№ 17218
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110110889 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ю. И.
Н. и В. Р. Н., с която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
следните суми:
- от ответника Ю. И. Н.: сумата от 1563,57 лв.- главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля-2“,
бл. № 266, вх. 3, ап. 50, за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва
от 25.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 200,48 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за
периода от 15.09.2023 г. до 14.02.2025 г., сумата от 30,49 лв.- главница, представляваща цена
на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със
законната лихва от 25.05.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 6,37 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 14.02.2025 г.;
- от ответника В. Р. Н.: сумата от 1563,56 лв.- главница, представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля-2“,
бл. № 266, вх. 3, ап. 50, за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва
от 25.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 200,48 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за
1
периода от 15.09.2023 г. до 14.02.2025 г., сумата от 30,48 лв.- главница, представляваща цена
на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със
законната лихва от 25.05.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 6,38 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 14.02.2025 г.
Ищецът твърди, че между него и всеки един от ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: ап. 6, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село“, бул. „Ген. Скобелев“
№ 59, вх. Г, ет. 2, като всеки от тях има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи
условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода
на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да
претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през
процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли съда да осъди
ответника да му заплати исковите суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника В. Р. Н.
чрез адв, С. от САК, с която оспорва предявените искове по основание и по размер. Твърди,
че същата не дължи нищо, доколкото се е отказала от наследството на К. Д. Н., като отказът
от наследство е заверен на 11.07.2025 г. при нотариус Румяна Радева.
В срока по чл. 131 ГПК не подаден отговор на исковата молба от ответника Ю. И. Н.,
макар същият да е получил редовно съдебните книжа при надлежно удостоверен отказ - арг.
чл. 44, ал. 1, изр. посл. от ГПК.
С молба вх. № 299622/12.09.2025 г. ищецът прави оттегляне на иска си спрямо
ответника В. Н. с оглед вписания отказ от наследство, като с определение от 18.09.2025 г.,
обективирано в протокола от проведеното открито съдебно заседание от същата дата,
производството спрямо нея е прекратено. Висящността на спора остава единствено по
отношение на другия ответник Ю. Н..
В хода на откритото съдебно заседание, проведено на 18.09.2025 г. съдът е допуснал
изменение на иска, на основание чл. 214 ГПК, чрез неговото увеличаване, като същият се
счита насетне предявен само и единствено спрямо ответника Ю. И. Н. за следните суми:
сумата от 3127,13 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля-2“, бл. № 266, вх. 3, ап. 50, за
периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 25.02.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата от 400,96 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2023
2
г. до 14.02.2025 г., сумата от 60,97 лв.- главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от
25.05.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 12,75 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
17.07.2022 г. до 14.02.2025 г.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не взема становище по исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на
цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия и
услуга дялово разпределение за недвижим имот – обект с абонатен № 268343,
представляващ ателие № 50, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля-2“, бл. 266, вх. 3.
3
Съгласно чл. 48 ЗНсл наследството се придобива с приемането му, което произвежда
действие от откриването на наследството, независимо кога е направено това и по какъв
начин е обективирана волята - изрично или с конклудентни действия. От този момент
имуществото на наследодателя преминава в патримониума на наследника, който по силата
на наследственото правоприемство придобива правата и отговаря за задълженията,
включени в наследството. Отказът от наследство е равнозначен на неприемането му - ТР №
148/1986 г. С вписването на валидно направен по реда на чл. 52 ЗНсл отказ правните
последици на наследственото правоприемство се заличават, и то от момента на откриване
на наследството. Следва да бъде отбелязано, че отказът от наследство прекратява правата на
отказалия се по отношение на включените в наследството права и задължения и по силата
на чл. 53 ЗН уголемява дяловете на другите наследници – в този смисъл вж. Решение №
1421 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5941/2007 г., II г. о
Видно от удостоверение за съпруга и родствени връзки от 12.07.2023 г.
наследодателят К. Д. Н. е оставила за свои наследник по закон дъщеря си Майа К. Н..
Последната обаче се е отказала от наследство с вписан отказ от 02.06.2023 г. Ето защо
исковата претенция на ищеца е насочена спрямо наследниците на брата на К. Н. – Иван
Димитров Н., а именно Ю. И. Н. и В. Р. Н.. Последната също се е отказала от наследството
на наследодателя К. Н. с вписан отказ от 18.07.2025 г. Ето защо съдът приема, че по силата
на чл. 53 ЗН вписаните откази от наследство прекратяват правата на отказалия се по
отношение на включените в наследствената маса права и задължения, но същевременно
уголемява дяла на другите наследници.
Единствен наследник на К. Н. е Ю. И. Н., поради което и само неговият дял е
уголемен по реда на чл. 53 ЗН.
От приложеното на л. 15-16 по делото електрофотографско (ксерографско) копие на
Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 17.12.2004 г. на нотариус Антони Гетов с
рег. № 031 в НК, се установява, че процесният имот е закупен от наследодателя К. Д. Н..
По делото е приложена и справка от 19.05.2010 г., изходяща от ищеца, която
установява, че към сочената дата наследодателят Н. е живеела в процесното топлоснабдено
жилище в ж.к. „Обеля“.
По изложената аргументация следва извода, че през исковия период ответникът Ю.
Н. е имал качеството потребител на топлина енергия.
Съответно с Договор от 02.10.2002 год., "Топлофикация София"ЕАД и "Нелбо" ЕАД
са уговорили услугата дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради – етажна собственост да се извършва от ФДР.
По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от
ищеца: ОФ от 30.06.2023 год., за реално консумирана топлинна енергия за периода от
01.05.2022 год. – 30.04.2023 год., на стойност 1 191,40 лв., със срок за плащане 14.09.2023
год.; ОФ от 30.06.2024 год. за реално консумирана топлинна енергия за периода от
01.05.2023 год. – 30.04.2024 год., на стойност 1 756,34 лв. със срок за плащане 14.08.2024
год., както и справка за издадени фактури за услуга дялово разпределение за периода от
м.05.2022 год. до м.04.2023 год. на обща стойност 80,48 лв. и справка за издадени фактури за
услуга дялово разпределение за периода от м.05.2023 г. до м.04.2024 г. на обща стойност
366,80 лв.
По делото е представено и съобщение за извършени операции след издаване на
фактурите, при отчитане на разликата между фактурирана и реално консумирана топлинна
енергия. Видно от представения на л. 28 по делото документ, салдото за главницата за
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот в размер на 3 188,10 лева за периода от
м.05.2022 г. до м.06.2024 г.
Съгласно Констативен протокол от 14.05.2023 год. и Констативен протокол от
4
22.05.2023 г., за обект в ж.к. „Обеля“, бл. 266, вх. 3, видно от които, между абонатите, които
не са присъствали на редовен отчет е и К. Н., ап. 50, аб. № 268343, които два констативни
протокола са подписани от представител на ЕС.
По делото е представено и известие за лиценз от дружеството топлинен
счетоводител, съгласно което се утвърждава, че процесните топлинни уреди са били в
изправност към момента на исковия период.
За определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните от издадените от
ищеца общи фактури, както и справка – операции след изравняване, съобщения за които са
приложени по делото, които съответстват на изравнителните сметки, издадени от третото-
лице помагач. Ето защо съдът приема, съблюдавайки императивното правило на чл. 6 от
ГПК, че искът за главница за сумата от 3127,13 лева следва да бъде изцяло уважен.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.
145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Дължимите се
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на
чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение
По изложената аргументация следва извода за основателност на заявената искова
претенция с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ в размер на 60,97
лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение, предоставена от трето лице
–помагач на ищеца.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г.
на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника за задължението за
отчетния период, считано от 15.09.2023 г. При изчисляване на дължимата законна лихва по
реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия в размер на 3127,13 лв. за периода от 15.09.2023 г. до 14.02.2025
5
г. възлиза на сумата от 612 лв. Доколкото ищецът претендира едва 400,96 лв. то акцесорната
претенция за лихва върху главницата за топлинна енергия следва да бъде уважена в цялост,
при съблюдаване на правилото, установено в нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда – 25.02.2025 г. и касаеща процесния период, поради
което в тази част акцесорната претенция за сумата от 12,75 лв., начислена за периода от от
17.07.2022 г. до 14.02.2025 г., се явява неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни с оглед уважената,
респ. отхвърлена част от исковете.
На ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се признаят разноски в размер на
общо 277,52 лв., от които 177,52 лв. – държавна такса, 100.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение исковото производство.
Ответникът Ю. Н. не е претендирал разноски и такива не му се дължат.
Същевременно ответникът В. Н., по отношение на която производството е
прекратено, претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 600 лева с оглед
нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Видно от представения по делото на л. 134 договор за правна
защита и съдействие, сключен между адв. С. и ответника В. Н., такива разноски
действително са сторени, с което е удовлетворено изискването на т. 1 от ТР № 6 от
06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ВКС. Същевременно ищецът своевременно е инвокирал
възражение за прекомерност на така претендирания адвокатски хонорар, по което съдът
следва да вземе отношение, за да прецени дали адвокатското възнаграждение следва да бъде
редуцирано и до какъв размер.
С оглед материалния интерес по делото и частта, за която е отговаряла първоначално
ответницата Н., съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
адвокатският хонорар не може да бъде по-нисък от 480 лева – арг. чл. 7, ал. 1, т. 2 от
Наредбата.
От друга страна по силата на решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22. С
него СЕС се прие, че Наредба № 1/09.07.2004 г. противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка
с чл. 4, § 3 ДЕС, като определените с нея минимални размери на адвокатските
възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение
в размер, по-нисък от определения с тази Наредба. Това решение на СЕС поражда
задължително, ретроактивно действие за всеки национален съд, упражняващ или
контролиращ правомощията по чл. 78, ал. 5 ГПК по висящите дела към влизането му в сила.
За да бъде намален размера на едно адвокатско възнаграждение е необходимо да са
налице предпоставки – прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в съпоставка с
правната и фактическа сложност на казуса и искане в този смисъл, заявено от другата
страна. По мнение на настоящия съдебен състав и двете предпоставки са налице в
процесния случай. Настоящото производство не разкрива никаква правна и/или фактическа
сложност. Първо – производството спрямо ответника Н. е прекратено още в първото съдебно
заседание, а защитата, осъществена от страна на процесуалния представител на последната
се е изразявала единствено в представяне на отговор на исковата молба, който по същество
касае един-единствен правно релевантен факт, а именно представен отказ от наследство,
предопределящ изхода от спора за доверителката на адв. С.. Второ - по делото не са
събирани устни доказателства с участието на страната и на нейния процесуален
представител, не са изслушвани експертизи, довереника на ответника Н. не е взимал
становище по ангажираните от ищеца писмени доказателства, нито е коментирал
основателността на исковете, респ. не е навеждал възражения. Защитата на ответника Н., до
6
момента до който производството е било висящо спрямо нея, лаконично се е свеждала до
навеждане на факта за отказ от наследство и правните последици, свързани с това.
Ето защо съдът счита, че платеният адвокатски хонорар в размер на 600 лева от
ответника Н. е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на казуса,
поради което следва да бъде намален наполовина, т.е. до сумата от 300 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. И. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Камен, ул. „Васил Априлов“ № 10, да
заплати на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б,сумите както следва: сумата от 3127,13 лв.- главница, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Обеля-2“, бл. № 266, вх. 3, ап. 50, за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със
законната лихва от 25.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 400,96 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 14.02.2025 г., сумата от 60,97 лв.- главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2022 г. до
м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 25.05.2025 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 17.07.2022 г. до 14.02.2025 г. за сумата от 12,75 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Ю. И. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Камен, ул. „Васил Априлов“ № 10,
на основание чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от общо 277,52 лв. – разноски, сторени пред СРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, на В. Р. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 329, вх. Б, ет. 5, ап. 36, сумата в размер на
300 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, сторени пред СРС.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД като трето лице-помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7