№ 35358
гр. София, 22.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Е.Д.А.
като разгледа докладваното от Е.Д.А. Гражданско дело № 20221110150348
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.140 и сл. ГПК.
Образувано е по следните предявени от П. П. М. срещу „..........” ЕООД
обективно съединени искове:
- обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузите, пораждащи задължение за заплащане на
„такса бързо разглеждане“ и „такса за удължаване на срока за връщане на кредита“,
регламентирани в Договор за кредит № ......... от 14.10.2020г., като противоречащи на
закона и накърняващи добрите нрави;
- обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с
които се претендира осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от
123.15 лв., представляваща платена без основание такса „бързо разглеждане“ и сумата
от 425 лв., представляваща платена без основание такса „удължаване на срока за
връщане на кредита“,
ведно със законните лихви върху вземанията, считано от 14.09.2022г. /датата
на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че между страните по делото е сключен Договор за кредит
№ ......... от 14.10.2020г., по силата на който на ищцата, в качеството на
кредитополучател е предоставена главница в размер на 500 лв. Като възнаграждение за
предоставения заем на ищцата се дължала лихва при фиксиран лихвен процент от 41 %
и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер от 49,70 %. Съгласно постигнатите с
договора уговорки ищцата се задължавала да погаси изцяло сумите по кредита в срок
от тридесет дни след датата на сключване на договора. В исковата молба се посочва, че
ищцата следвало да заплати и такса за бързо разглеждане на документи в размер от
123.15 лв. В договора била включена и допълнителна услуга „Удължаване на срока за
връщане на кредита“, която предоставяла продължаване на срока за връщане на
заетата сума срещу заплащане на такса, определена съобразно тарифата на кредитора,
след сключване на нарочен Анекс към договора за кредит. Такива Анекси били
сключени, както следва: Анекс от 16.11.2020 г., съгласно който срокът за връщане на
сумата по кредита се продължава с 30 дни срещу заплащане на допълнителна такса в
размер на 140 лв., Анекс от 16.12.2020 г., съгласно който срокът за връщане на сумата
1
по кредита се продължава с 30 дни срещу заплащане на допълнителна такса в размер
на 140 лв., Анекс от 21.01.2021 г., съгласно който срокът за връщане на сумата по
кредита се продължава със седем дни срещу заплащане на допълнителна такса в размер
от 5 лв., както и Анекс от 20.02.2021 г., съгласно който срокът за връщане на сумата по
кредита се продължава с 30 дни срещу заплащане на допълнителна такса в размер на
140 лв. Ищцата изплатила изцяло задълженията си по процесния договор за кредит,
които били в размер от 500 лв. – главница по договора, 16.85 лв. – лихва; сумата от
123.15 лв., представляваща такса „бързо разглеждане“ и сумата от 425 лв.,
представляваща такса „удължаване на срока за връщане на кредита“.
Ищцата счита, че предвидените в Договор за кредит № ......... от 14.10.2020 г.
„такса бързо разглеждане“ и „такса за удължаване на срока за връщане на кредита“ са
нищожни, като се позовава на чл. 10а, ал. 1 ЗПК и твърди, че посочените услуги, във
връзка с които са заплатени процесните такси, са свързани с усвояването и
управлението на кредита и поради това за тяхното предоставяне не се дължат такси.
Поддържа, че е с включените в договора за кредит допълнителни такси е допуснато
накърняване на добрите нрави, доколкото не е налице еквивалентност на престациите
по договора – заплатената от ищцата обща сума за „такса бързо разглеждане“ и „такса
за удължаване на срока за връщане на кредита“ била в размер на почти 110 % от
общата сума по отпуснатия кредит, което водело до нарушаване на принципа на
добросъвестност и справедливост. Твърди, че процесните клаузи са нищожни и
предвид обстоятелството, че същите се явяват неравноправни по смисъла на чл. 143
ЗЗП. Счита, че целта на въвеждане на задължението за кредитополучателя да плати
двете такси е да се уговори допълнително възнаграждение на ответника в размер
надвишаващ два пъти размера на предоставената от кредитора сума по кредита.
Поддържа, че клаузите, регламентиращи процесните услуги и такси не са
индивидуално уговорени и потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Допълва, че резултатът от допълнителните такси представлява
заобикаляне на законоустановения максимален размер на ГПР, предвид
обстоятелството, че тяхната стойност не е била включена в ГПР, макар в тежест на
ответника да е било налице задължение да стори това.
С оглед изложените съображения намира предявените искове за основателни и
доказани изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Счита
исковете за неоснователни и необосновани като в тази връзка са изложени следните
твърдения: начислените такси и лихви по договора за кредит били договорна лихва в
размер на 16.85 лв. и такса „Експресно разглеждане“ в размер на 123.15 лв., съответно
общият размер на сумата, подлежаща на връщане от страна на кредитополучателя била
в размер на 640 лв. Посочва, че сумата по договора била предоставена на ищцата по
сметка на каса в „Изи Пей“ АД на 14.10.2020 г., а падежът на задължението настъпил
на 13.11.2020 г. Твърди, че ищцата се е възползвала от предвидената в т.2.2. от Общите
условия към договора възможност и е заявила получаването на допълнителна
незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит,
за което била начислена и заплатена посочената такса в размер на 123.15 лв. Посочва,
че съдържанието на услугата се състои в обработка на искането за отпускане на кредит
и получаване на отговор в рамките на петнадесет минути от изпращането му, вместо
стандартното предоставяне на отговор в рамките на до седем календарни дни от
момента на подаване на искането. Предвид това счита съдържанието на насрещната
престация по предоставяне на допълнителната услуга „експресно разглеждане“ за
2
изначално ясна, с оглед което поддържа, че за ищцата е възникнало надлежно
задължение за заплащане на стойността на същата. Посочва, че с липсата на
осъществено изпълнение на падежната дата на задължението за връщане на сумата по
договора за кредит ищцата е изпаднала в просрочие. Сочи, че съгласно т.11 от Общите
условия към договора за кредит кредитополучателят има право да поиска
продължаване на срока за връщане на кредита. Последното представлявало
допълнителна незадължителна услуга, която се предоставяла по искане на
кредитополучателя, а ищцата продължавала срока за връщане на заетата сума четири
пъти, в резултат на което падежът по договора настъпил в по-късен момент от
първоначално уговорения, а именно на 22.03.2021 г. Излага доводи за негативните
последици, които е възможно да настъпят за ищцата при обявяване на клаузата за
продължаване на срока по процесния договор за кредит за недействителна, доколкото в
този случай кредитополучателят ще се счита в забава от първоначално уговорения
падеж – 13.11.2020г., което предвид законоустановените задължения за ответника за
подаване на данни към Централния кредитен регистър на БНБ ще наложи вписването
на тази информация по кредитното досие на ищцата. Твърди, че начислените от
ответника такси за предоставените допълнителни незадължителни услуги, заявени от
кредитополучателя, съответстват на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй като
същите гарантират насрещна престация от страна на кредитора и не са свързани с
усвояването и управлението на кредита. Счита, че не е налице противоречие и с чл.
10а, ал. 2 ЗПК, предвид, че в изпълнение на предвиденото в чл. 148, ал. 3 ЗЗП
задължение Общите условия, в които се съдържали и допълнителни незадължителни
услуги, били предварително изпратени на Комисията за защита на потребителите и
съгласувани с органа. Допълва, че таксата за „експресно разглеждане“ не се отнасяла за
действия по усвояване или управление на кредита, а се дължала за услуга, която се
предоставяла преди сключването на договора за кредит и не касаела условията по
предоставянето и връщането на същия. Съответно, такса „удължаване на срока“
нямала отношение към размера на дълга, а само към уговорения от страните падеж.
Оспорва твърдението на ищцата за нищожност на клаузите от договора,
регламентиращи процесните услуги, поради накърняване на добрите нрави и
нарушаване на императивните изисквания, въведени в ЗЗП. Посочва, че ищцата е
редовен клиент на ответното дружество, като тя многократно се била възползвала и от
възможностите за допълнителни услуги, които дружеството предоставяло. Поддържа,
че не е налице противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като процесните
такси не се заплащали във връзка с договора за кредит и не представлявали
задължително условие за получаване на сумата по кредита или за получаването му при
предлаганите условия, с оглед което напълно основателно не били включени при
формиране на ГПР.
С оглед горното и на основание чл.140 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА следните предявени от П. П. М. срещу „..........” ЕООД обективно
съединени искове: обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
за прогласяване нищожността на клаузите, пораждащи задължение за заплащане на
„такса бързо разглеждане“ и „такса за удължаване на срока за връщане на кредита“,
регламентирани в Договор за кредит № ......... от 14.10.2020г., като противоречащи на
закона и накърняващи добрите нрави; обективно съединени искове с правно
3
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с които се претендира осъждане на ответника да
заплати следните суми: сумата от 123.15 лв., представляваща платена без основание
такса „бързо разглеждане“ и сумата от 425 лв., представляваща платена без основание
такса „удължаване на срока за връщане на кредита“, ведно със законните лихви върху
вземанията, считано от 14.09.2022г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на
вземането.
УКАЗВА на ищцата в 1-седмичен срок от съобщението, с препис за ответника
да посочи изрично датите, на които е заплатила процесните вземания в размер от
123.15 лв. и 425 лв. в полза на ответника.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцата, че при неизпълнение на указанията в посочения
срок, съдът ще прекрати производството по делото в тази му част.
УКАЗВА на ищцата, че по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
носи доказателствената тежест да докаже противоречие с императивни правни норми,
предвидени в ЗПК, а при условията на евентуалност – накърняване на добрите нрави.
УКАЗВА на ищцата, че по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД следва да докаже извършена престация в полза на ответника.
УКАЗВА на ответника, че носи доказателствена тежест да установи
възраженията в отговора, както и основанието за получаване на процесните вземания.
УКАЗВА на ищцата, че не представя доказателства за заплащане на
процесните вземания по договора за кредит в полза на ответника.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ в
настоящото производство следните обстоятелства: че между страните е сключен
Договор за кредит № ......... от 14.10.2020 г., Анекс от 16.11.2020 г, Анекс от 16.12.2020
г., Анекс от 21.01.2021 г., както и Анекс от 20.02.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата на основание чл. 190 ГПК
съдът да задължи ответника да представи справка за всички извършени плащания от
страна на ищцата по Договор за кредит № ......... от 14.10.2020г. и анексите към него,
предвид становището на ответника, че ищцата не е извършала никакви плащания по
сключения договор.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. Указва на страните, че за приключване на делото
със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за
целта представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
ДОПУСКА приложените към ИМ и отговора на ИМ писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от ответника искания за
задължаване на ищеца да представи намиращите се у нея платежни документи за
погасяване на суми по процесния договор и анекси, предвид правилата за разпределяне
на доказателствена тежест в процеса.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до с.з. да вземат становище
съгласно указанията дадени с доклада.
4
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 02.02.2023г., 10:20 часа, за
която дата да се призоват страните, с препис от настоящото определение, а на ищцата
препис и от отговора на ответника и приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5