Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 12.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети
юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Боряна
Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №1961 по
описа за 2017
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №17071 от
26.10.2016г., постановено по гр.дело №5490/2016г. по описа на СРС, ГО, 40 с-в,
е признато за установено по искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че М.Л.К. дължи на „Т.С.”
ЕАД сумите 616,45 лева стойност на доставена топлинна енергия и 91,33 лева цена
на услугата дялово разпределение, за периода от м.01.2013г. до м.04.2015г., за
топлоснабден имот- апартамент №1 в гр.София, ул.“*********, аб.№261749, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 20.11.2015г.- датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до окончателното и изплащане, сумата от
72,30 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата от 616,45 лева в
размер на законната лихва за периода от 28.02.2012г. до 30.10.2015г. и 15,84
лева обезщетение за забавено плащане на главницата от 91,33 лева в размер на
законната лихва за периода от 28.02.2012г. до 30.10.2015г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
гр.д.№71115/2015г. на СРс, 40 състав, като ответникът е осъден да заплати на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на
375 лв в исковото производство и 325 лева в заповедното производство. Решението
е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.”ЕООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника М.Л.К.. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и
неправилно. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените
искове – отхвърлени.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор. С молби от 08.06.2018г. и
14.06.2019г. моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Установено е по делото, че
процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така,
че ответникът е собственик на процесния апартамент
№1 в гр.София, ул.“*********, което обстоятелство се установява от представения
нотариален акт. Следователно ответникът се явява потребител на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ /приложима редакция, нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./.
Съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че Общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани –
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема,
че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според
разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Ответникът не е възразил относно
начина на изчисляване на сумите за топлинна енергия през процесния период, а
възражението за изтекла давност правилно е отхвърлено като неоснователно.
При установеното
облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия
правилно СРС е приел, че исковете за главници за доставена но незаплатена
топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение, както и за
обезщетенията за забавено плащане са основателни до размерите и за периода,
посочени в обжалваното решение.
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника следва да се присъди
възнаграждение за защита от юрисконсулт, като предвид фактическата и правна
сложност на спора и предприетите от ответника по жалбата процесуални действия
следва да се определи в минимален размер от 50 лева.
На основание чл. 280,
ал. 2 ГПК настоящето решение не подлежи на обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №17071 от 26.10.2016г., постановено по гр.дело №5490/2016г. по
описа на СРС, ГО, 40 с-в.
ОСЪЖДА М.Л.К. ЕГН**********
да заплати на „Т.С.“ЕАД с ЕИК*********сумата от 50лв. (петдесет лева)- възнаграждение
за защита от юрисконсулт пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.”ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/