№ 2
гр. Благоевград, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти януари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20221200501108 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на жалбата, подадена от К. Г. П., ЕГН **********, чрез адв. В. Т.,
против Разпореждане от 04.07.2022 г., постановено по изп.д.№1294/2021 г. по описа на ЧСИ
Б. В., рег.№890 в КЧСИ, с район на действие ОС-Благоевград.
С атакуваното разпореждане е оставена без уважение молбата от 24.06.2022 г. на взискателя
К. Г. П. за присъждане на адвокатски хонорар по делото в размер на 2400 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното
разпореждане. Иска се неговата отмяна и уважаване изцяло искането на взискателя за
присъждане на разноски в изпълнителното производство.
Длъжникът Д. Х. изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска същата да бъде
оставена без уважение.
ЧСИ Б. В., в мотивите си по чл. 436, ал.3 ГПК, изразява становище за неоснователност на
жалбата, като иска същата да бъде оставена без уважение.
Съдът, като взе предвид данните в изпълнителното дело, съобрази становищата на
страните и разпоредбите на закона, приема за установено по делото от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу подлежащо на обжалване от
взискателя действие на съдебния изпълнител. Действително, актовете, които взискателят
има право да обжалва, са лимитативно изброени в нормата на чл.435 ал.1 ГПК и
1
постановлението за разноски не е сред тях. Потестативното право на жалба по отношение на
този акт е признато на длъжника в чл.435 ал.2 ГПК, чиито права в по-голяма степен могат да
бъдат засегнати от приемането на незаконосъобразно предявени и/или извършени разноски
по изпълнителното производство. Актът на съдебния изпълнител, с който се редуцира
размерът на първоначално приетите разноски, респ. с който не се присъждат такива (както е
в случая) обаче засяга пряко законните интереси на взискателя, тъй като отрича правото му
да получи от длъжника уговореното адвокатско възнаграждение. Произнасянето на съдебния
изпълнител по отговорността за разноските не представлява същинско изпълнително
действие, тъй като не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното
основание, а е реализация на общия принцип за отговорността за разноски. Поради това, при
уважаване на възражението за прекомерност на разноските по чл.78 ал.5 ГПК, респ. при
неприсъждане на разноски, за взискателя възниква правото на жалба против акта, с който
същите се намаляват, респ. се оставя без уважение искането за присъждането им. В този
смисъл са напр. решение № 393/15.05.2015 г. по гр.д. № 5473/2014 г., IV ГО на ВКС и
определение № 1556/08.06.2015 г. по в.гр.д. № 1962/2015 г. на АС София. Ето защо, жалбата
е процесуално допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
С решение №353/08.06.2022 г., постановено по в.ч.гр.д.№406/2022 г. по описа на ОС-
Благоевград, съдът е отменил Разпореждане от 17.03.2022 г. на ЧСИ Б. В., рег. №890 в
КЧСИ, с район на действие ОС-Благоевград, постановено по изп.д.№1294/2021 г. по описа
на съдебния изпълнител, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на
длъжника Д. Г. Х. за намаляване размера на адвокатски хонорар на пълномощника на
взискателя по делото в размер на 2400 лв., вместо което е оставил без уважение като
неоснователно искането на взискателя К. Г. П., ЕГН **********, за заплащане на разноски
за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 2400 лв. (две хиляди и
четиристотин лева).
В мотивите на решението е посочено, че по делото липсват достатъчно ясни и
безпротиворечиви доказателства за това, взискателят по изпълнителното дело К. Г. П. или
друго натоварено от нея лице да е заплатило сумата за адвокатско възнаграждение,
уговорена в представения по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие.
Посочено е, че в представеното по изпълнителното дело извлечение от посочената в
договора за правна помощ банкова сметка, по която е следвало да се извърши плащането на
уговорената в договора сума, като наредител (вносител на сумата) фигурира лицето Мариан
Михаилов. Посочено е, че това лице очевидно не е взискател по изпълнителното дело, а
липсват и доказателства, от които да се установява, че това лице е било натоварено от
взискателя да заплати разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело,
уговорени с представения по делото договор за правна защита и съдействие. Поради това е
прието, че не може да се приеме, че разноски в размер на приетата от съдебния изпълнител
сума от 2400 лв. са били направени от взискателя по изпълнителното дело, съответно сумата
от 2400 лв. за адвокатско възнаграждение не следва да се включва в дължимите от длъжника
2
разноски по изпълнението.
Съдебният изпълнител с атакуваното разпореждане, за да откаже присъждане на разноски в
полза на взискателя К. П., се е основал именно на посоченото по-горе решение
№353/08.06.2022 г., постановено по в.ч.гр.д.№406/2022 г. по описа на ОС-Благоевград. Към
настоящия момент не са налице нови обстоятелства, които да налагат възприемане на
различно от изложеното по-горе становище, поради което съдът намира, че съдебният
изпълнител правилно е отказал присъждане на разноски в полза на взискателя. Още повече,
че съобразно чл. 299, ал.1 ГПК, съдът не разполага с възможност да пререшава вече решения
с влязло в сила решение по в.ч.гр.д.№406/2022 г. по описа на ОС-Благоевград въпрос за
дължимостта на разноските в полза на взискателя, при същите доказателства, които са били
представени и по цитираното дело.
Представеният от взискателя Анекс към договор за правна защита и съдействие от
04.11.2021 г., сключен между К. П. и адв. В. Т., не може да обуслови различни от горните
правни изводи, тъй като в посочения анекс единствено е предвидено, че възнаграждението
за оказаната от адв. В. Т. правна помощ ще бъде изплатено на две вноски съответно от 650
евро и 578 евро, платими от лицето М.М. съответно на 10.11.2021 г. за първата вноска и на
11.11.2021 г. за втората вноска. С този анекс обаче лицето М.М. не се натоварва от
взискателя да заплати разноските за адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело,
уговорени с представения по делото договор за правна защита и съдействие. По делото
липсва споразумение между взискателя К. П. и лицето М.М., с което последното да поема
задължение, респ. да бъде овластено от взискателя, да заплати от негово име (от името на
взискателя) в полза на адв. В. Т. разноските за адвокатско възнаграждение по сключения по
изпълнителното дело договор за правна защита. Ето защо и искането на взискателя за
присъждане на такива правилно е оставено без уважение.
В контекста на горното, частната жалба срещу атакуваното разпореждане следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от К. Г. П., ЕГН **********, чрез адв. В.
Т., против Разпореждане от 04.07.2022 г., постановено по изп.д.№1294/2021 г. по описа на
ЧСИ Б. В., рег.№890 в КЧСИ, с район на действие ОС-Благоевград.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4