Р е ш
е н и е
№
906/11.12.2019г.
гр. Пазарджик
в
името на народа
Административен съд –
Пазарджик, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Антоанета
Метанова, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 412,
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Делото е образувано по жалба на
А.Г.А. ***, подадена чрез адв. В., против Заповед №
433/11.03.2019 г. на кмета на община Пазарджик.
С обжалваната заповед, на
основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2, и чл.
223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж
„Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда“, находяща се в
поземлен имот № 112, участващ в УПИ V – 112, в кв. 18 по плана
на с. Априлци, с административен адрес ул. „П.“ № .., извършен от А.Г.А..
В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на оспорената
заповед, като се навеждат възражения за противоречие с материалноправните
разпоредби. Строежът е изпълнен върху основите на стара къща, не са променени
основите, единствено са подменени стените, които са били изронени и жилището е
било негодно за обитаване. Не отговаря на истината, че в чужд имот се извършва
строителство, тъй като имотът не е чужд, а е на бащата на жалбоподателя, като
се твърди, че не е необходимо да има отстъпено право на строеж и подобрението
на имота не означава ново строителство. Иска се от съда да отмени заповедта на
кмета на община Пазарджик.
Ответникът по жалбата – кметът
на община Пазарджик, заявява чрез
процесуалния си представител – юрк. В., становище за неоснователност на
жалбата. Моли съда да отхвърли оспорването. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като се запозна с
жалбата, със становищата на страните, с преписката и обжалвания административен
акт, намира следното:
С Констативен акт № 197,
съставен на 08.11.2018 г., относно проверката на строеж, представляващ „Пристройка и надстройка на съществуваща сграда“, находящ се в с.
Априлци в поземлен имот № 112, съставляващ УПИ V-112, кв. 18 по действащия
регулационен план на с. Априлци, е установено, че строежът е изпълнен без разрешение за
строеж, в чужд имот, без учредено право на строеж. Същият е изпълнен през 2018
г., като са нарушени разпоредбите на чл. 148 и чл. 182 от ЗУТ. Установено е, че
строежът е извършен от А.Г.А..
Констативният акт е съобщен на
лицето. Въз основа на така съставения акт е издадена оспорената в настоящото
производство Заповед № 433/11.03.2019г. В заповедта е прието следното: В
югозападната част на имота до калкана от север на съществуваща масивна двуетажна
жилищна сграда е зипълнена пристройка и надстройка на съществуваща едноетажна,
паянтова жилищна сграда от стоманобетонова конструкция: колони, греди, пояс,
плоча и тухлена зидария. Надстройката е с размери 7.60 м/4.80 м и височина 2.90
м. покривната конструкция е изпълнена частично, строежът е изцяло в груб вид.
Пристройката е с размери 7.30/3.80 м и височина 2.70 м от кота терен,
представляваща стоманенобетонова плоча, която е продължение към надстройката,
подпряна на три броя свободностоящи стоманобетонови колони. Към плочата е
изградено външно стълбище във формата на буква „Г“ с размери 2.50 м/3,40 м
широчина 1 м и височина 2.70 м. Сградата не е захранена с ток и вода. Строежът
е изпълнен в поземлен имот № 112, участващ в УПИ V – 112, в кв. 18 по плана на с.
Априлци, собственост на Х.Г. – по разписна книга и Ц.Г. – с изпълнителен лист
от 1978 год. на Окръжен съд – Пазарджик. Извършителят на строежа е А.Г.А..
Установено е, че строежът няма одобрен проект и издадено разрешение за строеж
от главния архитект на община Пазарджик. Същият е изпълнен през 2018 год. в
чужд имот, без учредено право на строеж. Администартивният орган е приел, че с
оглед годината на извършване на строежа за него са неприложими разпоредбите на
§ 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и §127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ като търпим строеж. Със
съставения на 08.11.2018 г. констативен
акт е сложено началото на административно производство по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на незаконния строеж. Констативният акт е съобщен на
заинтересованите лица по реда на § 4 от ДР на ЗУТ на 15.11.2018 год. В мотивите
на оспорения административен акт е посочено, че срещу констативния акт не е
постъпило възражение от страна на оспорващия А.А..
Обжалваната заповед е съобщена
на жалбоподателя на 15.03.2019 г., а жалбата е постъпила в Община Пазарджик на
28.03.2019 г.
По делото е изслушана
съдебнотехническа експертиза, като вещото лице е дало заключение, че строежът,
предмет на обжалваната заповед е изпълнен върху носеща стоманобетонова
конструкция – плоча, девет броя вертикални колони и греди, ограждащи стени от
тухли, покрит с двускатна дървена покривна конструкция с керемиди. Състои се от
две помещения с отделен вход към откритата тераса. Строежът представлява втори
етаж на съществуваща сграда със застроена площ от 39.92 кв.м и е разположен в
средната южна част на имота. Вещото лице е дало заключение, че за изпълнения
строеж не е открило и не са му представени строителни книжа – проект и
разрешение за строеж, както и учредено право на строеж или друго право на
собственост от страна на жалбоподателя. Поради липса на строителни книжа и
документи не може да се установи точният период на изпълнението.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок от
лице, което има правен интерес от оспорването, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.
225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се
извършва в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и без одобрени
инвестиционни проекти, и/или без разрешение за строеж. Кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях. Видно от събраните по делото доказателства, строежът е изпълнен
без наличието на необходимите строителни книжа – не е одобрен инвестиционен
проект и не е издадено разрешение за строеж.
Видно от събраните по делото
доказателства, строежът е извършен през 2018 г. Съгласно разпоредбата на § 16,
ал. 1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Съгласно разпоредбата на § 127, ал. 1 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31.03.2001 год., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване.
От изложеното следва, че първата
предпоставка, за да бъде признат един строеж за търпим, е същият да е извършен
преди 07.04.1987 г. или преди 31.03.2001 г. В настоящия случай по делото са
събрани достатъчно доказателства, че строежът е извършен през 2018 г. В тази
насока са и показанията на разпитания свидетел М.. Следователно първата
предпоставка не е налице. Втората предпоставка за прилагане на § 16, ал. 1 и §
127, ал. 1 е строежът да е извършен без строителни книжа, т.е. да е незаконен
по смисъла на чл. 225 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ
строежите могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон.
Разрешението за строеж се издава от главния архитект на общината. Разрешението
за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен
инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Разпоредбата на чл. 225, ал. 2,
т. 2 определя строежите, които се извършват без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж за незаконни. Незаконните строежи полежат на
премахване с изключение на случаите, когато същите са търпими. С оглед
установеното време на изграждане на строежа въведеният режим на търпимост по §
16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПР на ЗИД на ЗУТ е неприложим. Липсва
първата предпоставка строежът да е изграден преди датите, посочени в цитираните
разпоредби.
Настоящият съдебен състав
намира, че при тези обстоятелства и установени факти, заповедта е издадена от
компетентен орган – кмета на общината, по смисъла на чл. 225а от ЗУТ, спазена е
процедурата по установяване на незаконния строеж, като е съставен констативен
акт от служители на общинската администрация, дадена е възможност на
жалбоподателя да направи възражения и представи допълнителни документи, като
същият не се е възползвал от това си право. Съдът намира, че не са налице
отменителните основания на чл. 146 от АПК, поради което оспорването следва да
бъде отхвърлено.
Предвид изхода на делото, настоящият
съдебен състав намира, че претенцията на процесуалния представител на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде
уважена, поради което оспорващият следва да бъдат осъден да заплати в полза на
Община Пазарджик юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, IV-ти
състав,
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на А.Г.А. ***, против Заповед № 433/11.03.2019
г. на кмета на община Пазарджик
ОСЪЖДА А.Г.А.
***, да заплати в полза на Община Пазарджик сумата
от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване
в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните, пред
Върховния административен съд на Република България.
Съдия:/П/
РЕШЕНИЕ
№ 8019 от 23.06.2020 г. на ВАС София, Второ отд. по адм. д. № 2293/2020 г.
- ОСТАВЯ В СИЛА решение № 906 от 11.12.2019г. по адм.д. № 412/2019г.
Административен съд – гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА А. Г. А. от с. Априлци, общ. Пазарджик , обл. Пазарджик да заплати на
Община Пазадрджик сума в размер на 100 (сто) лева, представляваща разноски за
тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.