Решение по дело №2404/2009 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1014
Дата: 17 декември 2009 г.
Съдия: Цветанка Трендафилова Вълчева
Дело: 20095220102404
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                       ,17.12.2009 год.       гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, на седемнадесети ноември  през двехиляди и девета година, в публично заседание, в следния състав:

       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

Секретар М.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия ВЪЛЧЕВА гражданско дело2404 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.213 ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и  чл.86 от ЗЗД.

В обстоятелствената част на исковата молба, подадена от Застрахователна и презастрахователна компания „Лев Инс”АД, със седалище и адрес на управление: …………………., вписано в Търговския регистър, ЕИК …………….., представлявано от С. Х. С., с ЕГН ********** - Изпълнителен директор, чрез процесуален представител адв.С.С.Ч.,*** против Т.А.К., с ЕГН **********,***, ищецът твърди, че по силата и при условията на Договор за издаване на кредитна карта ”Мастеркард” от 24.12.2005 г., „Обединена българска банка”АД /”ОББ”АД/, със седалище и адрес на управление: …………., ЕИК …… е предоставила на Т.А.К., с ЕГН **********,*** банков кредит под формата  на кредитен лимит в размер на 500 лева. Твърди също, че съгласно чл.12 и чл.13 от Договора за издаване на кредитна карта, кредитната карта се издава по повод закупуването на потребителски стоки на стойност 156.90 лв., като тази стойност е за сметка ***. Според уговореното в чл.24 от Общите условия на „ОББ” АД за дебитни и кредитни карти, неразделна част от Договора за предоставяне на кредитна карта, които Общи усилия, съгласно чл.9.1, картодържателят с полагане на подпис под Договора за предоставяне на кредитна карта е потвърдил, че са му предадени и ги е приел, банката е превела на търговеца стойността на закупената от картодържателя стока. Съгласно чл.14 от Договора за издаване на кредитна карта, картодържателят следвало да изплаща на банката цената на закупената стока на 12 месечни вноски по 13.08 лева, като общото оскъпяване на стоката е в размер на 0 лева. Длъжникът не изпълнил договорните си задължения относно погасяване на дължимите суми, съгласно чл.17 до 21 включително от Общите условия на „ОББ”АД за дебитни и кредитни карти. Съгласно чл.42 от Общите условия на „ОББ”АД за дебитни и кредитни карти,  при неплащане на две поредни погасителни месечни вноски, целият дълг на кредитополучателя ставал автоматично предсрочно изискуем, баз да е необходимо банката да уведомява кредитополучателя предварително за това. Задълженията на картодържателя към 15.05.2009 г. към „ОББ”АД са в общ размер на 653.46 лв. По силата и при условията на сключен на 01.10.2005 г. Рамков договор за застраховка №000-8-009/0010557 – А, сключен между Застрахователна и презастрахователна компания „Лев Инс”АД /ЗПК „Лев Инс”АД/ /с предишно наименование Застрахователна компания „Лев Инс”АД /ЗК „Лев Инс”АД/ и „Обединена българска банка”АД /”ОББ”АД/, застрахователната компания покрива  неплащане на дължими от страна на картодържателя погасителни вноски към застрахования - ОББ АД.

            Ищецът твърди също така, че поради неплащането от страна на картодържателя, съгласно клаузите на сключения договор за застраховка, ОББ АД предявило пред ЗПК”Лев Инс”АД претенция за изплащане на дължимите от картодържателя суми. В застрахователното дружество е заведена щета под №**********/2007 г. по Общи условия за застраховка „Кредити” и Специални условия по застраховка „Кредит погасяване на части” /потребителски кредит/ и съгласно Рамков договор за застраховка №000-8-009/0010557-А за изплащане на застрахователно обезщетение за картодържатели, неизпълнили договорните си задължения към „ОББ” АД. Изплащането на застрахователно обезщетение е извършено в съответствие с чл.12.2 от Рамковия договор - служебно от ОББ АД от сметка***, разкрита при банката, за което ЗПК”Лев Инс”АД е дала съгласие за плащането. По силата на чл.213 ал.1 от КЗ, с изплащане на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка „Кредити”-„Кредит погасяване на части” /потребителски кредит/, ЗПК”Лев Инс”АД встъпва в правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение по имуществената застраховка. За настъпилото суброгиране в правата на удовлетворения кредитор, ”ОББ”АД издало към ЗК”Лев Инс”АД надлежно писмо. Длъжникът Т.А.К. е уведомен за встъпване на ЗК”Лев Инс”АД в правата на удовлетворения кредитор по реда на чл.9.7 от Общите условия на ОББ АД за дебитни и кредитни карти.

            ЗК”Лев Инс” подало молба за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По подаденото заявление е образувано ч.гр.д.1722/2009 г. на Районен съд П., 4 състав. Срещу издадената заповед за изпълнение, длъжникът възразил писмено в законоустановения срок. Във връзка с изплатеното застрахователно обезщетение, на основание чл.213 ал.1 от КЗ, за ЗПК”Лев Инс”АД се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли съда да осъди Т.А.К., с ЕГН **********,*** да им заплати сумата от 491.32 лв. – главница, 162,14 лева - лихва за забава за периода от 27.06.2007 г. до 15.05.2009 г., ведно със законната лихва за забава върху исковата сума, считано от 29.05.2009 г. до окончателното й изплащане. Моли съда да осъди ответника да заплати направените разноски по ведене на делото, включително и адвокатско възнаграждение. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. Прави доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК от страна на ответника не е подаден писмен отговор. Не е взето становище по основателността на предявените искове. Не са представени доказателства и не са направени доказатествени искания.

В проведените по делото съдебни заседания, страните не се явяват и не изпращат свои представители.

Районният съд, като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 14.10.2005 г., между ищеца “ЗПК”Лев Инс”АД /с предишно наименование ЗК Лев Инс”АД/ и “Обединена българска банка”АД /ОББ АД/ е бил сключен и влязъл в сила Рамков договор за застраховка №000-8-009/0010557. По силата на този договор, ищецът е поел задължението да покрива непогасени задължения на картодържателите по Договори за издаване на кредитни карти за закупуване на стоки при търговци – чл.1 ал.2. Договорът е сключен за срок от 26 месеца, считано от датата на подписването му, съгласно чл.2 ал.1 от същия.

Ответникът Т.А.К. е сключил Договор за издаване на кредитна карта MASTERCARD с ОББ”АД на 24.12.2005 год., по който договор не е изплатил дължимата наОББ”АД сума в размер на 491,32 лв. В резултат на това бездействие от страна на ответниUD и по повод настъпилите вреди от неплащането на паричната сума на “ОББ”АД, в ищцовото дружество-застраховател е била образувана преписка и заведена щета под №**********/2007 г. по Общи условия за застраховка „Кредити” и Специални условия по застраховка „Кредит погасяване на части” /потребителски кредит/ и съгласно Рамков договор за застраховка №000-8-009/0010557-А за изплащане на застрахователно обезщетение за картодържатели, неизпълнили договорните си задължения към „ОББ” АДQ в качеството му на застрахован. „ЗПК”Лев Инс”АД е изплатила на застрахованото дружество застрахователно обезщетение за неплатената от ответника парична сума в размер на 491,32 лв. на датата 27.06.2007 год., видно от приложените по делото и неоспорени от ответника доказателства, в това число и субрагационно писмо от застрахованото дружество до ищеца за паричното задължение на ответника и приетото по делото и неоспорено заключение на вещото лице.

Ответникът не противопостави доказателства и не направи възражения да е възстановил на ищеца горната сума до момента.

От книжата по делото е видно също така, че ищцовото дружество е подало молба за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника-ответник. По подаденото заявление е образувано ч.гр.д.1722/2009 г. по описа на Районен съд-гр.Пазарджик. Срещу издадената заповед за изпълнение, длъжникът е възразил писмено в законоустановения срок. С разпореждане от 07.09.2009 год., на основание чл.415 ал.2 от ГПК е обезсилена заповедта за изпълнение №1078/01.06.2009 год. по чл.410 от ГПК против Т.А.К.,***722/2009 год. по описа на ПРС. Няма данни по делото това разпореждане да е обжалвано от страните и същото е влязло в законна сила.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предявените искове с правно основание 213 ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и  чл.86 от ЗЗД са процесуално допустими, като по съществото си са и основателни и следва да бъдат уважени по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.213 ал.1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

 Безспорно се установи по делото, че ответникът Т.А.К. не е изпълнил задълженията си по сключения на 24.12.2005 год. договор за издаване на кредитна карта със застрахованото при ищеца-застраховател дружество ОББ”АД, въз основа на Рамков договор за застраховка „Кредити”-Кредит, погасяван на части„ №000-8-009/0010557, в сила от 14.10.2005 год. и не е изплатил дължимата наОББ”АД сума в размер на 491,32 лв. В резултат на това неплащане са били причинени имуществени вреди на застрахования - Обединена българска банка”АД.

Съдът приема, че в конкретния случай е налице хипотезата на  чл.213 ал.1 от Кодекса за застраховането. Безспорно се установи по делото, че исковата сума, представляваща обезщетение за нанесените имуществени вреди е била заплатена от застрахователното дружество-ищец на пострадалото застраховано дружество ОББ”АД. При това положение, заплатилият вредите - в случая ищецът-застраховател, встъпва в правата на увредения-застрахован след заплащането на обезщетението и по силата на закона разполага с иск по чл.213 ал.1 от КЗ срещу причинителя на вредата, до размера на заплатеното обезщетение.

Ищецът има право да получи пълния размер на изплатеното обезщетение, а ответникът е длъжен да му заплати дължимата сума в размер на 491,32 лева обезщетение. Ищецът следва да заплати и законната лихва върху горната сума, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда - 27.07.2009 година до окончателното й изплащане. Не следва да се уважава искането за законна лихва преди тази дата, съответно от 29.05.2009 год., както е заявено в исковата молба.

Безспорно е, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на ищеца и му дължи мораторна лихва върху горната сума, считано от 27.06.2007 година - моментът, когато ищецът е заплатил на пострадалия обезщетение и от който момент е встъпил в правата на увреденото дружество до завеждането на исковата молба - 27.07.2009 година. Мораторната лихва следва да бъде присъдена, обаче, за претендирания с исковата молба период от 27.06.2007 год. до 15.05.2009 год. и в размера, съгласно заключението на вещото лице, от 135,41 лева. Над този размер и до претендирания с исковата молба размер от 162,14 лева, искът ще следва да се отхвърли, като неоснователен.  

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените от него разноски по делото за държавна такса в размер на 25 лева, вещо лице в размер на 70 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева /до този размер, съдът определя и намалява адвокатското възнаграждение, което в случая и според представения договор за правна помощ е 1200 лева, като счита, че този размер е прекалено завишен с оглед характера на делото, неговата продължителност и участието на процесуалния представител на ищеца в процеса/ или общо сумата 245 лева за разноски.

С оглед на разпореждането за обезсилване на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.дело №1722/2009 год. по описа на П. районен съд и предвид изхода на делото, съдът счита, че не може да бъде зачетена внесената в производството по чл.410 от ГПК държавна такса, поради което ответникът ще следва да бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса по делото в размер на 25 лева.

По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСЪЖДА Т.А.К., с ЕГН **********,*** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС”АД, със седалище и адрес на управление: …………….., вписано в Търговския регистър, ЕИК ……., представлявано от С. Х. С., с ЕГН ********** - Изпълнителен директор сумата от 491,32 лева, представляваща изплатено обезщетение по щета №**********/2007 година по описа на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС”АД, мораторна лихва върху тази сума за периода от 27.06.2007 година до 15.05.2009 год. в размер на 135,41 лева, законната лихва върху сумата от 491,32 лева, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда - 27.07.2009 год. до окончателното й изплащане, както и сторените разноски по делото за държавна такса, вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер общо на 245 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва над размера от 135,41 лева до претендирания с исковата молба размер от 162,14 лева, както и искането за присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 29.05.2009 год. до датата на подаването на исковата молба – 27.07.2009 год., като неоснователни.

ОСЪЖДА Т.А.К., с ЕГН **********,*** да заплати в полза на П. районен съд допълнителна държавна такса в размер на 25 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: