Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.04.2021 г.
В
И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести март през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И.а като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8358/ 2018 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
49 вр. с чл. 45 ЗЗД, с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди, причинени от виновно и противоправно
поведение на негови служители в размер на 134 991 лв., съставляващи
разликата между обичайно ползваната от ищеца електрическа енергия и
установените завишени стойности за периода от 01.03.2013 г. до 29.02.2016 г.,
установено с Констативен протокол № ********** от 24.08.2015 г. и Констативен
протокол № 1013175 от 29.10.2015 г.,
изготвени при проверка от ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД и Икономическа полиция с „ПИП“ при 7 РПУ,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на получаване на
нотариалната покана към ответника т.е. от 07.03.2017 г. до окончателното
изплащане на сумите.
В о.з. ,проведено на 26.06.2020г., по искане на ищеца
съдът е допуснал изменение на иска- претендират се имуществени вреди в размер
на 82 487.63лв. , включен ДДС, ведно със законна лихва.
ИЩЕЦЪТ-
И.ПО Е.( ИЕ), ЕИК*********, чрез адв.А.Ч. твърди, че ИЕ,
както и ответникът И.ПО Ф.НА ТВЪРДОТО ТЯЛО, ЕИК*********(ИФТТ) са самостоятелни
юридически лица по смисъла на Глава втора от Устава на БАН и по-конкретно - по
смисъла на чл. 11а от същия, фактически създадени с Решение на Шейсет и
деветото заседание на Общото събрание на БАН, проведено на 13.06.1994 г.
Излага, че ответникът ИФТТ е сключил с „Д.Б.Е.“ ООД на 12.04.2013 г. 3- годишен
договор за отдаване под наем на недвижим имот № ДН-159/15.04.2013 г. с предмет
- отдаване под наем на недвижим имот - „Главна абонатна станция“, находящ се на
територията на Научен комплекс 2 БАН, представляващ 4 стаи с обща площ от 52
кв.м., видно от чл.2 от договора, чиято ел. енергия се черпи от Трафопост № 1,
който се стопанисва от него. В качеството на наемодател по посочения договор е
ИФТТ. Посочва, че имотът, предмет на договора за наем, е предаден за
стопанисване на него с решение на ОС на БАН, но той не е страна по договора за
наем. Навежда, че не е
бил уведомен за сключването на договора за наем и не му е било поискано
съгласието. Излага, че съгласно чл.2.3.3 на договора наемодателят има право да получава наемната цена (договорена в
чл.2.1), като освен това същият има право да прихваща от гаранционния депозит
суми за неплатени наеми и консумативи. Отделно, според чл.2.5 от договора е
предвидено, че консумативите за разходвана от наемателя ел. енергия следва да
бъдат заплащани на ищеца - ИЕ към БАН. Ищецът твърди, че не е бил уведомен за
нито една от договорките, постигН.с процесния договор за наем, в това число и
за възникващото по силата на договора за наем в негова полза право да получи
консумативните разходи за използваната електрическа енергия и задължението му
да фактурира за наемателя тези задължения. Излага, че в един момент е установил
неоснователно завишаване на стойностите на потребена ел. енергия и направил
своя проверка, при която му станало известно, че в предоставеното му за
стопанисване помещение е налице наемател, който извършва търговска дейност.
Инициирал проверка от ЧЕЗ, при която се установило с Констативен протокол №
********** от 24.08.2015 г., че използваната за дейността на наемателя
търговска дейност ел. енергия се начислява за тяхна сметка. Узнавайки това обстоятелство, отправил искане
до ответника за обяснение и на 02.11.2015 г. получил копие от подписания
договор за наем. Отделно от горното поискал да бъде извършена проверка от
Икономическа полиция при 07 РУ на МВР и ЧЕЗ, при която е установено, че
наемателите на ИФТТ са изградили незаконно електрическа мрежа за кражба на
ел.енергия. Констатациите от проверката са обективирани в Протокол № 1013175 от
29.10.2015 г. Повторна проверка е направена и на 08 февруари 2016 г., когато наемателят „Д.Б.Е.“
ООД е задължен от 07 РУ и ЧЕЗ да си постави отделен електромер, което
наемодателят-ответника е следвало да направи още при сключване на договора с
тях. Излага, че през период на действия на процесния договор за наем
добросъвестно е плащал сметките за ел. енергия, в това число и за тази, която е
потребена от наемателя на ответника, като е реализирал неоснователно разход в
размер на 134 991 лв. Твърди, че с поведението си е защитил значим
обществен интерес, тъй като същият този трафопост служи за ел. захранване и на
осветлението на бул. „Цариградско шосе“, което прави този обект стратегически
важен. Междувременно е разменил кореспонденция както с ответника, така и с
ръководството на БАН за уреждане на отношенията между тях. Освен това е
отправил и нотариална покана до ответника, с искане да му заплати дължимите
суми, които неоснователно е бил принуден да заплати от бюджета си. Въпреки горното твърди, че и до момента
сумата не му е заплатена, поради което намира, че за него е налице правен
интерес да предяви настоящия иск като твърди, че са му причинени вреди в
резултат от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в изразяващо се
в бездействието му да го уведоми предварително или поне своевременно за
генерираните в правната му сфера правни последици - предвиденото за него
задължение за фактуриране и представяне на фактурите за консумираната от
наемателя на ответника ел.енергия, както и бездействието му да приложи
разпоредбата на чл. 6.3 от договора за наем, след като е констатирал
неизправност на наемателя по изпълнението на чл.4.5.2. Освен посоченото твърди,
че ответникът е проявил противоправно поведение като не е изпълнил задължението
си по чл. 20 от Правилника за отдаване под наем на недвижими имоти и движими
вещи, собственост на БАН. С оглед изложеното горе противоправно поведение
претендира ответникът да бъде осъден на деликтно основание да му заплати
причинените имуществени вреди в размер на 134 991 лв., съставляващи разликата
между обичайно ползваната от него електрическа енергия и установените завишени
стойности за периода от 01.03.2013 г. до 29.02.2016 г. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - И.ПО Ф.на
твърдото тяло „Акад. Г. Н.“ към Българска академия на науките, Булстат ********,
оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че действително е
налице сключен между него и Д.Б.Е. ООД договор за наем, както и че по силата на
този договор сметките за ел. енергия е следвало да се плащат от наемателя на
ищеца. Не оспорва, че договорът за наем за находящ се в гp. София, община
Столична, ул. „********, Научен комплекс-2 БАН, сграда „Главна абонатна
станция“, представляващ четири стаи (№1,2,3 и 4) с обща площ 52 кв.м. и
прилежащи към наетия имот площи от 0 кв.м., съгласно приложена
схема/скица/Приложение 1/неразделна част от договора за наем, черпещ ел.
енергия от Трафопост № 1, който винаги се е стопанисвал от ищеца. Посочва
обаче, че във връзка с отдаването под наем на процесния имот не е проявил
противоправно и виновно поведение, а напротив – действал е добросъвестно и
съобразно практиката, която е била наложена към този момент между двата
института на БАН. Оспорва обаче твърдението, че отдаденият под наем имот е
предоставен за стопанисване на ищеца. Твърди, че тази сграда „ Главна абонатна
станция“ е вписана в неговия баланс под
инвентарен № 25090 и съответно като стопанин на имота той добросъвестно го е
отдал под наем. Твърди, че съдържанието на договора за наем има съдържание,
което е утвърдено и установено от БАН, която е собственик на имота и има както
управленски, така и финансови и контролни правомощия спрямо дейността и на двата
института. Счита уговорката в полза на ищеца (да получава от наемодателя
консумативните разноски за ел. енергия) е напълно действителна и не противоречи
на закона, доколкото не изисква неговото съгласие. Посочва, че не носи
отговорност за противоправно поведение на наемателя на имота, доколкото не се
явява възложител на работата спрямо него.
Ако е налице действително нерегламентирано ползване на ел. енергия от
страна наемателя, както се твърди в исковата молба, намира, че именно този
наемател е проявил противоправно и виновно поведение, което е основание да се
ангажира отговорността му по чл. 45 ЗЗД, но не и отговорността на ИФТТ. Намира,
че от твърденията в исковата молба е видно, че каквито и вреди да са настъпили
в патримониума на ищеца, то те са резултат от действия на едно трето лице,
което е различно от конституирания по делото ответник и за чиято дейност той не
носи отговорност по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Оспорва да е получавал каквито и да
било плащания от наемателя, които да са за задължения за ел. енергия, като
посочва, че е фактурирал единствено вземания за наем, вода и паркоместа. Твърди
и че всички вреди на ищеца са резултат от собственото му поведение, тъй като
същият не е фактурирал на наемателя задълженията за ел. енергия и така е
попречил да се проведе съдебен процес срещу този наемател от неговия наемодател
и да му се потърси отговорност като на неизправна страна по договора. В тази
връзка оспорва, че ищецът не е знаел, че процесното помещение е отдадено под
наем и се ползва. Намира, че ищецът сам е посочил в докладите и писмата си, че
имотът години наред е отдаван под наем от ответника. Освен това при сключването
на всеки нов договор за наем ответникът чрез упълномощените лице е уведомявал
служителите на ищеца, като последният никога не е искал това да става писмено и
няма такова законодателно изискване. Още през 2012 г. е имало писмена
кореспонденция по повод уведомяване на ищеца до наемателите на имоти, а и
ищецът е имал свои наемател в съседното помещение. Двамата наематели използвали
общ контролен електромер. Посочва и че именно на фирмата, наемател на ищеца,
последният е фактурирал през цялото време използваната ел. енергия и в двете
помещения. Този наемател редовно е
заплащал към ищеца фактурираната му ел. енергия. Посочва, че отговорен за
ежемесечния отчет на потребената ел. енергия по този общ електромер е бил Митко
Василев, който е служител при ищеца, а не Р.К., който е служител на ответника.
С оглед изложеното счита, че вредата, която Институтът по електроника твърди да
е претърпял, е произтекла от собственото му поведение на неполагане на
дължимата грижа да следи и контролира ползването на ел. енергия от възложения
му за стопанисване Трафопост 1, от неиздаването на редовни месечни фактури за
ползваната ел. енергия при спазване на Закона за счетоводството и ЗДДС, както и
от бездействието му да заведе иск срещу „Д.Б.Е.“ ООД за възстановяване на
нанесените вреди, вследствие на неправомерното му поведение. Като стопанин на
Трафопост 1 ищецът е бил длъжен да положи дължимата грижа като регламентира
достъпа до трафопоста, където е разположен главния електромер, още повече, че
същият е източник на високо напрежение и е опА. за живота и здравето на хората.
В подкрепа на твърдението си изтъква и отказа на Управителния съвет на БАН да
извърши корекция на бюджета на ИЕ за сметка на бюджета на ИФТТ, каквото искане
е направено от директора на Института по електроника е Доклад изх. №
358/14.05.2016 г.-приложение №11 от исковата молба. Евентуално твърди изтекла в
негова полза погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното:
С исковата е представено решение на
Шейсет и деветото заседание на Общото събрание на БАН, проведено на 13.06.1994
г., от което е видно, че са създадени ИЕ и ИФТТ като самостоятелни юридически лица по смисъла на
Глава втора от Устава на БАН и по-конкретно - по смисъла на чл. 11а от същия.
Представен е договор
за отдаване под наем на недвижим имот № ДН-159/15.04/2013 г.; както и приложение
1 към Договора за наем, съставляващо приемо-предавателен протокол от 01.03.2013
г. за предаване и приемане на наетия имот – обекти в южното крило на сграда
„Главна абонатна станция“, от които е видно, че ответникът ИФТТ е сключил с „Д.Б.Е.“ ООД на
12.04.2013 г. 3- годишен договор за отдаване под наем на недвижим имот №
ДН-159/15.04.2013 г. с предмет - отдаване под наем на недвижим имот „Главна
абонатна станция“, находящ се на територията на Научен комплекс 2 БАН,
представляващ 4 стаи с обща площ от 52 кв.м. Видно от чл.2 от договора ел.
енергия се черпи от Трафопост № 1. Съгласно чл.2.3.3 на договора наемодателят
има право да получава наемната цена
(договорена в чл.2.1), като освен това същият има право да прихваща от
гаранционния депозит суми за неплатени наеми и консумативи. В чл.2.5 от
договора е предвидено, че консумативите за разходвана от наемателя ел. енергия
следва да бъдат заплащани на ищеца - ИЕ към БАН, а всички останали консумативни разходи на ИФТТ-БАН при
представяне на фактура.
Видно от Констативен протокол №
********** от 24.08.2015 г., изготвен при проверка от „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, че при извършена проверка на
същата дата, инициирана от И.ПО Е. със заявление № ********* върху показанията
на електромер фабр. №******, в присъствието на: В.Х.и М.Л.- техници ЕМА към
„ЧЕЗ Разпределение България“ АД и Й.Д- свидетел, се е установило, че до помещението, в което е разположен
електромер няма достъп и че използваната за дейността на наемателя търговска дейност
ел. енергия се начислява за сметка на ищеца.
Видно от протокол от 29.10.2015г.
е извършена проверка от комисия в състав:
инж. Х.П.(свидетел на ответника по делото) - пом.директор на ответника ИФТТ на
БАН; Р.К. (свидетел по делото на ищеца) - ел.техник в ответника ИФТТ на БАН и Д.П.-ел.техник
в ИЕ, в присъствието на управителя Г. Д. на наемателя на ИФТТ. Предмет на
проверката е било ел.захранването на фирмата-наемател „Д.Б.Е.“ ООД. Констатирано
е, че измерването на ел.енергия на обекта не отговаря на изразходваната
ел.енергия.
Представена
е кореспонденция относно отчитане
и заплащане на консумираната електрическа енергия от трафопост 1 в НК-2 на БАН-писмо от
директора на ИЕ до директора на ИФТТ, изх. № 38/18.01.2016 г.,вх. №
82/18.01.2016 г. с искане плащане на изразходваната от наемателя „Д.Б.Е.“ ООД
ел. енергия; писмо-предложение от проф.Л.А.до председателя на БАН за прекратяване
на договора за наем между ИФТТ и „Д.Б.Е.“ ООД,регистр. № 32-13-8/ 17.02.2016
г.; Писмо - Докладна от директора на ИЕ до председателя на БАН, изх. №
167/29.02.2016 г.
Представени са и фактури, счетоводни докоменти и
др., които са обсъдени от ССЕ.
От заключението на ССЕ, което съдът приема като
обективно и компетентно, неоспорено от страните , се установява от страна на ИФТТ — БАН не
са осчетоводени суми за фактурирана заплатена ел. енергия от наемателя „Д.Б.Е."
ООД. От страна на Института по електроника не са представени документи, с
които да е видно, че в актива на баланса на ищеца е наличен Трафопост 1. В
Приемо-предавателен протокол е посочено,
че на основание решение на Съвет на директорите на физическите институти нa БАН, отразено в Протокол № 1
от 01.02.2006 г., БРВ (База за развитие и внедряване - физика) прехвърля за
стопанисване на Института по електроника Трафопост № 1, намиращ се в гр. София на бул. „*********. В
извлечение от инвентаризационен опис, предоставен от Института п електроника,
се установява, че по задбалансова сметка 9909 - „Други активи употреба,
изписани като разход" под иивертарен номер 222220 е отразен актив Трафопост. Същият е наличен и към
настоящия момент. Актив с инв. № 25090, представляващ Отоплителна централа, е
предоставен на ИФТТ - БАН безвъзмездно от БРВ (База за развитие и внедряване -
физика) Протокол № 3 от 29.06.2006 г. От април 2013 г. до настояща момент,
Главна абонатна станция (бившата Отоплителтга централа) е част от баланса на
ИФТТ - БАН. ИФТГ — БАН не е извършвал счетоводни записвания със суми,
представляващи консумирана ел. енергия. Записванията отразяват единствен сумите
за наемни цени, суми за консумирана вода и за паркомясто. Вещото лице сочи, че
има издавани фактури от ИЕ при БАН на името на „Л.— 08" ЕООД за заплащане на консумативе
разход за ел.енергия. Сумите за консумираната ел. енергия, предмет на издадените фактури, са намерили счетоводно отражение по
кредита на счет. сметка 6010 — „Разходи за горива, вода и енергия" за 2013 г., 2014 г. и
2015 г. Плащанията на същите от страна на „Л.— 08" ЕООД е
извършено по банков път. Посочено е, че не са извършвани плащания от „Д.Б.Е." ООД към ИЕ при
БАН- сред контрагентите, посочени в
Хронологична ведомост на счетоводна сметка 6010 — „Разходи за горива, вода и
енергия" за 2013 г., 2014 г, и 2015 г., не фигурира „Д.Б.Е." ООД. Не
са осчетоводени суми по фактури издадени на „Д.Б.Е." ООД.
По делото е прието допълнително
заключение на ССЕ, според което средномесечна стойност на потребяваната ел. енергия в
Трафопост 1 през посочения период 04.03.2013 г. — 04.2016 г. е в размер на 10
343,69 лева без ДДС . Средномесечната
стойност на потребената електроенергия за период; януари
— март 2013 г. е в размер на 11 187,86 лева, а за периода март — май 2016 г. в
размер на 5 933,55 лева без ДДС. С оглед обективност на изчисленията от разчетите са изключени стойностите
за м. март 2013 г. - 10 586,06 лв. и за м. април 2016 г. — 4 179,83 лв., за които
два месеца процесният договор не е бил в сила. Общата стойност на консумиралата
ел. енергия е 378 294,53 лв. без ДДС. Средномесечната стойност на потребената
ел. енергия за периода април 2013 г. - март 2016 г. 10 508,18 лв., а
среднодневната стойност при 30 дни в месеца е 350,27 лв. без ДДС. Среднодневната стойност на заплатената
електроенергия през периода три месена преди сключването и три месеца след
прекратяването на договор за отдаване под наем на невдижим имот №
ДН-159/15.04.2013 г. между БАН и ИФТТ - БАН от една страна, и „Д.Б.Е." ООД от
друга, е 285,36 лв. без ДДС.
Разликата между среднодневната стойност за консумирана ел. енергия, заплатена
по време на действие на процесния договор, и за период
три месеца преди и три месеца след сключването му, е 64,91 лева без ДДС. Заплатената над
обичайното от Института по електроника при БАН електроенергия за периода на
действието на процесния договор — 1 059 дни, е 68 739,69 лева без ДДС и 82
487,63 лева с включен ДДС. За м. април 2013 г. над обичайното е заклатена сума
в размер на 1 038,56 лева без ДДС., а за м. март 2016 г. — сума в размер на
519,28 лева без ДДС.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелят Р. К. К., електротехник на Научен
комплекс 2 в БАН, сочи, че този Научен комплекс 2 включва 7-8 научни института,
сгради, комплекс трафопостове. Твърди, че той е електротехник на целия
комплекс. На Трафопост 1 се грижи само за високата му част за средно напрежение
20 киловолта. По щат е назначен към ИФТТ, както цялата поддръжка на Научен
комплекс 2. В абонатната станция имало много наематели и работещи от
поддръжката. Не може да каже коя фирма как се казва, защото той отговаря за
електрическата и техническата част. Не знае имена на фирмите, които са били
настанени. Не знае юридическото наименование на съответните фирми. В
помещението на „Джи Би Електроник“ имало голям брой перални машини „Миеле“,
една голяма машина за гладене. Изтъква, че пералните машини не изразходват
голямо количество ток, но този каландър(на машина за гладене) е доста мощен. В
съседното помещение - в бараките имало жени, които пакетирали изпраните дрехи.
Не знае къде е „Лондри“, защото юридически не знае коя фирма къде се намира. Той
не отчитал ток. Показанията ги давал колегата от института по електроника - Д.В.,
а доколкото знае те сами си носили данните на счетоводството на института по
електроника. На Трафопост 1 тай държал ключа само на 20 киловолтово средно
напрежение. Понеже институтите били разделили съответните трафопостове ключът
се държал от института по електроника, не от него, той никога не е имал ключ от там. Влизал е там, защото там било
разграден двор. Разбивало се на всеки месец по три-четири пъти. Имало поставен
електромер лично от него в самото начало, когато били поставени само две
перални и две помещения. Това било много отдавна, 2010 г., в началото на
тяхното наемане. В момента, в който те са се нанесли като наемател, той е
сложил електромер. Те се захранвали в едно табло, което е така нареченото
биофотоника, от там се захранвала съответната пералня. Знае това, защото имали са някой път
технически проблеми, изключва им нещо, той съответно е влизал. В началото били
само две перални. След това те направели мащабен ремонт и се захранвали от там.
От 12.07.1987 година работи там като електротехник. Главната абонатна станция
на времето е била в помещение, в което е имало въглища, тяхното парно е било на
въглища. Тя представлява една г-образна сграда, която се намира в западната
част на района и граничи с Научен институт по метрология и хидрология. В тази
сграда има няколко обособени помещения, едното е склад за метали, което е
отдадено под наем на фирма „Н.75“. Има други помещения, които са на поддръжката на
Научен комплекс 2 и няколко помещения, едното било сервиз на един А., който бил
техен работник на ИФТТ и той поддържал колите на ИФТТ и другото помещение било
бивши стаи на поддръжката, които след това са дадени на съответната фирма и са
направили перални. Електроенергията на помещенията на поддръжката се отчита на
главното табло. Електрическото захранване на тази схема е изключително сложно,
защото там имало една помпа, която захранва и в момента, захранва парното на
целия Научен комплекс 2, тя е много мощна, 55 киловата е и така е направено,
там където е било въглищната част, там помпата върти и захранва. На цялата
сграда няма един единствен електромер. Единственият електромер, който бил
монтиран, бил монтиран долу в стаите на поддръжката. Останалото нямали
електромери. Преди много години електрическата енергия на всички трафопостове, които
са седем, включително и ХМС-то, № 2 няма натоварване, там се заплащало от
централно управление. Преди години, не знае точно кога, започнали да се
разделят съответните институти и получили: единият институт един трафопост,
другият друг, и в случая Института по
електроника получил Трафопост № 1- възлова станция, като запознали те да плащат
като юридическо лице тока, на ЧЕЗ плащали. Токът, който се получи като фактура,
се плаща от средно напрежение, се мери от ЧЕЗ и се плаща на ЧЕЗ. Нищо не се е
отчитало на електромер. Не може да каже как се е отчитал този ток. Нямало нито
един монтиран електромер. При проверката от страна на ЧЕЗ и от страна на
полицията присъствал постфактум, защото бил в отпуска, но го извикали.
Констатирало се, че съответната фирма, правейки си ремонт, не знае коя е
фирмата, е направила така наречения байпас, шунтиране на електромера. Байпас на
електромера, просто е сложен един мост, който не отита нищо. Те черпят ток, но
са оставили този електромер само към това малкото помещение, което е към
Института по електроника. По този начин те ощетяват Института по електроника,
защото те са тези, които плащат тока на ЧЕЗ, но те са направели този ремонт без
тяхно знание, нито на колегата, защото го познава много добре и той въобще няма
никаква вина, така че това е направено абсолютно незаконно, с умисъл другият да
бъде натоварен да плаща тока. Те фактически не мерят консумираната енергия. На
база на това, което е видял от опит, този процес на крадене не е бил много
дълъг, защото на този трафопост има помпа, която е 55 киловата мощност, която
като се умножи по 24 часа по 30 дни, излиза около тридесет и няколко хиляди
киловатчаса на месец. Институтът по електроника е вързан там и други големи
консуматори, обаче като мине отоплителният сезон веднага може да се разбере, че
консумацията пада много рязко, защото помпата вече не работи. Самият случай на
кражба на ел. енергия го разкрили в момента, в който е юни месец, разбират, че
е летен месец, а има голяма консумация. Голямата консумация е през зимата, но
продължавайки тази консумация през пролетните и летните месеци, те разбирали,
че има някакъв проблем, че има нереална консумация. Обектите,
които се захранваха от Трафопост 1 са следните. най-голямата сграда е И.ПО
Е., първи кабел, И.ПО Е. втори кабел. След това голяма сграда - азотна станция,
която захранва под тях консуматорите. Там са фирмите наематели на ИФТТ – „Н.“, Р.
И., имало една фирма за пароструйки. От другата страна захранена сграда
поддръжка, така наречената абонатна станция. В нея са захранени тяхната поддръжка,
тази пералния, наематели на Института по електроника, С.Н. един наемател, „Н.75“
наемател на ИФТТ, една така наречена жълта барака на Институт по ядрена енергия
и ядрено изследване, едни други бараки има захранени, два кабела за
електрониката, защото има два кабела към института по електроника, две
захранвания има. Говори за периода 2013-2016 г. Абонатна станция, където е
помпата, тя е отделена. Входа на абонатната е от друго място. От главната
абонатна станция в съседни помещения не може да се премине.
Свидетелят
Х.П., сочи, че от 1972 г. до 2016 г.
е работил в ИФТТ, с един промеждутък от
1980-1986 г., когато бил в чужбина. Познава абсолютно всичко, защото от 1998
година до 2016 г. изпълнявал длъжността помощник-директор и работата му била
свързана със стопанската дейност, с поддръжката на целия район, на отопление и
т.н. Когато започнал в ИФТТ имало един
единствен наемател и оттогава лека-полека станали около трийсетина. Към главна
абонатна станция имали четири наемателя. После единият си отишъл, единият бил
този проблемният, другите два са си там, С.Н. и една фирма. Би трябвало
ръководството на Института по електроника да знае, че помещенията Главна
абонатна станция се отдават под наем от ИФТТ, защото те самите са в същата тази
сграда, тя не е монолитна сграда, това са сгради, които са залепени една до
друга, те самите имат една лаборатория, която отдават под наем. След това
единият техен наемател, въпросният проблемен, който искал да се поразшири,
някаква машина за гладене, помещението
не им стигнало и те наели едно помещение от Института по електроника. Така че е
убеден, че те трябва да знаят. Освен това, когато в един момент институтите
трябвало да си плащат тока, от Института по електроника получили едно писмо, че
искат да знаят какви наематели имат, договори, за да се изчисти въпроса с тока.
Помощник- директор била една дама, госпожа М., той я завел, тя взела
телефоните на всички, комуникирала си, събирала си тока и т.н. Тя се пенсионирала
и запознали техните наематели да му се обаждат и казват, че два, три месеца
подред никой не събира тока и ще се натрупат много големи сметки. Всеки
наемател си имал отделно линия, която се следяла и когато нещата станали така,
договорът бил образец, изготвен от централно управление, там имало една точка,
която изрично споменавала, че токът се заплаща на института към когото се води
въпросният трафопост. Трафопост № 1 е този, който се водел към електрониката и техните
наематели се отчитали там. Проблемен наемател са въпросната фирма. Тя при тях
се водела по един начин, а пък при ищеца се водела „Д.Б.Е.“. Когато тръгнали
големи сметки да вървят и да не излизат сметките, институтът по електроника се
оплаквал, че има голям разход. Тъй като се боял, че някой от поддръжката там,
приятелства се завързват, да не издънят нещата, се обадил на Акад. П., който бил
директор на института и казал, че иска да направи една внезапна проверка на
въпросната фирма. Той, заедно с господин К., предишният свидетел, и още един
влезли в тази фирма. Те им показали едно ново табло, изнесени са били машините.
Казал: „тази машина тази ли е“, натиска, тя не спира, въобще не било свързано с
нещо, което да отчита тока. Тогава се установило, че не се отчита токът, който
изразходват тези машини. И в този смисъл той разбирал, че това е проблемен
наемател. Този проблемен наемател преди имал електромер. След като станали „Д.Б.Е.“
дошли и казали: ние ще направим така пък иначе, абослютно да е всичко точно,
имало едно голямо табло. Имало табло, който да отразява електроенергията в
Трафопост 1, само че очевидно те са шунтирали линията отзад, за да могат да
крадат. Помощник-директора, който след това се пенсионирал, знаел всичко с
подробности.
Други
относими доказателства по делото не бяха ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Исковете
с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД са неоснователни.
Ищецът се стреми да ангажира
деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.
Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие на други
лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по
повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има
обезпечително–гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица.
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на работата. За да бъде
основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички
елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил
работа на негов служител, респ. служители; извършването на противоправно деяние
от това лице, респ. лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението
на тази работа; настъпването на описаните в исковата молба вреди, както и наличието
на пряка причинно – следствена връзка между деянието и вредите. Нормата на
чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички случаи на
непозволено увреждане, поради което ищецът не следва да установява наличието на
вина.
По правилото на чл.154, ал.1,
изр.1 от ГПК ищецът следваше да проведе главно и пълно доказване на
обстоятелствата, които според определението на СГС съставляват фактически
основания на претенцията му.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявената искова претенция се явява
недоказана и подлежи на отхвърляне, тъй като
в хода на производството не бе проведено пълно и
главно доказване, че вредите са настъпили по причина на работа, за чието
изпълнение ответникът
отговаря. В хипотезата, когато
доказателствената тежест за установяване на определени предпоставки е възложена
на някоя от страните в процеса, тази страна е длъжна да проведе пълно и главно
доказване за настъпването на съответните обстоятелства.
Не се спори по делото, че ищецът И.ПО Е. стопанисва обект Трафопост 1.
Не се оспорва, че е налице
сключен между ответника И.ПО Ф.на твърдото тяло и фирма „Д.Б.Е. ООД договор за
наем, както и че по силата на този договор сметките за ел. енергия е следвало
да се плащат от наемателя на ищеца И.ПО Е..
Не оспорва, че обектът, предмет на договора за наем, находящ се в гp. София,
община Столична, ул. „********, Научен комплекс-2 БАН, сграда „Главна абонатна
станция“, представляващ четири стаи (№1,2,3 и 4) с обща площ 52 кв.м., черпи
ел. енергия от Трафопост № 1, както и че винаги се е стопанисвал от ищеца.
Не се спори, че през период на
действия на процесния договор за наем между ответника И.ПО Ф.на твърдото
тяло и
фирма Д.Б.Е. ООД ищецът е плащал сметките за ел. енергия, в това число и
за тази, която е потребена от наемателя на ответника-„Д.Б.Е.“ ООД.
Спори се кой е извършител на
кражбата на ел.енергия - Д.Б.Е. ООД, наемател на ответника, или „ЛОНДРИ", който е наемател на ищеца.
Спори се, че ответникът ИФТТ не е възложители нито на „Д.Б.Е.", нито на „ЛОНДРИ", който е
наемател на ищеца.
Видно от доказателствата по делото, не се доказа наличие на противоправно поведение на ответника във връзка със
сключения договор на 12.04.2013 г. между наемодателите Българска академия на
науките, И.ПО Ф.на твърдото тяло при БАН (ИФТТ) от една страна и наемателя „Д.Б.Е.“
ООД от друга. От заключението на вещото лице по основната ССЕ и приложените
писмени доказателства се установи, че отдаденият под наем недвижим имот се
стопанисва от ИФТТ-БАН, като сграда Главна абонатна станция (бившата
Отоплителна централа) е вписана в баланса на ИФТТ-БАН под инвентарен № 25090.
Като стопанин на имота ИФТТ-БАН добросъвестно е сключил процесния договор и
редовно е издавал фактури на наемателя „Д.Б.Е.“ ООД в съответствие с
предвиденото в договора задължение, които съдържат единствено суми за наем,
вода и паркоместа- същото
категорично се потвърди и от
заключението на вещото лице.
В чл.2.5 в договора
за наем от 12.04.2013г. е предвидено, че наемателят се задължава да заплаща
консумативните разходи за ел. енергия на Институтът по електроника-БАН, а
всички останали консумативни разходи на ИФТТ-БАН при представяне на фактура.
Макар че по
делото не се установи по категоричен
начин кой по-точно- наемателят на ответника
,,Д.Б.Е.“ ООД, или наемателят на
ищеца-„Л.-08“ ЕООД, противоправно е изполвал ел.енергия, съдът счита, че този
факт е ирелевантен с оглед фиксираното в чл.2.5 в договора за наем от
12.04.2013г. задължение на наемателят на ответника ИФТТ-,,Д.Б.Е.“ ООД да заплаща
консумативните разходи за ел. енергия на Институтът по електроника-БАН, а не на
ответника –ИФТТ, поради което е неоснователно твърдението на ищеца, че наемодателят ИФТТ не е
приложил разпоредбите на договора за наем и Вътрешните правила на БАН, след
като е бил уведомен от Институтът по електроника, че са налице неизплатени суми
за електроенергия. Наемодателят не е имал право да прихване дължимите суми за
ел. енергия от страна на наемателя срещу внесения депозит.
От събраните доказателства по делото се установи, че
всички вреди, които Институтът по електроника твърди, че е претърпял,
произтичат от неговото собствено поведение. Безспорно за страните е, че
Трафопост 1, който захранва с електроенергия помещенията, отдавани под наем на
,,Д.Б.Е.“ ООД, се стопанисва от Института по електроника и институтът не положил
дължимата грижа по отчитане на изразходваната електроенергия и охраняване на
достъпа до трафопоста. От приложените по делото констативни протоколи,
както и от свидетелските показания се установи, че е извършена кражба на ток от
Трафопост 1, чрез нерегламентирано присъединяване към контролния електромер. От
показанията на свидетеля Р.К. се установи, че изразходваната ел. енергия от
Трафопост 1 се е отчитала от Д.В. - служител на Института по електроника,
поради което при засичане на по-високи суми на електрическо потребление той е трябвало
да сигнализира ръководството на института - ищец. В свидетелските показания на Х.П.се
твърди, че преди пенсионирането на помощник-директора на Института по
електроника - Д. М. не е имало проблем със събирането на дължимите суми за ел.
енергия от наемателите. Същото се потвърждава и от приложената кореспонденция
между двата института към отговора на исковата молба. Ищецът не е издавал
ежемесечни фактури за ползваната електроенергия на името на „Д.Б.Е.“ ООД, което
е също проява на бездействие от негова страна, което бездействие е допринесло
за настъпване на посочените в исковата му молба вреди. Неправомерното поведение
на ищеца - бездействието и неупражняването на контрол, както на стопанисването
на Трафопост 1, така и на собствения му наемател, е довело до настъпване на
твърдяните вреди.
Задълбоченият
анализ на писмените и гласни
доказателства, на експертните заключения, обосновава единствено
правилният извод, че ищецът
при условията на пълно и главно доказване не доказа
твърдяните му вреди
да са причинени от конкретни
действия и бездействия на служители на ИФТТ.
Предвид
изложеното, съдът приема, че по делото не са доказани елементите от фактическия състав на правото по
чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД и не са налице основанията за ангажирането на
деликтната отговорност на ответника-ИФТТ.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати направените от ответника
разноски по делото в размер на4 430лв.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен от И.ПО
Е.( ИЕ), ЕИК*********, със седалище и адрес на управление -
София 1784, ул. ’’*********, представляван
от проф. д.ф.н. Л. А.– Директор, със съдебен адрес:*** чрез адв.А.Ч., срещу И.ПО Ф.на твърдото тяло „Акад. Г.
Н.“ към Българска академия на науките, Булстат ********, седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. “*********, представляван от директора му проф. дфн Х.Ш., за сумата 82 487.63лв. , включен ДДС,
ведно със законна лихва от 07.03.2017г., като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА И.ПО Е.( ИЕ),
ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление - София 1784, ул.
’’*********, представляван от проф. д.ф.н. Л. А.– Директор, със съдебен адрес:*** чрез адв.А.Ч., да заплати на И.ПО Ф.на твърдото тяло „Акад. Г. Н.“ към Българска академия на
науките, Булстат ********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. “*********,
представляван от директора му проф. дфн Х.Ш., на основание чл.78, ал.3 от ГПК
направените разноски по делото в размер на 4 430
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: