Решение по дело №174/2022 на Районен съд - Попово

МОТИВИ ПО АНД № 174 по описа на ПпРС за 2022 г.

Производството е по реда на Глава XXVIII-ма от НПК.
Против обвиняемия А. Ф. Ю. е било образувано и водено ДП № 204/ 2022 г. по описа
на РУ“Полиция“П. за извършено престъпление по чл. 354а,ал.3,т.1 НК. След приключването
му с мнение за съд и след като преценил, че деянието представлява маловажен случай и са
налице предпоставките за прилагане на чл.78а НК, прокурор от РП Т., ТО П. е изготвил
постановление, което е внесъл в първостепенният съд с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание спрямо обвиняемия за
това, че „на неустановена дата през месец май 2022 г. е придобил и до 29.05.2022 г. в гр.П.,
обл.Т., без надлежно разрешително, е държал високорисково наркотично вещество – 0.018
грама метамфетамин на стойност 1.52 лв., като случаят е маловажен“ – престъпление
по чл.354а, ал.5, във връзка с ал.3, т.1 от НК.
Обвиняемият Ю. се явява лично и се представлява от адв.К. П. от ТАК, която не
оспорва констатациите по внесеното постановление, но поддържа тезата, че случаят се явява
малозначителен по смисъла на чл.9,ал.2 НК, поради което пледира за оправдаване на
обвиняемия.
Районна прокуратура Т., ТО П. чрез прокурор П. И. поддържа внесеното
постановление, пледира за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и
налагане на минимално административно наказание.
Съдът, след запознаване с доказателствата по приложеното ДП № 204/2022 г. по
описа на РУ П., постановлението на РП Т. и с оглед разпоредбите на чл.378, ал.2 и ал.3
НПК, в рамките на събраните по делото доказателства, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Обвиняемият А. Ф. Ю. живеел в с.К., общ.О., където завършил основното си
образование, след което продължил да учи в ПГ по механотехника „**“ в гр.Р., където през
2022 г. завършил средното си образование, не бил осъждан /справки л.27 и 28 от ДП/.
На 29.05.2022 г. свидетелите Борисов и А. – полицаи от РУ П. извършвали обход в
централната част на гр.П., като на ул.“Гагарин“, зад блок № 5 решили да проверят обв.Ю.,
който пушел цигара. Поискали да проверят кутията му цигари, в която намерили малка
пластмасова тръбичка и пакетче с бяло кристално вещество. Обвиняемият им обяснил, че
по-рано пред деня се е скарал с баща си и е пристигнал от с.К. в гр. П., като „… е закупил
метамфетамин за собствена употреба и е искал да го изпробва“ /показания на св.А., л.41/.
Предал доброволно на св.А. /протокол л.12/ пакетче, съдържащо 0.14 г кристално вещество.
В хода на започналото ДП била назначена комплексна физико-химична експертиза, при
която в.л. инж.Бранимира Кирилова от ОДМВР-Т. дало заключение за /л.24/ за това, че
„обектът представляващ бяло вещество с нето тегло 0.018 г съдържа метаамфетамин.
Нетното тегло не е достатъчно за провеждане на количествени анализи за определяне на
процентното съдържание на доказаното вещество на контрол“. Наред с това, вещото
лице съобразявайки стриктно правилата за оценка, визирани в Постановление №
23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството /Обн., ДВ, бр.15/1998 г./ изчислило, че стойността на намереното у
обвиняемия количество метаамфетамин определена по тези правила, възлиза общо на 1.52
лв.
Така възприетата фактическа обстановка се установява и подкрепя по неоспорим
начин от събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по ДП № 204/2022 г. по
описа на РУ П. доказателствени средства, преценени от съда по реда на чл.378,ал.2 от НПК.
При съвкупната оценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за доказано по
несъмнен и безспорен начин, че обвиняемия А. Ф. Ю. е осъществил състава на
1

престъплението, описано в постановлението РП Т., за което следва да се ангажира
наказателната му отговорност.
Метаамфетаминът има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е под
контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обнародван в ДВ бр.30/1999г.
Съгласно същият закон марихуаната е включена в Приложение №1 на чл.3 ал.2 – „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. С действията си обв.Ю., в нарушение на установеният в
чл.27,ал.1,пр.3 от ЗКНВМП запрет е придобил и до 29.05.2022 г. е държал метаамфетамин – 0.018 г на стойност
1.52 лв. От субективна страна несъмнено деянието е извършено при пряк умисъл от обвиняемия, който е
разбирал, че е придобил и държи високорисково наркотично вещество в нарушение на законовите разпоредби,
съзнавал е общественоопасния характер на запретеното от закона свое поведение, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване, като е имал за цел да го ползва за своя лична
употреба /липсват данни за намерение за продажба/.
Анализирайки действията и на обвиняемия във връзка с извършеното престъпление
съдът споделя като правилна и обоснована преценката на наблюдаващият прокурор за това,
че се касае за деяние със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичните случаи на подобни престъпления. По-ниската степен на обществена опасност
съответно обуславя и по-лека наказуемост, която в случая е отразена именно чрез
квалификацията по чл.354а, ал.5,вр. с ал.3,т.1 НК. Легалната дефиниция за престъпление,
което представлява „маловажен случай” е дадена в чл.93,т.9 от НК, като в конкретният
случай, вредните последици от престъплението са крайно незначителни, като в този
контекст следва да се отчете начина на придобиване на наркотичното вещество /респ. и
последващото му доброволно предаване/, и не на последно място изключително ниската
стойност на предмета на престъплението, и сравнително добрите характеристични данни за
обвиняемия.
Съдът намира, че с оглед конкретните събрани по делото доказателства, в случая не е
налице нито една от хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.9,ал.2 НК, за приложението
на която претендира защитата на обвиняемия. Съдът не счита, че деянието на обвиняемия
поради своята малозначителност не е общественоопасно, нито че неговата обществена
опасност е явно незначителна. Установеното изключително малко количество наркотично
вещество, респ. неговата изключително ниска стойност, както младата възраст на
обвиняемия и чистото му съдебно минало са обстоятелства, които дефинират извършеното
от него престъпление именно като маловажен случай. Следва да се напомни обаче, че
законодателят, посредством разпоредбата на чл.354а,ал.5 от НК е криминализирал и
маловажните случаи на този вид престъпления, доколкото е отчел, че същите засягат
обществените отношения, свързани със здравето на гражданите. Именно този предмет на
престъплението обуславя обществената опасност на деянията от този вид, дори в случаите,
когато се касае за държане на малко количество наркотично вещество, на ниска стойност
и/или с ниска стойност на активния наркотичнодействащ компонент. В тази връзка следва да
се отчете, че престъпленията по чл.354а НК се извършват, а и засягат най-често лицата в
младежка възраст, както и че същите напоследък бележат все по-висок ръст. Ето защо съдът
счита, че прилагането на нормата на чл.9,ал.2 НК за деяния, осъществяващи състава на чл.
354а,ал.5,вр. с ал.3,т.1 НК, на практика би засилило тази тенденция, тъй като би дало
възможност на младите хора съвсем безнаказано да държат било за лична употреба, било с
цел разпространение, малки количества високорискови наркотични вещества, тъй като те не
биха носили наказателна отговорност за държането му. Общоизвестен факт е и възможното
пристрастяване към процесните видове наркотични вещества, за което също следва да се
държи сметка.
С оглед на така установеното съдът намира, че са налице кумулативните условия за
освобождаване на обв.Ф. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, тъй като: 1./за извършеното престъпление е предвидено наказание глоба до 1000
лв.; 2./ Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, раздел ІV на НК; 3./не са причинени
2

имуществени вреди от престъплението. При определяне на наказанието „глоба” съдът
съобрази семейното и имотно състояние на обвиняемия. Видно от приложената по делото
декларация за семейно положение и имотно състояние /л.38/ и от посоченото в
характеристичната справка, през м.май 2022 г. обвиняемият е завършил средното си
образование, като понастоящем е безработен и живее при родителите с в с.К., община О., не
притежава недвижими имоти и МПС. При така установените обстоятелства съдът, прие, че
наказанието „глоба” следва да се индивидуализира в минималния размер, посочен в
разпоредбата на чл.78а,ал.1 НК, а именно 1 000 лв. /който принципно не може да бъде
увеличен, поради забраната в чл.78а,ал.5 НК/, като счете подобно наказание е достатъчно за
реализиране на наказателната превенция.
Съдът се произнесе и по въпроса за възлагане на направените разноски, като предвид
изхода на делото осъди обвиняемия да заплати сумата 119.14 лв. за вещо лице от
досъдебното производство - в полза на държавата, по сметка на ОДМВР Т..
Водим от горното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	77
Дата:	5 октомври 2022 г.
Съдия:	Явор Пламенов Томов

Дело:	20223520200174
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	14 септември 2022 г.

Решение по дело №174/2022 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите