РЕШЕНИЕ
№ 18283
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110146111 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „ЮЛ” ЕАД, ЕИК ************, срещу С. И. В. с
ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС с която се иска да бъде признато за установено, че
ответника дължи на ищцовото дружество сумите:
- 118.53 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021г. до 13.02.2024г., върху главница
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020г. до 30.07.2021г. и
- 2,33 лева - лихва за периода от 18.03.2021г. до 13.02.2024г., върху главница за периода
от 01.01.2021г. до 30.07.2021г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №15080/2024
г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС Аб. №: ****/инст.№ ***********,
ИД номер: **********.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик е клиент на топлинна
енергия (ТЕ) по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1,
т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ЮЛ“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ЮЛ“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
1
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на
ответниците, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с
„ЮЛ” ЕООД.
Прилагат се писмени доказателства.
Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист -
топлотехник, след като прегледа наличната документация в „ЮЛ“ ЕАД и ФГР за абонатен
№ **** и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси.
Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице -
счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да
отговори на посочени въпроси.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като неоснователни.
Сочи се, че спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за отоплителен сезон 2020 г. –
2021 г., издадена през месец юли 2021 г., обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е
неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и
издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане – общата фактура за периода е издадена на 31.07.2021 г., а 45-
дневният срок е изтекъл на 15.06.2021 г. (45 дни след изтичане на периода, за който се отнася
фактурата – 30.04.2021 г.). Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато
ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Следователно, искът по чл. 86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия през
периода от м/05/2020 г. до м/04/2021 г. е неоснователен и следва да се отхвърли.
Сочи се и, че процесните фактури са издадени на името на друго лице, поради което
ответникът не е изпаднал в забава.
Поддържа се, че в общите условия на ищцовото дружество няма предвидена уговорка
за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение. След като
тези суми нямат уговорен падеж, то лихви се начисляват едва след покана от кредитора към
длъжника съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД „Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.“. Доказателства за отправена покана
от страна на ищеца към ответника относно заплащане на сумите, претендирани за дялово
разпределение не са ангажирани.
Прави се възражение за погасяване на сумите по давност.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 86 ЗЗД
във вр. чл. 422 ГПК.
2
На 14.03.2024 г. „ЮЛ“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. И. В. за сумите 461,74 лева (четиристотин шестдесет
и един лева и 74 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 31.07.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 14.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 118,53 лева (сто и осемнадесет
лева и 53 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до
13.02.2024 г., 7,56лева (седем лева и 56 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2021 г. до 31.07.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 14.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 2,33 лева
(два лева и 33 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 18.03.2021 г. до
13.02.2024 г.- задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: АДРЕС аб.№****.
С разпореждане от 26.03.2024 г. по ч. гр. д. № 20417/2024г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение
Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано писмено
възражение, намирайки вземанията за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия
в размер на 118,53 лв., претендирани за периода 15/08/2021 г. до 13/02/2024 г. и за мораторна
лихва върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 2,33
лв., претендирани за периода 18/03/2021 г. до 13/02/2024 г.,предмет на заповедта, за
недължими.В останалата си част заповедта е влязла в сила.
На основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК на ищеца са дадени указания за предявяване на
установителен иск. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване
на вземанията си по исков ред.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №*****, том****рег. №*******, дело
№********* на Нотариус БЯ на 22.10.2004 г. ИВБ и ЙИБ даряват на сина си С. И. В. офис
АДРЕС
С Нотариален акт за покупко-продажба №**, том****ег. №**, дело №**/**г. на
Нотариус ЦС на 17.08.2023 г. С. И. В. продава на трето по делото лице самостоятелен обект
АДРЕУС
Видно от представения протокол от проведеното на 26.09.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, , АДРЕС етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с ЮЛ“ ООД, което дружество да
извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални
сметки.
Представен е договор от 01.10.2002 г. между „ФДР“ ООД, и етажната собственост с
адрес: АДРЕС по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и
да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в периода от
м.05.2021г. до м.04.2023г. процесният имот е бил топлоснабден, както и че стойността на
доставената топлинна енергия възлиза именно на посочената от ищеца сума, за която сума са
издадени и осчетоводени фактури от ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
3
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
От представените по делото актове за собственост (Нотариален акт за дарение на
недвижим имот №*****, том IV, рег. №*******, дело №********* на Нотариус БЯ на
22.10.2004 г. и Нотариален акт за покупко-продажба ** том **, рег. №***, дело №**/**г. на
Нотариус ЦС на ******г.)се установява, че топлоснабденият имот е еднолична собственост
на ответника.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ЮЛ“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между ищцовото дружество от една страна и С. И. В., от друга страна, е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна
енергия за битови нужди относно целия процесен имот.
Дължимите суми – главници за топлинна енергия и дялово разпределение не са
4
предмет на настоящото производство. Дължимостта им от ответника не е спорна, срещу
заповедта за изпълнение в тази част не е подадено възражение и същите са съдебно
установени:
-461,74 лева (четиристотин шестдесет и един лева и 74 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
31.07.2021 г.,
7,56лева (седем лева и 56 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2021 г. до 31.07.2021 г.
Спорно е дали се дължи лихва върху посочените две суми.
Доколкото установеното главно вземане за топлинна енергия е начислено за периода от
01.05.2020 г. до 31.07.2021 г., то приложение следва да намерят новоприетите Общи условия
на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г.,
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от
Общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично
определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след
края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода страните са
овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се
съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на
окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът
изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Приложена по делото е общата фактура за отчетен период 01.05.2020 г.-30.04.2021 г.,
издадена на 30.06.2021 г. за сумата от 314.89 лева. Посочен е срок за плащане -45 дни
съгласно ОУ, а именно 14.08.2021 г., съответно от 15.08.2021 г. ответникът е в забава и
длъжи законна лихва. За периода 15.08.2021 г. – 13.02.2024 г. дължимата лихва е в размер на
88.59 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на данъчен калкулатор
на НАП/https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html/.
Приложена по делото е общата фактура за отчетен период 01.05.2021 г.-31.07.2022 г.,
издадена на 30.06.2022 г. за сумата от 111.73 лева. Посочен е срок за плащане -45 дни
съгласно ОУ, а именно 14.08.2022 г., съответно от 15.08.2022 г. ответникът е в забава и
длъжи законна лихва. За периода 15.08.2022 г. – 13.02.2024 г. дължимата лихва е в размер на
20.10 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на данъчен калкулатор
на НАП/https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html/.
Общо дължимата лихва върху главницата за топлинна енергия е 108.69 лева. За
разликата до 118.53 лева, искът е недоказан по размер и следва да бъде отхвърлен.
От страна на ответниците своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия от 2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата за изравнителните
сметки, в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят.
Настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК/ арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/- 15.03.2024 г. Така към датата на подаване на исковата молба
5
е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 15.03.2021 г. Най
ранно претендираниото периодично вземане е от 15.08.2021 г, съответно няма погасени по
давност суми.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответника на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последния не са изпаднал в забава и не дължи на „ЮЛ” ЕАД обезщетение
по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 2,33 лева - лихва за периода от 18.03.2021г. до 13.02.2024г.,
върху главница за периода от 01.01.2021г. до 30.07.2021г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ЮЛ” ЕАД съобразно уважената част от исковете
се следват деловодни разноски спрямо ответника за настоящото производство, чийто
размер, възлиза на 132.73 лв., от общо дължим размер от 147.59 лева/ държавна такса- 47.59
лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -6.50 лева от пълен размер от 7.23
лева/ съответните разноски на частта от установените суми в заповедта, срещу които е
подадено възражение/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски за отхвърлената част
от исковете. Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на по 40.28 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от необвързващата съда
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който размер в
процесния случай е в унисон с прогласените принципи на разумност, пропорционалност и
справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г.
на Съдът на ЕС. За заповедното производство също се следват разноски съобразно на
отхвърлената част на оспорената част – 5.04 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо С. И. В. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС,
че дължи на ищеца „ЮЛ” ЕАД, ЕИК ************, на основание чл. 86 ЗЗД във връзка
с чл. 422 ГПК, 108.69 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021г. до 13.02.2024г.,
върху главница топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020г. до 30.07.2021г. за
топлоснабден имот с адрес: АДРЕС Аб. №: ****/инст.№ ***********, ИД номер:
**********, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№15080/2024 г. на СРС, 46 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва над уважения
размер от 108.69 лева до пълния предявен размер от 118. 53 лева и иска за сумата от 2,33
лева - лихва за периода от 18.03.2021г. до 13.02.2024г., върху главница за дялово
разпределение за периода от 01.01.2021г. до 30.07.2021г.
6
ОСЪЖДА С. И. В. с ЕГН:**********, да заплати на „ЮЛ” ЕАД, ЕИК
************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдебно-деловодни разноски за
производството по ч.гр.д. № 15080/2024 г. на СРС в размер на 6.50 лева, както и за
настоящото производство, в размер на 132.73 лева.
ОСЪЖДА „ЮЛ” ЕАД, ЕИК ************ да заплати на адв. НИИ, ЕГН:
**********, адвокатски хонорар в размер на 40.28 лева.
ОСЪЖДА „ЮЛ” ЕАД, ЕИК ************ да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН:
**********, адвокатски хонорар в размер на 5.04 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР” АД,
ЕИК:***********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7