№ 20
гр. Ихтиман, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело №
20221840100044 по описа за 2022 година
Образувано е по иск на Б. С. М. с ЕГН ********** срещу С. М. П. с ЕГН
********** и С. И. С. с ЕГН ********** на основание чл. 135 ЗЗД спрямо
ищеца да бъде обявена за недействителна покупко-продажбата на УПИ №
VII-5, с площ от 758 кв.м., находящ се в квартал 3 по регулационния план на
село *, одобрен със Заповед № РД-15-183/07.08.1990 г. на кмета на община *,
отреден за ПИ (пети) с площ 876 кв. м. с неуредени сметки по регулация за
предаване 2 кв.м. от улица о.т. 1-2 и за 120 кв.м., извън регулация, ведно с
построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда - еднофамилна и
масивна стопанска сграда, както и всички други трайно прикрепени към
имота подобрения, извършена на 18.10.2018 г. с Нотариален акт № 47, том III,
рег. № 4405, дело № 406/2018 г. на нотариус *** с район на действие РС –
Ихтиман, вписан с рег. № 485 в регистъра на НК, вписан в Служба по
вписвания като Акт № 145, т. 9, вх. peг. № 2373, дв. вх. peг. № 2372, с
продавач ответницата С. М. П. и купувач ответникът С. И. С., поправен
Нотариален акт № 141, том II, рег. № 3438, дело № 317/2020 г. на нотариус
***, вписан в служба по вписванията с акт № 122 т. 8, вх. peг. № 1998, дв. вх.
peг. № 1980 от 07.10.2020 г.
Ищецът твърди, че има качеството на кредитор на ответницата П.,
негова бивша съпруга, като вземанията са установени със сила на пресъдено
нещо. За вземанията се снабдил с изпълнителен лист и образувал
изпълнително дело № 2344/2021 г. на ЧСИ *, peг. № 927 в Камарата на
частните съдебни изпълнители. Вземането за 8227.62 лв. представлявало
половината от сумата, с която бил погасен банков кредит, който е получен от
ищеца по време на брака му с ответника П. и използван за нуждите на
1
семейството, които са били предмет на обсъждане в делбеното производство
по гр. д. № 3296/2016 г. на РС - Пазарджик, сумата от 510,50 лв. представлява
вземане за обезщетение за ползване на съсобствен недвижим имот за периода
19.05.2017 г. – 06.06.2018 г., а сумата от 837,67 лв. разноски в исковото
производство. При извършване на проверката на имотното състояние на
длъжницата в хода на изпълнителното производство установил, че
притежаваният от нея недвижим имот е прехвърлен чрез договор за покупко-
продажба на сина й ответникът С. И. С. на 18.10.2018 г. Ответницата не
притежава друго имущество, от което да се удовлетвори ищецът, а
получаваната от нея пенсия е в размер по-нисък от минималната работна
заплата, поради което е несеквестируема. Релевира се, че вземанията на
ищеца са съществували към момента на сключване на сделката на 18.10.2018
г. и ответницата и синът й – приобретател, са знаели за съществуващите
задължения, с които действия увредили ищеца-кредитор. Поради изложеното
за него се възниква правния интерес от обявяване на недействителна по
отношение на него на прехвърлителната сделка.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответниците депозират отговори, с
които оспорват исковата молба.
Ответницата П. релевира твърдения, че към момента на предявяване на
иска ищецът не е имал качеството на кредитор, тъй като не е имал вземане
срещу нея. С договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт №
47, том III, рег.№ 4405, дело № 406 от 18.10.2018 г. на Нотариус ***, вписан
под № 485 в Регистъра на НК продала процесния недвижим имот. Твърди, че
представеният към исковата молба изпълнителен лист от 02.09.2021 г.,
издаден въз основа на решението по гр. д. № 1215/2018 г. по описа на РС-
Ихтиман и решение по гр. д. № 204/2020 г. по описа на Софийския окръжен
съд, обективира вземания, за които към момента на прехвърляне на имота не
била знаела. За първи път съобщение за образуваното гр. д. № 1215/2018 г. по
описа на РС-Ихтиман получила на 13.11.2018 г., а оспорената сделка
сключила на 18.10.2018 г. Навежда още, че няколко месеца преди това - на
30.05.2018 г., с ищеца сключили споразумение, с което уредили всички свои
имуществени отношения, като още същия ден превела на М. сумата 10 998 лв.
Въз основа на изложеното моли за искът да бъде отхвърлен.
Ответникът С. излага твърдения, че на 18.10.2018 г. придобил с договор
за покупко-продажба описания в исковата молба недвижим имот и към
момента на сключване на сделката ответницата П. нямала задължения към
ищеца. На 30.05.2018 г. в град Пазарджик тя сключила ищцата Б. М.
споразумение, посредством което уредили всички свои имуществени
отношения и заявили, че нямат никакви спорове и претенции помежду си. Въз
основа на изложеното моли за искът да бъде отхвърлен.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Ищецът Б. * и ответницата С. П. са бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен с решение по гр.д. № 1280/2015 г. на РС – Пазарджик.
Ответникът С. С. е син на ответницата С. П., което се установява от
приложената по делото справка № НК485от НБД „Население“.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № 47, том III, рег. № 4405, дело № 406/2018 г. на нотариус
*** с район на действие РС – Ихтиман, вписан с рег. № 485 в регистъра на
НК, поправен Нотариален акт № 141, том II, рег. № 3438, дело № 317/2020 г.
ответницата С. М. П. првехвърлила на сина си ответника С. И. С., правото на
собственост върху процесния УПИ № VII-5, с площ от 758 кв.м., находящ се
в квартал 3 по регулационния план на село *, одобрен със Заповед № РД-15-
183/07.08.1990 г. на кмета на община *, отреден за ПИ (пети) с площ 876 кв.
м. с неуредени сметки по регулация за предаване 2 кв.м. от улица о.т. 1-2 и за
120 кв.м., извън регулация, ведно с построените в имота масивна двуетажна
жилищна сграда - еднофамилна и масивна стопанска сграда, както и всички
други трайно прикрепени към имота подобрения.
С Решение № 229 от 16.10.2019 г. по гр.д. № 1215/2018 г. на РС –
Ихтиман ответницата С. М. П. е осъдена да заплати на ищеца Б. С. М. на
основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 325 лв. – представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствен имот, находящ се в с. *, за периода
19.05.2017 г. до 06.06.2018 г., на основание чл. 32, ал. 2 СК сумата от 8227,62
лв. – представляваща половината от сумата, с която на 22.05.2018 г. ищецът
М. е погасил банков кредит към „* ДСК“ ЕАД, изразходван за нужди на
семейството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 837,67 лв. разноски в
производството съобразно уважената част от исковете.
С Решение № 260055 от 20.10.2020 г. по в.гр.д. № 204/2020 г. на
Софийския окръжен съд Решение № 229 от 16.10.2019 г. по гр.д. № 1215/2018
г. на РС – Ихтиман е отменено в частта, с която съдът е отхвърлил иска на Б.
М. срещу С. П. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствен имот, находящ се в с. *, за периода 19.05.2017 г. – 06.06.2018 г. за
разликата над 325 лв. до сумата 510,50 лв., като вместо това на основание чл.
31, ал. 2 ЗС ответницата С. П. е осъдена да заплати на ищеца Б. М.
допълнително сумата от 185,50 лв. обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствен имот, находящ се в с. *, за периода 19.05.2017 г. – 06.06.2018 г. В
останалата част решението е потвърдено.
С Определение № 60282 от 28.06.2021 г. по к.гр.д. № 1550/2021 г. не е
допуснато касационно обжалване срещу въззивното решение и то е влязло в
3
сила.
Съгласно нормата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът
го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД въвежда оборима презумпция, че знанието
се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
В съдебната практика е трайно разбирането, че искът по чл. 135 ЗЗД
има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за
недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го
уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен
фактически състав - наличието на действително вземане, което не е
прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е
ликвидно и изискуемо; титулярът на парично или непарично вземане по
отношение на длъжника има качеството на кредитор и може да си служи с
павловия иск; възникването на правото по чл. 135 ЗЗД не се обуславя от
установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение;
правоотношенията, от които произтича вземането на кредитора не са предмет
на делото по павловия иск; съдът по павловия иск не може да проверява
съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор; в
производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането
съществува, ако то произтича от твърдените факти, освен ако вземането е
отречено със сила на пресъдено нещо; в производството по павловия иск
длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на
отношенията, които легитимират ищеца като кредитор; съдът не може да спре
производството по чл. 135 ГПК, за да изчака решението по предявения иск за
вземането, нито може да задължи ищеца да предяви вземането си с иск /вж. в
Решение № 48 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 4321/2013 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС,
Решение № 131 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 4996/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС, Решение № 46 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 4352/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на
ВКС, Решение № 149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС/.
Страната, която е поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД установява
качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда
пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес.
Увреденият има интерес от павловия иск, когато в резултат на провеждането
му ще бъде променено действителното правно положение - с прогласяване на
недействителност на увреждащата сделка ще се промени правната сфера на
ответника по иска, с който ищецът се намира в правоотношение и кредиторът
ще може да насочи принудително изпълнение върху съответните права,
предмет на оспорените действия.
С оглед твърденията в исковата молба в конкретното производство в
тежест на ищеца е да докаже, че 1. Има качеството на кредитор спрямо
4
ответницата С. П.; 2. Ответникът С. С. е неин низходящ (син); 3. С
договор за покупко-продажбата, извършена на 18.10.2018 г. Нотариален акт
№ 47, том III, рег. № 4405, дело № 406/2018 г. на нотариус ***, е увреден от
отв. П..
На основание чл. 135, ал. 2 ЗЗД при доказване на обстоятелството, че
ответника С. е низходящ на ответницата П. се предполага, че първият, в
качеството на приобретател, е знаел за увреждането.
Всички горни предпоставки са доказани от ищеца.
Качеството му на кредитор на ответницата П. към момента на
извършване на прехвърлителната сделка (18.10.2018 г.) се доказва от влезлите
в сила решения по гр.д. № 1215/2018 г. на РС – Ихтиман и в.гр.д. № 204/2020
г. на Софийския окръжен съд. Те се ползват със сила на пресъдено нещо, като
ответницата П. е осъдена да заплати на ищеца 510,50 лв. обезщетение за
лишаване от ползване на съсобствен имот, находящ се в с. *, за периода
19.05.2017 г. – 06.06.2018 г. и 8227,62 лв. – представляваща половината от
сумата, с която на 22.05.2018 г. ищецът М. е погасил банков кредит към „*
ДСК“ ЕАД, изразходван за нужди на семейството.
Неоснователни са доводите на ответницата, развити в отговора на
исковата молба, писмената защита и становище, както и на ответника С., че
отв. П. не е имала качеството на длъжник на ищеца М. към 18.10.2018 г.
Първото задължение е възникнало в периода на лишаване от ползване на
съсобствения имот - 19.05.2017 г. – 06.06.2018 г., а второто на 22.05.2018 г. с
погасяване от ищеца на банковия кредит, изразходван за семейни нужди.
Всяка една от посочените дати, предхожда момента на извършване на
оспорената сделка – 18.10.2018 г. Без правно значение е обстоятелството, че
към 18.10.2018 г. те не са били установени със сила на пресъдено нещо, както
и дали са били ликвидни и изискуеми, тъй като към 18.10.2018 г. са били
възникнали (вж. в този смисъла Решение № 50235 от 21.12.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 3501/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 131 от 16.06.2014 г. по гр. д. №
4996/2013 Г., Г. К., ІІІ г.о. на ВКС, решения по гр. дело № 1863/2010 г.,
четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 879/2010 г., трето г. о., ВКС; гр. дело №
171/2009 г., четвърто г. о., ВКС; гр. дело № 754/2009 г., четвърто г. о., ВКС и
Постановление № 1/29.03.1965 г. на Пленума на ВС).
Неоснователни са доводите на двамата ответници, че със споразумение
за прихващане от 30.05.2018 г. са уредени всички предхождащи имуществени
отношения между ищеца М. и ответницата П., тъй като видно от самото
споразумение негов предмет са единствено задължения, установени със сила
на пресъдено нещо по гр.д. № 3296/2016 г. и гр.д. № 1280/2015 г. на РС –
Пазарджик, но не и процесните задължения, които легитимират ищеца като
кредитор.
Втората материалноправна предпоставка за уважаване на иска, а имено,
че ответникът С. е син на ответницата П., се доказва от приложената по
делото справка № НК485от НБД „Население“.
5
Третата материалноправна предпоставка (наличие на увреждащо
действие) се доказва от договора за покупко-продажбата от 18.10.2018 г.,
обективиран в Нотариален акт № 47, том III, рег. № 4405, дело № 406/2018 г.
на нотариус ***.
Увреждане по смисъла на чл. 135 ЗЗД има винаги когато се извършва
разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника
се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт,
с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване
на правата на кредитора спрямо длъжника - когато длъжникът се лишава от
свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора.
С атакуваната покупко-продажба длъжникът С. П. е намалила
имуществото в патримониума си - отчуждила е имот, който може да послужи
за удовлетворение на кредитора. Това по есеството си е увреждащо действие.
Ответницата П. при извършване на разпореждането с недвижимия имот
е знаела за увреждането. Знанието за увреждане е елемент от фактическия
състав на потестативното право да бъде обявен за недействителен
разпоредителен акт на длъжника по отношение на кредитора, когато актът е
извършен след възникване на вземането /моментът на настъпването на
изискуемостта и на установяването на вземането по съдебен ред са без
значение/. Това знание е налице у длъжника, когато патримониумът му се
променя чрез негов акт /вж. Решение № 50235 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 3501/2021 г., III г. о., ГК/. В случая вземанията на ищеца са възникнали с
лишаването му от ползване в периода в 19.05.2017 г. – 06.06.2018 г. и на
22.05.2018 г., когато предсрочно е погасил банков кредит към „* ДСК“ ЕАД,
изразходван за нужди на семейството, а оспорения договор за покупко-
продажба е сключен на 18.10.2018 г. Към тази дата ответницата М.а е била
наясно, че не е заплатила обезщетение за лишаване от ползване на ищеца на
общия недвижим имот в с. *, както и половината от сумата, дължима за
банковия кредит, който е използван за семейни нужди. Следователно тя е
знаела, за наличието на процесните задължения, без значение, че не е могла
да им даде правна квалификация, като е била наясно, че с извършеното
разпореждане намалява имуществото си, оттам и възможностите да заплати
на бившия си съпруг дължимите вземания.
Оспорената сделка е възмездна, ответникът С. (купувач по договора) е
син на ответницата П. (продавач), ето защо знанието му за увреждащия
характер на разпореждането се предполага на основание чл. 135, ал. 2 ЗЗД,
като презумпцията не е оборена. Доводите на отв. С., развити в отговора на
исковата молба, че към 18.10.2018 г. върху имота не е имало учредени вещни
тежести не сочи на неоснователност на иска, тъй като подобни обстоятелства
са без значение при наличие на елементите от фактически състав по чл. 135
ЗЗД. Недоказани са твърденията, че процесните задължения не са били
6
възникнали, предвид сключеното между бившите съпрузи споразумение.
Както беше изложено по-горе, същото урежда съвсем различни
правоотношения.
С оглед изложеното са налице предпоставките за уважаване на
кумулативно субективно съединените конститутивни искове и на основание
чл. 135, ал. 1 ЗЗД спрямо ищеца Б. М. да бъде обявена за недействителен
сключения между ответниците С. П. и С. С. договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 47, том III, рег. № 4405,
дело № 406/2018 г. на нотариус *** с район на действие РС – Ихтиман,
вписан с рег. № 485 в регистъра на НК, поправен Нотариален акт № 141, том
II, рег. № 3438, дело № 317/2020 г.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците
следва да бъдат в размер на 605 лв. (55 лв. – държавна такса, 10 лв. –
държавна такса за издаване на съдебни удостоверения, 540 лв. – адвокатско
възнаграждение, като всеки от тях следва да заплати припадащата му се ½
част от сумата 302,50 лв.
Водим от гореизложеното, Районен съд – Ихтиман и на основание чл.
235 ГПК,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо Б. С. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 3, вх. Б, ет. 2 сключения между С. М. П.
с ЕГН **********, с адрес: с. *, ул. „*“ № 7 и С. И. С., ЕГН **********, с
адрес с. *, ул. „*“ № 97 договор за покупко-продажба на УПИ № VII-5, с
площ от 758 кв.м., находящ се в квартал 3 по регулационния план на село *,
одобрен със Заповед № РД-15-183/07.08.1990 г. на кмета на община *, отреден
за ПИ (пети) с площ 876 кв. м. с неуредени сметки по регулация за предаване
2 кв.м. от улица о.т. 1-2 и за 120 кв.м., извън регулация, ведно с построените в
имота масивна двуетажна жилищна сграда - еднофамилна и масивна
стопанска сграда, както и всички други трайно прикрепени към имота
подобрения, извършена на 18.10.2018 г, обективиран в Нотариален акт № 47,
том III, рег. № 4405, дело № 406/2018 г. на нотариус *** с район на действие
РС – Ихтиман, вписан с рег. № 485 в регистъра на НК, поправен с Нотариален
акт № 141, том II, рег. № 3438, дело № 317/2020 г. на нотариус ***.
ОСЪЖДА С. М. П. с ЕГН **********, с адрес: с. *, ул. „*“ № 7 ДА
ЗАПЛАТИ на Б. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 3, вх. Б, ет.
2 сумата от 302,50 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, с адрес с. *, ул. „*“ № 9 ДА
ЗАПЛАТИ на Б. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 3, вх. Б, ет.
2 сумата от 302,50 лв. – разноски в производството.
7
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8