Р Е Ш
Е Н И Е №351
23.12.2019г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
ИСПЕРИХ
На двадесет и първи
ноември през 2019 година,
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитринка
КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар: Детелина
Витанова,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 49 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.108 от Закона за собствеността.
Постъпила е искова молба вх.№
234/22.01.2019г. от М.М.М., ЕГН-********** и З.Р.М.,
ЕГН-**********,***, действащи чрез упълномощен адв.В.К.,***,
съдебен адрес:***, против Р.К.Я., ЕГН-********** и Д.М.Я., ЕГН-**********,***,
като молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на следните имоти:
1.Поземлен имот, с начин на трайно
ползване - дворно място, находящо се в строителните граници на с.Лъвино,
обл.Разградска, с административен адрес: ул.“Беласица“ № 22, представляващо УПИ
ІV в кв.22, с площ от 971 кв.м., образувано от имот пл.№ 220 и придаваемо място
№ 212 от имот пл.№ 221, с площ от 100 кв.м. – неуредено, по ЗРП на селото,
одобрен със Заповед № 242/03.12.1987г. на Кмета на Община-Исперих, отреден за
жилищно застрояване, при граници и съседи: УПИ № ХХХVІ от кв.0, УПИ № ІІІ от
кв.22, УПИ № ІХ, УПИ № VІІІ, УПИ № VІ и УПИ № V, последните от кв.22, и
2.Поземлен имот, с начин на трайно
ползване - дворно място, находящо се в строителните граници на с.Лъвино,
обл.Разградска, с административен адрес: ул.“Беласица“ № 22, представляващо УПИ
ІІІ в кв.22, с площ от 872 кв.м., образувано от имот пл.№ 220, придаваемо място
№ 211 от имот пл.№ 221, с площ от 9 кв.м. – неуредено и придаваемо място № 210
от имот пл.№ 224, с площ от 101 кв.м. - неуредено, по ЗРП на селото, отреден за
жилищно застрояване, при граници и съседи: УПИ № ХХХVІ от кв.0, УПИ № ІІ, УПИ №
Х и УПИ № ІV, последните от кв.22, ведно с построените в същия имот: 1.Гараж с
декларирана застроена площ от 9 кв.м., 2.Едноетажна жилищна сграда с
декларирана застроена площ от 64 кв.м., с прилежащо към нея избено помещение с
декларирана застроена площ от 16 кв.м, както и съдът да отмени ползващия
ответниците нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност
№ 111, том ІV, рег.№ 4867, нот.дело № 475/2018г. по описа на Нотариус рег.№ 688
на Нотариалната камара, с район на действие РС-гр.Исперих. Претендират за
направените по делото разноски.
Ищците твърдят, че са придобили процесните имоти с НА за покупко-продажба №
96, том І, дело № 151/1992г. по описа на РС-гр.Исперих. Направили много
сериозни ремонти и се преместили да живеят в къщата. През м.май 1994г. заминали
да живеят в Турция. По този повод се уговорили със свои съседи – младо
семейство Илхан Селим Осман и съпругата му да живеят в жилищната сграда и да
ползват дворното място безвъзмездно, като заплащат само сметките, данъка на
имота и такса смет. Незастроеното дворно място оставили на ответниците по тяхна
молба, като били тогава в много добри отношения като роднини и приятели. С Д.
поддържали редовно връзка по телефон, която с времето започнала да се оплаква
от Илхан и съпругата му, че не стопанисват добре къщата и това станало повод
ищците да ги помолят да напуснат имота им. Освободили го през м.април 1995г.,
след което ищците решили да продадат къщата, за да не я мислят. Разбрали се с
ответниците да разгласят за намерението им из селото. Изготвили и пълномощно на
Р. с права да продава имота вместо тях. Чували се периодично с ответниците,
които всеки път им казвали, че няма купувачи или ако има кандидати, те не били
съгласни с цената. Така изминали 2-3 години, през което време със съгласието на
ищците ответниците ползвали имота, за да сушат низи с тютюн. През м.август
1998г. ищците си дошли в България за да подменят паспортите си. Стояли една
седмици, гостували на сватбата на сина на ответниците, видели се, посетили и
имота си, като към този момент вече били променили намерението си да продават
къщата, тъй като решили, че след пенсионирането им ще се завърнат в България.
Съобщили това си решение и на ответниците, но отново изразили съгласието си те
пазят имота и да го ползват за съхранение на тютюна си. През м.ноември 2002г. ищците отново си дошли
в България. Били поканени на сватбата на дъщерята на ответниците. Донесли
подаръци, държали се много добре взаимно. Тогава Д. им обяснила, че временно е
пуснала други хора да живеят в имота и да се грижат за него, на което ищците не
възразили. При следващото си идване и посещение в имота заварили там да живее
човек, който работи във Фаянсовия завод в гр.Исперих. Това положение продължило
10 и повече години, през което време ищците си идвали 3-4 пъти, посещавали
имота, разговаряли с човека и той ги знаел като собственици на имота. Човекът
починал в същия имот през 2015г. През следващата 2016г. ищците отново си дошли,
като при среща с ответниците им заявили, че имат намерение да ремонтират къщата
и да се приберат за постоянно в България. От своя страна ответниците помолили
да ползват имота още две години до пенсионирането на Р. през 2018г., като
дотогава искали да продължат да отглеждат тютюн. Ищците се съгласили. На
20.08.2018г. ищците посетили имота и започнали да чистят двора и градината,
които били мнотго запуснати. Уговорили и майстор за ремонт на покрива. Тъй като
на тавана и в гаража имало низи с тютюн решили да разговарят с ответниците да
ги приберат. Тогава Д. им реагирала с претенции да им платят задето са се
грижили за имота, на което ищците отговорили, че тогава и те им дължат наем, тъй
като са ползвали имота безвъзмездно. Ищците се установили в имота си, където
стояли до 11.09.2018г. През това време го почистили основно, докарали
строителни материали, керемиди, дървен материал. Искали да започнат ремонт на
покрива, но тютюнът пречел. Ответниците изобщо не се отзовали. Ищците знаели,
че по това време не се мести тютюн, за да не се троши и затова си тръгнали,
като заключили имота. Дошли си отново през м.януари 2019г., когато установили,
че имотът е освободен, ответниците били изнесли тютюна си, но установили също,
че още на 05.09.2018г., докато ищците били във владение на имота си,
ответниците се снабдили с нотариален акт за собственост на процесните имоти по
давност. С това обосновават и интереса си от водене на настоящото исково производство.
Ищците твърдят, че от 08.01.2019г. отново живеят трайно в имота си с намерение
за постоянно.
В съдебно заседание ищците се явяват лично и с адв.В.К.
***, който поддържа исковата молба и излага подробни съображения в писмена
защита.
В
срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответниците-съпрузи Р.К.Я., ЕГН-********** и Д.М.Я., ЕГН-**********,***,
действащи чрез упълномощен адв.М.М.,***,
съдебен адрес:***, партер, представят отговор вх.№ 1034/13.03.2019г., като
считат предявените искове за допустими, но ги оспорват като неоснователни и
претендират отхвърлянето им. Правят възражение, че са придобили имотите на
основание давностно владение, констатирано с издадения в тяхна полза нотариален
акт. Твърдят, че са завлядали двата процесни имота на 06.06.1995г. и това
владение – явно, несмущавано, правомерно и непрекъснато, продължило до 31.12.2018г.,
когато били отстранени от имота от ищците по делото. Заплатили на ищците цена
за имота на две вноски, съответно 400 000.00 неденоминирани лева през
м.септември 1994г. и 900.00 щатски долара през пролетта на 1995г. След
изплащането на цената им било изпратено пълномощно от ищците, изготвено на
06.06.2015г. в Турция, от 12-ти Нотариус на Бакъркьой Акън Екмекчи № 20328,
което твърдят, че е истинското, а не това, което представят ищците. Това
пълномощно им давало права да се разпореждат с имотите и да получат цената по
сделката, за което ищците нямали претенции, тъй като били наясно, че вече са продали тези имоти, получили са
уговорената цена и ответниците владеят имотите за себе си. През следващия
период, продължил над 20 години, ответниците твърдят, че са владяли трайно
имотите - обработвали градината, отглеждали зеленчуци, съхранявали тютюн за
сушене, заплащали всички данъци и такси за имотите, както и консумативните
радзходи за ток и вода, като партидите били прехвърлени на тяхно име. Твърдят,
че ищците не са се връщали в имота до началото на 2019г. Идвали си в с.Лъвино,
но в разговорите помежду им никога не са оспорвали собствеността върху имотите.
Поставили единствено въпроса да си ги закупят обратно, на което ответниците
отговорили, че това не може да стане до 2023г. във връзка с отглеждането на
тютюна. Твърдят, че през м.януари 2019г. ищците неправомерно завладяли имотите,
но не предприели действия по връщането им, за да не ескалират напрежение.
Предявяват насрещен иск вх.№ 1036/13.03.2019г. за собственост върху процесните
имоти, като молят съда да постанови решение, с което да ги признае за
собственици на двата имота, които са придобили на оригинерно правно основание –
придобивна давност, текла през периода 06.06.1995г. – 31.12.2018г., както и да осъди
ответниците по насрещния иск М.М.М., ЕГН-********** и
З.Р.М., ЕГН-**********, да отстъпят собствеността и предадат на ищците по този
иск владението на двата имота. Претендират за разноските по делото. По
насрещния иск излагат същите обстоятелства и поддържат същите доводи относно
претендираното право на собственост, изложени в отговора на първоначалната
исковата молба.
По
насрещната искова молба е депозиран писмен отговор вх.№ 1670/22.04.2019г. от
ответниците по насрещния иск за собственост (ищци по първоначалния иск) М.М.М., ЕГН-********** и З.Р.М., ЕГН-**********, действащи
чрез упълномощения от тях адв.В.К., като считат иска
за допустим, но го оспорват като неоснователен и недоказан, и искат
отхвърлянето му. Считат, че са
легитимните собственици на двата имота, като поддържат същите сображения по
предявения от тях иск за собственост, относими и към предявения срещу тях
насрещен иск. Твърдят, че ответниците (ищци по насрещния иск) през различни
периоди са упражнявали фактическа власт върху имотите, но не са имали
качеството на владелци, тъй като са били допуснати само да ползват имотите и то
най-вече незастроеното място, където сушали тютюн за 2-3 месеца през годината,
а не целогодишно. Дворното място с постройките – гараж и жилищна сграда, са
ползвали за кратко, в различни периоди, с голямо прекъсване, тъй като от 2002г.
до 2015г. в къщата са живели други лица, със знанието и съгласието на ищците.
Оспорват твърдението, че са постигнали съгласие с ответниците за продажба на
имотите, поради което и в съдържанието на представеното от тях пълномощно не са
включили право на упълномощения да прехвърли имота на свое име. Твърдят, че
представените от двете страни пълномощни на турски език са едни и същи, но има
разлика в направения превод на български език.
В съдебно заседание ответниците не
се явяват. Упълномощеният адв.М.М. *** поддържа писмения
отговор и насрещния иск и излага подробни съображения в писмена защита.
Претендира за сторените в производството разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Безспорно се установи по делото, че двамата
ищци, които са съпрузи, са придобили през 1992г. с договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 96, том 1, дело № 151/1992г. на ИРС, двата процесни имота.
Направили ремонт в къщата и се преместили да живеят в нея, но през 1994г.
заминали за Република Турция. На следващата година изпратили пълномощно на
ответника Р.Я., с което го упълномощавали, във връзка с тяхната съвместна
собственост, находяща се в с.Лъвино, обл.Разград, ул.”Беласица” № 22 – градина
и едноетажна къща, да ги представлява пред компетентните органи в Р България,
да продава спомената собственост както пожелае, да получава необходимите
документи и разрешителни във връзка с тази продажба, да получи сумите от
реализираните продажби, включително и по банкова сметка, ***-продажба и да
плаща всякакви данъци и такси. До реализиране на продажба не се стигнало, но на
05.09.2018г. ответниците се снабдили с НА за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка № 111, том IV, рег. №
4867, дело № 475 от 2018г. на Нотариус Пламен Ангелов с рег. № 688, съгласно
който били признати за собственици по давностно владение на двата процесни
имота.
В хода на съдебното дирене се установи, че след като ищците заминали за
Турция, празното дворно място се е обработвало от двамата отвеници, които
започнали да сеят различни земеделски култури, включително и изградили шатри за
съхранение на тютюн. В къщата и дворното място към нея през различните години
живеели различни хора – първоначално младо семейство, а в последствие
ответницата Д.Я. пускала други наематели, включително и възрастен мъж, който
починал там към 2015-2016г. Самите ответници също ползвали къщата, като
закачали в нея низи тютюн за сушене. От представените по делото приходни
квитанции се установява, че ответниците са заплащали дължимите данъци за
процесните имоти в периода от 2006г. до 2019г., вкл. Приложените системни
бонове, фактури, протоколи и удостоверения от Енерго Про Продажби АД, гр.Варна
и ВиК ООД гр.Исперих доказват, че партидите за ел.енергия и вода за процесните
имоти през последните 3-4 години са били регистрирани на името на ответветника Р.Я.
и той е заплащал сметките.
Разпитани са две групи свидетели. Първата група са свидетелите на ищците - Несибе
Неджиб, Сениха М. и Фийдес М.. И трите свидетелки
твърдят, че когато са заминавали за Турция през 1994г. двамата ищци не са имали
намерение да продават имотите на ответниците, а само са им предоставили
празното дворно място да го обработват. По отношение на къщата свидетелките
Неджиб и М. са категорични, че първоначално ищцата Зийнеб е пуснала младо
семейство да живее там, за да пази имота, но в последствие, след като те напуснали, ответницата Д. започнала
да пуска квартиранти срещу наем. Двете свидетелки заявяват, че първоначално
ищците и ответниците са били в много близки приятелски отношения и това е
мотивирало ищците да възложат на ответниците да наглеждат имотите им,
включително и да ги стопанисват. В последствие се чуло в селото през
1995-1996г., че ищците искали да продават имотите, защото строяли къща в Турция
и в тази връзка са изпратили пълномощно на ответника Р.Я., но до продажба не се
стигнало. През годините ищците си идвали периодично в България, включително и
по повод сватбите на децата на ответниците, поддържали добри отношения помежду
си, интересували се от имотите си – какви квартиранти са живеели и защо са
пуснати от ответниците, но не отсядали там тъй като в нея живеели квартиранти,
а през последните години била и необитаема, тъй като в нея се сушал тютюн. За
ответниците св.Н.Неджиб посочва, че са започнали да гледат тютюн в къщата през
2007г. През последната година, в която в къщата имало квартирант, ищцата Зийнеб
М. заявила на ответницата Д.Я., че имат намерение да се върнат в България и
желаят да ползват къщата си. През лятото на 2018г. двамата ищци се върнали в
България, влезли в имотите си и започнали да правят ремонт на къщата и
оградата, който продължил и през 2019г. Трите свидетелки са категорични, че не
са чували и не знаят ответниците да са давали пари на ищците по повод покупката
на двата процесни имота, като твърдят, че в селото къщата и празното дворно място се знаят като
собственост на двамата ищци.
Втората група свидетели са тези на ответниците - А.Ф., З.а. и И.М.. Тези
свидетели са били такива и по нотариалното производство по н.д. № 475/2018г. по
описа на Нотариус Пламен Ангелов с рег.№688 на НК, водено от ответника при
издаването на НА № 111 от 05.09.2018г. И тримата твърдят, че когато ищците
заминавали за Турция през 1994г., са продали двата процесни имота на
ответниците, които от своя страна са им заплатили съответната сума на две
вноски – 400 000 неденоминирани лева
през есента на 1994г. и 900 долара през ролетта на 1995г. След като
заплатили и втората вноска, ищците били изпратили на ответниците пълномощно, че
могат да продават къщата. Според св.А.Ф. през всичките години от 1995г. до
2018г. ответниците са поддържали имотите, стегнали оградата, освежили стаите,
плащали сметките за ток и вода, работили в имотите, гледали са зеленчуци и
тютюн, всяка зима ответникът Р.Я. живеел в къщата, понеже там правели и
съхранявали тютюн и се страхували от кражби. Имало и период, в който са били
пуснали квартирант в къщата – възрастен мъж, от който обаче не били вземали
наем. През тези 24 години ищцата Зийнеб се е връщала в България, срещала се е с
ответниците, но никога не била идвала в къщата и не е имала претенции към
имотите, тъй като знаела, че те са били собственост на ответниците. В началото
на 2019г. двамата ищци се появили, влезли в къщата без да питат Д. и изхвърлили
багажа на ответниците. От тогава живеели в имота.
Според св.З.А. твърди, че от майка си знаела, че ответниците били платили
на ищците за процесните имоти, след което ги ползвали, правели ремонти,
включително и по едно време живеели там. В празния парцел сеели зеленчуци и
тютюн, който сушали и съхранявали в къщата. След 2007г. в къщата живеел и един
възрастен човек. Въпреки това и ответниците също оставяли понякога да спят в
къщата – старецът живеел в едната стая, а ответниците – в мазата, тъй като
сушали низи с тютюн в шатрите и в къщата. Когато ищцата Зийнеб си идвала от
Турция, не била предявявала претенции за имотите. Едва в началото на 2019г.
ищците поискали да влезят в имотите, изхвърлили багажа на ответниците, направили
ремонт и в момента живеели в имотите.
Св.И.М. потвърждава казаното от двете свидетелки, като също твърди, че
ищцата Зийнеб не е имала претенции към имотите, когато се е връщала в България,
но била питала ответницата Д. дали не могат да откупят имотите, които им били
продали навремето, на което ответницата отговорила, че още две години щели да
гледат тютюн, след което щели да ги продадат. В момента в къщата живеели
ищците, които се били настанали там в началото на 2019г.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-лингвистична
експертиза като текст и двете пълномощни на турски език, представени съответно
от ищците и отответницит, се идентифицират в своето съдържание. Представен е
съответен превод на български, който п освоето съдържание и смисъл отговаря на
представените от страните преводи. Единствената разлика според вещото лице, е
че в превода, представен от ищците и извършен от ЕТ „Инетрлингва- Красимира
Костова – Лиляна Димитрова”, гр.Русе преводът „Упълномощителите са български
граждани и не знаят турски език, затова им бе осигурен преводач” не отговаря на
текста в пълномощното на турски език.
В производството по делото ищците са направили съдебни и деловодни разноски
в размер на 795.30лв. – 85.30 лева дължима ДТ, 100.00лв. – депозит за
възнаграждение на вещо лице и 600.00 лева адвокатско възнаграждение.
Ответниците са направили деловодни разноски в размер на 707.32 лева – 77.32лв.
държавна такса по насрещния иск, 10.00лв. ДТ за вписване на насрещната искова
молба, 40.00лв. депозит за свидетели, 100.00лв. за депозит за възнаграждение на
вещо лице и 480.00лв. за адвокатско възнаграждение.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск за установяване със
сила на присъдено нещо, че ищците са собственици на процесните имоти, поради оспорване на
правото им от ответниците, фигуриращи по НА № 111 от 05.09.2018г. като титуляри
/собственици/ на имотите, е допустим и намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 124 ал. 1 от ГПК. Същият е предявен от надлежна срещу
надлежна страна.
Разгледан по същество, съдът го намира и за основателен.
На първо място безспорно се установи и страните не спорят, че към настоящия
момент процесниите имоти се владеят от ищците, които първоначално са придобили
същите в резултат договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 96 от
22.04.1992г. на ИРС.
Спорният момент в настоящото производство е относно обстоятелствата продали
ли са ищците процесните имоти на ответниците, кой е техен собственик към
настоящия момент и на какво правно основание. Всяка от страните претендира, че
тя е собственик на имотите, като ищците се позовават на валидна правна сделка и
продължило през годините владение върху имотите, което не е било прекъсвано, а ответниците
- на изтекла в тяхна полза придобивна
давност. Възражението на ответната страна всъщност представлява оспорване на
ищцовата активна легитимация, като твърдението на ответниците е, че владеят
имота за себе си от 06.06.1995г. Налага се извода, че в процесния казус е
налице т.нар. конкуренция на придобивните способи, като главния въпрос, на
който следва да се отговори е кое от придобивните основания е перфектно и
изключва другото – на ищците или на ответниците. В тази връзка ответниците са
предявили и насрещния иск, намиращ правното си основание в разпоредбата на чл.
108 ЗС - ответниците претендират собственост върху процесните имоти, който понастоящем ищците владеели без
основание. За основателността на така предявения иск е необходимо кумулативно
наличието на три предпоставки: ответниците да докажат, че са собственици на тези
имоти; че същите се владеят от ищците и че това тяхно владение е без основание.
Доказателствената тежест по така предявения ревандикационен иск е на
ответниците.
Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на пет години, ако владението е добросъвестно и 10
години, ако е недобросъвестно. Придобивната давност е способ за придобиване на
право на собственост върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези
права в продължение на определен от закона срок. Освен това съгласно
утвърдената съдебна практика, за да може държателят на един имот да стане негов
владелец с едностранни действия, е необходимо той да е предприел такива активни
действия, които по смисъл и съдържание да отричат правата на собственика, и да
престане да държи вещта за него, а да започне да я държи за себе си. Наред с
това е необходимо действията на държателя да са достигнали до знанието на
собственика, като това ново отношение към вещта следва да бъде ясно,
недвусмислено и категорично манифестирано (Решение № 1300 от 9.12.2008г. на ВКС
по гр.д.№ 5861/2007г., IIг.о., Решение № 1154 от 3.10.2008г. на ВКС по гр.д.№
5078/2007г., V г.о., и др.)
По делото се установи с писмени доказателства, че правото на собственост
върху процесните имоти ищците са придобили в резултат на перфектна възмездна
сделка. От показанията на свидетелите, както на ищците, така и на ответниците,
категорично се доказа, че след закупуване на имотите ищците са направили
основен ремонт на жилищната постройка и са започнали да живеят там. През 1994г.
решават да заминат за Турция. Въпросът с решението на ищците по отношение на
процесните имоти след напускането на пределите на България, е съществен за
крайния извод по настоящото производство. В тази връзка се събраха две групи
гласни доказателства, които са в подкрепа на две различни, взаимно
противоречиви тези. Според първата група свидетели, тези на ищците, последните
не са имали намерение да продават процесните имоти при заминаването си, като
във връзка с тяхното стопанисване и опазване са пуснали в къщата да живее младо
семейство, а празното дворно място са предоставили на ответниците. В
последствие ищците решили да продават имотите и през 1995г. упълномощили
ответникът Р.Я. да ги представлява във връзка с продажбата, но до такава така и
не се стигнало. През годините ответниците продължили да ползват имотите,
включително и да пускат квартиранти в тях, но това е ставало със знанието и
съгласието на ищците.
Според втората група свидетели, тези на ответниците, ищците още със
заминаването си били продали имотите на ответниците, за което последните им
заплатили първоначална вноска, а след плащането и на втората вноска през 1995г.
ищците били изпратили пълномощно на ответниците. Относно съдържанието на
пълномощното единствено св.З.А. посочва, че го е видяла и прочела и същото било
„че могат да я продават”. Останалите двама свидетели само съобщават, че знаят,
че е имало пълномощно от страна на ищците, но не посочват данни относно
неговото съдържание. След изпращането на пълномощното според свидетелите
ответниците започнали да ползват имотите, правили ремонт, изчистили градината и
засявали в нея заленчуци и тютюн, пускали квартиранти в къщата. Твърдят, че
през всичките тези години ищците не са имали претенции за имотите, макар че са
се връщали в България, но не са отсядали там. И тримата свидетели обаче
заявяват, че относно заплащането на двете вноски за имотите от страна на
ответниците знаят от самите тях ответници, но не са присъствали на това плащане.
Съдът след като обсъди събраните гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и съпоставими със събраните писмени доказателства, дава вяра
на показанията на ищцовите свидетели. Те са подробни, последователни и логично
свързани помежду си, взаимно се допълват, а и в по-голямата си част се
подкрепят и от показанията на свидителите на ответниците. Действително
св.Сениха М. е сестра на ищцата З.М. и като близка нейна родственица е възможно
да се стреми да дава показания, които да са благоприятни за ищците, но
изложеното от нея се потвърждава и от останалите свидетели, които нямат такива
родствени отношения. Освен това при такъв тип отношения е нормално именно
близките родственици да са по-добре запознати с действителното състояние на
нещата.
Показанията на тези
свидетили, съобразени и приложеното по делото пълномощно на ищците от
096.06.1995г., доказват, че ищците макар и да са имали намерение в един период
от време да продават процесните имоти, до реализиране на сделка не се е
стигнало. Във връзка с тези си намерения те са изпратили и процесното
пълномощно на ответника Р.Я., но видно е от съдържанието на пълномощното, че
ищците към 06.06.1995г. са се манифестирали като собственици на двата имота, а
упълномощаването по отношение на Р.Я. е било именно да се разпорежда с тези
имоти от тяхно име и да извършва всички необходими справки и действия във
връзка с тези му права, включително ида определя цената и да получава сумите от
реализираните продажби. В пълномощното обаче липсва клауза според която на
ответникът да са предоставени и правата да договаря сам със себе си при
реализирането на продажбите, т.е. всички действия, които е могъл да извършва са
били за сметка на упълномощителите. При това положение не може да се приеме, че
процесното пълномощно слага началото на владението на ответниците върху
процесните имоти, тъй като дори и ответниците да са започнали да ги ползват към
тази дата, това е станало като държатели, но не и като владелци. Ясно и
категорично е посочена волята на упълномощителите в пълномощното – правото на Р.Я.
да продаде от тяхно име и за тяхна сметка имотите, но не и намерение да му
прехвърлят съобствеността върху тях. Дори и след този момент ответниците да са
променили отношението си към имотите и да са започнали да ги владеят за себе
си, по делото липсват доказателства, които да доказват, че тази промяна е
манифестирана ясно и недвусмислено и е достигнала до знанието на ищците.
Единственото обстоятелство, което ответницете успяха категорично да докажат, е
че през годините след изпръщането на пълномощното са стопанисвали двата имота,
като в къщата са пускали квартиранти, а в празното дворно място са отглеждали
зеленчуци и тютюн, като са изградили и навеси за сушенето му. Тези действия
обаче са действия на управление и сами по себе си не могат да обосноват
собственическите намерения на ответниците спрямо имотите. Действително ищците
не са се противопоставяли на действията им – всички свидетели са категорични,
че през годините не е имало спорове между страните по отношение на имотите,
напротив – те са били в много добри отношения, но ответниците са тези, които
следва да докажат промяната в отношението си към имотите и достигането на тези
им намерения да ищците, след като се позовават на изтекла в тяхна полза
придобивна давност. Заплащането на сметките за ток и вод, включително и
регистрирането на партидите в Енерго-Про Продажби и ВиК на името не ответника Р.Я.
не са от категорията действия, които да могат да обосноват владелчески
намерения, още повече, че това са задължения на всеки ползвател на имота,
независимо дали е негов собственик. Колкото до плащането на данъците следва да
се отбележи, че съгласно цитираното пълномощно ответникът Я. е бил упълномощен
да заплаща всякакви задължения и такси и доколкото е сторил това, между
страните са възникнали облигационни отношения, но не може да се приеме като
промяна в отношението на ответниците към имотите. Вярно е, че плащането на
данъците може да се приеме като една индиция за намеренията на заплащащия за
своене на имота, но само това действие не е достатъчно да обоснове това, още
повече когато упълномощения е имал тези права и задължения съгласно процесното
пълномощно.
В заключение следва да се отбележи,
че ответниците не успяха да докажат и твърдяното от тях заплащане на две вноски
за закупуванена процесния имот. В тази насока се събраха само гласни
доказателства, които обаче не са преки, а косвени по отношение на този факт,
тъй като и тримата свидетели всъщност пресъздават твърдения на ответниците в
този смисъл. Нито един от свидетелите не е присъствал при заплащането на тези
вноски и при евентуалното договаряне между страните, поради което съдът приема,
че възраженията на ответниците в тази насока останаха недоказани. По този начин
за съда се налага извода, че ответниците не успяха да докажат от кой момент са
започнали да владеят процесните имоти като свои, като са заявили това свое
намерение ясно и недвусмислено и съответно това им намерение е достигнало до
знанието ищците.
Предвид изложеното съдът счита, че ищците М.М. и З.М.
са собственици на процесните имоти на основание разпоредителна сделка от
1992г., като не са променяли отношението си към собствеността си през годините
и владеят същите към настоящия момент на валидно правно основание. Ответниците
от своя страна не успяха да докажат, че са собственици на имотите на основание
давностн овладение. Следва да се уважи искът на ищците, а насрещният иск на
ответниците да се отхвърли като недоказан.
Като обусловено от изхода на делото следва да се уважи и
направеното от ищците искане да бъде отменен Нотариален
акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка № 111, том IV,
рег. № 4867, дело № 475 от 2018г. на Нотариус Пламен Ангелов с рег. № 688, с
район на действие – Районен съд – Исперих.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да се
уважи и ищцовата претенция за заплащане на направените по делото разноски,
доказани в общия размер от 795.30 лева.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.124 ал. 1 от ГПК, по отношение на Р.К.Я., ЕГН-********** и Д.М.Я., ЕГН-**********,***,
че 1.Поземлен
имот, с начин на трайно ползване - дворно място, находящо се в
строителните граници на с.Лъвино, обл.Разградска, с административен адрес:
ул.“Беласица“ № 22, представляващо УПИ ІV в кв.22, с площ от 971 кв.м.,
образувано от имот пл.№ 220 и придаваемо място № 212 от имот пл.№ 221, с площ
от 100 кв.м. – неуредено, по ЗРП на селото, одобрен със Заповед №
242/03.12.1987г. на Кмета на Община-Исперих, отреден за жилищно застрояване,
при граници и съседи: УПИ № ХХХVІ от кв.0, УПИ № ІІІ от кв.22, УПИ № ІХ, УПИ №
VІІІ, УПИ № VІ и УПИ № V, последните от кв.22, и 2.Поземлен имот, с начин
на трайно ползване - дворно място, находящо се в строителните граници на
с.Лъвино, обл.Разградска, с административен адрес: ул.“Беласица“ № 22,
представляващо УПИ ІІІ в кв.22, с площ от 872 кв.м., образувано от имот пл.№
220, придаваемо място № 211 от имот пл.№ 221, с площ от 9 кв.м. – неуредено и
придаваемо място № 210 от имот пл.№ 224, с площ от 101 кв.м. - неуредено, по
ЗРП на селото, отреден за жилищно застрояване, при граници и съседи: УПИ №
ХХХVІ от кв.0, УПИ № ІІ, УПИ № Х и УПИ № ІV, последните от кв.22, ведно с
построените в същия имот: 1.Гараж с декларирана застроена площ от 9 кв.м.,
2.Едноетажна жилищна сграда с декларирана застроена площ от 64 кв.м., с
прилежащо към нея избено помещение с декларирана застроена площ от 16 кв.м., са
собственост на М.М.М., ЕГН-********** и З.Р.М.,
ЕГН-**********,***.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 108 ЗС,
насрещния иск на Р.К.Я., ЕГН-********** и Д.М.Я., ЕГН-**********,*** срещу М.М.М., ЕГН-********** и З.Р.М., ЕГН-**********,***, с които
се иска ДА СЕ ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.К.Я., ЕГН-********** и Д.М.Я., ЕГН-**********
са собственици на основание давностно владение, считано от 06.06.1995г., на
следните имоти: „1.Поземлен имот, с начин на трайно ползване - дворно място,
находящо се в строителните граници на с.Лъвино, обл.Разградска, с
административен адрес: ул.“Беласица“ № 22, представляващо УПИ ІV в кв.22, с
площ от 971 кв.м., образувано от имот пл.№ 220 и придаваемо място № 212 от имот
пл.№ 221, с площ от 100 кв.м. – неуредено, по ЗРП на селото, одобрен със
Заповед № 242/03.12.1987г. на Кмета на Община-Исперих, отреден за жилищно застрояване,
при граници и съседи: УПИ № ХХХVІ от кв.0, УПИ № ІІІ от кв.22, УПИ № ІХ, УПИ №
VІІІ, УПИ № VІ и УПИ № V, последните от кв.22, и 2.Поземлен имот, с начин на
трайно ползване - дворно място, находящо се в строителните граници на с.Лъвино,
обл.Разградска, с административен адрес: ул.“Беласица“ № 22, представляващо УПИ
ІІІ в кв.22, с площ от 872 кв.м., образувано от имот пл.№ 220, придаваемо място
№ 211 от имот пл.№ 221, с площ от 9 кв.м. – неуредено и придаваемо място № 210
от имот пл.№ 224, с площ от 101 кв.м. - неуредено, по ЗРП на селото, отреден за
жилищно застрояване, при граници и съседи: УПИ № ХХХVІ от кв.0, УПИ № ІІ, УПИ №
Х и УПИ № ІV, последните от кв.22, ведно с построените в същия имот: 1.Гараж с
декларирана застроена площ от 9 кв.м., 2.Едноетажна жилищна сграда с
декларирана застроена площ от 64 кв.м., с прилежащо към нея избено помещение с
декларирана застроена площ от 16 кв.м.” и да бъдат ОСЪДЕНИ М.М.М., ЕГН-********** и З.Р.М., ЕГН-********** да ОТСТЪПЯТ
СОБСТВЕНОСТТА и ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО върху описаниите имоти.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот по
обстоятелствена проверка № 111, том IV, рег. № 4867, дело № 475 от 2018г. на
Нотариус Пламен Ангелов с рег. № 688, с район на действие – Районен съд –
Исперих, с който Р.К.Я., ЕГН-********** е признат за собственик на процесния
имот по давностно владение.
ОСЪЖДА Р.К.Я., ЕГН-********** и Д.М.Я., ЕГН-**********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.М.М., ЕГН-********** и З.Р.М., ЕГН-**********, сумата от 795.30
/седемстотин деветдесет и пет лв. и 30ст./ лева, направени от тях съдебни
и деловодни разноски по производството.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: