Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 31.12.2019г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-СТАРА ЗАГОРА ШЕСТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 02 декември
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: Евдокия Досева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ
ИЛКОВА
гр. дело № 4109, по описа за 2019 година
Предявен
иск с правно осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът ”Игълс” ООД гр. Раднево, чрез управителя си, твърди в исковата си молба, че осъществява като
търговец редица дейности, сред които и охрана на земеделски земи от
посегателства. В рамките на тази осъществявана търговска дейност, през 2016г.
сключили с ответното дружество „ЖЕЛЯНА –
Така,
при осъществяването предмета на договора от
страна на ищеца, в изпълнение на тази договорка, за извършваната от него
охрана на земеделските земи на ответника, в землището на с.Петрово, съответно
ежемесечно издавали на ответника данъчни фактури на стойност 279.99 лева, с
включен ДДС, представляващи по 1/12 част от договореното на годишна база,
дължимо от възложителя - ответника, възнаграждение от 3360 лева, с включен ДДС,
за извършваната от ищеца охранителна дейност.
Първоначално
изпълнението на договора за охрана и от двете страни по същия вървяло
безпроблемно - ищецът осъществявал дейности по охраната на земеделските земи в
землището на с.Петрово на ответника, а последният заплащал почти своевременно
(ежемесечно) за осъществената охрана издадената данъчна фактура за услугата.
Сключеният
с ответника Договор № 0036/01.04.2016г. за охрана на стопанисвани от него 2000
декара земеделски земи в землището на с.Петрово, бил със срок на действие една
година - с краен срок 01.04.2017г. (чл.13/1/ от договора), като договорът
съдържал клауза - чл.13/2/, съгласно която, след изтичане на този срок,
договорът „се продължава автоматично за същия срок (една година), освен ако
една от страните заяви неговото прекратяване с едномесечно писмено
предизвестие".
След
като първоначалният срок на действие на договора изтекъл на 01.04.2017г., никоя
от страните по договора не отправила предизвестие за прекратяването му и
съответно действието на договора било продължено с още една година, в която
изпълнението на договора продължило по вече описания начин - ищцовото дружество
осъществявало охраната на земеделските земи на ответното дружество, за което
издавало на ответното дружество ежемесечно съответната данъчна фактура на
стойност 279.99 лева с включен ДДС, представляваща 1/12 част от договореното на
годишна база, дължимо от възложителя - ответника, възнаграждение от 3360 лева с
включен ДДС.
Сочи,
че отношенията с ответника продължили безпроблемно по посочения по-горе начин и
след изтичането на втората година от действието на процесния договор, което
станало на 01.04.2018г., след която дата с ответника постигнали съгласие да
продължат действието на договора, като безсрочен при първоначално договорените
условия.
Твърди,
че ответникът забавял плащанията, като след 01.10.2018г. същите били
преустановени. Така останало неплатена сумата по фактура № 514/01.10.2018г. за
предоставяната от ищеца услуга - охрана, за месец октомври 2018г. Уточнява, че
практиката, която била установена в отношенията им с ответника било плащането
по издаваните ежемесечно фактури да се извършва авансово за текущия месец.
Неплащането провокирало разговор, в който представляващия ответното дружество
обяснил, че са временно затруднени, но ще реализира плащане. В този смисъл
молбата му била да се продължи извършването на охранителната дейност от
ищеца на стопанисваните от ответника
земеделски земи. Така ищцовото дружество продължило да осъществява охранителна
дейност, въпреки дължимото плащане за дейността си за месеците
октомври-декември 2018г.
Аналогично
било положението и през следващите начални месеци на 2019г. - ищцовото
дружество продължило да изпълнява задълженията си по договора за охрана,
въпреки че не получавало плащане за тази си дейност от ответника по регулярно
издаваните за извършваната услуга в началото на всеки месец фактури. В
множество проведени разговори, с представляващия ответното дружество, по
проблема с плащанията, отговорът на управителя бил все един и същ - че
затрудненията му са временни, че ще си получи ищеца парите и да продължава да
охранява нивите му.
Така до
месец юни 2019г., когато не било извършено плащане и издадената от ищеца
фактура за охрана — с № 550/01.06.2019г. Така за периода м. октомври 2018г. –
м. юни 2019г. ответникът не е извършвал плащане за охраняваната дейност от
ищеца. При тази ситуация ищецът преустановил по-нататъшната дейност по охрана
на земеделските земи на ответника, като за целта му отправил предвиденото в
чл.13 ал./2/ от договора едномесечно предизвестие за прекратяване на договора.
Считано от 01.07.2019г. действието на договора за охрана било прекратено по
инициатива на ищеца. Това обаче не освобождавало ответника от задължението му
да заплати на ищеца за вече предоставената от него услуга по охрана на
земеделските му земи през периода 01.10.2018г. - 30.06.2019г.
Ищецът
моли съдът да постанови решение по спора, с което да осъди ответника „ЖЕЛЯНА –
В
изпълнение на изискванията на чл.127 ал.4 от ГПК, сочи банкова сметка *** - IBAN: ***, при Първа Инвестиционна банка АД.
Ответникът „Желяна
В съдебно
заседание ищецът, чрез упълномощения си представител, поддържа изцяло исковата
претенция, като е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Ответното
дружество не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по
иска.
Съдът
счита, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника. Последният не е представил писмен
отговор на исковата молба, не е изпратил представител в съдебно заседание, без
да е посочил уважителни причини за това и не е взел становище по претенцията.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства, са достатъчни да обосноват извод за
дължимост на претендираната сума, а оттам и за основателност на предявения иск.
Поради изложеното, съдът следва да постанови
неприсъствено решение.
На осн.
чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски, в размер на 772.80 лв., съобразно приложения списък на
разноски.
Водим от горното и на осн. чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
„ЖЕЛЯНА –
Банковата сметка по която да
се извърши присъденото плащане:
IBAN: ***, „Първа инвестиционна банка” АД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: