№ 204
гр. Смолян, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20255400500294 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С обжалваното решение №119/15.04.2025г по гр.д. №18/2025г
Смолянският районен съд е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-
СМОЛЯН да заплати на Р. А. В. сумата от 3 244,81 лв.,представляваща
дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен
труд за периода 01.07.2022г.-31.12.2024г., получени в резултат на
преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143,
сумата от 472,52 лв. , представляваща мораторна лихва за забава , считано от
първо число на месеца, следващ тримесечието през който е положен труда до
датата на предявяване на иска -06.01.2025г. , ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска-06.01.2025г. до окончателното й
изплащане.Със същото решение е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-
СМОЛЯН да заплати на Р. А. В., разноски по водене на делото в размер на
500,00 лв. за адвокатско възнаграждение,а по сметка на СмРС ДТ върху
уважените искове в размер на179,79 лв. , както и разноски за вещо лице в
размер на 150 лева.
Постъпила е въззивна жалба от Областна дирекция на МВР -
Смолян, представлявана от старши комисар Цв. Ц. - директор, гр. Смолян
против решение № 119/15.04.2025 г. по гр. д. № 18/2025 г. по описа на
Районен съд – Смолян.Намира ,че решението е постановено при неправилно
тълкуване и прилагане на материалния закон по следните съображения:Счита
,че за да постанови неправилното си решение съдът, с излагането на подробни,
1
но необосновани мотиви, е приел, че за процесния период е била налице
празнота в уредбата по ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане,
по отношение приравняването на нощния към дневен труд и заплащането му
като извънреден, поради което била приложима методиката предвидена в
нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата за организация на
работната заплата.Видно от постановения съдебен акт намира ,че
необосновано съдът приема, че не било спорно по делото, че ищецът полагал
труд и на смени с продължителност 24 часа. при сумирано изчисляване на
работното време, съгласно утвърдени ежемесечни графици. Напротив, ,счита
,че в случая от приобщените доказателства по делото безспорно се установява,
че ищеца е полагал труд на 12-часовисмени, дневни и нощни, а не по
предвидените по изключение в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР 24-часови смени.Счита
,че уредбата на нощния труд на държавните служители в МВР за разглеждания
период се съдържа на две нива - първо на законово, в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от
ЗМВР. чл. 179 от ЗМВР и второ, на подзаконово ниво в Наредба № 8121з-
1353/15.12.2020 г. за реда за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР /отм. ДВ. бр. 51
от 1 Юли 2022 г./ и Наредба № 81213-922/22.07.2022 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от закона за министерството на вътрешните
работи.Съгласно чл. 187. ал. 1 от ЗМ ВР..нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-
часов период. Нощен е трудът, който се полага м еж д у 22:00 и 6:00 ч.'\
Намира ,че тази разпоредба е императивна и определя изрично и точно
нормалната продължителност на работното време през нощта, изразено в броя
на часовете „8‘*. По аргумент на чл. 187, ал. 4 от ЗМВР. ,.при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал. 7.“, т. е. така
нормираният коефициент е 1, а не приетия за приложим от районния съд -
1,143. Счита ,че именно поради спецификата на работа на държавните
служители - полицейски органи, законодателят е уредил техния статут в
специален закон - ЗМВР. който е различен от статута на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 и ал. 3. За тях са неприложими нормите на
общото законодателство като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е налице
нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляване на
положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143.Намира ,че в този
смисъл е и Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело №
1/2020 г. ОСГК на ВКС ,с което е прието, че правният режим на лицата в
2
служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по
чл. 46. ал. 2 ЗНА. т. е. възможността по аналогия да се приложат Кодексът на
труда и в частност, чл. 9. ал. 2 НСОРЗ. Тълкувателното решение е съобразено
и с решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от
български съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО.
Решението на СЕС и тълкувателното решение са задължителни за всички
съдилища в Република България (чл. 633 ГПК и чл. 130. ал. 2 ЗСВ).Намира ,че
горното разбиране свързано с компенсаторните механизми в полза на
полицейските служители в МВР, считаме, че се доразви и понастоящем, в
частност с драстичното увеличение на основното възнаграждение на
служителите в МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. считано от 01.01.2025 г..
съобразно методиката на изчисляване му. заложена в чл. 177, ал. 2 и ал. 3 от
ЗМВР, а именно: ,.Базата за определяне размера на основното
месечно възнаграждение за най-ниската длъжност е средната
работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година
съобразно данни на Националния статистически институт
Според решение по дело С262/20 Съда на Европейския съюз. чл. 8 и чл. 12. б.
„а4‘ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите, е по кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. По конкретно, допуска се определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния
труд от седем часа за работниците в частния сектор, както е по действащия
Кодекс на труда, да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за
полицаите и пожарникарите /със статут по действащия ЗМВР/, ако такава
разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е
свързана с допустима от закона цел и е съразмерно на тази цел.
По преюдициално запитване е образувано дело С-435/2023 на СЕС. С
определение от 29.07.2024 г. Съдът на Европейския съюз дава следните
отговори на поставените въпроси:Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно
някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и 31 от
Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат правна
уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд
въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор,
натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита
на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор,
натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор,
освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство
и е съразмерна на тази цел.Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове
20 и 31 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако
прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на
3
Съюза, и по специално до разлика в третирането, която не се основава на
обективен и разумен критерий.
По първия въпрос съдът е припомнил, че по т. 55 от дело С-260/20 вече е
постановил, че член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане /чл.
177, ал. 2 и 3 от ЗМВР/, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен
труд. Съдът е приел, по т. 79 и т. 80. че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането-доколкото съответните категории работници се намират в сходно
положение - се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на
тази цел. Счита ,че изводите, приети с решението по дело С-435/2023 на СЕС.
са в унисон с тези по дело С-260/20 г., решението по което е взето предвид при
постановяване на ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. ОСГК на
ВКС.Моли в този смисъл да се произнесе въззивния съд като отмени
обжалваното решение и отхвърли като неоснователни предявените искове
Претендира разноски за въззивната инстанция.
Постъпил е в законния срок писмен отговор от Р. А. В., от гр.Смолян
чрез адв.Мая Орманова ,която намира ,че въззивната жалба е неоснователна и
моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като законосъобразно
и обосновано постановено.Не споделя доводите на ответника за допуснати
нарушения на материалния закон от страна на PC -Смолян при постановяване
на обжалвания съдебен акт.Не е спорно по делото, че доверителят и работи по
служебно правоотношение по ЗМВР при ОДМВР Смолян на длъжност
„старши полицай". Изпълнява служебните си задължения на смени, всяка от
които с продължителност от 12 часа, съгласно месечни графици при сумирано
отчитане на работното време, като полага и нощен труд във времето от 22,00
часа до 06,00 часа.Установява ,че със заключение по назначената съдебно-
счетоводна експертиза е установено, че за процесния период Р. А. В. е
положил общо 1 776 /хиляда седемстотин седемдесет и шест/ часа нощен
труд, в т.ч. 1 756 /хиляда седемстотин петдесет и шест/ часа в работни дни и 20
/двадесет/ часа в дни на официални празници. Положените часове нощен труд
за периода от 01.07.2022 г. до 31.12.2024 г. не са преизчислявани от ответника
при заплащането на трудовите възнаграждения с коефициент 1,143. Съгласно
методологията по Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, като се
преизчисляват с коефициент 1,143. При направените изчисления, положените
4
общо 1 776 часа нощен труд приравнени към дневни часове са общо в размер
на 2 030 часа,като в т.ч. 2 007 часа са положени в работни дни, а 23
/двадесет и три/ часа в дни на официални празници. Общата сума на
неначислените и неизплатените възнаграждения за положен нощен труд
изчислена на база часова работна заплата, увеличена с 50 % надбавка за
редовни работни дни и 100 % надбавка - в официални празници за периода от
01.07.2022 г. до 31.12.2024 г. е в размер на 3 244,81 /три хиляди двеста
четиридесет и четири лева и 81 ст./ лв. Законната лихва върху дължимата сума
за извънреден труд, подробно описана в таблица Приложение 1 е в общ размер
на 472,52 лева.
Не споделя доводите на ответника за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати процесуални нарушения от PC Смолян при
постановяване на обжалвания съдебен акт като развива подробни
съображения за това.Счита ,че следва да се отчете също, че размерите на
минималната междудневна почивка и непрекъснатата седмична почивка,
включително тази при сумирано изчисляване на работното време по КТ
(чл.152 —153), и по Наредба 8121з-922/ 22.07.2022 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, (чл. 14) са еднакви. По този начин полицаите и
пожарникарите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, работещи на смени и полагащи
нощен труд, имат придобивки, ползвани и от неработещите на смени и
неполагащи нощен труд служители по същата точка 1, и дадени им не заради
нощния труд, а заради особените им задачи по чл. 2 от ЗМВР — на защитници
на правата и свободите на гражданите и обществения ред и сигурност.
Счита ,че от друга страна нито в Закона за МВР, нито в мотивите за
изменението му са посочени причини, които да обосновават необходимостта
от завишаване на продължителността на полагания нощен труд и
премахването на коефициента 1.143 при приравняването на нощния към
дневен труд, като при това мотивите да не са икономически и да са свързани с
допустима от закона цел. Или ако се вземе предвид отново регламентацията на
труда на частния охранител съгласно ЗЧОД (който препраща към КТ за
уреждане на трудовите правоотношения с тези служители), остава без отговор
въпросът на базата на какъв разумен критерий трудовите правоотношения на
служителите на МВР касателно нощния труд са уредени по-неблагоприятно в
сравнение с трудовите правоотношения, свързани със същия вид труд, полаган
от частния охранител. Счита ,че може да се предположи с висока степен на
вероятност, че неблагоприятните за служителите на МВР законови промени,
касаещи правната уредба на нощния и извънредния труд в ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове е направено per argumentum a fiscum.Както
сочи СЕС в своето решение по коментиралото по-горе преюдициално
запитване, макар че чл.8 и чл.12, буква "а“ от Директива 2003/88 да не налагат
да се приеме национална правна уредба, която да предвижда нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през то при
5
всички случаи в полза на такива работници счита ,че трябва да има други
мерки за защита под формата на допълнително заплащане,обезщетения или
сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд.
На 29.07.2024 г. е постановено определение на Съда на ЕС, шести
състав, по „Преюдициално запитване — Социална политика —Организация
на работното време — Директива 2003/88/ЕО — Член 12, буква а) — Членове
20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Безопасност и
здраве на полагащите нощен труд — Подходяща за естеството на работата им
защита на работниците, които полагат нощен труд — Полицаи и
пожарникари, работещи на смени и полагащи нощен труд — Работници от
публичния и работници от частния сектор — Равно третиране", което има
пряко значение за разрешаване на висящия между страните спор. С това
определение СЕС приема, че ако не е основана на обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното
право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националния
съд да тълкува правото във възможно най-висока степен с оглед на текста и
целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид
цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне
до разрешение, което отговаря на преследваната с нея цел (вж. в това смисъл
решение от 24 февруари 2022 г., Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението", С-262/20, EU:C:2022:117, т. 79 и цитираната
практика).
СЕС приема, че Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои
аспекти на организацията на работното време и членове 20 и 31 от Хартата на
основните права на ниския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска
правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния
труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор,
натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита
на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор,
натоварени със същите задачи, или насочени към работниците от частния
сектор,
освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т.е. е свързано с допустима от закона цел на това законодателство и
е съразмерна на тази цел.
По втория поставен от запитващата юрисдикция въпрос СЕС приема,
че Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на
основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска прилагане на
задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й води до
резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по-
специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и
разумен критерий.Счита ,че поради приоритета на европейското право над
6
националното, въззивният съд следва да не съобразява с тълкуването на този
въпрос, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълкувателно
дело N2 1/2020 г. на Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на
ВКС, съгласно което „При отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба) и прилагатразпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове".
Счита ,че съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители,
полагащи труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със
специалната закрила по КТ. При липсата на правило за отчитане на нощния
труд в специалния закон - ЗМВР /до изменението на чл. 187, ал. 4 със
ЗИДЗМВР от м. юли 2020г./ и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР,
при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР, работещи
по служебно правоотношение,намира ,че следва да се прилага субсидиарно
правилото за трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме противното би означавало да се допуснат различни
системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците
по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и
физическа енергия и извършват полезна трудова дейност в една и съща част от
денонощието /работно време/ и при едни и същи вредни за здравето
последици, което би довело до нарушаване на принципа за равностойно
третиране, закрепен в чл. 6 от
Конституцията на Република България и чл. 14 ЕКЗПЧОС. /В този смисъл -
Решение № 311 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 1144/2018 г., IV г. о.,
ГК/.Намира ,че приложението на правилото на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се
противопоставя на факта, че ответникът е изпълнил задължението си да
заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки
отработен час през нощта по начина, по който е отчел този труд.
Тримесечната норма на отчитане счита ,че представлява допълнителна тежест
за работника или служителя, тъй като затруднява възстановяването на
работната сила, което биологично се осъществява най-добре в рамките на едно
денонощие /В този смисъл - т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 14.11.2014 г.
на ВКС по тълк. дело № 8/2013 г., ОСГК/.Поради това правилно PC- Смолян е
приел, че за процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с
коефициент 1,143, следва да се вземат предвид при решаването на въпроса за
това дали е положен извънреден труд от страна на ищеца Моли в този
смисъл въззивния съд да се произнесе.
Пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят Областна дирекция на
МВР-Смолян редовно призована ,не изпраща представител.Постъпило е
писмено становище от гл.юриск. Николай Шехов , който поддържа
въззивната жалба и претендира разноски по делото по представен списък по
чл.80 ГПК.
7
Въззиваемият Р. А. В. ,редовно призован не се явява Вместо него
пълномощникът му адв.Орманова поддържа становище ,че въззивната жалба
е неоснователна и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение
като законосъобразно и обосновано .Претендира разноски за настоящата
инстанция по представен списък по чл.80 ГПК.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима .Депозирана е в законния срок от надлежна страна с
внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на делото са предявени искове по чл.178,ал.1т.3 във вр. с
чл.187 ЗМВР и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД. Няма спор по делото , че ищеца
работи при ответника по служебно правоотношение, като заема длъжността
“Старши полицай“ в РУ-Чепеларе към ОД на МВР[1]Смолян, което служебно
правоотношение не е прекратено
В първата инстанция е назначена , изслушана , приета и
неоспорена съдебно -икономическа експертиза ,която установява ,че за
периода от 01.07.2022 г. до 31.12.2024г., ищецът е положил общо 1776 часа
нощен труд, който е заплатен, без същите часове да бъдат превръщани в
дневни с коефициент 1,143. , съгласно чл.9 ал.2 НСОРЗ. Размерът на
отработените часове нощен труд, след приравняването им по методологията в
НСОРЗ е 2030 часа. Общата сума на неначислените и неизплатените
възнаграждения за положен нощен труд за периода 01.07.2022г. до
31.12.2024г, преизчислен съгласно НСОРЗ е в размер на 3 244, 81 лева.
Размерът на законната лихва върху дължимата сума за извънреден труд
подробно е описана в таблица Приложение 1 е 472,52 лева.
Смолянският окръжен съд констатира ,че в съдебно заседание
12.03.2025г е било допуснато изменение на предявените искове
Смолянският окръжен съд намира ,че даденото от районния съд
разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за
извънреден труд е правилно и в съответствие със закона и поради това
препраща на основание чл.272 ГПК към мотивите на обжалваното решение
на районния съд .
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на
държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от
ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране
работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се
определя на основание чл. 187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от министъра на
вътрешните работи. В действалите за процесния период от време наредби по
чл. 187 ал. 9 и 10 от ЗМВР, в разпоредбите на чл. 3 ал. 3 предвиждат, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсва изрична норма,
8
съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за
преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143. С отмяната на
тази наредба /2016 г./ е налице законова празнота при уреждане на
преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР.
При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото
сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за
преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените
в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на
работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното
разбиране,каквито доводи се правят във въззивната жалба, би поставило
държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както
спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и
работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително
възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение №
311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане
на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но
дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при
липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния
отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в
съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или
неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението
си на основните начала на правото, обичая или морала.
Неоснователни са доводите, че положеният от ищеца часове нощен
труд следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час. На държавните
служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на
труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за изплащане на
тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2
ЗМВР). За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22, 00 и
06, 00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на
общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен
час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд
в размер не по-малък от 0, 25 лв. Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ
9
предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които
установяват два отделни способа за заплащане на положения нощен труд.
Следователно въззивния съд намира ,че разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал.
2 НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на
другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане
на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд
/Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК/.
Поради това приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от
обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на
ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за
всеки отработен час през нощта.Ако не се приеме гореизложеното във връзка
с приложението на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, то празнотата може да бъде
преодоляна по реда на чл. 46,ал. 2 ЗНА - аналогия на закона /извеждане на
правило относно неуреден случай въз основа на изрично уредена сходна
хипотеза/, като се приложи общата уредба на трудовите правоотношения в
тази насока.
В случая следва да се вземе предвид, че въззиваемия е лице със статут
на държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР . По отношение на
работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл. 50а, ал.
2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат
специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а
именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от
структурите на МВР. Както ЗДСл, така и ЗМВР могат да регламентират
отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на
Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение
с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва
средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен. В тази насока от неоспореното заключение на ВЛ е
видно, че с оглед броя на нощните смени, всяка от по 8 часа, след
превръщането на отработените нощни часове в дневни, получения брой
часове надхвърлят установеното работно време, поради което разликата се
явява извънреден труд. Поради това са неоснователни доводите във
въззивната жалба за смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“
от районния съд.
Предвид изменението на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР с ДВ бр.
60/07.07.2020 г. следва да се допълни,че съгласно чл. 187 ал. 1 изречение второ
10
от ЗМВР, според изменението в сила от 10.07.2020 г., нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Създадена е нова ал. 4, според която, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.
1. Този коефициент се равнява вече на единица, а не на 1, 143 , какъвто
коефициент се използва по силата на субсидиарното прилагане на чл. 9 ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при
сумарно изчисляване на работното време.
С тези изменения вече се установява законово закрепено
неравенство в третирането на полицаите и пожарникарите, те са поставени в
неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и
работещите по трудово правоотношение, поради което тези норми от
националното право са несъвмести с правото на ЕС.
С решението от 24.02.2022 г. на СЕО по дело № 262/2020 г., съдът
приема в т.73-79, че: „Що се отнася до обосноваността на евентуалната
разлика в третирането, следва да се припомни, разликата в третирането е
обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато
е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е
съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г., Veselības ministrija,
C-243/19, EU:C:2020:872, т. 37 и цитираната съдебна практика). В това
отношение от преюдициалното запитване следва, че спорната в главното
производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за
преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения
от правен и икономически порядък. Сочи се, че освен ако не покажат друго
проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция, подобен
аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове
разглежданата в главното производство разлика в третирането; от друга
страна, запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало
значителни допълнителни финансови средства. Прието е, че подобен аргумент
не може да се приеме- правото на Съюза наистина не е пречка за държавите
членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения
от политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху
естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива
съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.
В решението на СЕС се сочи, че ако не е основана на такъв обективен и
разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба
и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
11
Приема се от СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането
се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.“В
същото решение е разяснено /т. 38 - т. 40/, че правото на всеки работник на
ограничаване на максималната продължителност на труда и на периоди на
почивка, по-специално междудневна, не само представлява особено важно
правило на социалното право на Съюза, но и е изрично прогласено в член 31
параграф 2 от Хартата , на която член 6, параграф 1 ДЕС придава същата
юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021 г., Academia de
Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната
съдебна практика). Разпоредбите на Директива 2003/88 и по-специално
членове 8 и 12 от нея, уточняват това основно право и поради това трябва да
се тълкуват с оглед на него (решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii
Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210. С това напомняне, от
постоянната практика на Съда следва, че при тълкуването на разпоредба от
правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и
контекстът й и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 11
юни 2020 г., CHEP Equipment Pooling, C-242/19, EU:C:2020:466, т. 32 и
цитираната съдебна практика).“
Съгласно чл. 5 ал. 4 от КРБ, международните договори, ратифицирани
по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България,
са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми
на вътрешното законодателство, които им противоречат. Такъв е ДЕС, който,
както е посочено и в решението на СЕС, в своя член 6, параграф 1 придава на
Хартата на основните права на ЕС същата юридическа сила като Договорите
(решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-
585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната съдебна практика). По т.1 от
диспозитива на решението на СЕС е прието, че, член 8 и член 12, буква а) от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време,
трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня.В полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения
или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената
тежест за полагания от тях нощен труд. В тази връзка следва да се посочи, че
с промяната на ЗМВР не са предвидени такива мерки за защита, които да
ползват само полагащите нощен труд държавни служители по чл. 142 ал. 1 т.1
ЗМВР, а съществуващите в ЗМВР защитни мерки се прилагат за всички
държавни служители по т. 1, включително неполагащите труд през нощта. По
12
този начин, както е описано и в т. 69 от решението на СЕС, националното
право видимо изключва държавните служители в МВР като полицаите и
пожарникарите от обхвата на общия правен режим, който предвижда
ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния труд,
от една страна, а от друга, не предоставя на тези държавни служители
възможността за преобразуване на нощния труд в дневен.
Поради това разпоредбата на чл. 187 ал 4 от ЗМВР и изр. второ на ал.1
на същия член не следва да се прилагат, защото са несъвместими с правото на
Съюза – те допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, без тази разлика в третирането
да се основава на обективен и разумен критерий, не е свързана с допустима от
закона цел на нашето законодателство и е не е съразмерна на тази цел.
Изменението в ЗМВР, изрично закрепващо еднаква продължителност от 8
часа на нощния труд с дневния и прилагането на коефициент единица, не се
основава на обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона
цел. Не се открива друга причина за промяната в закона, освен спестяването
на значителни финансови средства; както и преодоляване на преобладаващата
практика на съдилищата в страната, която уважава исковете на полицаите и
пожарникарите в резултат на прилагане, заради празнотата в закона преди
горното изменение, и наредбите, на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Този извод се налага
и от мотивите за изменение разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР, в които мотиви
липсва каквато и да е конкретика, обосновка и посочване по ясен начин целта
на това изменение. В законопроекта за изменение на ЗМВР от 18.09.2019 г.
въобще не са предвидени изменения или допълнения на чл. 187 от ЗМВР. Тези
изменения са предложени от група народни представители между първо и
второ четене на закона, с обосновка:„Предвид спецификата на работа на
служителите, в ЗМВР са залегнали и специални правила по отношение на
максималната продължителност на работното време, при работа на смени /24
часа/, при начина на определяне на служителите, които работят на
ненормирано работно време и друг. Това от своя страна обуславя изискването
за регламентиране и на нормалната продължителност на работното време през
нощта за тези служители. От една страна, това ще даде гаранции на
служителите при полагането на нощен труд, а от друга, ще наложи еднаквост
при прилагането на разпоредбите, регламентиращи полагането на нощен труд
и ще допълни празнотата в специалния закон“.
Както е посочено и в самото решение на СЕС, подобен аргумент
видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата
в главното производство разлика в третирането и не може да се приеме
спестяването на значителни финансови средства като аргумент, за да е
допустима разлика в третирането. Както е посочено и в преюдициалното
запитване на РС – Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г., в
доклада на МВР по приемането на наредбата от 2016 г. е подчертано, че ако се
приеме предложението на синдикалните организации /запазване на
коефициента 1, 143 по наредбата от 2014 г./, ще са необходими допълнителни
13
финансови средства, които, изчислени на база положения нощен труд през
месец юли 2016 г. възлизат на 18 324 000 лева. Указано е по т. 79 от решението
на СЕС, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка
разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта
на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и
би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право
във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право
и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира
пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел. Така, при положение, че не следва
да се прилагат изр. 2 на ал. 1 от чл. 187 от ЗМВР и ал. 4 на същия член, заради
несъвместимостта им с правото на Съюза, ще се приложи същото разрешение
на спора, което е дадено при редакцията на ЗМВР преди изменението от юли
2020 г. – налице е празнота в уредбата, ето защо се прилага чл. 9 ал. 2 от
НСОРЗ и преизчисляването на възнаграждението за положения от ищеца труд
през нощта през целия исков период става с прилагане на коефициент 1, 143.
В Тълкувателно решение от 15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г.
на ОСГК на ВКС се приема, че при разработването и приемането на ЗМВР,
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми.
Смолянският окръжен съд отчита, че нито в закона, нито в наредбите
след тази от 2014 г. е предвиден компенсаторен механизъм /придобивка,
привилегия/, която не е съществувала при действието на наредбата от 2014 г. и
която да е въведена именно с цел да компенсира полагащите нощен труд
полицаи и пожарникари за отпадането на допълнителното възнаграждение за
този труд, получавано чрез прилагане методиката на чл. 31 ал. 1 от наредбата
от 2014 г.
От справката от Министерство на вътрешните работи от 11.07.2023 г. се
установява, че в числото на държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от
ЗМВР, какъвто служител е ищеца, има значителен брой служители, които не
работят на смени и не полагат нощен труд. Според справката от МВР средно
за годините 2019, 2020, 2021 и 2022 години 65, 20 % от служителите по чл. 142
ал. 1 т. 1 от ЗМВР са работили на смени и са полагали нощен труд, а 34, 80 %
от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР не са работили на смени и не са
полагали нощен труд.
За да се даде отговор на въпроса дали са налице други механизми, чрез
които служителите, полагащи нощен труд, са компенсирани за по-
продължителния нощен труд, следва да се извършат съпоставки между тях и
полагащи нощен труд по трудово правоотношение, полагащи нощен труд от
лица в частния охранителен сектор и на следващо място, съпоставка със
служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, които не полагат нощен труд,
проследявайки предвидените в ЗМВР социални придобивки. Полагащите
14
нощен труд по трудово правоотношение лица според разпоредбата на чл. 140
ал. 1 от КТ полагат нощен труд в размер на 7 часа, а ако е положен нощен труд
с по-голяма продължителност, той се превръща в дневен труд според
разпоредбите на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ с коефициент 1, 143 /установената
продължителност на дневния труд спрямо установената продължителност на
нощния труд/ или положения труд в повече от установеното работно време се
отчита и заплаща като извънреден труд. Полагащите нощен труд в частния
охранителен сектор нямат привилегии като по-ранно пенсиониране, по-дълъг
платен годишен отпуск и други, но тези лица на първо място са в трудово
правоотношение /чл. 50 и чл. 51 от Закона за частната охранителна дейност/,
което означава, че се ползват от разпоредбите на чл. 140 ал. 1 от КТ и
съответното чл. 9 от НСОРЗ, т.е. положения нощен труд над 7 часа се
приравнява на дневен с коефициент 1, 143 и по този начин трудът над
установения норматив се заплаща като извънреден.
На следващо място, придобивките на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1
от ЗМВР са предоставени с оглед осъществяването на залегналите в чл. 2 от
ЗМВР дейности – защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.
От друга страна, следва тези придобивки да компенсират ограниченията като
тези по чл. 153 от ЗМВР, които служителите в МВР следва да търпят поради
особеното си положение и завишените изисквания към тях.
Разпоредбите на чл. 178 ал. 1 т. 1 – 6, чл. 179 ал. 1 и ал. 4, чл. 181 ал.
1, 2 и 3, чл. 182, чл. 183 ал. 1 и ал. 3, чл. 184 ал. 1, чл. 185 ал. 1, чл. 186, чл.
186а, чл. 187 ал. 5, 6 и 7, чл. 1891 чл. 190, чл. 191, чл. 233, чл. 234 и чл. 238 от
ЗМВР и чл. 69 от КСО не предвиждат каквото и да е разграничение на
служители, които полагат нощен труд и на служители, които не полагат нощен
труд. Така неполагащите нощен труд служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР
също получават допълнително възнаграждение в размер на 2 % за всяка
прослужена година, на неполагащите нощен труд лица също им се осигурява
храна или левовата й равностойност, както и работно или униформено
облекло или им се заплаща ежегодна сума за облекло; задължителното
здравно и социално осигуряване на неполагащите нощен труд лица по чл. 142
ал. 1 т. 1 от ЗМВР също е за сметка на републиканския бюджет; при
изпълнение на служебните си задължения всички служители по чл. 142 ал. 1 т.
1 от ЗМВР пътуват безплатно в обществения градски транспорт, като тази
възможност се ползва и от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 3 от ЗМВР. На
държавните служители, които ползват жилище при условията на свободно
договаряне, МВР изплаща компенсационни суми; служителите по чл. 142 ал. 1
т. 1 и т. 3 имат право на безплатна медицинска помощ в Медицински институт
на МВР и ползват почивните бази на МВР. По-голямата продължителност на
редовния платен годишен отпуск, както и допълнителен платен отпуск за
всяка прослужена година се ползва от всички държавни служители на МВР.
Разпоредбата на чл. 234 от ЗМВР предвижда обезщетение при
прекратяване на служебното правоотношение в размер до 20 месечни
възнаграждения, като не е предвидено ограничение тази социална придобивка
15
да се ползва само от служителите, полагали нощен труд. Няма такова
разграничение и в разпоредбата на чл. 238 от ЗМВР. По-ранното пенсиониране
според разпоредбата на чл. 69 ал. 2 от КСО също е предвидено за всички
държавни служители по ЗМВР.
Съдът намира ,че следва да се отчете и обстоятелството, че и полицаите и
пожарникарите, и работещите по трудово правоотношение в частния сектор,
имат право на безплатна храна и ободряващи напитки, съответно на левовата
им равностойност, при съответните условия. Също така, размерите на
минималната междудневна почивка и непрекъснатата седмична почивка,
включително тази при сумирано изчисляване на работното време по КТ и по
наредбата от 22.07.2022 г., са еднакви.
Този нарочен преглед на социалните придобивки, уредени в ЗМВР,
установява, че те не компенсират по-голямата продължителност на нощния
труд на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, тъй като те се ползват и от
служители, които не полагат нощен труд /съставляващи 34, 80 % от всички
служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР/, а някои от тези придобивки се
ползват и от лица в трудово правоотношение. Цитираната законова уредба на
социалните придобивки на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР дава
основание на настоящия съдебен състав да се разграничи от приетото в
Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на
ВКС, че „неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от
служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми
- допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1
ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/,
обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1
ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187,
ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски
и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2
КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.“.
Решението по дело С-262/2020 г. на СЕС сочи, че не следва да се
приема национална правна уредба, според която нормалната продължителност
на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. В същото това решение се приема, че
във всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за
защита, под формата на продължителност на работното време,
заплащане,обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Описаните по-
горе придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни
механизми“, като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т. 51 от
Решението по дело С-262/2020 г. от 24.02.2022 г. на СЕС – те не са насочени
специално към полагащите нощен труд държавни служители, нито пък се
предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през нощта,
„не са свързани пряко с естеството на нощния труд“. Тези придобивки
очевидно са предоставени, за да направят възможно осъществяването на
залегналите в чл. 2 от ЗМВР дейности - защита на правата и свободите на
16
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната
сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на
населението, като същевременно компенсират ограниченията, например тези
по чл.153 ЗМВР, които служителите в МВР следва търпят заради особеното си
положение, и завишените изисквания към тях.
В Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2024 г. СЕС приема, че
член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да
се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална
съдебна практика, ако прилагането й води до резултат, несъвместим с тези
разпоредби от правото на Съюза, и по- специално – до разлика в третирането,
която не се основава на обективен и разумен критерий.
Предвид разрешенията, дадени от СЕС, настоящият съд приема, че
следва да се съобразят нормите на правото на ЕС – Член 12 от директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г., озаглавен
„Защита на безопасността и здравето“: „Държавите членки предприемат
необходимите мерки, за да гарантират, че:а) работниците, които полагат
нощен труд и работниците на смени се ползват с подходяща за естеството на
работата им защита на безопасността и здравето;б) съответните служби или
средства за защита и профилактика във връзка с безопасността и здравето на
работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени, са
равностойни на тези, които се прилагат за другите работници и са на
разположение по всяко време“;
Хартата на основните права на ЕС Член 20 Равенство пред закона Всички хора
са равни пред закона. Член 31 Справедливи и равни условия на труд 1. Всеки
работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и
сигурност и зачитат достойнството му. 2. Всеки работник има право на
ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на
дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск
В Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 г. се приема, че член
12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за
нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането
на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи
по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо
работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.Правото на
Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни
съображения, успоредно със съображения от политически, социален или
демографски порядък, и да въздействат върху естеството или обхвата на
мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по
себе си да представляват цел от общ интерес.
От извършените по делото проверки се оформя у членовете на
настоящия съдебен състав убеждение, че липсата на изрично правило за по-
17
малка продължителност на нощния спрямо дневния труд в предходната
редакция на чл.187 ЗМВР, както и промяната в чл.187, ал.1, изр.второ и ал.4
от ЗМВР от 11.07.2020 г. и в съответните наредби от 2020 г. и в сега
действащата наредба от 2022 г. всъщност са наложени, за да се спестят
значителни финансови средства. Подобни обстоятелства, съгласно решението
по дело С-262/20 г., включително спестяване на финансови средства, не могат
да бъдат аргумент за различно третиране и видимо не отразяват допустима от
закона цел, годна да обоснове това различно третиране.
В тълкувателното решение разликата в третирането е оправдана
именно със „съображение от правен порядък“ по смисъла, вложен в т. 74 и 75
от решението от 24.02.2022 г. по дело С-262/2022 – че „воля на законодателя е
да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и
нощта- „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която
работният ден се разполага – през деня или през нощта…“ и че „ При
разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид
разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на
гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на
нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизъм“.
В т.76 от решението на СЕС от 24.02.2022 г. обаче за подобно
съображение от правен порядък е прието, че: „видимо не отразява допустима
от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство
разлика в третирането“, освен ако не покажат друго проверките, които следва
да направи запитващата юрисдикция. „Установеното според настоящия
съдебен състав, не показва друго.Именно спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, не са адекватно
съобразени от законодателя, след като полагането на нощен труд от
работещите на смени служители на МВР всъщност не се овъзмездява с
горните компенсаторни механизми поописаните досега причини.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че
законосъобразно и обосновано районният съд е уважил исковата претенция,
поради което решението следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодните разноски за
настоящата инстанция в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение по
представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 119/15.04.2025 г. по гр. д. № 18/2025 г
по описа на районен съд-Смолян ,като законосъобразно и обосновано
постановено
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Смолян да заплати в полза
на Р. А. В. ,ЕГН-**********, разноски за настоящата инстанция в размер на
500/петстотин/ лева за адвокатско възнаграждение.
18
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19