№ 144
гр. В., 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело №
20241300500143 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ФИ“ ЕАД, ЕИК ***, седалище гр.София и
заявен съдебен адрес: гр. С*** № 109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет. 6, чрез юрисконсулт
Ваня Цвяткова против Решение № 784/12.12.2023г., постановено по гр.д.№ 735/2022г. по
описа на РС-В..
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя „ФИ“ ЕАД
срещу ответника Р. Г. Н., ЕГН **********, от гр. В., установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 ал.1, т. 2 ГПК, за установяване че ответникът дължи на
ищеца сумата в размер на общо 618.80 лв., от които: 489.41 лв. – главница; 82.15 лв. -
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.02.2020г. до 26.01.2021 г.;
47.24 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 02.02.2020г. до 01.06.2020 г., с
изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. - по Договор за потребителски кредит
№ CREX- 17548342 от 20.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК - 29.06.2021г., до окончателното плащане, по Заповед
№243/05.07.2021г. по ч.гр.д.№ 1413 по описа за 2021 година на ВРС, като неоснователни.
Със същото решение са отхвърлени исканията на ищеца за присъждане на разноските за
заповедното производство и първоинстанционното.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение.
Въззивнкът изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че ответникът не
1
бил уведомен за извършената цесията, а уведомяването му за извършената цесия, в хода на
производството, с връчването на исковата молба и приложенията, чрез особения
представител, било недопустимо, тъй като би накърнило имуществото на ответника. Излага,
че тези изводите на първоинстанционният съд противоречат на закона и на съдебната
практика.
Излага, че цесията е редовен и допустим от закона /ЗЗД/ способ за прехвърляне на
вземания, в резултат на който се заменя кредиторът по едно съществуващо правоотношение.
В настоящия случай, на 22.04.2020 г. между кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ ЕИК ***, в качеството му на цедент, и „ФИ“ ЕАД, в качеството му на
цеснонер, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания и Приложение
№1а, в което са индивидуализирани и описани цедираните вземания. На 22.04.2020 г.
дружеството е станало кредитор на вземанията, произтичащи от договор за потребителски
кредит № CRЕX-17548342. по силата на догов* за цесия и приложението №1а, неразделна
част от догов*.
Твърди, че дружеството в качеството на пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ е изпратило на 05.05.2020г. до ответника уведомление за
цесията чрез препоръчана пратка чрез „БП“ ЕАД. Адресът на кредитополучателят е бил
посетен от пощенски служител, но не бил открит на адреса нито имало друго пълнолетно
лице, от домашните му или живеещо на адреса, което да е съгласно да подучи пратката, п*ди
което е оставено уведомление с указан срок за получаване па пратката от пощенски клон.
След изтичане на срока за получаване па пратката, същата е върната на дружеството в
цялост. Сочи, че в чл. 7 от догов* за кредит е предвидено, че всички съобщения изпратени от
кредит* на кредитополучателя, се считат за подучени и узнати от кредитоподучателя, ако
бъдат изпратени па адреса, посочен в догов* за кредит. Счита, че с изпращане на
уведомлението за цесия на 05.05.2020г. длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето
на вземанията, което е станало преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, ресн. преди подаването па исковата молба. Адресът на връчване е посоченият в
догов* за кредит. При предприетия начин на уведомление фактическо връчване не е
осъществено п*ди бездействие от страна на получателя. В случая дружеството, в качеството
на пълномощник на цедента, е положил необходимите усилия да изпълни задължението си
за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърля на вземане.
На следващо място, с цел защита на правата на дружеството и в качеството му на
пълномощник на цедента, към исковата молба е приложено уведомлението за цесия и е
направено особено искане, съдът да разпореди приложеното писмено уведомление за
извършената цесия да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба. В тази насока
излага, че законът не поставял специални изисквания за начина и формата, по който следва
да бъде извършено уведомлението, получаването му с исковата молба от длъжника в
рамките на съдебно производство е допустимо и следвало да се зачетат правните последици
от това, на основание чл.235, ал.3 ГПК, като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване па иска.
2
В случая било налице фингирано връчване на уведомлението за цесията на
ответника, чрез особения му представител, с връчването на книжа по делото и от този
момент се п*ждали свързаните с факта на връчване правни последици. Излага, че
длъжникът можел да възрази за липса на уведомяване само, ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор, като по делото няма наведени твърдения в тази
насока. Посочва, че претендираните от дружеството вземания и техния размер бил
установен от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Моли Съда да отмени решението на ВРС, вместо което да постанови друго с което да
уважи предявените искове. Иска присъждане на разноските по заповедното производство и
по съдебното производство за двете инстанции. Не представя доказателства и не прави
доказателствени искания.
В законния двуседмичен срок по чл.263 от ГПК от ответната по жалбата страна Р. Г.
Н. от гр.В. и с ЕГН **********, чрез назначения й особен представител адв. М. А. от АК-
В., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно
изложените съображения, като неоснователна. Навежда доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение, че в случая ответницата Р. Г. Н. не била редовно уведомена
за твърдяната цесия - нито преди заявлението за издаване на заповед за изпълнение, нито с
връчването на исковата молба на особения представител. На самостоятелно основание
поддържа възраженията за недействителност на догов* за кредит наведени с ОИМ.
Иска потвърждаване на постановеното от ВРС решение.
В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището
на ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
РС-В. е бил сезиран с искова молба от „ФИ” ЕАД, с която са предявени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
връзка чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ответника Р. Г. Н., че дължи на ищцовото дружество сумите обективирани в Заповед
№243/05.07.2021г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№ 1413/ 2021
година по описа на РС-В.:
489.41 лв. – главница, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението; 82.15 лв. - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
01.02.2020г. до 26.01.2021 г.; 47.24 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 02.02.2020г.
до 01.06.2020 г., с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. включително.
Претендирани са разноски за производството по делото, както и по заповедното
3
производство.
Обстоятелствата, на които се основават предявениите искове, са: Сключен на
20.12.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", ЕИК *** и
ответника Р. Г. Н. Договор за потребителски кредит № CREX- 17548342 от 20.12.2019г
/наричан по-долу Договор за кредит/, за сумата 489.41лв., за закупуване на стока и ползване
на услуга. Кредитотаделят е изправна страна, като е предоставил кредитната сума. Съгласно
уговореното в чл.1 от догов* предоставената кредитна сума е платена от кредитодателя на
упълномощените търговски партньори: 449лв. на „З* –М.М.С.“ООД ЕИК *** за плащане на
непогасения/неплатен/ остатък от кредитополучателя-купувача остатък от цената на
закупена от търговския партньор стока – пералня марка-Indesit, модел- bwe 81284. Сумата от
40.41лв. кредитодателят превел на търговският партньор „КЖ, клон България“ ЕИК*** за за
финансиране на услугата застраховка „Сигурност на плащанията“. Кредитопулчателят се
задължил да върне кредитната сума на 12 месечни вноски, съгласно погасителния план.
Ответникът не извършил плащане и изпадна в забава още на 02.02.2020г., от който ден
дължи и обезщетение за забава/лихва за забава/.
Ищецът е кредитор на ответницата по силата на сключен на 22.04.2020 г. Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания между кредитодателя „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК ***, в качеството му на цедент и ищеца „ФИ"
ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на цесионер, съгласно който цедента прехвърля на
цесионера на периоди, индивидуално уговорени между страните, не по-дълги от два месеца
от последното прехвърляне, определено портфолио от вземания, индивидуализирани в
Приложение № 1а. На 22.04.2020 г. е подписано Приложение № 1а, с което придобил и
станал титуляр на вземанията срещу ответницата по посочения договор за кредит. Цесията е
съобщена на ответника. Като пълномощник на цедента-кредитодателя уведомил длъжника-
кредитополучател с уведомление, адресирано до него на посочения в догов* адрес,
изпратено с препоръчана пратка чрез „БП“ЕАД. Длъжника не бил открит от пощенския
служител, нито е открито лице на адреса съгласно да получи пратката. Служителят оставил
уведомление с указан срок за получаване на пратката. Длъжникът не се явил и пратката е
върната в цялост, като „непотърсена“. Отправя изрично искане на ответника да бъде
връчено, ведно с книжата по делото, уведомление по реда на чл.99 ЗЗД, изготвено от
дружеството в качеството на пълномощник на цедента, като датата на връчване на книжата
по делото ще бъде най-късният момент в който ответникът ще бъде уведомен за цесията.
В срока по 131 от ГПК от ответната страна, чрез назначения особен представител -
адв.М. А., е постъпил отговор на исковата молба с който оспорва предявените искове.
Навежда възражения за: недействителност на догов* съгласно разпоредбите на ЗПК -
размерът на шрифта е по-малък от 12 /неспазване на чл. 10, ал. 1 от ЗПК/; посоченият ГПР
не отговаря и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 от ЗПК липсва методика за
определяне на ГПР, единствено били посочени абсолютните стойности на лихвения процент
по заема и ГПР. Кредитното правоотношение е недействително на основание чл.22 вр. с
чл.11, ал.1,т.10 ЗПК. Лихвеният процент бил прекомерен и противоречал на добрите нрави.
4
На следващо място твърди че ответницата не била уведомена за цесията. Такова
уведомяване не можело да се осъществи с връчването на уведомлението ведно със
съдебните книжата в производството, чрез назначения на ответницата особен представител.
Страните не спорят, а и от приложеното ч.гр.д. № 1413/2021 г. по описа на Районен
съд - В. се установява, че в полза на въззивното дружество /ищеца/ е издадена заповед
№243/05.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу въззиваемия
/ответника/, за сумата в размер на общо 618.80 лв., от които: 489.41 лв. – главница; 82.15 лв.
- договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.02.2020г. до 26.01.2021 г.;
47.24 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 02.02.2020г. до 01.06.2020 г., с
изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г., законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда-29.06.2021г. до окончателно изплащане на вземането, както и
разноските в размер на 25 лева - държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор за
потребителски кредит № CREX- 17548342 от 20.12.2019г.
Заповедта е връчена на длъжник /ответника/ по реда на чл.47,ал.5 ГПК. Заявителят е
изпълнил дадените му от ВРС указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви
установителен иск за вземането си в едномесечен срок съгласно чл.422 ГПК. Вследствие на
изпълнените указания е образувано настоящото производство.
Между страните пред настоящата инстанция не е спорно обстоятелството, а и от
приложените доказателства по делото се установява, че на 20.12.2019 г. e сключен Договор
за потребителски кредит № CREX- 17548342 от 20.12.2019г /наричан по-долу Договор за
кредит/, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор и ответницата Р. Г. Н.
–кредитополучател за сумата 489.41лв., като кредитополучателя/въззиваемата/ се е
задължила да го погасява на 12бр. месечни вноски, всяка от по 47.63лв.,съгласно уговорения
погасителен план с първа вноска-01.12.2020г. и последна вноска-01.01.2021г.
Кредитът е уговорен за финансирани стоки и услуги, както следва: тип на стоката –
пералня, марка-Indesit, модел- bwe 81284, обща цена – 499лв.; тип на услугата- Сигурност на
плащанията, застрахователна декларация CREX-17548342, групова полица №5/2008, премия
- 40.41лв.
От приложената фактура№**********/20.12.2019г. се установява закупената от
ответницата Р. Г. стока финансирана чрез догов* за потребителски кредит, като е налице
пълно съвпадане на стоката-пералня на стойност 499лв.
Видно от приложеният фискален бон, издаден на 20.12.2019г. от продавача „З*
ММС“ООД, ответницата заплатила първоначална вноска от 50лв.
5
От приетата и неоспорена от страните по делото съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована се установява,че:
Усвоения паричен кредит по процесният договор е в размер на 489.41лв.
Кредитодателят извършил паричен превод към търговския партньор „З* ММС“ООД на
23.12.2019г. в размер на 449лв. Към догов* за кредит е сключена застраховка „Сигурност на
плащанията“ с премия в размер на 40.41лв., която е включена в общия размер на кредита
/449лв.+ 40.41лв.= 489.41лв/.
До сключване на догов* за цесия – 22.04.2020г. между кредитодателя и ищеца
ответницата Р. Г. не е извършвала плащания по догов* за кредит към кредитодателя, както и
не е извършвала плащания към ищеца след тази дата до изготвяне на заключението от
вещото лице – 31.10.2023г.
Съгласно заключението кредитът е трябвало да бъде изплатен, съгласно погасителния
план в догов* на 12бр. равни месечни вноски всяка по 47.63лв., като главницата е в размер
на 489.41лв., а договорната лихва за периода 01.02.2020г. до 01.01.2021г. е в размер на
82.15лв.
Падежът на първата изцяло или частично неплатена вноска е настъпил на
01.02.2020г., когато е трябвало ответницата да заплати първата месечна вноска в размер на
47.63лв., от която дата е изпаднала в забава.
От заключението се установява, че неплатената от ответницата главница по догов* за
кредит възлиза в размер на 489.41лв, а остатъкът от незаплатената договорна лихва възлиза
на 82.15лв. за периода от 01.02.2020г. до 01.01.2021г.
Размерът на законната лихва върху неплатената главница за периода от 02.02.2020г. до
01.06.2020 г., с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. е в размер на 37.25лв.,
отразена в заключението в табличен вид.
С приложения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.04.2020 г. сключен между кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България с ЕИК ***, в качеството му на цедент и въззивното дружество „ФИ" ЕАД,
ЕИК ***, в качеството му на цесионер страните са уговорили /съгласно параграф 2/, че
цедента прехвърля и продава за срока на догов* на цесионера на периоди, индивидуално
уговорени между страните, не по-дълги от два месеца от последното прехвърляне,
определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски и
револвиращи кредити, индивидуализирани в Приложение № 1 а, представляващо неразделна
част от догов*. На 22.04.2020 г. е подписано Приложение № 1а, в което подробно са
индивидуализирани и описани цедираните със същото вземания, сред които е и вземането
спрямо въззиваемата/ответника/ под №153 по процесния договор за кредит. По силата на
догов* за цесия и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД нов кредитор и титуляр на вземанията по
процесния договор за кредит, включително вземанията претендирани в настоящото
производство, става ищецът и настоящ въззивник.
6
Кедитодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България в качеството си
на цедент писмено на 22.04.2020 е потвърдил извършената продажба на вземанията на
ищеца съгласно Рамковия договор от 22.04.2020г. и сключеното Приложение
№1а/22.04.2020г / л.29 от делото на ВРС/.
По делото е приложено пълномощно №3418/22.04.2020, изходящо от цедента „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, с което упълномощил цесионера „ФИ"
ЕАД, съгласно и в изпълнение разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, да уведоми всички
длъжници по прехвърлените вземания съгласно сключените Рамков договор от 22.04.2020г.
и Приложение №1а/22.04.2020г/, сред които е и въззиваемата/ответницата/, като длъжник и
кредитополучател за прехвърлянето на вземанията спрямо нея на новия кредитор „ФИ"
ЕАД. Ищецът, в качеството на пълномощник, изпратил препоръчано писмо, съдържащо
уведомление за цесията до ответницата на посочения в догов* за кредит адрес, но писмото е
върнато в цялост, оформено като „непотърсено", видно от приложеното известие за
доставяне /л.30 делото на ВРС/.
Настоящият състав приема, че в процесния случай въззиваемата/ответницата/ е
надлежно уведомена за извършената цесия на 26.06.2023г. с връчването на препис от
исковата молба на назначения особен представител, ведно с приложенията, към които е
приложено и уведомление за извършено прехвърляне на вземания с отбелязана дата
20.04.2022г.
За да отхвърли предявените искове с обжалваното решение ВРС е приел, че цесията
не е надлежно съобщена на ответника-кредитополучател чрез назначения му особен
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК с връчване на препис от искова молба и приложеният, сред
които е и уведометилното писмо за извършената цесия, изходящо от цедента - кредитодател
до ответника, чрез пълномощник-ищеца.
Позовал се е на чл. 29, ал. 5, вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, че особеният представител може да
извършва действия, представляващи разпореждане с предмета на делото и за които се
изисква изрично пълномощно само след одобрението на съда. Смисълът на разпоредбата е,
че в този случай разрешението на съда замества изричното волеизявление на
представляваната страна, тъй като тя самата не може да го извърши. Разпоредбата
подчертавала специфичната роля на особения представител в гражданския процес -
доколкото той не е упълномощен от страната, която представлява, не се явява пълномощник
по смисъла на чл. 32 ГПК. Формира извод, че ответницата не е била валидно уведомена от
цедента за прехвърляне на вземанията му на нов кредитор - ищеца, п*ди което правото на
последния да търси вземания от нея не й е противопоставимо и той не би могъл да
претендира изпълнение на задълженията по догов*.
7
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на прав*здавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, п*ди което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява частично основателна, п*ди
следните съображения:
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
Съдът намира за основателно възражението на въззивника, че ответницата-
въззиваемата е надлежно уведомен за извършената цесия, п*ди следните съображения:
От данните по делото се установява, че въззивното дружество/ищецът/ е кредитор по
процесния Договор за потребителски кредит № CREX- 17548342 от 20.12.2019г, въз основа
на сключения с кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България", като
цедент рамков договор за продажба на вземания от 22.04.2020г. и приложение
№1а/22.04.2020 към догов*, по силата на който са прехвърлени вземания, сред които е и
вземането по процесния договор с кредитополучател ответницата Р. Г..
Съгласно установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение
между длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
именно от стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/.
В настоящият случай съдът приема, че въззиваемата -ответник е уведомена за
прехвърленото вземане по процесния договор за кредит с връчването на препис от исковата
молба, ведно с приложенията, на 26.06.2023г. на назначения особен представител, обратно
на приетото от първоинстанционния съд. Сред приложенията на исковата молба е
приложено и уведомителното писмо на цедента и първоначален кредитор – „БНП Париба
8
Пърсънъл Файненс С.А., клон България", чрез пълномощника си „ФИ” ЕАД, за извършената
цесия, с което длъжника Р. Г. изрично е уведомена за новия кредитор – „ФИ” ЕАД.
Следователно, на тази дата - 26.06.2023г. ответникът-длъжникът е получил
изходящото от цедента до него уведомление. Получаването на уведомлението е факт,
настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и п*ди това следва да
бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3
ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано /в тази
насока е и съдебната практика, съгласно Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на
ВКС II т.о./.
Предвид изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното
дружество/ищецът/ е кредитор по спорното вземане и надлежна страна в процеса.
Съгласно тР.та съдебна практика, ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на
вземането п*жда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да
бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
Следва да се отбележи, че в настоящия случай ищецът е положил нужните усилия да
уведоми ответника за извършената цесия и преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, респ. преди подаването на исковата молба, видно от приложеното
известие за доставяне, съгласно уговореното в т.7 от догов* за кредит. Адресът на връчване е
посоченият в догов* за кредит. При предприетия начин на уведомление фактическо връчване
не е осъществено п*ди бездействие от страна на получателя. Независимо от това, в
конкретния случай кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни задължението си
за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърля на вземане. В смисъла на
гореизложеното е Решение № 40 от 17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014, I т. о, ТК на ВКС.
ВКС приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за
кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем п*ди осъществяване на
предвидените в догов* или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. На осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при
изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК, ал. 1-5, с оглед охрана интересите на
ответника на последния се назначава особен представител.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се п*ждат свързаните с факта на връчване правни
последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС
/Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017
9
г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др. / се застъпва становище, че банката, ако не е
уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на
длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била
проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал. 1-5 - отсъствието от адреса по чл.
47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без
да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство.
В настоящия случай длъжникът не е бил намерен на посочения при сключването на
догов* адрес и към момента на образуване на исковото производство, п*ди което на
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК за най-пълното охраняване на неговия интерес съдът му е
назначил особен представител, който е получила препис от исковата молба с всички
приложения към нея, вкл. и уведомителното писмо за извършената цесия; добросъвестно е
подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, като е направил правоизключващи
възражения, т. е. правата на длъжника са били изцяло охранени.
Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата "представител", без да
разграничава представителната власт на представителя от какво произтича - от
упълномощаване или по силата на закона - от акт на съда. И в двата случая осъщественото
връчване на представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме,
че в случая ответникът лично е уведомен за извършената цесия с връчване на исковата
молба с приложенията към нея на 26.06.2023г.
Със сключването на догов* за цесия цесионерът става носител на вземането. В негов
интерес, а и в интерес на третите лица, това действие на цесията е ограничено от
разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 на чл. 99 от ЗЗД, които задължават стария кредитор да уведоми
длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да
престира. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава
длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Въпросното уведомление не е
елемент от догов* за прехвърляне на вземане.
Следва да бъде отбелязано, че връчването на книжата към исковата молба на
ответника е било извършено редовно по реда на чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК. Установената с
тази разпоредба на ГПК фикция е приложима, когато ответникът не може да бъде намерен
на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението.
В този случай законът приема връчването за редовно и с изтичане на срока за получаване на
книжата, съдът приема, че длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника
уведомление за цесиите. С назначаването на особен представител на ответника по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК възниква представителство по закон, не договорно представително за
назначения адвокат и до назначаването му се стига след като съдът приеме, че връчването на
книжата е станало редовно.
С оглед горното, оплакванията подържани във въззивната жалба са основателни, а
мотивите на първоинстанционният съд неправилни.
По отношение на процесния договор за кредит, намира приложение ЗПК и ЗЗП.
10
Настоящият състав констатира, че РС-В. не се е произнесъл по наведеното
възражение с ОИМ от ответника-въззиваем, за недействителност на процесния договор п*ди
липса на изискуема форма съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, п*ди съставянето му с шрифт по-
малък от 12, с което е нарушил императивната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК
С императивната норма на чл. 7, ал. 3 ГПК е въведено задължение на съда служебно
да следи за неравноправност на клаузи, съдържащите се в договор, сключен с потребител.
С дадените на съдилищата указания с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ОСГТК относно правомощията на въззивната инстанция, се указва на съдилищата, че
ограниченията в обсега на въззивната дейност не следва да се прилагат в хипотезата, когато
осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни
субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи служебното начало
следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Затова, когато законът е
възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово
задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на
правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и
относими доказателства без ограничения във времето.
ВОС съобрази и задължителните за съдилищата указания дадени в мотивите на
Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по ТД № 1/2020 г. на Върховен касационен съд,
ОСГТК: Независимо от спецификата на предвиденото в закона основание за нищожност,
когато то произтича от факти, които не могат да се установят от самата сделка, страните
трябва да са посочили в срок конкретните факти и доказателствата, от които тя се извежда,
при спазване на установените в ГПК преклузии. Когато нищожността произтича от формата
или съдържанието на догов*, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай
правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок.
Безспорно е, че ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването
на процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или търговска
дейност. От друга страна, кредитодателят е търговско дружество- финансова институция
съгласно чл. 3 от ЗКИ.
Следователно, при сключването на догов* кредитодателят е действал в качеството на
"търговец" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, а
ответникът има качеството на "потребител" съобразно легалната дефиниция, дадена в § 13, т.
1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, в настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 от ГПК, изискваща от настоящия съд служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор. На още по-голямо основание, с оглед
засилената защита на потребителите, регламентирана в разпоредбите на ЗЗП, съдът намира,
че следва да се произнесе по релевираните в ОИМ възражения за недействителност на
процесния договор от страна на ответника. По аргумент на по-силното основание, изведен
от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът следва да следи служебно за нарушението на
императивни правни норми, регламентиращи условията за валидност на самия договор.
Процесният договор за потребителски кредит има качеството на договор за
11
потребителски кредит, съобразно дефиницията, дадена чл. 9 от Закона за потребителския
кредит, доколкото няма данни да е налице отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 от
ЗПК. Ето защо, разпоредбите на ЗПК намират приложение в облигационните отношения,
възникнали между страните по повод подписването на сключения договор между
кредитодателя и ответника.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на догов* се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по догов*.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови
изисквания към формата и съдържанието на догов* за потребителски кредит, установени в
защита на потребителите.
П*ди неизследване от ВРС на размера на шрифта на процесния договор и липса на
данни по делото в тази насока, то настоящата въззивна инстанция служебно разгледа
въпроса за големината на шрифта. След сканиране на процесния договор и приложенията
към него /всички приложени към исковата молба/ от въззивната инстанция с програмата
Abbyy Fine Rider от лентата на инструментите се установява,
че документите са изписани действително с шрифт по-малък от 12, като: договорът за
потребителски кредит CREX – 17548342 е с размер на шрифта - 11 и вид на шрифта -
Garamond /л.5 гр.д. на ВРС/; съгласие за обработка на лични данни във връзка с искане за
отпускане на кредит, или сключване и изпълнение на договор за потребителски кредит
CREX – 17548342 е с размер на шрифта -10 и вид на шрифта - Garamond /л.8 гр.д. на ВРС/;
договор за застрахователно посредничество е съставен с размер на шрифта – 9 и вид на
шрифта - и Arial Narrow / л.8 гр.д. ВРС/; сертификат за застраховка “Закрила на плащанията
Плюс" № CREX – 17548342 и общите условия към застраховката са с размер на шрифта - 9 и
вид на шрифта - Arial Narrow /л.9 от гр.д. ВРС/; стандартен европейски формуляр е с размер
на шрифта - 11 и вид на шрифта - Garamond /л.14 от гр.д. ВРС/;декларация за предоставяне
на лични данни е с размер на шрифта - 10 и вид на шрифта - Garamond /л.15 от гр.д. ВРС/.
В настоящия случай, съдът констатира, че при съставяне на процесния договор за
кредит не са спазени част от тези императивни изисквания към формата и съдържанието на
догов*, а именно: установява се нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК
регламентиращ, че всички елементи на догов* трябва да са предоставени в шрифт, не по-
малък от 12.
12
Съдът намира, че в случая не е необходимо назначаването на вещо лице за
установяване на размера на шрифта и неговия вид с оглед на обстоятелството, че за това не
се изискват специални познания от областта на науката по смисъла на чл.195 ал.1 ГПК -
размерът на шрифта може с лекота да бъде установен с инструментите, с които разполагат
текстообработващите програми, с които б*вят магистратите.
С оглед на гореизложеното възражението на ответницата/въззиваемата/ в ОИМ
относно това, че договорът е недействителен п*ди неспазване на чл.10 ал.1 ЗПК и е съставен
с размер на шрифта по-малък от 12 са основателни и доказани.
П*ди наличието на констатираните съществени нарушения на изискуемата форма и
съдържание на Договорът за потребителски кредит CREX – 17548342 от 20.12.2019г., на
основание чл. 22 от ЗПК във вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът следва да бъде обявен за
недействителен.
За пълното настоящият състав намира, че е налице и друго основание за
нействителност на процесния договор за кредит - несъответствие и на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно тази разпоредба договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на догов* за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания. В процесния договор е посочен ГПР с размер от 31.88%, а
уговорения лихвен процент е 27.99%.В процесния случай в посочения ГПР не е ясно какви
други действителни разходи са включени освен уговорения лихвен процент, който е по-
малка величина от ГПР. Видно от приложения по делото стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити получаването на кредита включва заплащането на
застрахователна премия за покупка на застраховка „Сигурност на плащанията“.
Следователно застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде
включен в ГПР и липсата на този разход в догов* при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на догов* на основание чл. 22 от ЗПК.Ето защо, налице е противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Това влече след себе си последицата на чл. 23 ЗПК
и съответно ищецът има право да получи само чистата стойност на кредита.
По делото няма данни, а и не се твърди, ответникът да е извършвал плащания след
сключване на догов* за кредит, както и след сключване на догов* за цесия, установено и от
ССЕ.
На осн. чл. 23 от ЗПК, в този случай кредитополучателят дължи връщане само на
получената главница, която е в размер на 489.41лв, съгласно заключението на ССЕ. При това
положение предявеният иск за главницата се явява основателен и доказан. Предвид
основателността и доказаността на главната претенция за галвницата, основателен и доказан
е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва,
считано от 29.06.2021г.-датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1413/2021 г. по описа на Районен съд - В. до окончателното издължаване
13
Следователно, предявеният иск за връщане на главницата в размер на 489.41лв се
явява основателен, и ще следва да се уважи, като се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца тази сума, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2021 г.
- датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1413/2021 г. по описа на
Районен съд - В. до окончателното издължаване, а обжалваното първоинстанционно
решение, като неправилно, в тази част ще следва да се отмени, както и в частта за
разноските за заповедното производство по ч.гр.д.№ 1413 по описа за 2021 година на ВРС и
първоинстанционното производство пред РС-В..
Като последица на недействителността на догов* за кредит неоснователни и
недоказани се явяват предявените от ищеца срещу ответника искове за сумата от 82.15 лв. -
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.02.2020г. до 26.01.2021 г.,
както и сумата от 47.24 лв. лихва за забава, по т.3 от догов* за кредит, начислена за периода
от 02.02.2020г. до 01.06.2020 г., с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г., в
която част първоинстанционното решение, като краен резултата, е правилно и следва да се
потвърди.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК жалбоподателят-ищеца „ФИ“ ЕАД има право на
разноски за заповедното и съдебното производство за двете инстанции, съразмерно на
уважената част от исковите претенции /489.41лв./, които следва да бъдат възложени в тежест
на насрещната по делото страна Р. Г. Н., както следва:
За заповедното производство сумата в общ размер на 59,32лв. за държавна такса и
юрисконсутско възнаграждение.
Жабоподателят-ищец „ФИ“ ЕАД в съдебното производство пред РС-В. и ОС-В. е
било представлявано от юрисконсулт, и е заявило присъждане на юрисконсултско
възнаграждение пред всяка от съдебните инстанции. Възнаграждението за юрисконсулт, с
оглед предмета на делото и фактическата и правна сложност, следва да се определи в размер
на по 100.00 лева за всяка съдебна инстанция, съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането
на правната помощ /НЗПП/ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
За първоинстанционното производство пред РС-В. „ФИ“ ЕАД е направило разноски в
общ размер на 745лв./ 125лв.-държавна такса, 400лв-депозит за особен представител, 120лв.
депозит вещо лице, 100лв. юрисконсултско възнаграждение/ и има право на разноски в
размер на 589.22лв., съразмерно на уважената част от исковете.
За въззивното производство пред ОС-В. „ФИ“ ЕАД е направило разноски в общ
размер на 525лв./ 25лв.-държавна такса, 400лв-депозит за особен представител, 100лв.
юрисконсултско възнаграждение/ и има право на разноски в размер на 415.22лв., съразмерно
на уважената част от исковете.
14
Въззиваемата страна Р. Г. Н. е представлявана в съдебното производство пред двете
инстанции от назначеният особен представител адв.М. К. А. от АК-В.. Не е извършила
разноски по производството и такива не се дължат.
Водим от горното В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 784 от 12.12.2023 г., постановено по гр. д. № 735 по описа за
2022 г. на Районен съд - В., В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от „ФИ“ ЕАД
ЕИК/БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес: гр. **, ул. „***, представляван от ЛКД -
изпълнителен директор /ищец/ срещу Р. Г. Н., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „С** иска
по чл.422, ал.1 вр. чл.415 ал.1, т. 2 ГПК за установяване съществуване на вземане в размер
на 489.41 лв./четиристотин осемдесет и девет лева четиридесет и една стотинки/ главница,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК -
29.06.2021г., до окончателното плащане, по Заповед №243/05.07.2021г. по ч.гр.д.№ 1413 по
описа за 2021 година на ВРС, КАКТО И В ЧАСТТА, в която са отхвърлени исканията на
ищеца „ФИ“ ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ *** срещу ответника Р. Г. Н., ЕГН ********** за
присъждане на направените разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1413 по
описа за 2021 година на ВРС и по първоинстанционното производство по гр.д. №735/ 2022г.
по описа на РС-В., КАТО ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Г. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. В., ул. „С**, че дължи на „ФИ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С*** №109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет. 6, сумата от 489.41 лв./четиристотин осемдесет
и девет лева четиридесет и една стотинки/ - главница по Договор за потребителски кредит
CREX – 17548342 от 20.12.2019г., ведно със законната лихва от 29.06.2021г. - датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК , до окончателното плащане, за което вземане в
полза на „ФИ” ЕАД, ЕИК *** е издадена заповед за изпълнение №243/05.07.2021г. по ч.гр.д.
№ 1413/2021г. по описа на РС – В..
ОСЪЖДА Р. Г. Н., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „С**, да заплати на „ФИ” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С*** №109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет. 6
разноски по производството, съразмерно на уважените искове, както следва: сумата от
59,32лв. - разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1413/2021г. по описа на РС-В.,
сумата от 745лв. – разноски за първоинстанционното производство пред РС-В. и сумата от
415.22лв. - разноски за въззивното производство пред ОС-В..
15
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 784 от 12.12.2023 г., постановено по гр. д. № 735 по
описа за 2022 г. на Районен съд – В. в останалата част.
ПОСТАНОВЯВА сумата от 400 лева да бъде изплатена на адвокат М. К. А. от АК-В.,
вписана под №5919 в НРПП, от внесения от въззивника/ищеца/ „ФИ” ЕАД, ЕИК *** по
сметка на ОС-В. депозит за възнаграждение на особения представител на ответника Р. Г. Н.
ЕГН ********** по настоящото в.гр. д. № 143/2024 г. по описа на ОС-В..
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16