РЕШЕНИЕ
№ 466
гр. Перник, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241720200959 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от К. Х. Х. с ЕГН **********, подадена чрез
пълномощник – адв. Л. Г., срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с АТСС, серия К, №9094972, издаден от ОД МВР –
Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр.ал.1,
т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложена
глоба в размер 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено
на 07.08.2024г. в гр. Перник в условията на повторност – в едногодишен срок
от влизане в сила на ЕФ серия К/8214638 /на 10.11.2023г./.
Срещу електронния фиш в срок е постъпила жалба от К. Х. Х., в която
се излагат възражения, че не е собственик на МПС и не е извършил
вмененото му нарушение, както и че електронният фиш е издаден в
нарушение на материалния закон и при неспазване на процесуалните правила.
Моли за отмяната му. Претендира и присъждане на направените в
производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е
представляван и от пълномощник. В писмено заявление, депозирано преди
съдебното заседание, изразява съгласие за разглеждане на делото в негово
отсъствие и посочва, че е упълномощил адв. Г. само за процесуалните
действия по изготвяне и депозиране на жалбата, които потвърждава.
Административнонаказващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява
1
становище по жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 22.04.2024г., 11.24 часа, в гр.Перник, по ул. Юрий Гагарин се
движело МПС – л.а. “Мерцедес *****“, с рег. №******. В района до комплекс
„В и В“ на същата улица, с преносима система за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1,
№120СС88, насочена към кв. Тева, гр. Перник, се извършвало измерване на
скоростта на преминаващите пътни превозни средства в двете посоки,
обхващайки приближаващите към СПУКС МПС и тези, които се отдалечават
от него. Разрешената скорост на движение била до 50/км/ч., съгласно чл.21,
ал.1 от ЗДвП. В 11.24 часа през обсега на преносимата система за контрол на
скоростта преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-4769/23.04.2024г. - приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зоната е измерена скорост на движение от 67 км/ч. /след
съответно приспадане от измерената скорост от 70 км/ч на допустимата
грешка при измерването/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост е собственост на ФЛ – А.Б.А.
Затова и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП срещу нея, в
качеството и на собственик бил издаден електронен фиш, серия К, №9042136,
с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от
ЗДвП и била наложена глоба 100 лв. за повторно извършено нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
След връчване на електронния фиш, в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП,
А.Б.А. депозирала в ОД МВР – Перник декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП,
вх. №115800-4205/02.05.2024г. /л.40 от делото/, в която посочила, че на
22.04.2024г. собственият и лек автомобил е бил във владение на друго лице –
К. Х. Х. с ЕГН **********. Към декларацията А. приложила копие на лична
карта и на свидетелството за управление на същото лице.
Въз основа на декларацията и приложените към нея документи, на
основание чл.189, ал.5 ЗДвП издаденият ЕФ срещу А.А. бил анулиран и бил
издаден процесния – серия К, №9094972, срещу жалбоподателя. Установено
било, че К. Х. вече е наказван за същото по вид нарушение с ЕФ К/8214638,
издаден от ОДМВР – Велико Търново, влязъл в сила на 10.11.2023г., поради
което за установеното в случая нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП с
електронния фиш му била наложена глоба 100 лв. в условията на повторно
извършване – в едногодишен срок от влизане в сила на цитирания по-горе.
Електронният фиш бил връчен на К. Х. на 21.05.2024г. Същият не подал
2
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от
ЦБД – КАТ за собственост, разпечатки АИС – АНД, снимка
№120сс88/0152876, протокол за използване на АТСС, рег.№1158р-
4769/23.04.2024г. и снимка на разположението на уреда, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване
на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на
одобрените за използване средства за измерване, с приложение към
удостоверението, протокол от проверка №047-СГ-ИСИС/25.03.2024г. на отдел
„Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и
измервателни уреди“ на БИМ, Заповед №313з-862/04.2024г. на Директор ОД
МВР – Перник, и писмо, рег. № УРИ 115800-10481/31.10.2024г. от началник
сектор „ПП“ - ОДМВР – Перник с приложени към него разпечатки на ЕФ
серия К, №9042136, ЕФ серия К,8214638, разпечатка АИС АНД за същите,
декларация по чл.189, ал.5 от А.А. с приложения към нея.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява
частично основателна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките
за това, тъй като събраните по делото доказателства безспорно установяват, че
процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство/система – мобилна преносима система за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с
№120СС88, с каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр. §6, т.65 от ДР на
ЗДвП може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза..
Въпреки че в електронния фиш и протокола за използване на АТСС не са
означени точното й наименование и тип, отразеният фабричен номер е
достатъчен за безспорна индивидуализация. Приетото удостоверение
№17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. и протокола от проверка
№047-СГ-ИСИС/25.03.2024г. удостоверяват, че преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване от
Българския институт по метрология, вписана е в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
което е установено и заснето нарушението на датата, визирана в електронния
фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване
на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл.4 и
чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
3
правилата за движение по пътищата. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП
предвижда, че за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Нормата е специална и изключва прилагането на общите правила
и ред за установяване на административни нарушения и за налагане на
административни наказания по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от
процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите
и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.
Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното
протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на
специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл.189, ал.4
от ЗДвП, а те в случая са спазени .
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, с
приложена снимка на разположението му, съставен и подписан от
обслужващия го полицейски служител, в който изчерпателно са посочени
релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното
АТСС, точното място на контрол, посока на контролираните МПС, въведения
за участъка скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане,
начало и край на работа с АТСС на посоченото място и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е
относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване на
техническото средство – гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, пред комплекс „В и
В“, времето на работа с него, установеният скоростен режим, посока на
движение на контролираните превозни средства и посока на задействане на
АТСС дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в
електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено
нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване
на допустимата максимална скорост от 50 км/ч., валидна за населено място,
съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В пътния участък, попадащ в рамките на
населено място, за всяка от посоките, не е било въведено различно
ограничение на скоростта с пътен знак.
Протоколът е официален документ, тъй като се съставя от длъжностно
лице в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила.
Същият е съставен съгласно изискванията в Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. и е подписан от полицейски служител с доказана компетентност
да осъществява дейност по заснемане на нарушения на правилата за движение
по пътищата със СПУКС, да извършва последващ преглед, валидизиране и
генериране на ЕФ в АИС „АНД“, доколкото е сред длъжностните лица,
определени за това със Заповед №313з-862/2024г. на Директор ОД МВР –
Перник. Протоколът е приет е и е проверен от полицейски орган,
4
удостоверено с полагане на подпис и посочване имената на съответното
длъжностно лице, в който е посочено, че свалените от системата статични
изображения/видеозаписи са автоматично прехвърлени и съхранени на
компютърна конфигурация/сървър в съответната структура на МВР. Предвид
изготвянето на протокола по предвидения ред съдът го цени като годно
доказателствено средство за удостоверените в съдържанието му фактически
обстоятелства, за изготвения и приложен снимков материал от записа на
нарушението, както и за това, че АТСС е било използвано съгласно
нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.
По несъмнен начин е идентифицирано и превозното средство, при
управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост
на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приобщения снимков материал от записа,
извършен с преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1 с
№120сс88/0152876, в която са означени дата и час, точна локация, разрешена
скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, скорост на движение на
заснетото превозно средство, и разстоянието на измерване. Направения запис
на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство
по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден
електронния фиш. На снимковия материал, който е достатъчно ясен, се
наблюдава именно автомобила, визиран в електронния фиш, заснет при
приближаването му към СПУКС, съответстващо на режима на задействане,
при който е измерена скоростта, съгласно протокола за използване на АТСС и
приложената снимка на разположението на уреда, поради което всяко
съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено. Съгласно приетото
приложение към удостоверение за одобрен тип №17.09.5126 на БИМ,
превозното средство, чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в
момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на
маркерите на четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка
на маркерите е върху автомобила, посочен в електронния фиш.
Обстоятелството, че в ЕФ не е посочена посоката на движение на
автомобила не води до незаконосъобразност, тъй като не се касае за
задължителен реквизит от съдържанието на електронния фиш съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП. Липсата му не съставлява и пречка за определяне
точното мястото на нарушението, за доказване чия скорост е измерена с
АТСС, както и за решаване на останалите релевантни за казуса обстоятелства,
свързани с точното правно квалифициране на нарушението и елементите от
обективната страна на административнонаказателната норма.. В съставения
протокол за използване на АТСС е удостоверено, че контрол на скоростта на
движение на МПС е осъществяван в двете посоки. Техническите
характеристики на АТСС дават такава възможност, т.е., за измерване на
скоростта и на приближаващите, и на отдалечаващите се МПС, като за такова
задействане е наличен съответен запис в протокола /“в двете посоки“/“Д“/. В
случая именно този запис е отбелязан с подчертаване и със съответното му
символно означаване /“Д“/, което удостоверява, че контрол е осъществяван и
за посока кв. Тева, гр. Перник, и за посока кв. Изток, гр. Перник. Налице е и
изричен запис в протокола за посоката на движение на контролираните МПС:
5
„в двете посоки“. Визуализираните на снимковия материал данни за заснемане
на автомобила при приближаването му, съпоставени със записа в ЕФ, че
СПУКС е насочено към кв. Тева, установяващо се и от приложената снимка на
разположението му, води до единствено възможно заключение, че посоката на
движение на жалбоподателя е била към кв. Изток.
Предвид горното, съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал.1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на скорост от 50 км/ч. за
населено място, предвид категорията на превозното средство.
Жалбоподателят законосъобразно е установен като субект на
административното нарушение, доколкото собственикът на автомобила А.А.,
след предупреждение за наказателната отговорност, която носи по чл.313, ал.1
от Наказателния кодекс, го е посочила като водач с предоставените данни в
декларация във връзка с чл.189, ал.5 от ЗДвП. Декларираните обстоятелства,
довели до ангажиране административнонаказателната отговорност на Х., не са
оспорени от него по предвидения ред, поради което законосъобразно, в
съответствие с принципа в чл.24, ал.1 от ЗАНН, именно неговата отговорност
е ангажирана за установеното административно нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място К. Х. е управлявал описаното превозно средство със
скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС –
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №120СС88, поради което
законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл.189, ал.4 от
ЗДвП с издаване на електронен фиш.
По отношение административното наказване:
АНО законосъобразно е квалифицирал и приложил
административнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от
ЗДвП, предвиждаща наказване за повторно извършено нарушение по чл.182,
ал.1 от ЗДвП.
Както се посочи, с електронния фиш отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП за това, че при управление на
МПС е превишил разрешената скорост на движение от 50 км/ч за населено
място, и се е движил с 67 км/ч. За превишаване на разрешената максимална
скорост санкциите са установени в разпоредбата на чл.182 от с.з., вида и
размера на които са определени в зависимост от стойността на конкретното
превишаване на скоростта. Санкциите са диференцирани в пет отделни алинеи
6
с оглед обстоятелството дали превишаването на скоростта е извършено в
населено място /ал.1/ или извън населено място /ал.2/, като са предвидени и
по-тежко наказуеми състави в хипотезите на особеност на субекта на
нарушението /ал.3/, при повторно извършено нарушение /ал.4/ и системно
такова /ал.5/.
В случая жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на чл.182,
ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, която предвижда по-тежко наказание за повторно
извършено нарушение по ал.1 /в населено място/, а именно глоба в двоен
размер спрямо предвидения за съответното нарушение.
В обстоятелствената част на електронния фиш се съдържа констатация за
повторно извършване на установеното с АТСС нарушение, посочен е актът,
обосноваващ този съставомерен признак от обективна страна, както и датата
на влизането му в сила. Същият е приобщен като писмено доказателство.
Следователно, описанието на нарушението дава ясна информация на
нарушителя, че е наказан за повторно превишаване на разрешената скорост в
населено място, тъй като вече е наказван за същото по вид нарушение с
цитирания по-рано издаден и влязъл в сила електронен фиш.
Съгласно §5, т.33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл.189, ал.11
от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. Визираният в обстоятелствената част на
електронния фиш акт, обосноваващ повторността /електронен фиш серия К,
№8214638, издаден от ОДМВР – Велико Търново/ е приет като писмено
доказателство по делото. От съдържанието му се установява, че с него на
основание чл.189, ал.4, вр. ал.2, т.3 от ЗДвП К. Х. е наказан за същото по вид
нарушение - чл.21, ал.2 от ЗДвП, както и че актът е влязъл в сила на
10.11.2023г., предвид направеното отбелязване, удостоверено с подпис и с
печат на съответната структура на МВР. Същата информация е въведена и в
електронния масив на МВР, установяващо се от приетата разпечатка от АИС –
АНД. Съдът изцяло кредитира тези доказателствени източници, тъй като
удостовереното в съдържанието им не е разколебано или оборено с други
събрани доказателства. Оттук следва, че процесното нарушение, извършено
на 22.04.2024г., попада в рамките на едногодишния срок по §5, т.33 от ЗДвП и
е повторно извършено.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са
подведени от административнонаказващия орган под нормата на чл.182, ал.4,
вр ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като изпълват всички елементи от хипотезата й, и
законосъобразно отговорността на нарушителя е ангажирана на основание
този по-тежко квалифициран състав на нарушение.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28 от
ЗАНН, предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДвП.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална
скорост в населено място, извършено повторно, санкцията се съдържа в
7
разпоредбата на чл.182, ал.4, вр. ал.1 от ЗДвП, а именно двоен размер на
предвидената за съответното нарушение глоба, индивидуализирана в
зависимост от стойността на превишението на скоростта. В случая скоростта е
превишена със 17 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.2 от визираната разпоредба.
Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост от
11 до 20 км/ч. наказание, определено в абсолютен размер – глоба 50 лв.,
изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от
ЗАНН. За повторно нарушение по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, каквото е
процесното, наказанието е в двоен размер, т.е., 100 лева, в какъвто размер е
наложеното на жалбоподателя на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от същия
закон.
По тези съображения обжалваният електронен фиш следва да бъде
потвърден като законосъобразен. Намаляване на наказанието под
законоустановения размер законът не допуска в случая.
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на разноски на
жалбоподателя, каквито не са и доказани.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.9, вр. 2, т.5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС, серия К, №9094972, издаден от ОД МВР – Перник, с
който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.2 от Закона
за движението по пътищата на К. Х. Х. с ЕГН **********, с адрес с.
**********
е наложена глоба в размер 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
извършено на 22.04.2024г. в гр. Перник в условията на повторност – в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К/8214638 /на 10.11.2023г./.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8