Решение по дело №10469/2010 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 418                                                      14.03.2011г.                                   град Бургас                     

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                                            XI-ти граждански състав

на единадесети март                                                    две хиляди и единадесета година 

в публично заседание в следния състав:                                                   

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

 

при участието на секретаря Станка Атанасова,  

като разгледа докладваното от съдията Иванов

гражданско дело № 10469 по описа за 2010 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е образувано по искова молба на А.А.С., ЕГН **********,***, против „Трансатлантик Фрейтърс Секюрити” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. Одрин, № 15, ет. 11, представлявано от управителя Й.И.Е., с която се претендира за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от общо 1278 лв., представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за месец юни и месец юли 2010 год. – по 639 лв. месечно, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба – 07.12.2010 год. до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че между страните за процесния период е съществувало трудово правоотношение, по силата на което А.С. изпълнявал длъжността „...” при уговорено основно месечно възнаграждение от 639 лв. За месеците юни и юли 2010 год. трудовото възнаграждение не било изплатено от работодателя въпреки престирания от ищеца труд. В съдебно заседание исковата претенция се поддържа от упълномощен процесуален представител. Ангажирани са доказателства. Моли се за присъждане на направените разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответното дружество не е депозирало писмен отговор. В съдебно заседание, ответникът се представлява от законния си представител, който е направил възражение по размера на исковата претенция, като е признал същата за сумата от 505.51 лв., съставляваща дължимото нетно възнаграждение след приспадане на удръжки за данък и осигуровки. Заявено е, че сумите за удръжки са начислени, но не са внесени.

Съдът, като взе предвид предявената искова претенция, изложените от страните доводи и събраните доказателства, намира следното:

Между страните не е спорно съществуването на трудово правоотношение за процесния период – юни, юли 2010 год. при уговорено средно месечно възнаграждение за ищеца от 639 лв. Посочените обстоятелства се установяват и от представено по делото допълнително споразумение от 01.04.2008 год. към трудов договор от 09.10.2007 год. Не е спорно и че за посочения в исковата молба период ищецът е изпълнявал заеманата длъжност „...”. При това положение дължимо се явява уговореното трудово възнаграждение, което възлиза в брутен размер от 1278 лв. Именно посочената сума следва да бъде възложена в тежест на ответника, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане. Това е така, защото в случая не може да се направи приспадане на дължимите суми за данък и осигуровки. От една страна възможността за възражения на ответника по размера на претенцията е била преклудирана с пропускането на срока за отговор. Дори обаче да бъде пренебрегнато това процесуално съображение, от материално-правна страна работодателят не може да бъде освободен от задължението да заплати дължимата сума в брутен размер, защото задължението за заплащане на данък и осигурителни вноски е на самия работник, а не на работодателя, който само е задължен да го начислява и удържа. Освен това ответното дружество не ангажира каквито и да било доказателства за твърденията си относно начисляване на дължимите удръжки и декларирането им пред съответните държавни органи.

Предвид липсата на доказателства за направени от ищеца разноски, такива не следва да бъдат възлагани. На основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден  да заплати на Бургаския районен съд сумата от 51.12 лева, представляваща дължима държавна такса за производството.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСЪЖДА „Трансатлантик Фрейтърс Секюрити” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. Одрин, № 15, ет. 11, представлявано от управителя Й.И.Е., ДА ЗАПЛАТИ на А.А.С., ЕГН **********,***, сумата от общо 1278 лева /хиляда двеста седемдесет и осем лева/, представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за месец юни и месец юли 2010 год. – по 639 лв. месечно, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба – 07.12.2010 год. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Трансатлантик Фрейтърс Секюрити” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. Одрин, № 15, ет. 11, представлявано от управителя Й.И.Е., ДА ЗАПЛАТИ на Бургаския районен съд сумата от 51.12 лева /петдесет и един лева и дванадесет стотинки/, представляващи държавна такса.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                       

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:....../п/..................

Вярно с оригинала:

НД