Решение по дело №401/2021 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 181
Дата: 20 юни 2022 г.
Съдия: Галина Николова
Дело: 20213620100401
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Н., 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20213620100401 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от С. И. Р., М. И. И. и Р. И. ЮС. срещу С. Н. С. и П. ЮМ. С.,с
правно основание чл.108 от Закона за собствеността във вр.с чл.124 ал.1 от ГПК и чл.537
ал.2 от ГПК.
Ищците твърдят ,че са наследници на И.Ю.М. (И.Ю.И.), с ЕГН:**********,б.ж.на
гр.К.,починал на ***. и на Д.А.М. (А.А.И.),с ЕГН:**********,б.ж.на гр.К.,починала на ***г.
По време на брака си те придобили по давностно владение недвижим имот,
представляващ дворно място със застроена в него къща и плевня, съгл. НА №**, т.**, дело
№ *** г. на НПРС, намиращо се извън регулационните граници на гр. К., с площ от
3000кв.м., и граници – улица и от три страни блок на ТКЗС. Ищците твърдят, че в този имот
са живели както техните родители, така и те самите до 1989 г., когато заминали за Р***.
През 1990 г. съпругът на първата ищца се върнал в България, в семейното жилище и
започнал да се грижи за процесния имот, като 2 години отглеждал овце в него, 1 година след
това засял и отглеждал царевица. Имотът не е бил обитаван.Сочат,че този имот бил съседен
на имота на бабата и дядото на първия ответник С.С.. Ищците твърдят,че през 2006 г.
първият ответник помолил да му разрешат да ползва имота и след като те се съгласили, той
засял тютюн и една година засял част от двора с чесън. След това престанал да го ползва. По
– късно ответникът С. поискал от третата ищца да закупи имота, но тя отказала. През *** г.
съпругът Ю.И.Р. на първата ищца разбрал, че първия ответник отсякъл всички дръвчета в
имота (овошки и орехи) и когато поискал обяснение за стореното, ответникът заявил, че
имота е негов. Ответникът се легитимирал като собственик на имота с НА №**, т.**, рег.
№**, дело №** г. на Нотариус П.А.. Съгласно този НА имотът представлява поземлен имот
1
с идентификатор № *** по КК на гр. К., стар №**, трета категория, м. „***“, трайно
предназначение на земята – земеделска, начин на ползване – нива с площ от 4180 кв.м.
Ищците сочат, че разликата в площта е резултат на придадени площи по
регулация.Заявяват,че ответникът съборил всички постройки в имота, както и старата
ограда от бетонни стълбчета. Твърдят, че ответниците не са владели процесния имот и не са
упражнявали фактическата власт върху него за себе си. В допълнителната си молба, ищците
твърдят, че е налице частична идентичност между притежавания от техния наследодател
имот, с новообразувания имот с идентификатор *** по КК на гр. К. и с обща площ от 4182
кв.м. Предвид на горното, ищците молят съда след като признае спрямо ответниците, че
ищците са собственици на част от поземлен имот с идентификатор № *** по КК на гр. К.,
при граници на имота: имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, № *** и № ***,
относно частта от 3000кв.м. от общо 4182 кв.м., да осъди ответниците да им предадат
владението върху тази част. Ищците искат на основание чл. 537, ал.2 от ГПК да се отмени
частично издадения нотариален акт за собственост по давностно владение НА №**, т.**,
рег. №**, дело №** г. на Нотариус П.А. в полза на ответника С. Н. С. до размера на
претендираната площ от 3000кв.м. Претендират разноски по делото.
В съдебното заседание,проведено на ***г. правят изменение на иска си ,досежно площта
на претендирания имот,като молят съда да постанови решение,с което да бъде признато за
установено по отношение на ответниците,че ищците са собственици на имот с площ 2 169
кв.м.,който е част от поземленен имот с идентификатор *** и спрямо него е предявен
ревандикационния иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността и искането по
чл.537 ал.2 от ГПК.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците,като в
указания от съда срок,същите са депозирали пИ.н отговор на предявения иск.Оспорват
същият по основание и по размер.
Сочат,че за град К. няма одобрена кадастрална карта, а посочената в исковата молба и
приложенията към нея заповед се отнася до земеделските земи в землището на гр. К..
Твърдят, че от влизане в сила на плана за земеразделяне на гр. К. не съществува дворно
място от 3000кв.м., или имот, застроен със сграда с площ от 60кв.м. с пл.№ 325, който да е
част от земеделски имот с идентификатор № *** по КК на гр. К.. Заявяват,че този имот не
попада в обхвата на чл. 10, ал.1 от ЗМДТ и за него няма административен адрес, т.к не е част
от урбанизираната зона на гр. К.. Твърдят, че подадената от ищците декларация пред
Община К., на основание чл. 14 от ЗМДТ, през м. 02.2021 г. е с невярно съдържание.
Ответниците сочат, че са придобили имот с идентификатор *** по КК на гр. К. по давност,
упражнявана в периода от 1996-*** г. При извършена от ответниците проверка било
установено, че имотът е земеделска земя, реституирана на наследниците на Д.Р. М., като
през 1995 г. една от неговите наследници е поискала издаването на констативен нотариален
акт за имота. След като ответниците разбрали, че наследниците на Д.Р. са изоставили имота,
да го обработва който иска, те от своя страна и от 1996 г. започнали да го ползват. Имотът
бил запустял, изоставен, буренясъл, като ответниците го окосили и започнали да го
2
поддържат. По – късно закупили и съседния имот и започнали да обработват с насаждения и
процесния имот. През годините, в които ответниците владели имота никой от наследниците
на Д.Р. М. не е оспорвал владението им и не се е противопоставял.Те владели имота явно,
необезпокоявано и постоянно, поради което и през *** г. се снабдили с констативен
нотариален акт. Ответниците твърдят, че ищците не са реститути на процесния имот, но и
след изселването им в Република ***, никога не са имали отношение към имота на
ответниците. Заявяват,че в имота никога не е имало къща, която да е била събаряна от тях,
както и не е бил семейно жилище на който и да е от ищците. Твърдят, че никой от ищците,
както и Ю.И.Р., съпруг на първата ищца, не е полагал грижи за имота, нито го е засявал.
Предвид на горното, ответниците молят съда да отхвърли исковата претенция.
В съдебно заседание ищците,чрез пълномощника си адв.В.Б.- *АК,поддържат изцяло
предявения иск.Молят ,ответниците да бъдат осъдени да им заплатят направените съдебни и
деловодни разноски.
Ответниците,чрез пълномощника си адв.Т.М. –*АК,оспорват изцяло иска и молят съда да
го отхвърли като неоснователен и недоказан,както и ищците да бъдат осъдени да им
заплатят направените по делото разноски.
Съдът като прецени събраните по делото пИ.ни и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
В приложеното към нотариално дело №**г.по описа на Нотариус П. А.,удостоверение с
изх.№***г.,издадено от директора на Областна дирекция „Земеделие „гр.Ш. е посочено,че
поземлен имот –нива ,съставляващ имот с идентификатор *** на площ 4 180кв.м.по КК на
землище град К. ,община К. е собственост на Д.Р. М. с решение на ПК по чл.14 ,ал.1 т.1 от
ЗСПЗЗ8чл.18ж ,ал.1 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на право на собственост в стари реални
граници №***г.,издаден от ОСЗГ гр.К..В информационните масиви на ОСЗ-К. няма данни
лицето С. Н. С. да е упражнявал владение на имота ,няма подадени декларации по чл.69 и
чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ.Няма данни имота да е собственост на ДПФ.
Представено е и Решение №***г.на ПК гр.К.,от което е видно,че на основание чл.18ж
ал.4 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Д.Р. М. в
съществуващи/стари /реални граници върху имот :НИВА ,с площ от 4.179дка,трета
категория,местност „***“,имот №*** по картата на землището,при граници/съседи/:имоти с
№№***, №***, №***, №*** и №***.
По делото са изискани и представени /нечетливи копия/ от данъчни декларации по чл.14
от ЗМДТ с вх.№*****/***г. и вх.№*****г.
По силата на НА за собственост върху недвижим имот по давност №*** том** рег.№***
дело №**г.по описа на Нотариус с рег.№** на НК ответникът С. Н. С. е признат за
собственик по давностно владение на следния недвижим имот,находящ се в
гр.К.,обл.Ш.,представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №*** по действащата
кадастрална карта и кадастрални регистри на град К.,стар номер ***,трета
категория,местност „***“,трайно предназначение на територията-земеделска,начин на
3
трайно ползване –НИВА,с площ от 4 180 кв.м.,при съседни поземлени имоти:***,***, ***,
*** и ***.
С НА за собственост върху обстоятелствена проверка №** том** дело №***г.по описа на
НПРС,И.Ю.И. е признат за собственост по давностно владение на следния недвижим
имот:дворно място със застроена в него къща,плевня,което место е извън регулационния
план на село К.,Ш.ско,от 3000 кв.м.,при граници:улица и от три страни блок на ТКЗС.
В разписния лист на с.К./сега гр.К.,обл.Ш.ска/,имотът е записан с партиден
№**,двор,изключен от регулацията на селото.
Представено е удостоверение за наследници на И.Ю.М.,б.ж.на гр.К.,починал на ***.,за
което е съставен акт за смърт №***г.,от което е видно,че след смъртта си ,той е оставил
следните законни наследници:1/Д.А.М./съпруга/, 2/С. И. Р./дъщеря/ , 3/М. И. И. /дъщеря/ и
4/Р. И. ЮС./дъщеря/.
Представено е удостоверение за идентичност на имената на И.Ю.М./И.Ю.И./с изх.
№***г./ и на Д.А.М./А.А.И. /с изх.№***г.,издадени от Община К./.
Ищците са представили също Разрешение за погребение/с апостил ,надлежно заверен
превод от турски на български език/,удостоверяващ ,че лицето А.К. /с бащино име А./ и
майчино /З./ ,на **г. ,е починало на ***г.
Представили са и пИ. с апостил от Общинска дирекция“Гражданско състояние“ при
Околийско управление- М. ,Република *** до Дирекция „Гражданство и гражданско
състояние“при Министерство на вътрешните работни,от което се установява,че във връзка с
отправена молба от лицето Н.Б. за предоставяне на информация за гражданско състояние по
отношение на нейната баба по майчина линия –А.К., й е отказана такава,поради липса на
удостоверена родствена връзка на майката на молителката С.Й. и А.К..Единствената
информация ,свързана с българското гражданство на лицето е,че същото е родено на ***г. и
е починало на ***г.,чийто съпруг е записан с имената И.Ю.К.,роден на ***г.в гр.Ш.,който е
записан като вдовец ,жив.Т.е.ако това е бащата на ищците,чиято смърт очевидно не е
удостоверена по надлежния ред в съответните официални регистри,водени в Р***.
Въпреки дадените им от съда указания,ищците не са представили по делото удостоверение
за наследници ,респ.надлежно изготвен в Република България акт за смърт на
Д.А.М.,съпруга на И.Ю.М. от гр.К.,поради което,съдът приема,че е останало недоказано
твърдението им,че те са наследници по закон на същата - Д.А.М./А.А.И./ с ЕГН:**********.
Видно от представената и приета като пИ.но доказателство по делото скица на поземлен
имот с идентификатор *** по КККР на гр.К. /№***г./е,че по сега действащата кадастрална
карта и кадастрални регистри на град К.,като собственик на процесния недвижим имот е
вписан ответникът С. Н. С..Същият има данъчна оценка 768.10лв./удостоверение с изх-.
№*****г./.
По силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот,възстановен по ЗСПЗЗ
№** том** дело №***г.по описа на НПРС,Л.Д.Р.,С. Х. М.а и Г.Д.Р.,на основание решение
на Поземлената комисия гр.К.,са признати за собственици по наследство от Д.Р. М. на
4
следния недвижим имот,находящ се в землището на гр.К.,обл.В./сега Ш.ска: : Нива в
местността „***“ с площ от 4.180 дка,трета категория,съставляваща имот №*** по картата
на землището,при граничи и съседи: имот ***,полски път,имот №***,полски път,имот
077,имот №***.
Във връзка с отправено запитване от ответника до кмета на Община К.,с пИ. с изх.
№***г.,същият му е отговорил,че Общинска данъчна служба не е удостоверила,че към
***г.имот №*** не е бил деклариран на някого и това е така,защото документите по
обстоятелствена проверка за нива не се проверяват от тази служба.Имот с идентификатор
*** не попадал в обхвата на чл.10 ал.1 от ЗМДТ.Същият нямал административен адрес.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза,изготвена от
вещото лице инж.П.П.,което съдът кредитира с нужното доверие като добросъвестно и
компетентно изготвена се установява,че от имота,предмет на исковата молба,идентичен с
имот пл.№** с площ 2 169кв.м.,част с площ 2002 кв.м.,попада в ПИ ***,част с площ 161
кв.м. попада в ПИ *** и част с площ 6 кв.м.попада в ПИ ***.
Налице е частична идентичност между имот пл.№** с имота на ответниците,описан в НА
№*** т.** рег.№*** д.***.***г.по описа на Нотариус П. А./.
Имотът на ответниците и по стария и по действащия от 1979г.регулационен план не е бил
включван в регулация,т.е.няма как да има придавания по регулация.Имотът на ответниците
по гореизброените планове и карти е с непроменено предназначение –като вид на територия
е земеделски.
ПИ *** по КК ,идентичен с имот 25.11 по КВС/включващ в себе си голямата част от имота
на ищците/ е предмет на реституция по ЗСПЗЗ-възстановен е на наследници на Д.Р.
М..Според вещото лице,имотът,НА№*** т.** рег.№*** д.***.***г.по описа на Нотариус П.
А. е идентичен с имота,описан в констативен НА за собственост на недвижим
имот,възстановен по ЗСПЗЗ №** том** дело №***г.на НПРС за имот нива в м.“***“ с площ
от 4 .180 дка ,трета категория,съставляваща имот №*** по картата на землището на
гр.К.,при граници:имоти с №№***,полски път,***,полски път,№** на Общинска
собственост,имот ***.
Според СТЕ,по плана от 1932 г.,в имота,описан в НА №** т.** д.***г.няма отразени
постройки.По плана от 1979г-.,описан в НА №** т.** д.***г.,видно от приложение №1 е
имало три постройки - жилищна сграда и две стопански постройки,които в момента не
съществуват на място.Премахнати са след 2004г.В момента в имота,описан в н.а. №**,т.**
д.***г.няма застрояване.Не е възможно да се извърши разделяне на ПИ ***.
В съдебно заседание,вещото лице П. уточнява,че в момента на извършения от него оглед
на имот 352 установил,че в същия има засадени дръвчета от трите страни ,но не и към
улицата.
По НА от 2004 година имало сграда и плевня, „***“ заснел тогава три сгради –
плевня,сграда и някаква сграда-пристройка или сградичка малка.
5
В имота нямало трайни насаждения.Имало избуяла растителност,която се виждала както на
снимките от „***“от 2004 година,така и сега.Имотът нямал граници,нямал огради.Имало
оградна мрежа.Имот 352 по кадастралния план от 1979г.източната му граница,оградата е
към ул.“***“.
По искане на страните ,по делото са разпитани свидетелите :И.Р.П.,И. А.С. и
Ю.И.Р./сочени от ищците/ и И. И.А.,Т.С.Д. и С.Т.И./сочени от ответниците/.В показанията
си,които съдът кредитира с нужното доверие като добросъвестно и безпристрастно
дадени,предупредени за наказателната отговорност по чл.290 от НК,свидетелите очертават
следната фактическа обстановка:
Св.И.П. заявява,че познава процесния недвижим имот,в който първоначално живяло лице
на име П.,а впоследствие там живял И. ага/И./-наследодателя на ищците.След изселването
си в Република ***/ноторно известен факт е,че това е станало около 1989 година/,те
изоставили къщата.,която почти паднала.След това зет му И. се грижел за същата,поддържал
имота,в който имало засадени орехи,плодове,селска градина.Не е виждал някоя от дъщерите
на И. –М. или Р. да работят в този имот.Свидетелят не познавал лицето Д. М. и
наследниците му ,не виждал ответникът С. да влиза в имота и да се грижи за него.Всички в
К. знаели,че Ю. е собственика- той гледал градината,засявал я с боб и картофи,опъвал
мрежи по оградата.Къщата стояла до преди около 10-15 години,сочи свидетелят.Ю.
разправял,че една година дал на С. веднъж да сее,защото той имал място нататък,Ю. сял
царевица веднъж.Между съседния имот,в който бил построен казан за ракия и процесния-
предмет на делото,имало ограда,свидетелят не е виждал да има поставена врата.
Св.И. С. знаел,че сестрите С.,Р. и М. имат имот в К..Допреди 4-5 години стените на
дуварите на имота стояли.Покривът на къщата обаче бил паднал.Две години С. работил там-
една година правил разсад тютюн,една година сяли чесън.Това било преди около 4-5
години.По-назад във времето,това място било празно.Гледали го сестрите /ищците/,както и
Ю..Той прибирал реколтата от дърветата..В имота имало различни дървета-
орехи,овощни,плодни дървета.Преди 1989 година,Ю. гледал животни в имота.като се върнал
от ***,пак той го гледал-дворното място.През 2000 година покрива на имота бил
паднал,стените стояли там.От година на година се разпадал.Никой не го
почиствал.Съседният имот бил закупен от ответниците С. и П.-те си купили от ТПК-то
мястото,намиращо се в края на града.
Св.Ю. Р./съпруг на ищцата С./ сочи,че познава имота,в който била построена двуетажна
къща,имало плевник,хамбар,насаждения- 4-5 орехи,2 череши,круши,1праскова,1 вишна,1
липово дърво.Сега в имота нямало нищо,защото С. ги изрязъл.В другия край на имота
останали 2-3 ореха.Рязането на дърветата станало през месец октомври 1999 година./после
се поправя ,че говори за ***година,след реплика на пълномощника на ищците/.Казал на
дървосекача да не ги реже,а С. му отвърнал,че имотът бил вече негов.Свалил тяхната ограда
и мрежа и поставил нова.Тогава свидетелят разбрал,че ответникът се е снабдил с нотариален
акт за мястото.За случилото се,св-.Ю. Р. подал жалба до полицията. Твърди,че към 1973
година,имотът се владял и стопанисвал и там живеели родителите на съпругата му И.Ю.И. и
6
жена му А..След като се изселили в ***,те останали там,а свидетелят се върнал в България
през 1990 година.Грижел се за имота и го поддържал ,в него имало сграда.,градина –около
1000-1200кв.м.,сял царевица и люцерна до 2005 година.След това започнал работа на друго
място и нямал възможност да гледа имота.През 2006 година отстъпил имота на ответника
С.,който засял там тютюн.По-другата година пак поискал –засял чесън.По-нататък вече
никой не искал да идва да сее в градината.Други хора,освен роднините на съпругата на
свидетеля,респ.Д.Р. М. или негови наследници,не са ходили в имота,не са живели там,нито
пък са го обработвали/с изключение на ответника,за посочения период от време/.Преди
време,между процесния имот и собствения на ответниците ,имало врата.
От своя страна,св.И. А. сочи,че преди 20 години ответниците закупили земята ,с
построения върху нея казан за ракия.Сеели там тютюн,просо,овес,чесън.Сеели в съседния
имот/процесния/.Когато С. и П. закупили имота,той представлявал кипричена
съборетина,буренище,намираща се в предната част,до улицата.Навътре всичко било
буренясало.Имало орехи,череши,сливи –по границите със съседните имоти.Тези дървета
били премахнати от ответниците.Те направили ограда там.Свидетелят работил там тютюн
три години,заедно с жена си.Не бил виждал Ю. в имота,но признава,че самият той не бил от
това село.не е виждал някой друг да обработва или стопанисва имота.
Св.Т.Д. твърди,че от 2000 година ,ответниците обработвали мястото,съседно на това,в
което се намирал казана за ракия.Самата тя била наета от тях работничка да сее тютюн
.Известно й е,че през 1989 година родителите на ищците заминали за *** и оттогава никой
от тях не се появявал в него.Ответниците садили тютюн,боб три години в имота.,а от страна
на ищците не бил проявяван никакъв интерес.В един момент покривът на къщата започнал
да пада ,имало едно сайвантче,което се съборило,близо до оградата на ответниците и те
почистили мястото.Било пълно с боклуци.
Свидетелят Ю.,след като се върнал от ***,заживял в гр.К.,при своята майка.Св.Д. не го
виждала да отива в процесния имот ,да го обработва.Чула,че той заявил,че на него такъв
имот не му трябвал,на когото му трябвал имот –да се оправял.Въпросният имот се намирал
извън чертите на града.Не е чувала някой от ищците да се противопоставя на това,че
ответниците обработвали имота.
Свидетелят С.И. сочи пред съда,че през 2000-2001година ,ответниците взели имота,
който представлявал поляна,в него имало построена сграда и казан за ракия.Почистили и
обработили мястото,засели го с тютюн.В съседното на казана място ,имало една изоставена
къща,която била съборена,било стърнище.С. и П. изчистили мястото с трактори и друга
техника.От 2001 година досега ,никой не бил обработвал мястото ,чиято площ,според
свидетеля ,била около 4-5 декара.
Ищците са представили приходна квитанция №*****г.,издадена от Община
К.,удостоверяваща ,че за имот ,находящ се в гр.К.,ул.“***“№**,*А. И. Ю. е заплатил данъци
за периода от 2016 до 2021г.включително.
По повод на направено доказателствено искане,съдът е изискал информация от РУ-
7
К.,като от пИ. с вх.№***г.е видно,че през ***г.в РУ-К. не са постъпвали жалби или сигнали
от Ю.И.Р. против С. Н. С..На ***г.Ю. Р. подал сигнал в РУ-К. относно действия в недвижим
имот,находящ се в гр.К.,обл.Ш.,ул.“***“№**.По подадения сигнал била образувана
преписка с рег.№№**80р-***г.по описа на РУ-К..по същата било образувано ДП №***г.по
описа на РУ –Н. за престъпление по чл.290 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК.
С Постановление от ***г.на М.Г.-наблюдаващ прокурор,производството по ДП
№***г.по описа на РУ гр.Н. е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
Ищецът черпят правата си върху процесния недвижим имот въз основа на
наследствено правоприемство от своите родители И.Ю.М. (И.Ю.И.) и Д.А.М. (А.А.И.).
Ответниците черпят правата си ,позовавайки се на изтекла в тяхна полза придобивна
давност ,за което им е съставен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот ,придобит по давност №*** том** рег.№*** дело №**г.по описа на П. А.- Нотариус с
рег.№** на НК. По делото няма доказателства дали двамата ответници се намират в
граждански брак помежду си,поради което съдът приема,че имотът е станал еднолична
собственост на ответника С. Н. С.,но фактическата власт върху него към момента на
предявяване на иска ,се упражнява от двамата ответници- С.С. и П.С..
Констативният нотариален акт по чл.587 от ГПК притежава обвързваща доказателствена
сила за третите лица и за съда,като ги задължава да приемат,че посоченото в акта лице е
собственик на имота.Доколкото обаче нотариалното производство е едностранно и не
разрешава правен спор,то тази доказателствена сила е оборима и акта може да бъде оспорен
от всяко лице,което има правен интерес да твърди,че титулярът не е собственик,като
оспорването може да се изразява както в доказване на свои права,противопоставими на тези
на титуляра,така и опровергаване на фактите,обуславящи посоченото в акта придобивно
основание или доказване,че признатото право се е погасило или е било прехвърлено
другиму след издаване на акта.
В настоящия случай и двете страни се легитимират с надлежни документи за правото си
на собственост върху процесния недвижим имот,представляващ: ИМОТ с площ 2 169
кв.м.,който е част от поземлен имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта
и кадастрални регистри на град К.,стар номер ***,трета категория,местност „***“,трайно
предназначение на територията-земеделска,начин на трайно ползване –НИВА,с площ от
4 180 кв.м.,при съседни поземлени имоти:***,***, ***, *** и ***.Съответно:ищците с НА за
собственост върху обстоятелствена проверка №** том** дело №***г.по описа на НПРС,а
ответникът С.С. – с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот
,придобит по давност №*** том** рег.№*** дело №**г.по описа на П. А.- Нотариус с рег.
№** на НК.
Всяка от страните трябва да докаже фактическия състав на съответното придобивно
основание.
От доказателствата по делото се установи безспорно,че в процесния имот ,до 1989 година
8
са живели родителите на ищците, които,след изселването си в Република *** не са се
връщали в България,респ.не са ходели в имота.Такива спорадични действия по обработка на
същия ,до 2006 година ,според показанията на свидетеля Ю. Р.,,а според сочените от
ответниците свидетели –това е станало в по-ранен момент,до 2000-2001г-.година,от който
момент /съдът приема за меродавен посочения от тях момент,предвид липсата на родствена
връзка с някоя от страните по делото и евентуалната пристрастност от неговото
решаване/нататък,до предявяване на иска,а и до снабдяване на ответника с констативен
нотариален акт за собственост /***г./,той и втората ответница са осъществили едно трайно
фактическо владение върху имота,което е било явно,несъмнено и непрекъснато,с намерение
да го своят като техен.
В тежест на ответниците беше да докажат,че в тяхна полза е изтекла предвидената в
закона 10 годишна давност,въз основа на която първият от тях се е снабдил с посочения
титул за собственост.
Нормата на чл.79 ал.1 от Закона за собствеността предвижда,че правото на собственост
върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на
десет години.За да се придобие по давност имотът,трябва установеното върху него владение
да е с траен характер,да е непрекъснато,спокойно,явно,несъмнено и с намерение вещта да се
държи като своя,като се отрича всяко друго намерение да трето лице да владее или държи
имота за себе си.Следва това намерение да е явно и да е стигнало да знанието на останалите
собственици/ако такива са налице и черпят права на други основания и същите да не са се
противопоставили.
По делото не се установи ,ищците по някакъв начин,след 2000-2001 година ,да са се
противопоставили на ответниците на намерението им да своя имота.Това е станало едва
през 2021 година,чрез подаване на жалба от съпруга на първата ответница до органите ,за
което е било образувано досъдебно наказателно производство,впоследствие-прекратено.
Съдът намира,че поради неупражняването му в пълен обем ,на придобитото от тях по
наследство ,право на собственост върху процесния недвижим имот, ищците са го изгубили,а
ответникът С.С. го е придобил по давностно владение,поради което това му право следва да
бъде признато от съда и съгласно константната съдебна практика –следва да е налице
нарочен установителен диспозитив по така предявения ревандикационен иск.
От доказателствата по делото се установи,че ответниците владеят имота на годно правно
основание /първият ответник,въз основа на посочения титул за собственост,а втората
ответница упражнява владение и държане върху имота за първия ответник/,поради което
,съдът приема,че предявения ревандикационен иск с правно основание чл.108 от Закона за
собствеността се явява неоснователен и недоказан- ответникът успешно оспори
собственическото право на ищците,доказа наличието на годно правно
основание,легитимиращо го като собственик на процесния недвижим имот,поради
което,съдът счита,че той го владее на законово правно основание ,поради което,искъто за
ревандикация на същия се явява предявено без основание и следва да бъде отхвърлен.
9
Неснователно е и искането с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК-за отмяна на
констативния нотариален акт за собственост,издадено в полза на ответника,поради
което,същото следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ищците С. И. Р. с ЕГН:**********,от
гр.К.,обл.Ш.,ул.***, М. И. И. с ЕГН:**********,с адрес:с.Л.,общ.Д.,обл.В.,ул.*** и Р. И.
ЮС. с ЕГН:**********,с адрес:с.Л. ,общ.Д.,обл.В.,ул.***,че ответникът С. Н. С. с
ЕГН:**********,с адрес:гр.К.,обл.Ш.,ул.*** е собственик по давностно владение на следния
недвижим имот: ИМОТ с площ 2 169 кв.м.,който е част от поземлен имот с идентификатор
*** по действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град К.,стар номер
***,трета категория,местност „***“,трайно предназначение на територията-
земеделска,начин на трайно ползване –НИВА,с площ от 4 180 кв.м.,при съседни поземлени
имоти:***,***, ***, *** и ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците С. И. Р. с ЕГН:**********,от гр.К.,обл.Ш.,ул.***, М.
И. И. с ЕГН:**********,с адрес:с.Л.,общ.Д.,обл.В.,ул.*** и Р. И. ЮС. с ЕГН:**********,с
адрес:с.Л. ,общ.Д.,обл.В.,ул.*** против ответниците С. Н. С. с ЕГН:**********,с
адрес:гр.К.,обл.Ш.,ул.*** и П. ЮМ. С. с ЕГН:**********,с адрес:гр.К.,обл.Ш.,ул.***
ревандикационен иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността, за предаване на
владението върху процесния недвижим имот,представляващ: ИМОТ с площ 2 169
кв.м.,който е част от поземлен имот с идентификатор *** по действащата кадастрална карта
и кадастрални регистри на град К.,стар номер ***,трета категория,местност „***“,трайно
предназначение на територията-земеделска,начин на трайно ползване –НИВА,с площ от
4 180 кв.м.,при съседни поземлени имоти:***,***, ***, *** и ***.
ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК,предявено от ищците С.
И. Р. с ЕГН:**********,от гр.К.,обл.Ш.,ул.***, М. И. И. с ЕГН:**********,с
адрес:с.Л.,общ.Д.,обл.В.,ул.*** и Р. И. ЮС. с ЕГН:**********,с адрес:с.Л.
,общ.Д.,обл.В.,ул.*** против ответниците С. Н. С. с ЕГН:**********,с
адрес:гр.К.,обл.Ш.,ул.*** за отмяна на констативен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот ,придобит по давност №*** том** рег.№*** дело №**г.по описа на П. А.-
Нотариус с рег.№** на НК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
10