РЕШЕНИЕ
№...
...г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в открито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА
мл.с. ЦВЕТИНА ЦОЛОВА
при участието на секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Цолова в.гр.д. № 6983 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 78414/27.03.2020 г.,
постановено по гр.д. № 68048/2019 г. по описа на СРС,
144 състав по предявените от К.Л.С., ЕГН: ********** *** дирекция на вътрешните
работи искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 1598 лева, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд по служебно правоотношение на длъжността „младши
инспектор“ в 07 РУ – СДВР – София, надхвърлящо работното време за съответната
дсмяна за периода 21.11.2016 г.-21.11.2019 г. за 240,48 часа, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 200 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.01.2017 г.
- 21.11.2019 г. Първоинстанционният съд е присъдил на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на 500 лева,
както и е осъдил ответника да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата
в размер на 110 лева – държавна такса за производството.
Срещу решението
е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника Столична дирекция на вътрешните работи. Жалбоподателят поддържа, че
неправилно първоинстанционният съд бил приел, че непълнотата в специалната
нормативна уредба следвало да бъде запълнена по тълкувателен път и приложил по
аналогия НСОРЗ. Липсата на специална норма не можело да бъде преодоляна с
аналогично приложение на друг акт. Налице била несъвместимост между двете
уредби – ЗМВР и КТ. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че
заплащането на 0,25 лева на всеки отработен час през нощта не можело да
компенсира особената тежест на нощния труд.
Неправилно
според жалбоподателя първоинстанционният съд се е позовал на чл. 188, ал. 2 ЗМВР относно приложимостта на специална закрила по Кодекса на труда.
Специалната закрила на полагащите нощен труд била уредена в чл. 140 и чл. 140а КТ. Тя включвала забрана за полагане на нощен труд от определени категории
работници и служители, задължения на работодателя да осигурява на работниците и
служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за
ефективно полагане на нощния труд, предоставяне на информация на инспекцията по
труда за полагания нощен труд, заплащане на предварителния медицински преглед
при приемане на работа на работници и служители, които ще полагат нощен труд и
др. Никъде обаче не било посочено, че специалната закрила включва и
преобразуването на нощния труд в дневен с коефициент 1,143.
За разлика от
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., в която било предвидено, че при сумарното
отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд между 22.
00 ч. и 06. 00 ч. за отчетения период се умножава по 0,143, като полученото
число се сумирало с общия брой отработени часове за отчетния период, то в
последващите Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. липсвала аналогична норма на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407
от 11.08.2014 г. за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143.
Липсата на норма, предвиждаща преизчисляване на часовете нощен труд към дневен,
не била законодателен пропуск, а в издадените след това наредби било възприето
ново решение при отчитането на часовете нощен труд. НСОРЗ била подзаконов
нормативен акт, издаден по приложението на КТ. Ето защо правилото на чл. 9, ал.
2 от тази наредба не следвало да се разглежда изолирано, а заедно с чл. 136,
ал. 1 и 3 и чл. 140, ал. 1 и 2 КТ, предвиждащи различна продължителност на
работното време в сравнения със специалния ЗМВР. Според КТ нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица била
40 часа, като работното време през деня било до 8 часа, а нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта било 35 часа, т. е.
нормалната продължителност на работното време през нощта било до 7 часа. От
изложеното следвало, че съотношението на нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд е
8:7, което налагало при подневно отчитане на работното време преизчисляване на
нощните часове в дневни с коефициент 1,143. Съгласно действащата през процесния
период разпоредба на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, работното време на държавните
служители се изчислявало в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени, какъвто
бил настоящият случай, законодателят бил допуснал полагането на труд и през
нощта между 22:00 ч. И 06:00 ч., като работните часове не следвало да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Т. е. съотношението на
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на допустимия размер нощен труд било 1: 1. По делото били
представени доказателства, че за процесния период на К.С. е изплатено
възнаграждение за нощен труд по ведомости в обективирания размер, като е
приложена и подробна разнивска по месеците, в които е заплащан този нощен труд
заедно с работната заплата. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено,
а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата К.Л.С. е депозирал отговор на въззивната
жалба, с който излага аргументи за нейната неоснователност. Поддържа, че
решението е законосъобразно и обосновано постановено в съответствие с
материални закон и доказателствата по спора. Счита, че след като в законите и
подзаконовите актове са налице празноти или по-неблагоприятни разпоредби,
основателно СРС е приел, че на ищците се дължи възнаграждение за нощен труд
преобразуван с коефициента по НСОРЗ. Поддържа, че става въпрос за положен
реално труд, който следва да се възмезди, за да не са поставят служителите в
МВР в по - неблагоприятно положение спрямо работещите по трудово
правоотношение. Излага доводи, че претенциите са доказани по основание и размер
и законосъобразно са уважени. Моли да се потвърди решението. Претендира
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски
съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187,
ал. 7, вр. ал. 5, т. 2, вр. чл. 179, ал. 1 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но
е неправилно.
Безспорно е във
въззивното производство, че през процесния период страните са били обвързани от
валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността "младши инспектор" в 07 РУ-СДВР, полагал е труд на
12-часов режим на работа, като работното време било изчислявано сумирано за
тримесечен период. През периода от 21.11.2016 г. до 21.11.2019 г. ищецът бил отработил
1684 часа нощен труд /209 бр. нощни дежурства/, за които му било изплатено
допълнително възнаграждение от 0,25 лв. на час.
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд
през нощта от 22:00 ч. До 6:00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР
/приложима редакция на закона – изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г. / – че
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР
/приложима редакция на закона – изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г. /.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период –
чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл. 187,
ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда
за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60
от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила
от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020 г.
В чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. е предвидено, че за държавните служители от МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл.
31 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. – че отработеното време между 22:00
ч. и 06:00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
В посочените
подзаконови нормативни актове обаче липсва правило за трансформиране на нощния
труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з407 от 11.08.2014
г., отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 ч.
и 06. 00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/.
Спорният между
страните въпрос е свързан с това дали при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служителя на СДВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ
– в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да
се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
Този въпрос е
разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ВКС по тълк. дело №
1/2020 г., ОСГК, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и
НСОРЗ /в частност чл. 9, ал. 2 от наредбата/ и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Така формираният извод е мотивиран с липсата на празнота в
ЗМВР относно продължителността на работното време на служителите в МВР,
изразено в брой на часовете /чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА/, тъй като нормата на
чл. 187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на
работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР "8 часа дневно"
означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която
работният ден се разполага - през деня, в неговата "светла" част и
през нощта - в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22
часа до 6:00 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР и чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на
работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на
работниците и служителите по трудово правоотношение. Установената с
разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния
труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР,
регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за
полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват
със съответните актове – наредба и заповед. С последната, представляваща
индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи
да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в
издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е
обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни
часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на
чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото
правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното
правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. като вид
правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните
служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото
методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля
на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през
деня и нощта – "8 часа дневно", независимо от частта на денонощието,
в която работният ден се разполага - през деня или през нощта. При разработването
и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на
служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се
компенсира със съответните компенсаторни механизми – допълнително
възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по-голям
основен платен годишен отпуск – чл. 189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение – чл. 234, ал. 1 ЗМВР, по-благоприятен
режим за заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал. 5 и 6 ЗМВР, липса на
задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за
придобиване право на пенсия – чл. 69, ал. 2 КСО, пенсиониране при условията на
I категория труд – чл. 69 КСО и др. Посочено е, че това разрешение съответства
и на правото на ЕС /в т. ч. решение на СЕС по дело № С-262/20/.
Разясненията,
дадени с горепосоченото Тълкувателно решение, са задължителни за съдилищата,
съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, поради което и настоящият съдебен състав отстъпва
от становището си, изразявано в предходни съдебни актове, поставени във връзка
с идентични спорове.
Различната
регламентация в отчитането на нощния труд, полаган от държавните служители на
МВР, и служителите, полагащи труд по трудово правоотношение, сама по себе си не
води до извод за наличие на дискриминация на субектите на служебните
правоотношения, регламентирани в специалния ЗМВР. Дискриминация би била налице,
ако при равни условия дадено лице би било лишено от определени права. Условията
на труд, в частност възнаграждението, обаче имат комплексен характер, а също и
обусловеност от вида на този труд, поради което не може да се приеме, че
останалите условия за служителите във и извън МВР са равни. ЗМВР действително
лишава служителите в МВР от увеличено възнаграждение за положен нощен труд при
сумирано начисляване на работното време, но им дава право на други видове
допълнителни възнаграждения, неприложими спрямо всички категории държавни
служители и работници/служители. Те са посочени в мотивите на посоченото
Тълкувателно решение. Отделно от това, липсата на определени допълнителни
възнаграждения може да намери компенсация и в самия размер на основното
възнаграждение, при определянето на което е отчетена спецификата на работата и
условията, при които държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, полагат труда
си. От изложеното следва, че при съпоставяне между тези служители и работниците
и служителите, работещи по трудово правоотношение, няма допусната
дискриминация, забранена от КРБ, ЕКЗПЧОС, ХОПЕС. Служителите в МВР, полагащи
нощен труд, не са дискриминирани и спрямо останалите служители от тяхната
категория, неполагащи нощен труд, доколкото първите получават допълнително
възнаграждение за нощен труд, определено със Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017
г. на министъра на вътрешните работи. По силата на тези заповеди за всеки
отработен час през нощта или за част от него между 22:00 часа и 06:00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лева.
Следва да се
посочи също така, че различието в отчитането на нощния труд, полаган от
държавните служители на МВР, и служителите, полагащи труд по трудово
правоотношение, е основано на обективен и разумен критерий /виж т. 2 от Решение
на СЕС по дело С-262/20/. Законодателят е съобразил, че характерът на работата
на повечето от държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР е такъв, при
който по презумпция се налага полагане на труд и през нощта /несъмнено нуждата
от служителите на МВР е по всяко време на денонощието/. Ето защо е уредил
компенсацията чрез другите привилегии, а не с допълнително възнаграждение
/сходно на това, предвидено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/.
Според т. 1 от
цитираното решение на СЕС член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои
аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че
не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор
като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. С
оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че за процесната група служители
законодателят е предвидил други компенсации, поради което и се допуска подобно
разлика в уредбата.
Предвид
изложеното дотук, въззивният съд приема, че не са налице предпоставките за
приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и положеният от ищеца нощен труд не следва
да се преизчислява с коефициент 1.143, поради което и искът за заплащане на
сумата в размер на 1598 лева – допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд в дневен труд за периода 21.11.2016 г. - 21.11.2019 г., се явява
неоснователен. С оглед неоснователността на главния иск и предвид акцесорния
характер на иск за заплащане на обезщетение за забава, то и искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 200 лева – обезщетение за
забавено плащане за периода 01.01.2017
г.-21.11.2019 г. се
явява неоснователен.
Ето защо
обжалваното решение следва да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ответника/ сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
78414/27.03.2020 г., постановено по гр.д. № 68048/2019
г. по опуса на СРС, 144 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Л.С., ЕГН: **********
*** дирекция на вътрешните работи искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата
в размер на 1598 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
по служебно правоотношение на длъжността „младши инспектор“ в 07 РУ – СДВР –
София, надхвърлящо работното време за съответната дсмяна за периода 21.11.2016
г.-21.11.2019 г. за 240,48 часа, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 25.11.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 200 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 01.01.2017 г. - 21.11.2019 г.
ОСЪЖДА К. Л.С., ЕГН: ********** на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр.
София, ул. „****сумата в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство и сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.