РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Радомир, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря ЕЛ. Т. З.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20231730200063 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №...../06.02.2023г. началник група в ОДМВР-Перник,
РУ-Радомир е наложил на Б. Д. Б., с ЕГН:********** от гр.Р., ул.“П..К. Ц.“№. на основание
чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от шест месеца и на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.1,2
административно наказание глоба, в размер на 10 лева, за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложените му наказания Б. по подробно изложените във въззивната
жалбата доводи, доразвити в хода на пледоариите от адвокат-защитника му, адв.Е. А. от ПАК,
моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва се изцяло описаната в акта за установяване на административните
нарушения и в издаденото въз основа па него наказателно постановление, фактическа обстановка,
като се сочи, че същата е недоказана предвид приложените в АНП писмени доказателства и, че
жалбоподатлят не е извършил административните нарушения, за които е санкциониран с
обжалваното НП .Претендират се на основание чл.63д ,ал.1 ЗАНН разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не е се явява и не изпраща
представител, като с писмена молба моли за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и
законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при
евентуално уважаване на въззивната жалба.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е в срок, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото се установява, от съставения АУАН серия GA N .../ 20.01.2023г.,. в 16:55 часа в
гр.Радомир, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „С. Дж.“, с рег.№......, негова
собственост, като контролните органи на полицията, при извършена проверка са констатирали, на
автомобила син буркан за подаване на светлинен сигнал, предвиден за автомобил със специален
режим на движение, без да има такова право, както и , че жалбоподателя не носи контролен талон
и свидетелство за управление на МПС.
АНО въз основа на събраните в АНП доказателства и съставения АУАН е издал
атакуваното като е наложил на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1,т.2 от ЗДвП,
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, както и глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.1 , 2 от ЗДвП
за нарушение по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
'
Преди да се пристъпи към разглеждане на делото по същество, съдът следва да се провери
дали при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаване въз
основа на него на наказателното постановление административно-наказващият орган е спазил
императивните изисквания предвидени от законодателя и визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57, ал.1 и 2 от ЗАПН, както и спазени ли са останалите законови разпоредби в производството
по установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания по
ЗАПН.
Настоящият състав на решаващия съд намира, че актьт за установяване на административно
нарушение и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им дадени по закон
и в законоустановените за това срокове, В АУАН и в НП са описани подробно обстоятелствата,
при които е било извършено административното нарушение. От формална страна са спазени
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно реквизитите на актовете. Подробно са описани
административните нарушения и обстоятелствата, при които са извършени съгласно изискванията
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАПН. Освен това при квалификацията на административните нарушения
административния наказващият орган е определил правилно и санкционните правни норми.
По същество на правния спор касателно съображенията на адвокат-пълномощника на
жалбоподателя за недоказаност на извършените административни нарушения по ЗДвП, то предвид
ангажираните от АНО в хода на съдебното дирене гласни доказателства и приложените в
административно- наказателната преписка писмени такива, съдът намира, че горната фактическа
обстановка, описана в АУАН и НП не бе доказана по безспорен начин.
В хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, не се
установяват достатъчно данни за извършени деяния, с които жалбоподателя Б. Б. на 20.01.2023г. в
16,55 часа на в гр.Радомир, ул.“Ал.Б.“ като водач на товарен автомобил „С. Дж.“, с рег.№.... ,
негова собственост виновно да е нарушил разпоредите на чл.175 ,ал.1,т.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1,
т.1 от Закона за движение по пътищата.
Действително процесният АУАН, серия GA №. от 20.01.2023г.. е годно писмено
доказателствено средство, което се ползва от съда като редовно съставен АУАН, ползващ се с
доказателствената си сила, съобразно чл.189, ал.2 ЗДвП, но истинността на отразените в него
констатации не бе доказана от АНО.
Разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, а именно А. З. - актосъставител и А. Я.-
свидетел по акта заявяват, че са имали подаден сигнал от дежурния служител в РУ-Радомир за
движещ се товарен автомобил с поставен „син буркан“- устройство за светлинен и звуков сигнал,
предвиден за автомобили със специален режим на движение, но като са пристигнали на място, за
да извършат проверка на автомобила същият е бил паркиран и не е имало водач в него.
Действително от показанията и на двамата свидетели се установява, че в товарния автомобил е
имало светлинно устройство, предназначено за автомобили със специален режим на движение, но
2
същите не са видели и установили, кой е управлявал автомобила, а именно неговият собственик,
жалбоподателя Б. или друго лице .
Горната фактическа обстановка се разколебава и от показанията на свидетеля Н. Б. Д. –син
на жалбоподателя, който заявява, че лично е намерил „синята лампа „ при разчистване на склад в
гр.Перник и я е поставил в товарния автомобил, който е собственост на баща му, но го управлява
свидетеля и именно той в деня на установяване на нарушението от контролните органи е паркирал
автомобила малко преди самата проверка.
По отношение на второто констатирано нарушение, а именно,че водача Б. не е носил
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към, то бе констатирано, че към момента на проверката автомобила е бил
паркиран т.е Б. не го е управлявал същият, за да съществува за него задължението като
водач да носи СУМПС и КТ. За правна пълнота съдът следва да отбележи,че съгласно
параграф 6, т.25 от ДР на Закона за движение по пътищата „Водач" е лице, което управлява
пътно превозно средство, каквито данни по делото по отношение на жалбоподателя липсват.
При тези доказателства съдът намира, че и двете адм. нарушения не са доказани от АНО.
За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на извършителя адм. наказание,
административно-наказващият орган следва да установи, че деянието е адм. нарушение, че
нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител, и че това нарушение е извършено
виновно от лицето. Предвид събраната в хода на съдебното дирене доказателствена съвкупност и
при преценката на същата се установява, че административно-наказващият орган не е доказал по
безспорен и категоричен начин, че Б. е извършил описаните в акта за установяване на адм.
нарушение и в атакуваното наказателно постановление адм. нарушения, поради което и
обжалваното последното следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.143,
ал.1 от АПК, както и предвид представения по делото Договор за правна защита и
съдействие на адв.А. въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на Б. сумата от
300 лева направени разноски по делото. Направено е изрично искане за присъждане на
разноски. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в Договора за правна защита и съдействие, приложен по делото е
удостоверено, че възнаграждението е заплатено в брой. Размерът на адвокатското
възнаграждение в случая е определено и съобразно с разпоредбата на чл.18, ал. 2, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №..../06.02.2023г. на Началник група в
ОДМВР-Перник, РУ-Радомир, с което е наложил на Б. Д. Б., с ЕГН:********** от гр.Р., ул.“П..К.
Ц.“№. на основание чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение но чл.175,
3
ал.1,т.2 ЗДвП и на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.1,2 адм.наказание глоба, в размер на 10 лева, за
нарушение по чл. 100, ал.1,т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „С.“ № . ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Д. Б., с ЕГН:********** от гр.Р., ул.“П..К. Ц.“№. сумата от 300.00 /триста
лева/, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4