РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Перник , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500137 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 260018/07.01.2021г., постановено по гр.д. № 3783/2020г. по описа
на Пернишкия районен съд е отхвърлен искът на ЧСИ Ш.Д. срещу „НД
Мениджмънт“ООД, гр.П., с който се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 268 лв., представляваща неплатени такси и
разноски по изп.д.№ 422/2015г. на ЧСИ Ш.Д., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1798/2020г. на ПРС. Със същото
решение ЧСИ Ш.Д. е осъден да заплати „НД Мениджмънт“ ООД, гр.Перник сумата от
500 лв. представляваща направени в исковото и заповедното производство разноски.
В срок решението е обжалвано от ЧСИ Ш.Д. като отправеното до съда искане е
същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, основано на погрешно
възприета фактическа и правна обстановка и предявеният иск да бъде уважен.
Основните доводи във въззивната жалба са концентрирани върху твърдението, че
представените пред районния съд фактура и две сметки по чл. 79 ЗЧСИ, установяват
вземането на ищеца срещу ответника. Претендират се разноски. Направено е
възражение при условията на евентуалност, ако не се уважи жалбата, да бъде намалено
поради прекомерност адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
1
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „НД Мениджмънт“ ООД,
гр.П., в който се изразява становище за нейната неоснователност по подробно
изложени съображения.
Въззивната инстанция е констатирала, че районният съд се е произнесъл по
нередовна искова молба, поради което с определение № 203 от 17.03.2021 г. е дала
указания на въззивния жалбоподател, да отстрани нередовностите на предявения иск.
По делото е постъпила в определения срок молба с вх. № 1406 от 30.03.2021 г., с
която ЧСИ е отстранил нередовностите по предявения иск, в частта по отношение на
сметка по чл.79 ЗЧСИ № *** г., издадена за сумата от 228 лева с ДДС, но не е
отстранил тези констатирани от съда недостатъци досежно сметката по чл.79 ЗЧСИ №
*** г., за сумата от 40 лева без ДДС, като по отношение на нея се е ограничил да
посочи, че същата се отнася за допълнителни разноски – заплащане на пощенски/или
куриерски услуги (неначисляване на ДДС, съгласно чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС), като
твърди, че на основание т.31 от ТТРЗЧСИ се дължи сума в размер на 10,00 лева за
получаване на информация и документи свързани с длъжника и/или неговото
имущество и 20,00 лева – заплащане на пощенски услуги, без да посочи кога и какви
пощенски услуги е извършил ЧСИ, нито пък кога и каква информация и документи е
получил, свързани с длъжника. По същия начин е посочил и за начислените от него в
процесната сметка допълнителни разноски в размер на 10,00 лева, за които се е
ограничил да посочи, че се дължат за заплащане на куриерски услуги.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, намира следното.
С молба подадената в изпълнение на дадените указания молба с вх. № 1406 от
30.03.2021 г., ЧСИ – Ш.Д. не е отстранил констатираните от съда нередовности в
предявения иск, в частта относно претендираната сума по сметка по чл.79 ЗЧСИ № ***
г., за сумата от 40 лева без ДДС, тъй като не е изложил факти и обстоятелства, кога и
какви пощенски услуги твърди, че е извършил, за да бъдат начислени същите от него в
процесната сметка на стойност от 10 лева, както и не е посочил, каква информация и
документи твърди, че е получил по изпълнителното дело относно длъжника, за да
начисли такса от 20 лева, и общо по т.31от ТТРЗЧСИ обща сума от 30 лева. Не е ясно и
кога и каква куриерска услуга твърди, че е извършил по изпълнителното дело, за да
начисли и такса в размер на 10 лева по т.31 от ТТРЗЧСИ.
Надлежното упражняване на правото на иск е условие за допустимост на
процеса и за постановеното по съществото на спора съдебно решение. Тъй като
въззивната инстанция следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното
пред нея първоинстанционно решение, когато въззивният съд констатира, че исковата
молба не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, той следва да я
остави без движение, като даде указания за отстраняването им и в зависимост от
изпълнението на тези указания или се произнася по основателността на въззивната
жалба или обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по
делото. Тези правомощия на въззивния съд следват от задължението му по чл.269 от
ГПК да извърши служебна проверка за допустимостта на обжалваното решение. С
оглед неотстраняването на указаните на ищеца нередовности на исковата молба в
частта, досежно сметката по чл.79 ЗЧСИ № *** г., за сумата от 40 лева без ДДС и
съобразявайки дадените с ТР №2/02.07.2004г. на ВКС по тълк. дело № 2/2004 г. на
2
ОСГТК задължителни указания, настоящият състав намира постановеното
първоинстанционно решение в тази му част за недопустимо – постановено по
ненадлежно предявен иск, поради което в частта за сумата от 40 лв. следва да бъде
обезсилено, а производството по делото в тази му част прекратено.
Съгласно т.13 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г., постановено
по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТ, когато производството по делото се прекрати,
издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена от исковия съд. Ето защо
издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 14.05.2020 г., по ч.гр.д. №1798/2020 г. на ПРС следва да бъде обезсилена в
частта, в която с настоящото решение се обезсилва първоинстанционното решение.
В останалата част исковата молба е редовна, тъй като с уточнителната молба
ЧСИ е отстранил нередовностите в предявения иск, в частта касаеща извършените
действия, за които е съставена сметка по чл.79 ЗЧСИ № *** г., издадена за сумата от
228 лева с ДДС, поради което и въззивната жалба следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в рамките,
поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че на *** г. по ч.гр.д. № 1798/2020 г. по описа на ПРС против „НД
Мениджмънт“ ООД по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед № *** за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от *** г. в полза на ЧСИ – Ш. Ш.
Д., с рег. № *** за сумата от 286,00 лева, представляваща неплатени такси и разноски
съгласно, т.3, т.4, т.5, т.8, т.9 и т.31 от ТТРЗЧСИ, сторени по изпълнително дело №
20157960400422, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 14.04.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 25.00 лева – държавна такса и
сумата от 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК - на 03.07.2020 г. от „НД Мениджмънт“ ООД е
депозирано възражение, с което е оспорена дължимостта на сумите по издадената
заповед за изпълнение. В указания от съда едномесечен срок ЧСИ е предявил
настоящият иск по реда на чл. 422 ГПК.
Няма спор по делото и, че на 23.06.2014 г. по гр.д. № 4236/2014 г. на РС-
Перник, в полза на ответника е издаден изпълнителен лист, с който С. М. К. е осъдена
да му заплати подробно посочените в същия суми.
От приложеното изпълнително дело се установява, че въз основа на молба от
26.05.2015 г. било образувано изп.д. № 422/2015 г. по описа на ЧСИ – Ш.Д. със страни:
взискател „НД Мениджмънт“ ООД и длъжник – С. М. К.. В молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши справка
за наличие на открити банкови сметки на длъжника и наложи запор върху вземанията
по тях при наличие на такива, като посочил, че възлага на ЧСИ всички действия по
чл.18 от ЗЧСИ.
В изпълнение на молбата за проучване имуществото състояние на длъжника
3
ЧСИ е извършил следните справки: на 26.05.2015 г. - справка в НАП; на 05.05.2016 г.
–справка в ИКАР – 5 броя; на 05.05.2016 г. – 1 брой справка в ДФ „Земеделие“, на
05.05.2016 г. – 1 брой справка в ОС „Земеделие“; на 30.09.2016 г. – 1 брой справка в
НАП; на 02.03.2017 г. – 1 брой справка в НАП; на 31.10.2017 г. – 1 брой справка в ОС
„Земеделие“ ; на 31.10.2017 г. – 1 брой справка в НАП, за които в сметката по чл.79 от
ЗЧСИ № *** г. е начислил държавна такса в размер на 78 лева с ДДС по т.3 от
ТТРЗЧСИ.
За направеното искане от 05.05.2016 г. за извършване на справка в НАП няма
доказателства по изпълнителното дело да е изпратено. Няма постъпил отговор във
връзка с него за извършване на справки, от което да се обоснове извод за изпращането
му и в този смисъл претенцията за сумата от 6 лв. се явява недоказана.
По образуваното изпълнително дело ЧСИ е изпратил на 16.07.2015 г.
уведомление с искане за съдействие за връчване на ПДИ на ЧСИ Е. Д.; уведомление от
*** г. до страните за наложен запор на МПС; изпратил е уведомление до взискателя на
13.03.2020 г.; както и уведомление до ДСИ П. от 31.03.2020 г. за прехвърляне на
изпълнителното дело, за които в сметката по чл.79 от ЗЧСИ № *** г. е начислил
държавна такса в размер на 48 лева с ДДС по т.4 от ТТРЗЧСИ.
Няма доказателства за изпращане и получаване на уведомлението от 08.09.2015
г. до ответника, поради което претенцията за сумата от 12 лв. се явява недоказана.
За изпратено уведомление по чл. 47 ГПК от дата 16.02.2017 г. е начислена такса
по чл. 5 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лв. с ДДС.
С оглед молбата на взискателя от 22.07.2019 г. за служебно прехвърляне на
изп.д. № 422/2015 г. към ДСИ към РС- Перник, ЧСИ – Д. е изготвил копие от
изпълнително дело, което се установява от приложения към изпълнителното дело
протокол от *** г.
ЧСИ е извършил и следните действия: изготвил и изпратил запорно съобщение
за налагане на запор върху вземане по банкова сметка на длъжника от *** г. – 2 броя;
изготвил и изпратил запорно съобщение за налагане на запор върху МПС на длъжника
от *** г., за които съгласно т.9 от ТТРЗЧСИ – е начислил сумата от 54 лева с ДДС.
Пред първоинстанционния съд е изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно която процесната сметка е отразена в счетоводството на ЧСИ
Ш.Д. през *** г., както и в дневника за продажби, като е внесен и дължимия ДДС, но
не е отразена в счетоводството на ответника и не са отразени в дневника за покупки за
съответния период, като и ответникът не е заплатил претендираната сума по сметката.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Предявените пред районния съд по реда на чл.422 ГПК искове са предявени от
процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което са
процесуално допустими.
Спорни по делото са въпросите свързани с дължимостта на начислените в
процесната сметка такси и разноски и до обема на извършените от ЧСИ да
изпълнителни и технически действия в съответствие с чл.18 от ЗЧСИ.
4
Разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ дава възможност на взискателя да възложи
на ЧСИ извършване на посочените в същата допълнителни действия, като проучи
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа
и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното
имущество, т.е. тази разпоредба дава възможност взискателят да възложи на ЧСИ и
извършване на технически действия, съпътстващи и осигуряващи основните
процесуално-правни действия по образувано изпълнително дело. Възлагането в
посочените случаи представлява овластително волеизявление на взискателя, което има
за резултат пораждане на правомощия за частния съдебен изпълнител, с каквито той не
разполага ex officio. Отношенията, които се пораждат между частния съдебен
изпълнител и лицето, което му възлага извършването на определени действия, само
наподобяват мандатното правоотношение, възникващо от договор за поръчка или
комисионен договор. Следва да се подчертае, че частният съдебен изпълнител запазва
особеното си правно положение на лице, на което държавата е възложила
публичноправни функции. Ето защо, в хипотезите на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ частният
съдебен изпълнител не губи своята независимост и не се превръща в довереник или
комисионер на взискателя, а продължава да бъде длъжностно лице, изпълняващо
възложени от държавата функции. Дори в хипотезата на ал. 4, при която заложният
кредитор е възложил на частния съдебен изпълнител извършването на продажба на
имущество, върху което е учреден особен залог, по реда на Закона за особените залози
и която стои най-близо до мандатно правоотношение, отношенията между
възложителя и частния съдебен изпълнител не са равнопоставени. Макар че е налице
възлагане от взискателя и приемане от частния съдебен изпълнител да извърши
възложените действия, между тях не се поражда договорно правоотношение.Частният
съдебен изпълнител се превръща в деен двигател на изпълнителното производство,
като същевременно освобождава взискателя от тежестта да издирва имуществените
права на длъжника, да избира изпълнителен способ и да иска предприемане на
изпълнителни действия. Следва да се има предвид отговорността за незаконосъобразно
принудително изпълнение. По принцип взискателят отговаря за материална
незаконосъобразност на принудителното изпълнение, докато съдебният изпълнител
отговаря при процесуална незаконосъобразност. Отговорността за законосъобразното
предприемане и извършване на изпълнителни действия при възлагане по чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ се носи както от съдебния изпълнител, така и от взискателя. Взискателят
отговаря за вредите от материално незаконосъобразно принудително изпълнение по
правилата на непозволеното увреждане. В случай, че частният съдебен изпълнител е
приел възложеното му извършване на изпълнителни действия, той носи отговорност и
за материална незаконосъобразност - при насочване на изпълнение върху чуждо
имущество. Ето защо, с действията си частният съдебен изпълнител ангажира
отговорността на взискателя, който отговаря по правилата на непозволеното увреждане
като възложител на работата. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е при условията на
несъщинска солидарност. Изложеното е в контекста на обосноваването на допустимост
на възражения от страна на взискателя като възложител за необходимост на
извършените действия от страна на ЧСИ.
В случая в пределите на своята компетентност ЧСИ не е извършил действия,
надхвърлящи необходимото за проучване на имуществото на длъжника. Извършените
справки са регулярни, през достатъчен интервал от време, предполагащ евентуална
промяна в проверяваните обстоятелства. За извършването на справки до регистри, в
които ЧСИ има осигурен достъп се дължи такса, защото това е възнаграждението,
5
дължимо на органът по изпълнението за изпълнение на възложената работа.
Неоснователни са възраженията в противен смисъл, че тъй като ЧСИ има безплатен,
свободен достъп , той реално не извършва разходи във връзка с тези справки.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника освен в случаите, когато: делото се прекрати съгласно чл. 433,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда или разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени. В действителност нормата на чл.433, ал.1, т.6 от ГПК регламентира
възможност за прекратяване на изпълнителното производство, когато не са заплатени
дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83, но
тази законова възможност не е приложена от ЧСИ. Във връзка с начисляваните от ЧСИ
на такси по ТТРЗЧСИ, в т.11 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата
такса от взискателя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 от
ЗЧСИ, като в мотивите е разяснено, че точното определяне, начисляване и събиране на
дължимите такси за отделните изпълнителни действия съобразно тарифата по чл.78,
ал.2 от ЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител. Чл.79, ал.3 от ЗЧСИ
регламентира, че за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен
изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 от ГПК,
независимо от размера на вземането.
При така регламентираната от законодателя възможност следва извода, че
законът допуска възможността, дължимите такси и разноски по образуваното
изпълнително дело да не са събрани предварително. Следва да се има предвид и това,
че в случая не се касае за държавни такси, а за такси, които се събират от ЧСИ и са
регламентирани в ТТРЗЧСИ и представляват възнаграждение за извършената от ЧСИ
дейност.
Разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЧСИ регламентира, че за събиране на таксите по
изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани
от ЧСИ, единият от които се връчва на задълженото лице. Съдържанието на сметката
по чл.79, ал.1 от ЗЧСИ е регламентирано в ал.2 от чл.79 ЗЧСИ, съгласно която в
сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален
интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни
разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
При констатиране на несвоевременно съставени сметки по изпълнението,
същото може да се отрази на дисциплинарната отговорност, но не и на дължимостта на
следващото му се възнаграждение. Неотносими към задължението на взискателя да
заплати дължимите такси са и възраженията му относно съответствието на издадената
фактура с нормативните изисквания за издаването й. ЧСИ носи съответна отговорност
за съответствие с изискванията на издаваните от него счетоводни документи, която
няма отношение към възникването на вземането му към взискателя. Основанието на
вземането са извършените действия по изп. производство.
От материалите по делото се установява, че ЧСИ е извършил описаните
действия, с изключение на справката в НАП на 05.05.2016 г. и изпращане на второ
уведомление за наложен запор от *** г. на обща стойност 18 лв., поради което за тази
6
сума исковата претенция е недоказана.
Неоснователно е възражението за недължимост на начислените такси след
съставяне на фактурата, тъй като както бе посочено по-горе, ЧСИ има възможност и да
събере авансово дължимите такси, което е сторил при издаване на процесната сметка.
Що се отнася до възражението на ответника, че таксите след 06.04.2020 г. са
дължими от новия взискател – „Севар Бизнес Груп“ ЕООД, поради извършена цесия с
договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г. по процесното изпълнително
дело, то същото е неоснователно, доколкото уведомлението за извършената продажба
на вземане е достигнало до знанието на ЧСИ след съставяне на процесната сметка, а
освен това в уведомлението не е посочено и на кого е цедирано вземането, поради
което и ЧСИ няма възможност да узнае за същото докато, цесионерът не поиска от
ЧСИ да бъде конституиран по образуваното изпълнително дело като взискател. Такова
искане няма по изпълнителното дело от страна на цесионера. Поради това и
възраженията в тази насока са неоснователни.
Възражението на ответника, че ЧСИ не е взел предвид при формиране на
претенцията по делото внесените от ответника такси при образуване на
изпълнителното дело в размер на 66.00 лева за образуване на същото, представляващо
по същество правопогасяващо възражение, не е заявено в срока по чл. 131 ГПК,
респективно в отговор на уточнителната искова молба, поради което е преклудирано.
Възражението на ответника, че ЧСИ не е съобразил разпоредбата на чл. 427, ал.5
ГПК е неясно. Разпоредбата гласи, че по искане на взискателя изпълнителното
производство може да бъде продължено от друг съдебен изпълнител в същия район на
действие. В този случай извършените действия запазват силата си. Ако поискано
изпълнително действие не е извършено, внесените авансово такси се изплащат на
съдебния изпълнител, на когото е препратено делото. За изпратеното изпълнително
дело се уведомяват длъжникът и третото задължено лице. Разноските, свързани с
препращането на делото, остават в тежест на взискателя. Очевидно нормата визира
случаите не на промяна в местната подсъдност, налагаща служебно задължение на
съдебния изпълнител, а хипотеза по почин на взискателя делото да се премести при
друг съдебен изпълнител в същия район на действие. В случая отправеното в този
смисъл искане на взискателя е удовлетворено, като разноски са възложени единствено
във връзка с преместването на делото, както предвижда и самата норма, че те остават
за взискателя. Дали забавянето може да се вмени във вина на съдебния изпълнител и
осъществява ли това състав на непозволено увреждане, от което взискателят да е
претърпял вреди не е предмет на настоящото производство. От момента на постъпване
на молбата за прехвърляне на делото до прехвърлянето на същото ЧСИ не е извършвал
други изпълнителни действия, за които да е начислявал разноски на взискателя, в
каквото хипотеза би могло да се разсъждава дали е имал правомощие да ги извършва.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че предявеният установителен иск
по реда на чл.422, вр. чл.415 от ГПК с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 78 и
чл. 80 ЗЧСИ е частично основателен за сумата от 210 лв., поради което решението на
ПРС, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за тази сума, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението с искане за издаване на заповед
за изпълнение следва да бъде отменено, и вместо него се постанови друго, с което да се
признае за установено, че „НД Мениджмънт“ ООД дължи на ищеца сумата в размер на
7
210.00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на същото, представляваща непратени такси и разноски по изп. д. №
422/2015 г. на ЧСИ Ш.Д., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1798/2020 г. на ПРС. В останалата му отхвърлителна част за
разликата над 210 лв. до 268 лв. решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията за присъждане на разноски по производството,
съдът, за да се произнесе взе предвид следното:
С оглед резултата от обжалването и частичното уважаване на въззивната жалба
на основание чл.273, във вр. с чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя се дължат съразмерно
в уважената част на иска направените разноски, както следва: в хода на въззивното
производство в размер на 253,50 лв. -ДТ и адв. възнаграждение, в хода на
първоинстанционното производство – 214, 50 лв. ДТ, депозит за вещо лице и адв.
възнаграждение и в заповедното производство в размер на 253,50 лв. - за ДТ и адв.
възнаграждение или в общ размер на 721,50 лв.
Съобразно отхвърлената част на жалбата, респ. иска и прекратената част
ответникът има право на разноски както следва: за въззивното производство в размер
66,00 лв. - адв. възнаграждение, за първоинстанционното производство – 99 лв. -
депозит за вещо лице и адв. възнаграждение и в заповедното производство в размер на
11,00 лв. за адв. възнаграждение.
При това положение решението, в частта, в която ЧСИ е осъден да заплати на
ответника сумата от 500.00 лева, представляваща разноски по производството следва
да бъде отменено за разликата над дължимите разноски от ЧСИ в размер на 110 лева до
присъдените такива в размер на 500.00 лева.
Съдът намира за неоснователно своевременно релевираното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, тъй като същото е
уговорено в минимален размер съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Предвид цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 във вр. с 69, ал.1, т.1 от ГПК.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260018/07.01.2021г., постановено по гр.д. №
3783/2020г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от ЧСИ – Ш.Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес: *** срещу
„НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК *********, иск да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 40.00 лева, представляваща
неплатени такси и разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ по ИД № 422/2015 г. на ЧСИ – Ш.Д.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***
8
г. по ч.гр.д. № 1798/2020 г. на ПРС, като НЕДОПУСТИМО, постановено по
ненадлежно предявен иск и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от *** г., издадена по ч.гр. дело № 1798/2020 г. на ПРС, в частта, в която е
разпоредено „НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК ********* да заплати на ЧСИ – Ш.Д., с
рег. № ***, БУЛСТАТ ********** сумата от 40.00 лева, представляваща неплатени
такси и разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ по ИД № 422/2015 г. на ЧСИ – Ш.Д., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 260018/07.01.2021г., постановено по гр.д. № 3783/2020г.
по описа на Пернишкия районен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от ЧСИ
– Ш.Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес: *** срещу „НД Мениджмънт“
ООД с ЕИК *********, иск да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца заплащане на сумата от 210.00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, представляваща неплатени такси и
разноски по ИД № 422/2015 г. на ЧСИ – Ш.Д., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № *** г. по ч.гр.д. № 1798/2020 г. на ПРС на ПРС,
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на ЧСИ – Ш.Д., с рег. № ***,
БУЛСТАТ ********** и адрес: *** срещу „НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК *********,
с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 78 и чл. 80 ЗЧСИ, че „НД Мениджмънт“
ООД ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 210.00 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК - 14.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
представляваща неплатени такси и разноски по т. 3,4,5,8 и 9 от ТТРЗЧСИ по ИД №
422/2015 г. на ЧСИ – Ш.Д., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № *** г. по ч.гр.д. № 1798/2020 г. на ПРС.
ОТМЕНЯ решение № 260018/07.01.2021г., постановено по гр.д. № 3783/2020г.
по описа на Пернишкия районен съд в частта, в която ЧСИ Ш.Д. с рег. № ***,
БУЛСТАТ ********** и адрес: *** е осъден да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД с
ЕИК ********* сумата от 390,00 лева - разноски по производството, представляваща -
разликата от дължимите разноски пред първата инстанция и в заповедното
производство в размер на 110.00 лева до присъдените такива в размер на 500.00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260018/07.01.2021г., постановено по гр.д. №
3783/2020г. по описа на Пернишкия районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА „НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЧСИ –
Ш.Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** сумата от 721,50 лева, представляваща
разноски в заповедното производството, пред Районен съд-Перник и ОС-Перник.
ОСЪЖДА ЧСИ – Ш.Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** ДА ЗАПЛАТИ
„НД Мениджмънт“ ООД с ЕИК ********** сумата от 66 лева, представляваща
разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10