да е увредена вследствие
на процесното ПТП. Сочи, че врата № 12 е имала предходни неотстранени
увреждания и не е ясно дали от процесното събитие са причинени нови
увреждания. Оспорва претенцията като силно завишена. Твърди, че от
представените от страна на ищеца документи, не става ясно каква е
стойността за ремонта на всяка врата, доколкото документите касаели ремонти
на врати № 4, 11 и 12. Оспорва правото на ищеца да претендира стойността на
цялото застрахователно обезщетение, като сочи, че ищецът е с дял от 30 %
участие в застраховката и аргументира, че разликата от 70 % следва да я търси
от останалите съзастрахователи в съответствие с техния дял участие в
застраховката. Обстоятелството, че ищецът е водещ застраховател,
аргументира, че не е основание за претендиране на цялото обезщетение.
Оспорва да е изпаднал в забава, като в тази връзка сочи, че ищецът не е
представил необходимите документи, които имат значение за определяне на
застрахователното обезщетение. Прави възражение за изтекла погасителна
давност досежно акцесорната претенция. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
2
групи правопораждащи факти: наличието на валидно към датата на
застрахователното събитие правоотношение по имуществена застраховка
"Каско" между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на
застрахователното събитие правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между ответника и причинителя на вредата; настъпването и
механизма на застрахователното събитие, вината на застрахования при
ответника водач, причинените от него вреди, причинно-следствената връзка
между вредите и механизма на застрахователното събитие, стойността на
вредите, както и извършеното от ищеца плащане към увреденото лице, а също
така изпадането на ответника в забава и размера на законната лихва.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е
да докаже плащане на регресната претенция, както и възраженията, наведени
с отговора на исковата молба.
В конкретния случай с обявения за окончателен доклад по делото съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т.
3 ГПК следните обстоятелства: 1/ към дата на ПТП т.а. марка „Д.“, с рег. №
********, собственост на консорциум „Т. С.“ ДЗЗД, е бил застрахован при
ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“; 2/ че ищецът е заплатил в полза на общинско предприятие
„С. п. з. т. н. о.“ сумата от 1656 ,00 лв., която сума е платена на 12.07.2019 г.
като част от групов превод в общ размер на 10 906 лв.
Спорът в настоящото производство се концентрира на първо място върху
наличието на валидно правоотношение по договор за имуществена
застраховка между ищцовото дужество и увреденото лице, на второ място
върху механизма на произшествието, вината за настъпването му, размера на
вредите и причинно-следствената им връзка с произшествието; и на трето
място върху активната материалноправна легитимация на ищеца да
претендира пълния размер на регресното вземане предвид неговото участие в
съзастрахователен договор с други застрахователи и предвид наличните
плащания от някои от тях към ищеца. В тази насока съдът намира следното.
От приетата застрахователна полица № *********** от 19.06.2018 г., сключен
между ищеца ЗК "У." АД като водещ застраховател, С. о. като застраховащ и
ОП "С. п. з. т. н. о." като застрахован се установява, че е налице
правоотношение по имуществена застраховка "Индустриален пожар, всички
рискове и прекъсване на дейността" с предмет описаните в полицата сгради,
съоръжения и инвентар, находящи се на площадка "С.", разположена в
местност "С.", землище Я., район "К." /поземлен имот с идентификатор *****.
****, ***/, както и площадка "Х. Б.", разположена в местност "М. Л.",
землище на с. Г. Б., район "К." /поземлени имоти № ****** и ******/.
Съгласно т. 4 от полицата, същата обхваща всички вреди, материални щети,
загуби на застраховано имущество, /с изключение на изрично изключеното
имущество съгласно общите условия/, представляваша пряк резултат от всяко
внезапно, случайно и непредвидено събитие – на база "всички рискове".
В т. 4. 2 е посочено изрично, че покритието включва и вредите от удар от
транспортно средство, включително щети, причинени от превозни средства,
управлявани от застрахования, ползватели или наематели на застрахованата
сграда или техни служители, а също така и вредите в резултат на товаро-
3
разтоварни дейности.
Застрахователната сума за този вид вреди е уговорена в размер на 200 000
лева.
Уговореният период на застраховката е от 29.06.2018 г. до 28.06.2019 г., с
възможност за двукратно удължаване на база едногодишни договори до
28.06.2020 г.
От съдържанието на застрахователната полица се установява, че договорът е
сключен при условията на съзастраховане, при разпределение на
отговорността между отделните съзастрахователи, както следва: за ЗК "У."
АД – 30%; за ЗАД "А." АД – 20%; за „Ч.“ ЗПАД – клон Б. – 20%; за ЗД "Е." АД
– 15% и за ЗАД "О.-З." АД – 15%, като водещ застраховател е ищецът ЗК "У."
АД.
От така приетите писмени доказателства се установява по безспорен начин, че
между ищеца ЗК "У." АД и Общинско предприятие "С. п. з. т. н. о." е налице
валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка, в чието
покритие попадат вредите от удари от автомобили на застрахования.
Релевираното от ответника възражение за липса на застрахователно
правоотношение поради липса на подпис на застрахования върху
застрахователната полица е неоснователно, доколкото представената с т.нар.
„допълнителна исковата молба“ застрахователна полица носи подпис на
представляващ Столична община. На следващо място, по делото не се спори,
че застрахователната премия по договора е платена. Ето защо наличието на
валидно правоотношение по имуществена застраховка е установено по
делото.
На следващо място, от приетия протокол за ПТП № ******* от 26.01.2019 г.
съставен от мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, се установява, че на
26.01.2019 г. около 12,00 ч. товарен автомобил „Д. ***** **“, с рег. №
******** се движи в двора на завод за отпадъци в с. Я., където поради
недостатъчен контрол върху превозното средство от страна на водача,
реализира ПТП, като нанася увреждания по метална ролетна щора на клетка
№ 12.
Отразените в протокола видими материални щети са 1бр. Ролетна врата; 1 бр.
рамка на врата.
Протоколът е съставен от длъжностно лице в рамките на неговите
правомощия след посещение на местопроизшествието, поради което същият
се ползва с материална доказателствена сила по отношение на удостоверените
в него обстоятелства.
В хипотезата, когато протоколът за ПТП се издава от органите на полицията
при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.
125 ЗДвП, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение
на превозните средства, участници в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др. При
всички случаи доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща
направените от длъжностното лице въз основа на констатираните факти
изводи за наличие или липса на вина на водача на МПС, участващ в
пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на
4
удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола
факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа
на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието
рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които
ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо вписаните в него
обстоятелства може да не са достатъчни за установяването на пълния
механизъм на ПТП. Поради това дори при липса на оспорване верността на
протокола ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи
доказателствената тежест за установяването му посредством ангажирането и
на други доказателства – разпит на свидетели, назначаване на вещи лица
(автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката
на фактите от значение за механизма на ПТП изисква специални познания,
каквито съдът не притежава. При неоспорване автентичността на протокола и
обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която
същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в
него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване с оглед
обвързващата материална доказателствена сила на документа (вж. Решение №
71 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г., ІІ Г. О., ВКС, Решение № 32 от
19.02.2016 г. по гр. д. № 3335/2015 г., ІІІ Г. О., ВКС, Решение № 15 от
25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т. О., ВКС и цитираната в последното
съдебна практика).
Посоченият в Протокола за ПТП механизъм на произшествието се
потвърждава напълно от приетото по делото заключение на съдебната
автотехническа експертиза.
От приетото експертно заключение по съдебноавтотехническа експертиза пък
се установява, че вредите върху металната ролетна щора на клетка № 12 на
завода за преработка на отпадъци се намират в пряка причинно-следствена
връзка с описания механизъм на пътно-транспортното произшествие.
Описаната доказателствена съвкупност е напълно еднопосочна и
безпротиворечива, като ясно сочи, че причина за настъпване на процесното
произшествие е поведението на водача на застрахования при ответното
дружество товарен автомобил „Д.“, с рег. № ** **** **, собственост на
консорциум „Т. С.“ ДЗЗД, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в ЗАД „А. И.“ и управляван от лицето А. И..
Този водач поради недостатъчен контрол върху превозното средство
реализира ПТП, като нанася увреждания по метална ролетна щора на клетка
№ 12.
От приетото и неоспорено от страните експертно заключение по
съдебно-автотехническата експертиза, която съдът кредитира по реда на чл.
202 ГПК като напълно съответна на останалата доказателствена съвкупност
по делото, се установява, че описаните в исковата молба вреди върху
ролетната щора /вратата/ на клетка № 12 на завода за преработка на отпадъци
са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на произшествието, както
и че стойността необходима за отстраняване на вредите по средни пазарни
цени към датата на произшествието /26.01.2019 г. / 2071, 20 лева.
Доколкото по делото е обявено за безспорно, че ищцовото дружество е
изплатило обезщетение за вредите в размер на 1656,00 лева, което е по-ниско
от стойността по средни пазарни цени /2071, 20 лева/, то предявеният
5
регресен иск за заплащане на тази сума се явява изцяло доказан по основание
и размер.
Релевираното ответника възражение, че ищцовото дружество имало право на
регресна претенция само за 30% от платеното застрахователно обезщетение,
каквото било неговото участие в съзастрахователния договор, е
неоснователно.
Уреденото в чл. 376 и чл. 377 от КЗ съзастраховане представлява механизъм за
разпределяне на риска от настъпване на застрахователно събитие между
няколко застрахователи, най-често когато застрахованото имущество има
голяма стойност.
В този случай отговорността се разпределя между тях в договореното
съотношение.
В процесния застрахователен договор ищцовото дружество е определено като
водещ застраховател – с него е сключен самият договор, той получава цялата
застрахователна премия и той дължи заплащане на застрахователно
обезщетение на застрахования при настъпване на покрит риск.
Тези уговорки са в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 376, ал. 5 КЗ,
която предвижда, че отношенията със застраховащия, застрахования и третото
ползващо се лице по застрахователния договор се осъществяват от водещия
застраховател.
Лицето, имащо право на обезщетение по застрахователния договор, има право
да получи цялото дължимо плащане от водещия застраховател /чл. 376, ал. 6,
изр. 1 КЗ/. Именно поради тази причина в т. 7. 8 от процесния застрахователен
договор е предвидено, че с плащане на застрахователно обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
На това основание ищцовото дружество е предявило в настоящото
производство иск за присъждане на пълния размер на заплатеното от него
застрахователно обезщетение.
Като водещ застраховател именно ЗК "У." АД е активно материално
легитимиран да предяви срещу ответника регресното вземане.
Как ще се уреждат вътрешните отношения между водещия застраховател и
съзастрахователите във връзка с извършеното от първия плащане по
процесната щета, зависи от уговореното съотношение /чл. 376, ал. 6, изр. 2 КЗ/
и е напълно ирелевантно за отговорността на ответника по регресната
претенция.
Ирелевантно за основателността на регресната претенция е и установеното от
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза обстоятелство, че
съзастрахователите са заплатили на ищеца-водещ застраховател ЗК "У." АД
своите дялове от обезщетението.
Това е така, защото нормата на чл. 411 КЗ предвижда, че регресното право да
получи платеното застрахователно обезщетение от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на делинквента възниква само за този
застраховател по имуществена застраховка, който е изплатил обезщетението
на застрахования.
6
Следователно, вътрешните плащания, които съзастрахователите извършват
помежду си в рамките на своите квоти по съзастрахователния договор. не
пораждат за всеки от тях отделни регресни права срещу ответника за
платените от тях части. Такова право възниква само за този от тях, който е
платил обезщетението на застрахованото лице, а съгласно чл. 376, ал. 6 КЗ и
процесната полица, това е водещият застраховател – ЗК "У." АД.
Същевременно извършените от съзастрахователите плащания към водещия
застраховател нямат погасителен ефект по отношение на задължението на
делинквента за обезвреда, нито по отношение на отговорността на неговия
застраховател по "Гражданска отговорност". Затова ответникът не може да
противопоставя тези плащания на ищеца, за да постигне отхвърляне на иска,
тъй като с тях неговата отговорност не се погасява, нито се намалява.
Каква ще бъде съдбата на платените от съзастрахователите суми, след като
ответникът заплати на ищеца общата сума от 1656,00 лева по регресната
претенция /дали те ще бъдат върнати, или ще бъдат предприети други
действия с тях/ касае вътрешните отношения между страните по
съзастрахователния договор. Дори, обаче, ищцовото дружество да се обогати с
тези суми, то ще се обогати за сметка на платилите съзастрахователи, а не за
сметка на ответното дружество. С изплащането на сумата по регресната
претенция на водещия застраховател, в чийто патримониум е възниклано
регресното право, ответникът се освобождава от отговорност по отношение на
всички съзастрахователи и техните по-нататъшни вътрешни отношения не го
засягат.
Настоящият съдебен състав намира, че всички материални предпоставки са
налице, за да бъде уважена предявената претенция. Въпреки това ответникът е
въвел надлежно възражение за погасителна давност, което следва да бъде
разгледано.
От представено платежно нареждане се установява, че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение на 12.07.2019 г., като от този момент последният
е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател.
Настоящата искова молба е подадена на 11.06.2024 г. (арг. чл. 125 ГПК) от
която дата давността е спряла и се счита прекъсната (арг. чл. 115, б. "ж" ЗЗД и
чл. 116, б. "б" ЗЗД.
Съгласно т. 14 от ППВС № 7/77 г., "давностният срок засяга само правото на
иск и доколкото той се основава на застрахователното правоотношение. Този
срок и началният момент, от който започва да тече погасителният давностен
срок, не се отнасят до регресните суброгационни искове, които
застрахователят може да предявява. Защото основанието на последните не е
застрахователното правоотношение, а фактът на изплащането на сумите на
правоимащите лица по силата на застраховката и даденото от закона право на
регрес. За регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а
течението й започва от момента на изплащането на застрахователните
обезщетения на правоимащите лица." – в този смисъл Решение № 2/02.02.2011
по дело № 206/2010 на ВКС, ТК, II т. о., а така също и аргумент от чл. 378, ал.
2 КЗ.
В случая с оглед момента на плащането, респ. настъпването на суброгацията
по регресната претенция – 12.07.2019 г. и момента на предявяване на иска –
7
11.06.2024 г, не е изтекла 5-годишната погасителна давност, поради което
възражението е неоснователно.
Ето защо, при наличието на всички кумулативни предпоставки за възникване
на регресното право на ищеца, предявеният от него иск за заплащане на
сумата от 1656,00 лева е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
На следващо място от приетите и неоспорени писмени доказателства се
установява, че ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред
ответника по реда на чл. 412 КЗ с регресна покана от 16.03.2020 г., а с писмо
от 06.04.2020 г. ответникът е отказал плащане на обезщетението, от който
момент същият е изпаднал в забава.
Следователно за процесния по делото период от 15.04.2020 г. до 11.06.2024 г.
ответникът е бил в забава за плащане на регресното вземане и дължи
законната лихва върху него.
По отношение акцесорната претенция за мораторна лихва, съдът намира, че
същата е погасена по давност за периода 15.04.2020 г. до 10.06.2021 г. (арг. чл.
111, б. "в" ЗЗД).
Следователно искът за мораторна лихва следва да бъде уважен за сумата от
570,65 лева за периода 11.06.2021 г. до 10.06.2024 г., като за разликата до
пълния предявен размер от 765,42 и за период 15.04.2020 г. – 10.06.2021 г.
претенцията следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 116,24 лева, за
депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева и за такси 5,30
лева, както и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лева, или общо 421,54 лева, от които следва да му бъдат
присъдени 387,82 лева.
Ответникът е сторил разноски за депозит за възнаграждение на вещо лице в
размер на 500 лева, както и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лева, или общо 600 лева, от които следва да му
бъдат присъдени 47,93 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А. И.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Ш. П.“ № **, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„У.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Т.
А. № **, на основание чл. 411 КЗ сумата от 1656,00 лева, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка "Индустриален пожар, всички рискове и прекъсване на
дейността" за вредите, нанесени върху врата № ** на Завод за механично-
биологично третиране на отпадъци с производство на RDF-гориво в с. Я.,
Столична община, м. "С.", вследствие на ПТП настъпило на 26.01.2019 г. по
вина на водача на застрахован по "Гражданска отговорност" при ответника
товарен автомобил „Д.“, с рег. № ** **** **, собственост на консорциум „Т.
8
С.“ ДЗЗД, щета № ***********, ведно със законната лихва, считано от
11.06.2024 г. до окончателно изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 570,65 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.06.2021 г.
до 10.06.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за разликата над 570,65 лева до претендирания размер от 765,42 лева, както и
за периода 15.04.2020 г. – 10.06.2021 г.
ОСЪЖДА ЗАД „А. И.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Ш. П.“ № **, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„У.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Т.
А. № **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 387,82 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „У.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Т. А. № **, да заплати на ЗАД
„А. И.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш.
П.“ № **, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 47,93 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9