Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Л., 25.04.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 184 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 31
- 0000025 от 06.02.2019 г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация” – гр.Л. е наложено на В.И.В. ***, административно наказание на
основание чл.95, ал.1 от ЗАвП – глоба в размер на 500
лева, за нарушение на чл.38 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят В., който чрез процесуалния си представител адвокат А.М.
от ЛАК го е обжалвал, като незаконосъобразно и неправилно. В жалбата си изтъква,
че актосъставителят и издателят на НП нямат материалната компетентност за
съставянето на АУАН, съответно издаването на НП. Сочи, че никъде в обжалваното
постановление наказващият орган не е посочил въз основа на какво е приел, че е
извършвал таксиметров превоз на пътници. Развити са подробни съображения в този
смисъл, като изтъква, че на 25.01.2019 г., за времето от 20:00 до 22:00 часа е
бил в почивка, когато около 21:30 часа му се обадила негова приятелка В. Б..,
която живеела до училище „Х.Н.” в гр.Л. и го помолила да я закара до кв.”Д.”, а
имали също така и да обсъждат нещо важно помежду си. Тогава на бул.”Б.” бил
спрян от служители на РУ гр.Л. за проверка. Изтъква, че дошлите по-късно служители
на автомобилната администрация не му дали възможност да обясни ситуацията, а
веднага му съставили АУАН. Сочи, че направил писмени възражения в акта, в които
описал ситуацията с приятелката му, на която също така посочил името и
телефонния й номер, но въпреки това същата не е била търсена за проверка. Алтернативно
в жалбата са развити доводи за маловажност на нарушението и наличието на
основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си представител адвокат
М.. Същата поддържа жалбата с наведените в нея доводи и пледира за отмяна
изцяло на обжалваното постановление, като незаконосъобразно. Акцентира върху
показанията на свидетелката В. П., като сочи, че към момента на проверката
жалбоподателят не е извършвал таксиметров превоз на пътници и не му е била
заплащана цена на превоза, поради което и не бил включил таксиметровия апарат.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител. Писмено, в съпроводителното писмо предлагат
наказателното постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите В.В.В., В. Б.. П., Д.П.И. и И.Д.И.,
както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие
за установена следната фактическа обстановка :
На 25.01.2019 г. свидетелят В.В. ***, заедно с негови колеги работел на
територията на гр.Л., като упражнявали контрол на пътното движение и проверка
на таксиметровите автомобили. Около 21:50 часа, на бул.»Б.» в града, до № ***срещу
ЗК «А.» спрели за проверка таксиметров автомобил «Ш.П.» с рег.№ ***. Установили,
че водач на автомобила е В.И.В. ***. С него в автомобила била и свидетелката В.
Б.. П. от гр.Л.. Таксиметровият автомобил бил с открит знак «Такси» и нямал
поставена табела «Не работи». При проверката служителите на полицията
установили, че документите на водача са изрядни, но таксиметровия апарат не бил
включении тъй като имало пътник свидетелят В. преценил, че случая е от
компетентността на служителите на автомобилна администрация, поради което се обадил
в областния отдел на инспекцията в гр.Л..
На място пристигнали свидетелите Д.И. и И.И. – служители в ОО «АА» - гр.Л..
Те констатирали, че водача на таксиметровия автомобил имал попълнен пътен лист
от 25.01.2019 г. от пътна книжка серия ВГ, № ***.
Въз основа на така установените данни и съобщените им от полицейските
служители свидетелят Д.И. съставил на жалбоподателя В.В. АУАН № 259851, за това, че на 25.01.2019
година, около 21:50 часа, на бул.»Б.» № 3 в гр.Л., срещу ЗК «Алианц», извършвал
с лек автомобил «Ш.П.» с рег.№ ***, негова собственост, таксиметров превоз на пътници
– В. Б.. П., без да е включил таксиметровия апарат, с открит знак «Такси», без
поставена табела «Не работи».
Актосъставителят Д.И. квалифицирал тези обстоятелства като нарушение на разпоредбата
на чл.38 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
По така съставеният акт, в графата за възражения жалбоподателят В. вписал,
че няма такива. Подписал и получил препис от
него.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят
В. представил писмени възражения /л.13/, в които посочил, че лицето В. П. му е
личен приятел и когато е била в автомобила не е извършвал таксиметров превоз,
не й е взимал пари и затова не бил включил апарата. Посочил телефонния номер на
П., за да може същата да потвърди заявеното от него.
На 06.02.2019 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление № 31-0000025, в което била пресъздадена
описаната в АУАН фактическа обстановка и жалбоподателя В.В. бил санкциониран на
основание чл.95, ал.1 от ЗАвП с глоба в размер на 500
лева, като наказващият орган също квалифицирал нарушението като такова по чл.38 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. Посочил е също така подаденото
от В. писмено възражение, но е приел, че не са налице предпоставки за
приложението на чл.28 от ЗАНН.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки по същество жалбата, съдът прие за установено следното от правна
страна :
Жалбата е подадена в законовия
7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е
допустима. Подадена е също така и от надлежна страна.
Обжалваното наказателно
постановление е издадено от легитимен орган, съгласно заповед № РД-08-249/15.05.2015
г. на Министъра на транспорта /л.9-10/ и въз основа на АУАН съставен от
компетентно лице, поради което наведеното с жалбата възражение в този смисъл е
неоснователно.
Жалбоподателят В. е наказан за
това, че е осъществявал таксиметров превоз на свидетелката В. П., без да е
включил таксиметровия апарат с фискална памет, с който е бил оборудван
таксиметровия автомобил. От показанията на свидетелката П. се установява, че тя
се е приятел и се е познавала с В. от дълги години, като той често я превозвал
с автомобила, без да й взема пари. Такъв бил случая и вечерта, когато го спрели
за проверка. Така депозираните от свидетелката показания кореспондират и със
заявеното от жалбоподателя, присъствието й в автомобила се потвърждава и от показанията
на свидетелите В.В., Д.И. и И.И.. Отразено е и в обстоятелствената част на АУАН
и наказателното постановление. Нещо повече – в депозираното в последствие
писмено възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят е посочил освен трите
имена на свидетелката, а също и телефонния й номер, като е поискал от
наказващия орган да изясни тези обстоятелства. В тази връзка, съдът констатира,
че наказващият орган не е проверил съставеният АУАН с оглед неговата
законосъобразност, обоснованост и събраните доказателства, а механично и
дословно е възпроизвел фактическите констатации, отразени в акта. Това му
задължение вменява императивната норма на чл.52, ал.4 от ЗАНН, съгласно която
освен преценката за законосъобразност и обоснованост, наказващият орган
преценява също и възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо,
извършва и разследване на спорните обстоятелства. В разглеждания случай, с
възражението си В. е въвел спорни обстоятелства относно съставомерни факти по
установяването на административното нарушение и това е довело до задължението у
наказващия орган да ги провери. Данни за такава проверка обаче липсват. Именно
тези факти навеждат на извода, че административнонаказващия орган не е
предприел самостоятелен анализ и не е стигнал до собствен извод, с кои точно
свои действия лицето посочено като нарушител е реализирало елементите от
състава на вмененото му нарушение, което в крайна сметка обосновава
незаконосъобразността на издадения санкционен акт. В случая, въпреки
проведеното съдебно следствие, съдът не може да замести изявленията на
наказващия орган със свои фактически изводи. Това произтича и от правната
природа на наказателното постановление, като вид правораздавателен акт, с който
завършва фазата по налагане на административни наказания по ЗАНН. Както
утвърдената съдебна практика, така и правната доктрина са единодушни, че като
правораздавателен акт наказателното постановление разрешава правен спор. С
представянето на съставения АУАН пред административнонаказващия орган се
поражда правен спор, независимо дали нарушителят възразява или не срещу това,
че му се вменява извършването на административно нарушение. Нещо повече – спор
ще е налице дори и когато не се отрича извършването на нарушение. Както всеки
спор и тук има две страни : актосъставителят и лицето, посочено в акта като
нарушител. Този спор следва да бъде разрешен именно от
административнонаказващия орган чрез издаването на наказателно постановление
или отказа да издаде такова. И за да стигне до решение да издаде или не
наказателно постановление, наказващият орган следва да отговори на три основни
въпроса – дали извършеното деяние представлява административно нарушение, дали
извършителят е именно посоченото в акта лице и дали това лице виновно е извършило
наказуемото деяние. В обсъждания казус това не е било направено и въпреки представеното
възражение, наказващият орган е пристъпил директно към издаване на обжалваното
наказателното постановление. Безкритично е кредитирал описаното в акта и без да
изпълни императивното си задължение по чл.52, ал.4 от ЗАНН, при дословно
пресъздаване съдържанието на обстоятелствената част на АУАН, е издал НП и е
санкционирал В.. Следва да се отбележи в тази връзка, че при издаването на НП
наказващият орган е обвързан от разпоредбата на чл.57 от ЗАНН относно
задължителните му реквизити и няма задължението да се произнася изрично, в
самото постановление по направените възражения, т.е. самото обсъждане от страна
на наказващия орган на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на
издаденото от него НП. Но това в никакъв случай не го освобождава от
задълженията по чл.52, ал.4 от ЗАНН и в настоящия казус, при съпоставка на свидетелските
показания по делото става ясно, че ангажираните от наказващия орган доказателства
не опровергават твърденията на жалбоподателя и тези на свидетелката П., че
превозът е извършван без заплащане. Ето защо, не може да се приеме за доказано
по несъмнен начин обстоятелството, че свидетелката П. е наела таксиметровия
автомобил на жалбоподателя В. за превоз срещу заплащане, на което се основава административнонаказателното обвинение, като по този начин
за него да е възникнало задължението да включи таксиметровия апарат с фискална
памет.
В този смисъл наказателното
постановление се явява необосновано.
При цялостната проверка за
законосъобразност на обжалваното НП съдът констатира и че не е била посочена и
точната административнонаказателна разпоредба въз
основа на която е била наложена санкцията на жалбоподателя. Като такава в НП е
посочена нормата на чл.95, ал.1 от ЗАвП, но същата визира
пет различни хипотези на нарушения касаещи водачите на таксиметрови автомобили
и не става ясно коя от тях е имал предвид наказващият орган в преценката си
какво нарушение е извършил В.В.. Изхождайки от обстоятелствената част на
постановлението, най-вероятно е имал предвид хипотезата по т.3 на чл.95, ал.1
от ЗАвП, но с каквато и да е степен на достоверност,
това все пак е само предположение. Между обстоятелствената част на НП и словесното
изписване на извършеното нарушение, цифровата му квалификация и приложимата
санкционна норма следва да съществува пълно единство, за да е наясно наказаното
лице какво нарушение му е вменено и съответно пълноценно да упражни правото си
на защита.
Докато законът в чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде наказателното
постановление, макар и в АУАН да е била допусната нередовност, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, то това не се отнася до издаването на наказателното
постановление, при което наказващият орган следва да спази всички изисквания на
ЗАНН, включително и на нормите на чл.52, ал.4 и чл.57, като неспазването на тези
изисквания води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като крайният резултат
е нарушаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице.
Предвид на тези съображения, съдът
счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и
следва да бъде отменено като такова.
Водим от тези
съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
31-0000025 от 06.02.2019 г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация”
– гр.Л., с
която е наложено на В.И.В. ***, ЕГН: **********, административно наказание на
основание чл.95, ал.1 от ЗАвП – глоба в размер на 500
лева, за нарушение на чл.38 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Л. в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :