№ 5016
гр. Варна, 04.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20253100101393 по описа за 2025 година
При служебна проверка относно допустимостта на производството, на
основание чл. 130 ГПК, съдът констатира, че молбата, с която е сезиран
отговаря на изискванията за форма и съдържание, съдържащи се в чл. 127, ал.
1 и чл. 128 от ГПК, поради което същата е редовна и производството по делото
и същото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
На основание чл.146 ГПК съдът съобщава на страните следният
ПРОЕКТ за ДОКЛАД на делото :
Предявен е иск с правно основание чл.19,ал.1 ЗЗД от В. Л. Л. срещу Д.
С. Х. в качеството му на наследник на Р.М.М., починала на 04.02.2024г. за
обявяване за окончателен на сключения между ищцата и Р.М.М.
предварителен договор от 03.11.2022г. с предмет прехвърляне на право на
собственост на следния недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Стенка
Разин“ №29 – 334 кв.м. ид.ч. от ПИ с ид.№10135.5506.330 с площ 571 кв.м. по
документ за собственост, а по КККР с площ 245 кв.м., ведно с построената в
същия имот откъм ул.“Лайош Кошут“ Жилищна сграда без площ по
нотариален акт, а съгласно данъчна оценка със ЗП 47.50 кв.м., представляваща
обект с ид. №10135.5506.330.1, а по КККР с площ от 70 кв.м.
Ищцата твърди, че на 03.11.2022г. сключила предварителен договор с
Р.М.М., въз основа на който последната се задължила да й продаде процесния
имот срещу продажна цена от 48 000 лева. С подписване на предварителния
договор ищцата й заплатила сумата от 9000 лева като капаро. Подготвянето на
сделката се проточило много във времето и Р.М. поискала допълнително
капаро от 9 000 лева, което й било заплатено от ищцата на 21.02.2023г.
Владението върху имота било предадено на ищцата съгласно т.2.3. от договора
и към настоящия момент тя го стопанисвала. На 24.01.2024г. ищцата превела
по банковата сметка на Р.М. сумата от 24 375 лева, като общо изплатената
цена била 42 375 лева.
На 24.01.2024г. ищцата като пълномощник на Р.М. си прехвърлила
собствеността върху имота, но сделката била обявена за недействителна с
1
Решение №2008/03.02025г. по гр.д. №2100/2024г. на ВРС.
На 04.02.2024г. Р.М. починала. Единствен неин наследник бил
ответникът Д. Х..
Излага се, че срокът за сключване на окончателен договор е изтекъл на
10.12.2024г. като всички условия за неговото сключване са изпълнени.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който е изложено становище за недопустимост и неоснователност на
иска.
Излага се, че ищцата е била ответник по гр.д. №2100/2024г. на ВРС по
предявен срещу нея иск с правно основание чл.108 ЗС за осъждането й да
предаде владението върху процесните имоти , като искът е уважен с влязло в
сила на 09.07.2025г. решение. Сочи се, че тя е следвало да изчерпи всичките
си оспорвания против основанието, на което ищецът е основал вещното си
право и да заяви своите придобивни основания, които изключват тези на
ищеца, да изчерпи възраженията си срещу твърденията, че упражнява
фактическа власт върху вещта или да предяви фактически твърдения и доводи
за правното основание на владението. Като всички тези възражения,
твърдения и доводи се преклудират. В отговор по иска по чл.108 ЗС В. Л. била
посочила, че между нея и Р.М. е сключен предварителен договор от
03.11.2022г., който е изповядан нотариално на 24.01.2024г. и други
процесуални действия не били предприети от нейна страна, поради което
предвид преклузията се счита, че искът с правно основание чл.19 ЗЗД е
недопустим.
Сочи се също, че след като окончателният договор бъде подписан
предварителният договор е изпълнил своята цел и действието му е прекратено
и е без значение констатираната впоследствие нищожност на сделката поради
унищожаване на упълномощителната сделка за разпореждане с имота. Твърди
се, че предварителният договор е прекратен, поради което искът е недопустим
и на това основание.
Излагат се и следните съображения за неоснователност на иска :
Твърди се, че предварителният договор е нищожен в хипотезата на
накърняване на добрите нрави поради неравенство на престациите и
възползване от зависимото положение, в което Р.М. е била и поради липса на
воля. В тази връзка се излага, че ищцата се е възползвала от зависимото
положение на Р.М., който факт бил установен посредством гласни
доказателства , събрани по гр.д. №2100/2024г. на ВРС и признание на ищцата
в отговора на исковата молба и в открити съдебни заседания и специални
знания по СМЕ, за да придобие имота на цена в пъти по-ниска от пазарната му
цена. Това не бил единствения имот на Р.М., към който ищцата се стремяла.
На 17.02.2023г. тя придобила и неин имот, съседен на процесния, находящ се
на ************* чиято цена не била заплатена.
2
Твърди се, че предварителният договор е унищожаем на основание
чл.31,ал.1 ЗЗД поради невъзможността на Р.М. да разбира свойството и
значението на действията си, който факт бил установен с влязло в сила между
същите страни решение по гр.д. №2100/2024г. на ВРС.
Оспорва достоверността на датите в предварителния договор; разписка
за получена сума от 03.11.2023г. ; разписка от 21.11.2023г. с твърдението, че
тези документи са антидатирани.
Излага се, че производството по гр.д. №2100/2024г. на ВРС било
установено, че Р.М. не е била в състояние да разбира свойството и значението
на постъпките си, да ръководи действията си, да се грижи за себе си, за своите
имуществени интереси, да формира воля и сама да я изразява. Съгласно
заключенията на СПЕ по делото към 23.01.2024г. Р.М. поради наличието на
тежки хронични заболявания и свързаните с тях соматични, неврологични и
психични усложнения до степен тежко изтощение и количествени промени на
съзнанието / кома/ не е била в състояние да разбира свойството и значението
на постъпките си и да изразява правно валидно волята си. В тази връзка се
сочи, че поради това, че предварителният договор няма достоверна дата по
отношение на ответника не е налице валидна облигационна връзка.
Оспорва се преведената на 24.01.2024г. сума по банкова сметка да е била
задържана от Р.М.. Твърди се, че тази сума е била внесена на няколко пъти и
изтеглена от ищцата, използвайки банковата карта и пълномощно за теглене от
банковата сметка на Р.М.. За това ответникът подал жалба в прокуратурата и
към настоящия момент имало висящо ДП №18652/2024г. по описа на ВРП.
Твърди се, че ищцата е неизправна страна по договора и не може да иск
обявяването му за окончателен. Излага, че ищцата не е заплатила продажната
цена и не отправяла писмена покана за сключване на окончателен договор.
Сочи се, че датата за сключване на окончателен договор не е изрично визирана
в договора,а била определена „ най-късно до два месеца, но не повече от шест
месеца, считано от днес“. Поради това, че оспорените частни документи
Предварителен договор и разписки нямат достоверна дата и са представени за
първи път от ищцата с отговора й по гр.д. №2100/2024г. на ВРС на 08.04.2024г.
, след смъртта на Р.М., се твърди, че подписът на Р.М. е положен без тя да
разбира свойството и значението на постъпките си и да изразява правно
валидно волята си. Твърди се, че ищцата не е изпълнила задълженията си по
т.II, т.1, 1.1, б.“А“ първо и второ тире от договора както и че по делото не са
представени банкови документи за заплащане на капаро в размер на 9000
лева и за изплащане на сумата от 39 000 лева на 24.01.2024г.
Твърди се нищожност на декларативното изявление на продавача по
предварителния договор по т.II, т.1, 1.1. б.“Б“ , че е получил първа вноска
капаро от 9000 лева като се сочи, че поради недостоверна дата на документа
Р.М. не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си и да
изразява валидно воля, а на следващо място се посочва, че то е нищожно
поради абсолютна симулация като разписка от 21.11.2023г., според която Р.М.
3
е получила капаро в размер на 9000 лева едва на 21.11.2023г., а не на датата
посочена за сключване на предварителния договор 03.11.2022г., което било
начало на писмено доказателство.
Твърди се, че предварителният договор е абсолютно симулативен като
страните не желаели действието на договора преживе на Р.М.. Целта на
ищцата била един ден след смъртта на Р.М., която била напълно предвидима,
да придобие имота по давност. Затова и в договора се съдържало изявление, че
владението върху имота е предадено на купувача и че последният има право
да се снабди с КНА за собственост, че погасителната давност започва да тече
от датата на сключване на договора, а не от изтичане на срока за сключване на
окончателен такъв. Тези изявления също се сочат за симулативни. Твърди се,
че владението върху имота не е било предадено на ищцата, тъй като в
производството по гр.д. №2100/2024г. на ВРС било установено, че Р.М. е
живяла в него до транспортирането си в кома в болницата на 24.01.2024г. Там
била и посетена от нотариус по заместване на 23.01.2024г., за да разпише
пълномощното и декларации за изповядване на сделката.
Отправя се искане за прекратяване на производството като недопустимо
и в евентуалност за отхвърляне на иска като неоснователен.
По възражението за недопустимост на иска :
Предявен е облигационен иск с цел реализиране на потестативното
право на купувача по предварителния договор да придобие собствеността
върху имота, предмет на последния. Естеството на заявената претенция не е
обвързано с предходен процес, воден между страните касателно различни
правоотношения относно спорния имот – придобиването му чрез пълномощно
от продавача и разгледания спор за собственост в тази връзка. Не е налице
сочената от ответника преклузия за заявяване наличие на облигационна
връзка, предпоставяща правата на купувача по договора да придобие
собствеността въз основа на поетото задължение на продавача по същия да я
прехвърли. Дали договорът е прекратен въз основа на соченото в отговора
основание е въпрос по същество на спора. Въз основа на изложеното съдът
намира възраженията за недопустимост за несъстоятелни, а предявеният иск
за допустим и подлежащ на разглеждане.
На основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК съдът приема за ненуждаещи
се от доказване следните факти и обстяотелства: че Р.М. е починала на
04.02.2024г. и е оставила за свой законен наследник ответника Д. Х.;
здравословното състояние на Р.М. към 23.01.2024г., предмет на изследване в
производството по гр.д. №2100/2025г. по описа на ВРС както и установеният
със СПН факт, че към тази дата същата не е могла да разбира свойството и
значението на постъпките си, да ръководи действията си и имуществените си
интереси.
4
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищцата, че носи
доказателствена тежест да установи твърденията си в исковата молба:
-наличието на валидно сключен предварителен договор за продажба на
недвижим имот с Р.М.;
-датите, на които са съставени следните документи : предварителен
договор; Приложение №1 към него; разписка;
-изплащането на твърдените в исковата молба суми на продавача Р.М. в
общ размер на 42 375 лева.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че
носи доказателствена тежест да установи наличие на правоизключващи или
правопогасяващи исковата претенция обстоятелства, както и възраженията и
твърденията в отговора на исковата молба :
По възражението за нищожност на договора поради противоречие с
добрите нрави – стойността на имота към 03.11.2023г. – датата, сочена за
възникване на облигационното правоотношение.
По възражението за унищожаемост на договора по чл.31,ал.2 ЗЗД –
състоянието на Р.М. към 03.11.2023г. – датата сочена за възникване на
облигационното правоотношение.
По възражението за абсолютна симулация- че страните по
предварителния договор не са желали настъпване на неговите правни
последици.
- че внесената по банковата сметка на Р.М. сума на 24.01.2024г. сума е
била изтеглена от ищцата.
На основание чл.140,ал.1 ГПК съдът :
- намира представените с исковата молба писмени доказателства за относими
и допустими към предмета на спора, поради което същите следва да бъдат
допуснати до събиране и приобщени към доказателствения материал по
делото в първото съдебно заседание.
-предвид твърденията за относими признания на ищцата касателно предмета
на делото, направени в хода на производството по гр.д. №2100/2024г. на ВРС
и с оглед датата, на която са представени в същото оспорените по отношение
достоверността на датата на издаването им предварителен договор,
приложение №1 и разписка, гр.д. №2100/2024г. по описа на ВРС следва да се
изисква за послужване по настоящото дело.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно
заседание, което ще се проведе на 18.12.2025 г. от 14.30 часа, за която дата и
час да се призоват страните. На същите да се връчи препис от настоящото
определение ведно с призовката за насроченото съдебно заседание чрез
ЕПЕП, на основание чл.38а, ал.3 ГПК.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в първото съдебно заседание
представените с исковата молба писмени доказателства.
ИЗИСКВА за послужване гр.д. №2100/2024г. на ВРС.
УКАЗВА на страните, че в първо с.з. следва да ангажират и представят
пред съда доказателствата си по спорния предмет на делото, с оглед избягване
последващо отлагане за събиране на доказателства, в който случай съдът може
да наложи и глоба по реда на чл.92а ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако в посочения по- горе срок не
изпълнят указанията губят възможността да направят това по- късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на
насроченото по делото съдебно заседание да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от тях
становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната.
При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие, при поискване от страна на ответника съдът може
да прекрати делото и присъди разноски в тежест на ищеца сторените от
ответника разноски или да постанови неприсъствено решение срещу него, на
основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ като им
разяснява, че това е доброволен способ за уреждане на спора и цели постигане
на взаимно изгодно споразумение в рамките на съдебно производство или
извън него и има преимущество пред спорното исково производство.
Разяснява на страните, че на територията на съдебен район Варна има
действащ Център за медиация, находящ се на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно- изпълнителната служба при Районен съд – Варна на
адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ №12 и предоставя безвъзмездно
възможност на страните по делата, да разрешат правния спор доброволно,
6
посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от
9 до 17ч.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им
разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на
спора и има преимущество пред спорното производство по реда на основание
чл.140 ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на
ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7