Р Е Ш Е Н И Е
№ 891 16.07.2020 г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Бургас, наказателна колегия
на 19.06.2020 година и в публично заседание в следния
състав:
Председател: Николай Гемеджиев
Съдебни
заседатели:
Секретар: Мария Милева
Прокурор: …………………….
като разгледа докладваното от съдията Гемеджиев
НАХ дело №5413 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
и е образувано по жалба на С.Ж.С., ЕГН ********** *** срещу
наказателно постановление № РД-И-174/30.11.2018 г. издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по лекарствата-гр. София, с което за нарушение на чл.220,
ал.3 във връзка с чл.219, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина (ЗЛПХМ); чл. 22, ал. 4 и чл.23, ал.1 от Наредба № 28 от 09.12.2018 г.
за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата
на лекарствените продукти, във вр. чл. 294 от Закона за лекарствените продукти
в хуманната медицина е наложена глоба в размер на 1 000.00 лева.
С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото
наказателно постановление, сочат се допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушения на материалния закон при съставяне на акта за
установяване на нарушение и наказателното постановление. Моли се съда да отмени
изцяло обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок, предвиден в чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимирано и
заинтересовано лице.
В съдебно заседание пред настоящия съд,
жалбоподателят се представлява от
процесуален представител. Поддържат се аргументите, посочени в жалбата и се
моли за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган – Изпълнителна агенция
по лекарствата-гр. София, чрез процесуалния си представител, в съдебно
заседание оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Районен съд - Бургас след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 28.03.2018г. служители на ИАЛ, МВР и НАП извършили
съвместна проверка в аптека на “Скорпион-03-ДД” ЕООД, с Разрешение за дейността
№ АП-1112/01.10.2015 г., находяща се на адрес: гр. Бургас, улица „Перущица“ №26.
По време на
проверката било установено, че жалбоподателят като помощник-фармацевт отпуснал
(продал) при контролна покупка на инспектор от ИАЛ една опаковка от лекарствен
продукт с режим на отпускане „по лекарско предписание“: „Клиндамицин-MIP 600 mg film coated tablets”, партиден №2705605 със срок на годност 10/2021 г., без да
притежава необходимата професионална квалификация „магистър-фармацевт“. Контролната
покупка била извършена с фискален бон №062463, издаден от „Скорпион-03-ДД“
ЕООД.
За проверката бил изготвен констативен протокол
(л.л.13-14 от делото).
Актосъставителят Т.И.Д. съставил срещу жалбоподателя акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ от 27.06.2018 г. за
нарушение на чл.220, ал.3 във връзка с чл.219, ал.1 ЗЛПХМ; чл. 22, ал. 4 и чл.23, ал.1 от Наредба № 28
от 09.12.2018 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките
и номенклатурата на лекарствените продукти, във вр. чл. 294 ЗЛПХМ.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 294 ЗПЛХМ е наложена глоба в размер на 1 000.00
лева.
В хода на
съдебното производство беше разпитана актосъставителя Т.Д.. Той потвърждава
обстоятелствата, описани в протокола за проверката и обстоятелствената част на
акта за установяване на административно нарушение. Съдът кредитира изцяло
показанията на актосъставителя, тъй като същите са последователни и убедителни,
поради което ги намира за напълно достоверни и обективни, съответни на
събраните по делото писмени доказателства.
От приетата по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са
спазени изискванията за форма и съдържание, визирани в разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57 ЗАНН. И в двата акта на администрацията е направено достатъчно изчерпателно
описание на нарушението, като подробно са посочени фактическите обстоятелства,
при които е извършено то. Описани са всички релевантни за отговорността
обстоятелства, касаещи съставомерността на нарушението, съобразно състава на
посочената за нарушена правна норма, поради което не се е стигнало до
неразбиране от страна на жалбоподателя за какво го санкционират, съответно не е
нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в
пълен обем. И актът, и наказателно постановление са съставени от компетентни
лица в кръга на тяхната компетентност. Няма допуснато нарушение и разминаване
при посочване на нормите, очертаващи състава на нарушението и тези, определящи
административнонаказателната санкция. Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Съдът не споделя аргументите в жалбата за наличието на
материална некомпетентност на актосъставителят да съставя актове за
установяване на административно нарушение. Посочено е в жалбата, че
разпоредбата на чл.295, алинея първа от ЗЛПХМ /ЗИД ЗЛПХМ, обн. в ДВ, бр.
102/2018 г., в сила от 01.01.2019г./ е предоставила правомощие на
актосъставителят - експерт в Изпълнителната агенция по лекарствата да съставя
актове за установяване на административни нарушения едва след 01.01.2019 г. Контролните правомощия на държавните органи
са уредени в Глава Тринадесета от ЗЛПХМ.
В член 267 са определени правомощията на изпълнителния директор на ИАЛ,
за който е посочено, че е държавен инспектор по контрола върху лекарствените
средства и върху него възложени правомощията за непосредствено
ръководство. Според алинея трета от
същата разпоредба непосредственият контрол се упражнява от длъжностни лица - инспектори и експерти, определени със
заповеди на директора на ИАЛ. Въз основа на тази законова делегация
изпълнителният директор на ИАЛ е издал
заповед № А/17-0555/08.08.2017 г. /лист 27 от приложеното НАХД №3470/2019 г./,
с която делегирал правомощия на определени длъжностни лица от Изпълнителната
агенция по лекарствата да упражняват държавния контрол върху лекарствените
продукти и надзора на пазара за медицински изделия. Следователно
актосъставителят е имал правомощието да съставя АУАН. В случая е приложима
разпоредбата на член 37, алинея първа, буква „б“ от ЗАНН, която гласи, че
актове могат да съставят длъжностните лица, определени от ръководителите на
ведомствата, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните
нормативни актове. Член 37 от ЗАНН оправомощава две категории длъжностни лица,
които могат да съставят актове за установяване на административно нарушение.
Първата група, са тези, които са изрично посочени в съответния нормативен акт,
а втората, длъжностни лица, определени от ръководителите на ведомствата, на
които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните
нормативни актове. Двете категории длъжностни лица са абсолютно равноправни и с
еднакви правомощия. Заповед № А/17-0555/08.08.2017 г. на Изпълнителния директор
на Агенцията по лекарствата е издадена на основание член 37 алинея първа, буква
„б“ от ЗАНН без това изрично да е
посочено в заповедта. Изменението на
разпоредбата на член 295, алинея първа от ЗЛПХМ /Държавен вестник брой 102 от
2018 година/ не се отразява на материалната компетентност на актосъставителя.
Всъщност с изменението със ЗИД ЗЛПХМ, обн. в ДВ, бр. 102/2018 г., в сила от
01.01.2019 г., законодателят изрично е посочил длъжностни лица, които имат
правомощия да съставят актове по този закон. Това изрично посочване в
разпоредбата на член 295, алинея първа от ЗЛПХМ не променя кръга на лицата, които могат да
упражняват контрол върху изпълнението на закона и тези които могат да съставят
АУАН. В действителност е извършена
конкретизация на държавните органи без по същество да се променя е кръга на
оправомощените длъжностни лица. Законът за административните нарушения и наказания
има кодификационен характер. Той се отнася за всички административни закони,
които предвиждат административнонаказателни процедури и може да се води административно-
наказателно производство. Поради тази причина нормите на ЗАНН с по-висока
стойност в йерархията на нормативните
актове изследва те да се прилагат приоритетно. Всъщност в конкретния случай не
е налице колизия на правни норми и противоречие между норми на ЗАНН и на ЗЛПХМ.
Поради изложените аргумените съдът намира, че актосъставителят е бил материално
компетентен да състави акта за установяване на административно нарушение. Актосъставителят
е действал в качеството си на длъжностно лице, определено от ръководителя на
ведомството по смисъла на чл. 37, ал.
1,б. „б“ от ЗАНН, на което е възложен контрола по приложението на съответния
нормативен акт, като изпълнителния директор е делегирал функции по съставяне на
актове за установяване на административни нарушения.
Правото на защита на жалбоподателя да узнае всички факти
и обстоятелства, които се отнасят до административно наказателната му
отговорност не е ограничена от наказателното постановление, тъй като то няма
обвинителна функция. Наказателното постановление е акт на орган, който има
функциите на първа инстанция в административнонаказателния процес.
Административнонаказващият орган не обвинява, а решава въпроса за вината и
отговорността на нарушителя, съобразявайки се с разпоредбата на чл.53 от ЗАНН.
Обвинителната функция в процеса е предоставена на длъжностни лица, оправомощени
да съставят актове за установяване на
административни нарушения. Актът обвинява лицето в извършването на
административно нарушение и той трябва да съдържа всички факти и обстоятелства,
касаещи административнонаказателната отговорност на нарушителя. В конкретния
случай актът за установяване на административно нарушение е съставен според
всички изисквания на чл.42 от ЗАНН и жалбоподателят е бил уведомен за
обстоятелствата, които се отнасят до административнонаказателната му
отговорност. В акта са описани съставомерните признаци на административното
нарушение. Отразено е мястото и времето на извършване на нарушението.
Следователно не е допуснато съществено процесуално нарушение водещо, до ограничаване
правото на защита на жалбоподателят, тъй като той е бил уведомен от контролният
орган за всички съставомерни факти, касаещи административнонаказателната му
отговорност.
Наказателното постановление е акт на първа инстанция в
административнонаказателното производство и съдът счита, че не е задължително
абсолютно съвпадение между квалификацията в административния акт и в наказателното
постановление. Още повече, че чл.53, ал.2 ЗАНН задължава административнонаказващият
орган да издаде наказателно постановление, дори когато е допусната нередовност
в акта стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния случай тези
обстоятелства са категорично установени и правилно административнонаказващият
орган е издал наказателното постановление.
По съществото на делото.
Съгласно разпоредбата на чл.220, ал.3 ЗЛПХМ Помощник-фармацевтът
може да извършва всички дейности по чл. 219, ал. 1 под контрола на
магистър-фармацевт с изключение на: отпускане на лекарствен продукт по лекарско
предписание, контрол и даване на консултации, свързани с лекарствените продукти.
Разпоредбата на
чл. 294 ЗЛПХМ предвижда, че който наруши разпоредбите на този закон или
наредбите по прилагането му, извън случаите по чл. 281-293, се наказва с глоба
от 1000 лв. до 3000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с
глоба от 3000 лв. до 5 000 лв.
Правната квалификация по чл.220, ал.3 във връзка с
чл.219, ал.1 ЗЛПХМ; чл. 22, ал. 4 и чл.23, ал.1 от Наредба № 28 от 09.12.2018
г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и
номенклатурата на лекарствените продукти, е прецизна и в съответствие с
фактическото описание на състава на административното нарушение.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл.
28 ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не
указват на маловажност по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В хода на производството не
се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на
по-ниска степен на обществена опасност на извършените нарушения в сравнение с
обикновените случаи. Извършеното от жалбоподателя нарушение не представлява
маловажен случай, тъй като е свързано с опазването на живота и здравето на
гражданите, а и в конкретния случай не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност сравнение с другите нарушения от този вид. Касае за обществени
отношения, свързани с правата на пациентите, които с оглед значимостта им за
обществото и тяхната чувствителност не може да бъде прието, че засягането им е
незначително.
Правилно и законосъобразно, в съответствие с разпоредбата
на закона, наказващият орган е наложил предвидената от закона минимална санкция
за нарушението. Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, тъй като
санкцията, определена от административнонаказващият орган е съобразена с
тежестта на извършеното нарушение.
Обобщавайки гореизложените съображения съдът прие, че
съставения на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение и
издаденото впоследствие наказателно постановление са законосъобразни.
По време на настоящото производство по искане на
жалбоподателя бе допусната съдебно-графическа експертиза, от заключението на
която двата подписа, положение след „нарушител“ в АУАН са на С.Ж.С.. Доколкото
оспорването от страна на жалбоподателя на подписите не бе успешно, то заплатените
от бюджета на съда 161.94 лева възнаграждение на вещото лице М.К. с оглед
изхода на производството и потвърждаване на процесното НП, следва да бъдат
присъдени в тежест на жалбоподателя С.С..
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.63,
ал.1 ЗАНН, Районен съд - Бургас
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №РД-И-174/30.11.2018
г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата-гр.
София, с което на С.Ж.С., ЕГН ********** *** за нарушение
на чл.220, ал.3 във връзка с чл.219, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в
хуманната медицина; чл. 22, ал. 4 и чл.23, ал.1 от Наредба № 28 от 09.12.2018
г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата
на лекарствените продукти, във вр. чл. 294 от Закона за лекарствените продукти
в хуманната медицина
е наложена глоба в размер на 1 000.00 лева;
ОСЪЖДА С.Ж.С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на
Районен съд – Бургас и в полза на Районен съд – Бургас сумата от 161.94 лева,
представляваща направени от съда разноски в настоящото производство –
възнаграждение на вещо лице.
Решението, съгласно чл.63,
ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(чл.чл.208-228 АПК)
в четиринадесетдневен срок от
деня на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:
ММ