№ 214
гр. Ботевград, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Недко Ц. Петров
при участието на секретаря Ива Стр. Тодорова
като разгледа докладваното от Недко Ц. Петров Административно
наказателно дело № 20251810200418 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Т. Д., с ЕГН ********** – законен
представител на „фирма“ ЕООД, с ЕИК №, чрез адв. С. П. от АК-Пловдив
против електронен фиш серия К № 7246438, издаден от ОДМВР-София, с
който на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено от него нарушение по чл.
21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си жалбоподателя моли процесния електронен фиш да бъде
отменен като незаконосъобразен и неправилен. Претендира разноски.
В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Постъпила е молба и писмена защита от процесуалния представител на
жалбоподателя, в които са изложени допълнителни доводи за отмяна на
обжалвания електронен фиш.
Ответната страна ОД на МВР- София редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2
1
от ЗАНН и писмена защита от гл. юрисконсулт Йоана Георгиева наказващият
орган е изложил съображения за законосъобразност на процесния електронен
фиш и прекомерност на разноските в съдебното производство. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на 17.03.2023г. в 17.26 часа, в Софийска област,
община Ботевград, АМ-Хемус 39+300 км посока от гр. София към гр. Варна,
при ограничение на скоростта от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС
Форд транзит, с регистрационен номер СА1541ТН, собственост на „фирма“
ЕООД, с ЕИК № със законен представител А. Т. Д., с ЕГН ********** е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство ARH CAM S1. При разрешена стойност на скоростта 80
км/ч., е установена скорост на движение на описания автомобил от 95 км/ч
(след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км(%) при измерване
на скоростта) е установена превишена стойност на скоростта 15 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от
19.05.2015 г. /.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на търговско дружество
„фирма“ ЕООД, с ЕИК №, с негов законен представител А. Т. Д., с ЕГН
**********.
По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на
законния представител на дружеството, собственик на автомобила.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят, като законен представител на търговското дружество
/собственик на автомобила/, да е представил писмена декларация за друго
лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
2
Не е подадено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната
система за видеоконтрол „ARH CAM S1” № 111-СГ-ИСИС/12.09.2022г.;
ежедневна ведомост на отчет образец №11 отразен в ЕФ; удостоверение за
преминало обучение за работа с „ARH CAM S1”; ръководство и указания за
работа и характеристики на АТС „ARH CAM S1”; заповед № 8121з-
172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на Министъра
на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство
за измерване №17.09.5126, снимков материал, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата
17.03.2023г., справки за собственост на МПС; справка-отговор на АПИ, ведно
със схема на пътни знаци ограничаващи скоростта на движение на МПС при
км 39+300 на АМ Хемус с посока на движение към гр. Варна и др., които
следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и
кореспондиращи по между си.
От справката на АПИ и схемата към нея се установява категорично, че
към датата на извършване на нарушението /17.03.2023г./ при км 39+300
пътното платно в посока гр. Варна е действал знак „В26” /Забранено е
движението със скорост, по-висока от означената 80км/, монтиран на км
39+200 и обхват на действие до км 40+520, тоест 1320 метра. Следователно
автоматизираното техническо средство е монтирано след пътния знак, тоест в
зоната на действие на пътния знак ограничаващ скоростта на движение,
поради което следва да се приеме, че водачът в момента на заснемането е
управлявал в рамките на участъка, касаеш това ограничение.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от
Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея,
се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е
одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на
удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г. По
делото са представени данни за осъществена последваща проверка по
смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 12.09.2022г.
Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС.
Ето защо възражението на жалбоподателя в тази насока се явява
3
неоснователно.
За конкретния казус от значение /предвид възражението на
жалбоподателя в тази насока/ е да се посочи, че към датата на нарушението
17.03.2023г. вече е било отменено изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП (с
ДВ бp. 54 от 05.07.2017 г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез
автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към
17.03.2023г. не е било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол
на скоростта с автоматизирано техническо средство да е бил обозначен с
поставянето на пътен знак Е-24, каквото задължение имаха преди това
контролните органи. Поради тази причина и след отпадането на посоченото
законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
От самия снимков материал, автомобилът на дружеството, на което
законен представител е жалбоподателя е с ясно виждаш се регистрационен
номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние. Снимковият
материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като
изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
От удостоверението за извършено обучение в Академия на МВР, се
установява, че полицейският служител е преминал необходимото обучение за
работа с АТС „ARH CAM S1”.
От служебно изисканото от съда и представено по делото ръководство
на потребителя за АТСС ARH CAM S1 се установява, че маркерите в средата
на страните на изображението показват, че в момента на заснемане на
изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото
превозно средство, определено от пресичането на тези маркери. В
ръководството на потребителя за АТСС, раздел "Определяне на нарушител от
снимка на нарушението" е посочено следното: "Само на снимката, направена
4
по време на самото измерване на скорост, има данни за измерена скорост и
дистанция до измерваното МПС. Тази снимка може да бъде използвана за
еднозначно определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето
повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които указват
положението на лазерния лъч върху полето на наблюдението на камерата.
Маркерите са указани с червени стрелки на снимката по- долу. Съединяване
на линиите на маркерите указват с точност местоположението на лазерния лъч
върху МПС, както е указано на следващата страница". На следваща страница
от ръководството се намира фиг. 42 - Определяне на зоната за измерване върху
доказателственото изображение, като на тази фигура са посочени зоните,
които се определят от маркерите на изображението, като са обособени три
зони:
- зона за измерване с лазер; - ръб на измервателна площ; - зона за
безопасност.
Като уточнение на "зоната за безопасност" е посочено, че "за да се
гарантира абсолютна сигурност при определяне на нарушител на скоростен
режим в рамките на този кръг се допуска наличието само на едно превозно
средство".
От приложената по делото снимка (л. 14 от делото), въз основа на която
е издаден процесният електронен фиш е видно, че в зоната за безопасност
попада само автомобилът с рег. № СА1541ТН Тоест, изискването в зоната за
сигурност на измерване да попада само един автомобил не е нарушено, което
обуславя и абсолютната сигурност на измерването.
Заповедите на Министъра на вътрешните работи са официални
документи, издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена
сила. Поради това съдът кредитира тези Заповеди и установява, че конкретно
съставеният Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
5
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на
жалбоподателя и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил за него, то
съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е
допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй
като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото
нарушение по ЗДвП.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са
допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на
Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „ ARH CAM S1, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр.
54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и
заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015
г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните
писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето
6
процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и
комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския
институт по метрология съгласно удостоверение № 17.09.5126 със срок на
валидност 07.09.2027г. Този документ удостоверява, че преносимата система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в
електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за
установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. Същевременно, използването
на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с
протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата, който е официален
документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му и
се ползва с обвързваща доказателствена сила./, съставен и подписан от
обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени
релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното
АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим
на измерване, посока на задействане, началото и края на работната смяна и
броя на установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени
със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен
извод, че протокола е относим към описаното в него нарушение.
От отразено в протокола като режим на измерване „С“ и от направената
дигитална снимка на АТСС, която е приложена по делото еднозначно налага
извод, че заснемащото устройство е било разположено временно на пътния
участък, т. е. несъмнено е доказано, че режимът на измерване е бил
стационарен, поради което неяснота относно това обстоятелство не
съществува. Попълването на текст в графа „Начало на участъка“ и „Край на
уучастъка“ в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. не води до съществено нарушение на процедурата по установяване по
безспорен начин на нарушението, нито ограничава правото на защита на
7
санкционираното лице. Означените място на използване на техническото
средство – АМ Хемус, км. 39+300 с посока към гр.Варна, времето на работа с
него, посоката на движение на контролираните превозни средства,
установеният скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че
на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез техническото
средство е установено нарушение при управление на визираното МПС,
изразило се в превишаване на допустимата скорост от 80 км/ч., въведена с ПЗ
В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
В случая не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в
каквато насока е била регламентацията на чл. 7 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. до отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 6/2018 г., в
сила от 16.01.2018 г.
По несъмнен начин е идентифицирано и превозното средство, при
управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост
на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява и приложения снимков материал, в който
са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото
превозно средство. Направения запис на нарушението и снимковото му
визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за
установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия
материал се наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш,
заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното
средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС е изключено.
По делото не е представена декларация по чл. 189, ал.5, изр.2-ро за това
друго лице да е управлявало автомобила, поради което съдът намира въпросът
относно субекта на нарушението за изяснен. Категорично и ясно в обжалвания
ЕФ текстово са изписани правата на нарушителя по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
В обжалвания ЕФ ясно и недвусмислено е посочено, че за нарушението
носи отговорност законния представител на дружеството, собственик на
автомобила - „фирма“ ЕООД - А. Т. Д..
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
№ 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра
8
на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна.
Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на
АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по
алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се
предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и
изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая
са спазени - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Възражението в обратна насока е неоснователно.
От протокола за използването на АТС безпротиворечиво се установява,
че пътният знак е бил поставен на достатъчно разстояние от техническото
средство за контрол, което е позволявало да бъде възприет от водачите в това
число и от въззивника и същият да съобрази скоростта на движение на
управлявания от него автомобил, съгласно въведеното ограничение до 90
км/ч.
Предвид горното, въззивният съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността
на скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в
ал. 1. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното
средство, допустимата стойност на скоростта за магистрала е 140 км/ч. С ПЗ В
26 в случая, на АМ Хемус към дата 17.03.2023г., в участъка на км 39+300
9
посока към гр. Варна е било въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч,
поради което именно с тази стойност е следвало да съобразяват поведението
си водачите на МПС, в този период от време. В този аспект квалификацията на
нарушението е правилна.
В ЕФ са посочени всички елементи на административното нарушение,
за което е ангажирана отговорността на нарушителя като дата, час и място на
нарушението, в какво точно се състои нарушението, кой е нарушителят, коя е
нарушената правна норма, както и коя е санкционната норма и какво
административно наказание се налага за така установеното по категорично
несъмнен начин административно нарушение от жалбоподателя.
От субективна страна жалбоподателят е извършил деянието с пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
Превишението на скоростта е получено след приспадането на 3%, тъй
като видно от съдържанието на ЕФ, и приложената към него снимка,
отчетената под снимката скорост на МПС е 98 км. /час и след извършеното
изчисление с приспадане на 3%, се получава скорост от 95 км. /ч. – посочена в
ЕФ. В самия ЕФ изрично е посочено, че е отчетен толеранса от -3 км (%) на
измерената скорост, поради което неяснота относно този факт не съществува,
поради което за нарушението е приложима именно санкцията по т. 2 от
визираната в ЕФ разпоредба. Последната, в приложимата редакция - изм. ДВ,
бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., предвижда за превишаване на
разрешената максимална скорост над 11 km точно фиксирано по размер
наказание – глоба от 50 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28
от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
Предвид всички изложени по-горе съображения, съдът намира
наведените от страна на жалбодателя възражения за неоснователни и
недоказани.
По разноските:
10
Съгласно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението
следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН,
съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща
към Наредба за заплащането на правната помощ, а съгласно нея
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В
настоящото производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт,
който е представил писмено становище. Съдът намира, че доколкото делото е
разгледано в едно съдебно заседание, а в хода на съдебното следствие не са
разпитвани свидетели, то справедливият размер на възнаграждението за
защита от юрисконсулт е 100 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателя А. Т. Д., с ЕГН **********.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 7246438, издаден от
ОДМВР-София, с който на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.2 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на А. Т. Д., с ЕГН ********** –
законен представител на „фирма“ ЕООД, с ЕИК № е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за
извършено от него нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. Т. Д., с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция
на МВР-гр. София разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
11
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
12