№ 261
гр. Сливен, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230104905 по описа за 2024 година
В исковата си молба Ти би ай Банк ЕАД,гр.София твърди, че по силата на договор,
сключен на 23.09.2021 г. е сключило договор за потребителски кредит с ответника И. Х. И.
по силата, на който е предоставило сумата от 13983,50 лв., от които 10000 са отпуснати за
рефинансиране на задължения на потребителя и за общо ползване, а 3983,50 лв. са
отпуснати по искане на потребителя на застрахотеля Кардиф за заплащане на
застрахователни премии по избрани от потребителя допълнителни услуги Банк пакет 3
Кредит + сметка и Банк пакет 3 сметка. Посочено е, че съгласно заявление за
рефинансиране на задължения, ответникът е извършил рефинансиране на свои стари
задължения по изрично посочени три договора с изрично посочени три суми. Твърди се, че
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист е издаден, като след връчване на поканата за
доброволно изпълнение, ответника е подал възражение и в едномесечния преклузивен срок,
ищцовото дружество е предявило исковете, предмет на разглеждане на настоящото
производство.
Поискано е, да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото
дружество сумата от 9769,54 лв., представляваща главница по договора за банков кредит,
1158,13 лв., представляваща договорна лихва за периода 25.07.2023 г. до 22.01.2024 г. и
сумата от 5,18 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 25.07.2023 г. до
22.01.2024 г., законната лихва от подаването на заявлението до окончателното плащане,
както и направените в заповедното производство разноски.
Съдът квалифицира така предявеният положителен установителен иск за главницата,
като такъв с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
1
Съдът квалифицира така предявеният положителен установителен иск за договорна
лихва, като такъв с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Съдът квалифицира така предявеният положителен установителен иск за мораторна
лихва, като такъв с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК.
В едномесечния преклузивен срок за отговор, отговор от ответника не е постъпил.
Във възражението, депозирано в заповедното производство, ответникът е изложил
единствено съображения за невъзможност да заплати претендираните суми и
здравословното си състояние.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано представител не се
явява, подадено е писмено становище, в което поддържа предявените положителни
установителни искове и моли да бъде уважени, както и да бъдат присъдени на ищцовото
дружество направените по делото разноски.Моли да бъде постановено неприсъствено
решение по делото.
В съдебно заседание ответника, редовно призован не се явява, не е постъпило
писмено становище делото да се гледа в негово отсъствие.
С протоколно определение от 01.04.2025 година съдът е обявил, че ще произнесе
неприсъствено решение по делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 23.09.2021 г. е сключен договор за потребителски кредит между ищцовото
дружество, в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател .По
силата на сключения договор кредитора е отпуснал на кредитополучателя сумата от 10000
лв., както и сумата от 3983.50 лв. по застрахователна премия, които суми
кредитополучателя се е задължил да върне на 48 месечни вноски, всяка в размер на
475,63лв.
На основание чл.16.2 от договора за предоставяне на потребителски кредите
предвидено, че сумата по договора става предсрочно изискуема, когато кредитополучателя е
допуснал пълно или частично просрочие при изплащане на 3 поредни месечни вноски.
На основание чл.9.4 от за предоставяне на потребителски кредит, се дължи
обезщетение за забава при просрочване на вноска в размер на законната лихва за периода
върху просрочената сума за периода на просрочието.
Ге На 22.02.2024г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК срещу И. Х. И. за сумата 9769,54 лв., представляваща
главница по договора за банков кредит, 1158,13 лв., представляваща договорна лихва за
периода 25.07.2023 г. до 22.01.2024 г. и сумата от 5,18 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода 25.07.2023 г. до 22.01.2024 г., законната лихва от подаването на
заявлението до окончателното плащане, както и направените в заповедното производство
разноски.
2
На 26.02.2024 година е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№1058/2024г. на СлРС по чл.417 от ГПК, с която е осъден И. Х. И. за сумата
9769,54 лв, представляваща главница по договора за банков кредит, 1158,13 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 25.07.2023 г. до 22.01.2024 г. и сумата от 5,18
лв., представляваща обезщетение за забава за периода 25.07.2023 г. до 22.01.2024 г.,
законната лихва от подаването на заявлението до окончателното плащане, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на 323,60 лв.
Заповедта е връчена на длъжника на 19.07.2024 година .
На 19.07.2024 година е входирано възражение от И. Х. И..
В едномесечния преклузивен срок са предявени исковете предмет на разглеждане в
настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, а именно положителен установителен иск за главницата за
процесния период.
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, предвид на това, че в предходно
развилото се заповедно производство е поискано издаването на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист . Ищецът има правен интерес от предявяването на положителен
установителен иск за дължимостта на вземането с оглед на направеното в заповедното
производство възражение.
По основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415
ал. 1 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, а именно положителен установителен иск за признаване , че
ответникът дължи 9769,54 лв, представляваща главница по договора за банков кредит,
законната лихва от подаването на заявлението до окончателното плащане.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 от ГПК, а именно в
едномесечния преклузивен срок за отговор, ответникът не е подали отговор, не е изпратил
процесуален представител в първото по делото заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Налице са и предпоставките на чл. 239 ал. 1 т. 1
от ГПК, а именно на ответникът е указана последицата от неспазването на сроковете за
размяна на книжа с разпореждане връчено на 30.01.2025 г. Указана му е и последицата от
неявяването му в съдебно заседание, с призовка връчена на 18.03.2025 г., налице е и втората
предпоставка , визирана в чл. 239 ал. 1 т. 2 от ГПК, а именно, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представени доказателства, искът е вероятно основателен.
При предявения положителен установителен иск ищцовото дружество доказа по пътя
на главното,пряко и пълно доказване следните предпоставки:първо, че са налице договорни
отношения между него и ответника –сключен договор за потребителски кредит;второ-
договорените конкретни месечни вноски по договора за потребителски кредит, както и
начисляването на съответните лихви по договора за потребителски кредит, трето-
изискуемостта и ликвидността на исканите в заповедното производство месечни вноски.
3
С оглед изложеното ще следва да се уважи предявения иск за 9769,54 лв,
представляваща главница по договора за банков кредит, законната лихва от подаването на
заявлението до окончателното плащане.
По допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, а именно положителен установителен иск за договорна лихва
за процесния период.
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, предвид на това, че в предходно
развилото се заповедно производство е поискано издаването на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист . Ищецът има правен интерес от предявяването на положителен
установителен иск за дължимостта на вземането в размер на договорна лихва върху
главницата в размер на сумата от 1158,13 лв., представляваща договорна лихва за периода
25.07.2023 г. до 22.01.2024 г. и с оглед на направеното в заповедното производство
възражение.
По основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т.1 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, а именно положителен установителен иск за признаване ,
че ответникът дължи сумата на 1158,13 лв., представляваща договорна лихва за периода
25.07.2023 г. до 22.01.2024 г.
По отношение на предявения иск за договорна лихва, доколкото се явява
основателен предявеният иск за главницата се явява основателен и предявения положителен
установителен иск за договорна лихва в размер на 1158,13 лв., представляваща договорна
лихва за периода 25.07.2023 г. до 22.01.2024 г.
По допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, а именно положителен установителен иск за мораторна лихва
за процесния период.
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим, предвид на това, че в предходно
развилото се заповедно производство е поискано издаването на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист . Ищецът има правен интерес от предявяването на положителен
установителен иск за дължимостта на вземането в размер на мораторна лихва върху
главницата в размер на сумата от 5,18 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
25.07.2023 г. до 22.01.2024 г., и с оглед на направеното в заповедното производство
възражение.
По основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т.1 вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, а именно положителен установителен иск за признаване ,
че ответникът дължи сумата от 5,18 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
25.07.2023 г. до 22.01.2024 г.
По отношение на предявения иск за мораторна лихва, доколкото се явява
основателен предявеният иск за главницата се явява основателен и предявения положителен
установителен иск за мораторна лихва в размер на сумата от 5,18 лв., представляваща
4
обезщетение за забава за периода 25.07.2023 г. до 22.01.2024 г.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъдена ответникът да заплати на
ищцовото дружество направените по делото разноски в размер на 790,78 лв.,съразмерно на
уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявеният положителен установителен иск, с
правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, т.1 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че И.
Х. И., ЕГН ********** от гр.......... дължи на “Ти би ай банк” ЕАД, със седалище и адрес на
управление : гр.София, ул.Димитър Хаджикоцев №52-54, с ЕИК *********, сумата от
9769,54 лв, представляваща главница по договора за банков кредит от 23.09.2021, законната
лихва от подаването на заявлението – 23.02.2024 г. до окончателното плащане, както и
направените в заповедното производство разноски.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявеният положителен установителен иск, с
правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че И.
Х. И., ЕГН ********** от гр.......... дължи на “Ти би ай банк” ЕАД, със седалище и адрес на
управление : гр.София, ул.Димитър Хаджикоцев №52-54, с ЕИК *********, сумата 1158,13
лв., представляваща договорна лихва за периода 25.07.2023 г. до 22.01.2024 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявеният положителен установителен иск,
с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че
И. Х. И., ЕГН ********** от гр.......... дължи на “Ти би ай банк” ЕАД, със седалище и адрес
на управление : гр.София, ул.Димитър Хаджикоцев №52-54, с ЕИК *********, сумата от
5,18 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 25.07.2023 г. до 22.01.2024 г.
ОСЪЖДА И. Х. И., ЕГН ********** от гр.......... на основание чл.78, ал.1 от ГПК да
заплати на “Ти би ай банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление : гр.София,
ул.Димитър Хаджикоцев №52-54, с ЕИК ********* направените по делото разноски в
размер на 790,78 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
На основание чл. 239 ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на
обжалване.
На основание чл. 240 ал.1 от ГПК препис от неприсъственото решение да се връчи на
страните, като УКАЗВА на страната, срещу която е постановено И. Х. И., ЕГН **********
от гр.........., че може да поиска от СлОС неговата отмяна в едномесечен срок от връчването
на препис от неприсъственото решение.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5